Connect with us

Капиталови пазари

Бившият CEO на Deutsche Böerse плаща 4,75 млн. евро за спиране на разследване

Published

on

Carsten Kengeter
Бившият CEO на Deutsche Böerse, Карстен Кенгетер. Снимка: архив Deutsche Böerse.

То е на прокуратурата във Франкфурт срещу него за търговия с вътрешна информация.

Бившият ръководител на немския борсов оператор Deutsche Böerse (който оперира и ръководи и Франкфуртската фондова борса – Frankfurter Wertpapierbörse, съкр. FWB) се е съгласил да плати 4,75 милиона евро, за да сложи край на разследването за предполагаема търговия с вътрешна информация, съобщи прокуратурата във Франкфурт вчера.

Тя откри делото срещу Карстен Кенгетер през 2016 г. във връзка с покупките на акции на Deutsche Boerse два месеца преди обявяването на плана за сливане с Лондонската фондова борса.

Производствата срещу бившия главен изпълнителен директор на Deutsche Böerse и компанията Deutsche Boerse AG, които са обвинени по делото, сега са затворени“, се казва в изявлението на прокуратурата.

Плащането не представлява признаване на вина от страна на Кенгетер, който многократно е обявявал, че е невинен.

Сумата, която Кенгетер се е съгласил да плати, съответства на стойността на закупените от него акции през декември 2015 г., както и на други, получени като част от компенсационния пакет.

Прокурорите подозират, че той е обсъдил възможното сливане с ръководителите на Лондонската фондова борса преди няколко месеца.

Заради разследването срещу него, Кенгетер се оттегли от поста си в края на 2017 г..

Сливането между Deutsche Boerse и Лондонската фондова борса бе блокирано през 2017 г. от регулаторните органи на ЕС заради опасения за конкуренция.

По същия начин борсов оператор Deutsche Boerse AG бе осъден на 21 декември 2018 г. от Окръжният съд във Франкфурт на Майн като спомагателна страна след прекратяването на предварителното следствие срещу Карстен Кенгетер.

Дружеството получи две глоби – от 5 милиона евро и 5,5 милиона евро за предполагаемо нарушение на забраната за търговия с вътрешна информация през декември 2015 г. и за предполагаемо бездействие на съобщение за това през януари 2016 г.

След решението на районния съд производството се прекратява. Изпълнителният съвет на Deutsche Börse AG реши, след подробни консултации с Надзорния съвет, да не предприема действия срещу решението на съда.

Компанията остава твърдо убедена, че твърденията срещу нея са неоснователни, но и че прекратяването на производството е в неин интерес.

 

Банки

ИПИ: Насърчаването на инвестиционната активност повишава качеството на живот

Published

on

Според прогнозите за развитие на българската икономика (закон за бюджет 2019 г.; Българска народна банка, Европейска комисия) може да се очаква темпът на растеж на инвестициите (бруто образуване на основен капитал) през 2019 г. да се запази и дори да се увеличи. Аргументите зад тези очаквания са основно по линия на продължаващите ниски лихви, както и ускорено усвояване на европейски средства, а оттам и ръст в публичните инвестиции.

Тези прогнози отново ни връщат към опасенията от 2018 г. за спад в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), пише в свой анализ Калоян Стайков от ИПИ.

Тук трябва да се направят две уточнения:

1) оценката за евентуален спад на ПЧИ може да се направи след излизане на окончателните данни, което ще бъде през 2020 г. и

2) каквото и да е развитието им то не е изолирано само до България. Въпреки всичко страната продължава да е на челните места в Европейския съюз както по привлечени ПЧИ, така и по инвестиции в икономиката (както местни, така и чужди).

Размерът на преките чуждестранни инвестиции в България към края на 2017 г. възлиза на около 82% от БВП през същата година, което нарежда страната на осмо място сред страните от Европейския съюз (ЕС) след Естония, Белгия, Холандия, Ирландия, Люксембург, Кипър и Малта. Първите четири страни обаче не са показателни за инвеститорския интерес, тъй като са с неофициален статут на данъчни убежища, което се изразява и в огромен дял на размера на ПЧИ – между 2,5 и 16,5 пъти по-големи в сравнение с БВП на тези страни в сравнение със средно ниво от около 45% за останалите страни.

