Connect with us

Данъци

Близо 33 млрд. лева са приходите от данъци

Published

on

euro coins

Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39 646,0 млн. лв. или 103,7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 739,2 млн. лв. (11,1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590,2 млн. лв. (38,8 %).

Toва стана ясно, след като Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2018 г.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 235,7 млн. лв., което представлява 103,5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 132,8 млн. лв. или 106,5% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488,5 млн. лева (8,7 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 15 531,0 млн. лв., което е 102,5% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998,5 млн. лв. (6,9 %).

Постъпленията от ДДС са в размер на 10 064,0 млн. лв. или 102,9 % спрямо планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2018 г. е 53,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 5 203,2 млн. лв. (101,0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226,2 млн. лв. или 119,0 % спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 113,8 млн. лв. или 101,4 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 458,2 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо разчетените за годината

Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,1 % (1 093,0 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 5 299,6 млн. лв., което представлява 112,7% спрямо годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 2 110,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39 509,0 млн. лв., което е 100,5 % спрямо годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34 471,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз.

Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на капиталовите разходи (основно свързани с изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти в сферата на отбраната и др.), нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии (основно свързани с промените в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма на събиране на приходи и извършването на разходи към производителите на електроенергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са в размер на 37 737,4 млн. лв., което представлява 101,2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32 361,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 321,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688,2 млн. лв. или 95,3 % от разчетените за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данъци

С11% по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие отчете НОИ

Published

on

С над 11 на сто по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие спрямо година назад, отчитат от Националният осигурителен институт. Разходите за януари-март са само с 2.6 процента по-високи, спрямо първото тримесечие на 2018-а. 99 на сто от разходите за периода са за пенсии и социални обезщетения. За тях са платени над 2,7 млрд. лева.

Към края на първото тримесечие балансът по бюджета на общественото осигуряване е положителен – възлиза на 33 милиона лева, предава БНР. Това се дължи преди всичко на факта, че приходите от осигуровки нарастват по-бързо, отколкото разходите за пенсии и краткосрочни обезщетения.

От осигуровки са събрани близо 1,8 милиарда лева. Изплатените суми са за 2,7 милиарда. От централния бюджет към НОИ са трансферирани близо един милиард лева, което е намаление с 10% спрямо същия период на миналата година.

От НОИ отчитат нарастване на изплатените средства за обезщетения – 4,5 процента. Причината е по-високият доход на осигурените, който е база за изчисляване на средствата.

Continue Reading

Данъци

ИПИ: Дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци

Published

on

За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт, коментира в свой анализ Явор Алексиев от ИПИ.

По този начин, както и през 2015 г., фокусът е поставен върху евентуално увеличаване на размера на данъка върху доходите на физическите лица (с до 2 процентни пункта) в полза на общините (10+2), вместо изпълнение на стратегическия ангажимент за споделяне на част от вече събираните приходи (8+2). Така за втори пореден път, в навечерието на местни избори дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци – тема, която, както показахме преди месец, е табу за местните власти в подобни периоди. Никой няма интерес да обсъжда по-високи данъци, докато избирателите се отправят към урните, включително премиерът Борисов, който бързо се опита да сложи край на дебата.

Алексиев припомня, че отказът на поредица от правителства да преследват отдавна поетия ангажимент за фискална децентрализация е ясно описан в действащата Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г. По отношение на изпълнението на предходната стратегия (2004-2015) там се казва: „Процесът на децентрализация бе блокиран […с] отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините“.

Представете си обаче колко различна би била предизборната реторика на кандидатите за кметове и общински съветници, ако вместо правото да вдигат данъци им се предлага свободно да управляват част от вече събираните такива. Това би създало предпоставки за реална политическа надпревара, базирана на идентифициране на местни проблеми и предлагането на решения за тях – далеч отвъд киченето с/оплюването на резултатите от европейски проекти, което ни очаква. Споделянето на част от постъпленията от вече събирания данък върху доходите на физическите лица с общините ще намали не само съществуващите политически зависимости, изразяващи се в непрестанните молби към Министерски съвет за отпускане на допълнителни средства за местната власт, но и зависимостта на местните власти от европейски средства. Дори чисто математически структурният ефект, който моделът „8+2“ ще постигне върху разпределението на публичните разходи между централната и местната власт ще бъде по-ясно изразен от алтернативата „10+2“. В идеалния вариант, когато общините получат правото не само на споделени приходи, но и да определят размера на ставката в определени граници, възможността им да оказват влияние върху условията за живот и правене на бизнес също ще бъде по-голяма, в сравнение с алтернативата – да натоварят допълнително данъкоплатците, пише икономистът.