Към тях може да се прибави и Белгия, въпреки че не спада към горната група, тъй като в периода 2005-2011 г. средногодишните ПЧИ достигат близо 160% от БВП за съответната година на фона на около 32% от БВП средно за останалите страни за този период. Холандия също би трябвало да спада в тази група, тъй като страната е известна с агресивната си политика за привличане на преки чуждестранни инвестиции[1], но размерът на ПЧИ през 2017 г. е около 117% от БВП, което не много по-далеч от този на Естония и България от 80-90%.

Разглеждайки размера на преките чуждестранни инвестиции спрямо БВП в периода 2005-2017 г. се вижда, че България винаги е била над средното ниво за ЕС с изключение на гореспоменатите пет страни членки. Нещо повече – от 2008 до 2013 г. именно България е с най-голям размер на ПЧИ спрямо БВП на страната, след което водещата позиция заема Холандия, което вероятно се дължи на гореспоменатото обяснение. С други думи спад на чуждестранните инвестиции наистина има, но той нито е катастрофален, както често се преувеличава, нито е изолирано явление за България, а се наблюдава и в други страни членки на ЕС.

Нещо повече – според предварителните данни на БНБ размерът на чуждестранните инвестиции в периода януари – септември 2018 г. е около 41,76 млрд. евро, докато през същия период на предходната година е бил около 41,12 млрд. евро. Ако тази динамика се запазила до края на 2018 г., това ще затвърди тенденцията на нарастване на размера на ПЧИ, която започва през последното тримесечие на 2016 г.

По отношение на частните инвестиции в икономиката ситуацията е малко по-различна, но е далеч от отчайваща. В предкризисния период частните инвестиции в България като дял от БВП бързо се приближават до най-високите нива, наблюдавани в други страни членки от ЕС, но от началото на 2009 г. започват да намаляват. В периода от третото тримесечие на 2010 до първото тримесечие на 2016 г. запазват почти постоянно ниво от около 18,5% от БВП, което е малко над средното за ЕС в същия период.

Трябва да се отбележи, че това е период, в който размерът на ПЧИ спрямо БВП в страната е сравнително постоянен и е налице политическа криза (2013-2014 г.). В края на 2014 г. фалира четвъртата по големина банка, а в следващите две години финансовият сектор се фокусира върху подобряване на стабилността си, включително намаляване на дела на необслужвани кредити, както и успешно преминаване през тогавашната оценка на качеството на активите на банковия и небанковия сектори и стрес тестове през 2016 г.

Свиването на инвестициите не е характерно само за България – максималният дял на бруто образуването на основен капитал в БВП през третото тримесечие на 2018 г. бележи ръст в сравнение с предходните няколко осем тримесечия, но остава под нивата си от четвъртото тримесечие на 2014 г. и значително под нивата от 2007-2008 г. Същото се отнася и за минималния и средния дял на инвестициите в ЕС, които са значително под предкризисния пик. Именно този общоевропейски спад в инвестиционната активност е причината за създаването на Инвестиционен план за Европа, който е „резултат на призива на Европейския съвет от юни 2014 г. за справяне с ниските равнища на инвестициите в ЕС с цел да се даде тласък на растежа и заетостта”.

Инвестициите в икономиката са ключови както за стимулиране на икономическата активност, повишаване на заетостта, а оттам – подобряване на благосъстоянието на населението, така и за повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Несъмнено те следва да бъдат във фокуса на всяка правителствена политика – нещо, което, за съжаление, не се вижда през последните години. Въпреки това изопачаването на фактите и използването на полуистини относно колко лоша е инвестиционната среда в страната по-скоро биха влошили настоящата ситуация, отколкото да й помогнат, заключава икономистът.

 

Continue Reading

Инвестиции

Регистрираният ръст на ПЧИ надхвърля 1 млрд. лв за 2 години

Published

on

За две години регистрираният ръст на преките чуждестранни инвестиции надхвърля 1 млрд. лв. – това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на форум “Европа и бизнеса: икономика, младежко предприемачество и трансгранично сътрудничество”, съобщиха от Министерството на икономиката.

Манолев отбеляза, че от началото на мандата на правителството общият размер на преките чуждестранни инвестиции е над 5,6 млрд. лв. “Това е статистиката само, ако проследим данните, които БНБ отчита. Но ако обърнем внимание на общия размер на инвестициите – вътрешни и външни, които НСИ отчита, ще видим, че те приближават 20 млрд. лв. на година“, обясни зам.-министърът. Според него страната ни има много добри шансове да задържи тези високи нива на инвестиционния интерес и в следващите години.

Високи резултати се отчитат и в българския износ, който задържа ниво от над 56 млрд. лв. на година. “Друг позитивен факт – основният ни пазар са страните-членки на ЕС, което означава, че нашата продукция е качествена, след като се реализира на най-конкурентния пазар“, подчерта Александър Манолев. В топ 10 на нашите пазари има само една държава, която е извън ЕС – съседна Турция. Сред другите страни, извън ЕС, България развива най-интензивна търговия със Сърбия, Съединените американски щати, Северна Македония, Руската федерация и др., стана ясно от направената презентация.

Акцент в изказването му бяха и възможностите за предприемачество и стартиране на бизнес в България. Към момента е ход процедура по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” с бюджет от 67 млн. лв. за насърчаване на предприемачеството, по която са получени над 2 хил. проекта, които са в процес на оценка. “Огромният интерес към процедурата показва, че в България вече има развита стартъп екосистема и много млади, мислещи хора с идеи, които с правилната подкрепа и малко късмет могат да покорят глобалните пазари“, каза още Александър Манолев.

Continue Reading

Банки

137,25 млн. лв. трябва да влязат във фонда за преструктуриране на банките през тази година

Published

on

137,25 млн. лв. трябва да влязат във фонда за преструктуриране на банките през тази година. Тази сума определи със свое решение УС на централната банка, съобщи БНБ. Всяка банка има различна по размер вноска, която зависи от нейния рисков профил. Колкото по-рисков е той, толкова по-голям размер е вноската за фонда Неговата цел пък е да поддържа паричен буфер, който да бъде задействан при нужда от преструктуриране на кредитни институции.

До юни т.г., когато се очаква да бъде подписан договор между ЕЦБ и БНБ в него ще има над 500 млн. лв., които според правилата на банковия съюз ще бъдат прехвърлени в Европейския спасителен фонд. След тази дата, при необходимост, България ще разчита на ресурса, събран в този фонд.

ЕЦБ пък вече ще определя размера на вноските, които ще плащат ежегодно нашите банки в него.

Преводи по кредити или други плащания вече ще могат да се правят и през оператора “Транскарт Файненшъл Сървисис“. Това стана възможно след като с друго свое решение, УС на БНБ реши да допълни лиценза на финансовата институция. Проверката на централната банка установила, че са предоставени всички изискуеми сведения и документи и са изпълнени условията за допълване на лиценза.

Continue Reading

Капиталови пазари

Турция в рецесия за първи път от десетилетие насам

Published

on

Istanbul Turkey

Това показаха най-новите данни на турския статистически институт.

Икономиката на Турция е в първата си рецесия от края на миналата година, след като беше в такава за последно по време на световната криза от 2009 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) през Q4 на 2018 г. е спаднал със 2.4% в сравнение с предходните три месеца, съобщи турският статистически институт в понеделник.

Този спад идва след свиване от 1,6% през Q3 на 2018 г.

Два последователни спадa в икономическото производство за две последователни тримесечия се считат за дефиницията за рецесия, обяснява агенция Al Jazeera.

Въпреки спада, който се очаквашe от икономисти и анализатори, след публикуването на данните турският финансов министър Берат Албайрак, написа в Twitter: “Най-лошото мина, по отношение на икономическата активност. Най-лошите прогнози не се реализираха.

Миналата година икономиката бе опустошена от 30-процентен спад на лирата, предизвикан от дипломатическите скандали със САЩ.

Турция провежда местни избори на 31 март, като растежът и инфлацията се очаква да бъдат ключови въпроси за избирателите.

Като цяло растежът за 2018 г. достигна 2,6% , но това е много по-ниско от 7,4%, регистрирани през 2017 г.

Инфлацията също остава висока. През октомври тя достигна 15-годишен връх от 25,24%, преди да падне под 20% през февруари, като удара по цените на хранителните продукти беше особено тежък.

Правителството на Ердоган се опита да ограничи потребителските цени, особено за продуктите, консумирани всеки ден в турските домакинства.

Миналия месец турските власти създадоха собствени щандове за зеленчуци, за да принудят пазарите да намалят цените на храните.