Има и друго – ако процесът на фискална децентрализация тръгне в посока „нагоре“, ще бъде създаден прецедент, който трудно ще бъде нарушен в следващи периоди. Ако централната власт си „запази“ 10-те процента върху доходите, логично е да очакваме всяка следваща стъпка в посока фискална децентрализация отново да е свързана с увеличаване на общата данъчна тежест в икономиката. Този подход: 1) ще направи всяка следваща стъпка в посока независимост на местните финанси по-трудна и обществено по-неприемлива; и 2) ще бръкне по-дълбоко в джоба на данъкоплатците, като в същото време ще доведе и до общо влошаване на външната конкурентоспособност на българската икономика.

 

Continue Reading

Данъци

НСОРБ поискаха 2% от подоходния данък

Published

on

Националното сдружение на общините (НСОРБ) настоява 2% от 10-процентния данък върху доходите да отива директно в местните бюджети. Изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че българските местни власти са единствените в ЕС, които разчитат само на имуществени местни данъци, докато в другите държави местните власти пълнят хазните си и от имуществени, и от подоходни данъци.

„Нашето предложение не е да има общинска надбавка върху подоходния данък, а да имаме собствен подоходен местен данък, за сметка на намаляване на националния. За нас пряката фискална връзка с бизнеса се изразява в 2% от подоходния данък“, казва Георгиева, цитирана от economic.bg.

Нейният коментар идва след изказването на вицепремиера Томислав Дончев, че след местните избори през октомври ще е подходящ момент да се започне отново дискусията за възможността общините да налагат допълнителна надбавка върху подоходния данък.

Георгиева заяви, че мнението на Сдружението съвпада донякъде с изказването на Дончев, основно в частта, че общините имат нужда от начин да подобрят приходната си част. Тя добави, че в момента местните власти събират 7 данъка, но 4 от тях – наследственият, патентният, туристическият и данъкът върху такситата – не носят почти никакви приходи. „От тях ние формираме 4% от собствените си данъчни приходи. Нашите местни приходи се формират от данъка върху колите, данъка върху имотите и имуществените данъци“, коментира Георгиева.

По нейните думи в последните 3-4 години общините имат много добра събираемост на съществуващите данъци и такси. „Данъчните администрации укрепнаха като структури и инструментариум. В момента събираемостта на местните данъци и такси е 70-80%, на места до 90%. Но тези приходи не са достатъчни, за да се формира толкова добра общинска приходна база, която да ни позволява да отговорим на по-голям брой потребности на местното население“, добави тя.

Continue Reading

Данъци

Икономист: Данъчната система у нас е безнадеждно остаряла

Published

on

money

Данъчната система у нас е безнадеждно остаряла, архаична. Тя е една зомби система. Лошото е, че финансовото министерство и правителството избягват да дискутират проблема за евентуалната ѝ промяна. МФ проявява форма на инат и на нежелание за дискутиране на въпроса“. Това каза пред БНР проф. Гарабед Минасян по повод предложените от КНСБ мерки за промени в данъчната система.

Според него това не е проблем на коалицията, защото това, което се подсказва от страна на ГЕРБ, обикновено се приема от коалиционните партньори.

По думите на Минасян трябва да се дискутира върху темата за промяна на модела на плоския данък:

Министерството на финансите не желае да си разваля комфорта, затова не повдига темата. Това, което КНСБ предлага, е форма на търсене на начин да провокира МФ да мисли по тези въпроси, а не да бяга от отговорност“.

Средно в Европейския съюз постъпленията от преки данъци са сравними по обем с постъпленията от косвени данъци. При нас постъпленията от косвени данъци превишават два и половина пъти постъпленията от преките данъци. А постъпленията от косвените данъци са регресивен данък. Те се плащат от преобладаващата част, преди всичко от хората в долната част на подоходната скала. Това, което КНСБ предлага, е някаква форма на въвеждане на отделни мерки, които облекчават това преразпределение на богатството. Тези мерки са палиативни. Трябва да се говори изобщо за промяна на данъчната система у нас“, коментира той.

Според икономистът Красен Станчев предложенията на КНСБ, ако бъдат реализирани, ще доведат до намаляване на приходите в бюджета и до поставяне на хората в неравно отношение спрямо данъчната система. “Третият ефект ще е създаване на конфликти между различните групи на населението”. Според него „една система, която работи и не е счупена, не може да бъде поправена, а ако се започне поправяне, първо трябва да се счупи. Това обяснява т.нар. „консерватизъм” на данъчната политика, което е нещо много добро“.