Правителството, което през септември намали прогнозата си за растеж за 2018 г. от 5,5% на 3,8%, заяви, че подобрението предстои.

Фади Хакура, турски специалист в Chatham House (Британският Кралски институт за международни отношения), обяснява защо спадът е очакван: “Турската икономика се подхранваше от неустойчив бум на кредитирането. На потребителите се казваше да купуват стоки, да купуват бяла техника, да купуват недвижими имоти, да инвестират на фондовия пазар и т.н. Но това не беше устойчиво и икономиката трябваше да се приспособи и да се коригира за много по-нисък темп на растеж.

Това е като да вземеш Audi и да се опиташ да го накараш да развие скоростта на Ferrari. Можеш да играеш с двигателя, да подсилиш горивото, но в крайна сметка двигателят на Audi-то ще изгори, защото не може да работи на бързи скорости много дълго.“

Финансовият министър Албайрак обяви, че процесът на ребалансиране продължава, както се очаква, въпреки свиването и прогнозира, че растежът на 2019 г. ще бъде в съответствие с прогнозата на правителството от 2,3%.

Според Фади Хакура обаче, на турската икономика ще ѝ отнеме много време, за да постигне темпове на растеж.

Частният сектор е в дълг от около 220 млрд. долара и в крайна сметка ще трябва да ги плати обратно. Освен това частният потребител е силно задлъжнял и се нуждае от период на приспособяване, за да понижи нивата на дълга си.

В период, когато световната икономика също е свидетел на забавяне, на Турция ще ѝ трябва дълго време да постигне скромни темпове на растеж и да сведе нивата на дълга до устойчиво ниво.

Последният път, когато Турция влезе в рецесия, беше през 2009 г., след като световната икономическа криза удари външното и вътрешното търсене в страната.

Continue Reading

Инвестиции

БФБ одобри първата компания – съветник за Пазара за растеж на МСП

Published

on

Българска фондова борса одобри първата компания – съветник за Пазара за растеж на МСП BEAM. Това е инвестиционният посредник Авал Ин. Той ще консултира и подпомага малки и средни компании в процеса им по листване на Пазара за растеж и в живота им като търгувани компании след това. Авал Ин оперира на капиталовия пазар в страната ни 25 години.

„Приветстваме Авал Ин като съветник и сме убедени, че с експертизата си ще бъдат наистина полезни на компаниите с интерес към новия ни пазар BEAM. Ние сме и ще бъдем много взискателни в избора си на компании-съветници, тъй като на пазара BEAM възлагаме важна роля като източник за финансиране растежа на динамичните и амбициозни български МСП.”, каза Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ.

Специалните съветници участват активно в подготовката на необходимите документи за допускане до пазар BEAM, така че компаниите да са в съответствие с правилата за дейността на пазара и с приложимото законодателство. Активното взаимодействие между съветниците и компаниите продължава и след самото листване с консултации относно задълженията по разкриване на информация и представяне на финансови отчети. Всяка компания, която иска да набира капитал на пазара BEAM e необходимо да сключи договор с един одобрен от БФБ съветник за срок от поне две години.

Към съветниците има сериозни изисквания по отношение компетентността и опита им при операциите на финансовите пазари. Съветниците са обичайно компании, които извършват някои от следните дейности: инвестиционни услуги; бизнес консултации; одиторски или данъчни услуги; изготвяне на оценки; финансов и правен анализ; консултации по сделки за сливания, придобивания или преструктуриране.

Continue Reading

Дялово финансиране

Ръст на активите управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове у нас

Published

on

coins

Към края на 2018 година активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове възлизат на 3906 млн. лева и нарастват на годишна база с с 332.9 млн. лева (9.3%), показват данни на БНБ.

Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2018 г. е 3.6%, при 3.5% от БВП към декември 2017 г.

Към края на 2018 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 1501.2 млн. като на годишна база се увеличават със 181.9 млн. лева (13.8%).

Активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават на годишна база с 49.6 млн. лева (9.3%), а тези на балансираните фондове /инвестиращи в акции и и облигации/ се увеличават с 40.8 млн. лева (15.3%) до 307 млн. лева.

Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, се увеличават отново на годишна база с 91.6 млн. лева (17.6 %) до 611 млн. лева.

Continue Reading

Най-четени