„Т.нар. „равен данък” в момента третира всички еднакво. Когато се въведе необлагаем, минимум между 540 000 и 750 000 души ще изгубят стимул да станат по-богати, да излязат от минималната работна заплата. Не малка част от тези хора ще започнат да крият данъци. Същото се отнася и за младите семейства”, допълни икономистът.

Не се отчита много интересен факт – 135 000 души в България плащат данък на високия сегмент. На тях се дължат 54% от приходите от този данък в бюджета. Когато въведете данък богатство, тогава част от тези хора ще ги накарате да правят нещо друго и те няма да имат проблем да го правят. Много често се говори за това, че преките и косвените данъци в България не били равни като източници на приход към бюджета. Когато към преките данъци сложите и т.нар. осигурителни вноски, тогава са си точно 50 на 50“.

Continue Reading

Данъци

Френският сенат прие законопроекта за данък върху технологичните компании

Published

on

САЩ започнаха разследване срещу него и като го приключат ще вземат решение, как да реагират.

В четвъртък, 11 юли, френският сенат най-накрая прие законопроекта за налагане на данък върху цифровите услуги и промяна на траекторията на намаляване на корпоративните данъци.

Според него технологичните компании с над 750 млн. евро глобални приходи и 25 млн. евро френски приходи ще трябва да заплатят 3% данък върху общия годишен доход, генериран от предоставянето на услуги на френските потребители. Този ход ще засегне големите играчи като Google, Facebook и Amazon.

Още преди приемането на законопроекта Съединените щати заявиха, че започват разследване срещу него.

В изявление от сряда, Службата на търговския представител на САЩ (USTR) заяви, че данъкът и изявленията на френските официални лица “предполагат, че Франция несправедливо е насочила данъка към някои американски технологични компании“.

Съединените щати са много загрижени, че данъкът за цифрови услуги, който френският Сенат се очаква да приеме утре несправедливо е насочен към американските компании“, заяви Робърт Лайтизер от USTR, добавяйки, че президентът Тръмп е поръчал разследването. След като то приключи, САЩ ще вземат решение как да реагират.

Американски бизнес организации също се обявиха срещу френския законопроект. Американската търговска камара заяви, че планът “ще навреди на американските предприятия и работници.” Индустриалният Съвет за информационни технологии, сред чийто членове са компании като Google и Facebook, обяви, че ходът на Франция е “значително и обезпокоително незачитане“ на международните усилия.

Continue Reading

Данъци

Частното потребление ще остане основният движещ фактор за растеж на българската икономика

Published

on

Ускоряването на растежа на българската икономика през тази година ще дойде от инвестициите и износа. В края на годината брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне с 3,3%, а през 2020 – с 3,1%, прогнозират икономистите на UniCredit в най-новия си тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа, съобщават от УниКредит Булбанк.

Експертите на банката запазват непроменени прогнозите си за ръст, но очакват известно ребалансиране на факторите, които го задвижват.

Частното потребление ще остане основният движещ фактор за растежа през тази и следващата година, подкрепенo не само от увеличаването на заплатите и заетостта, но и от допълнителния ръст при кредитирането на домакинствата. Независимо от това, частното потребление се прогнозира да нарасне с малко по-слаби темпове, спрямо прогнозата ни преди три месеца, тъй като траекторията му на растеж ще се влияе все повече от неблагоприятните демографски тенденции, показва анализът.

Основният фактор за компенсиране на по-слабото частно потребление, според икономистите, ще бъде по-силното възстановяване на износа. Това се дължи преди всичко на отслабването на някои от факторите, които ограничиха растежа на износа през миналата година, включително по-слаба от очакваната реколта за някои селскостопански продукти поради лятната суша и временното преустановяване на работата на най-голямата компания за преработка на мед и медни сплави “Аурубис” и на рафинерията на нефт и нефтопродукти “Нефтохим Бургас”. Двете заедно формират около 15% от общия стоков износ на страната.

Леката загуба на инерция при вътрешното потребление ще бъде отчасти компенсирана от по-силни инвестиции, най-вече под формата на проекти на местните власти предвид приближаващите местни избори, продължаващата експанзия на жилищното строителство и очакваните инвестиции в разширяването на газопреносната мрежа.

Компаниите и домакинствата се възползват от благоприятните условия за финансиране.

Към април общите кредити отчетоха 7% ръст на годишна база, водени от кредитите на дребно и ипотечните кредити за домакинствата, напомнят икономистите. Те прогнозират леко забавяне на инфлацията в следващите месеци.

„Очакваме движената от търсенето инфлация да остане ниска през 2019 и 2020 г., тъй като, според нас, ще бъде необходимо още време преди ръстът на заплатите да започне да се трансформира в някакъв по-осезаем натиск за увеличаване на базисната инфлация, пише в анализа.

Continue Reading

Най-четени