Connect with us

Банки

България ще е сред трите държави с най-стабилен ръст на БВП в региона през 2019 г.

Published

on

Това бе обявено на годишния икономически форум Euromoney 2019.

Икономическият растеж на ЦИЕ обещава да запази стабилния си ритъм и през тази година. Потреблението, преките чуждестранни инвестиции, европейските фондовете и дигиталната трансформация ще бъдат ключовите фактори за растежа в региона, стана ясно по време на годишния икономически форум Euromoney 2019.

В рамките на форума експертите на УниКредит представиха изгледите и прогнозите си за развитие за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

България, Словакия и Унгария ще покажат най-стабилния ръст на БВП за региона през 2019 г., стана още ясно по време на събитието.

По-долу можете да се запознаете с подробности от дискутираните теми на Euromoney:

Икономическият растеж в ЦИЕ ще запази своя стабилен ритъм през 2019 г.

В последните години ЦИЕ потвърди способността си да генерира растеж. Очаква се икономическата среда в региона да остане благоприятна и през 2019 г: Ръстът на БВП се предвижда да остане стабилен в повечето държави (около 3% или по-висок), макар и с известно циклично снижаване.  

След цикличния връх, постигнат през 2017 г. (4.6% с изключение на Русия и Турция) и среден ръст на БВП от 3.7% през 2018 г., икономическият растеж на региона се очаква да остане над потенциалния за 2019 г. (около 3.2% средно), но може да се забави през 2020 г. в резултат от потенциално по-слабата глобална търговия.

Държавите от ЦИЕ в ЕС имат потенциал да изпреварят други региони с бързо развиващи се пазари благодарение на по-малката си зависимост от притоци на чуждестранни капитали в ЦИЕ, по-големите възможности за фискални стимули, по-благоприятните финансови условия, достъпа до европейски фондове и положителния ефект от намаляващите цени на стоките. Словакия, България и Унгария ще покажат най-стабилния ръст на БВП за региона през 2019 г.  

Основните спънки пред икономическия растеж на ЦИЕ са затягането на пазарите на труда особено в Чехия и Унгария и вероятно тежкият Брекзит, който ще причини щети поради новите търговски бариери, които ще възпрепятстват както износа, така и инвестициите в ЦИЕ. Словакия и Чехия са най-уязвимите пазари на ЦИЕ по отношение на ограниченията, причинени от Брекзит. Русия и Турция могат да следват различни трендове, какъвто е случаят през 2018 г.

 

Факторите на растежа: потребление, преки чуждестранни инвестиции, фондове на ЕС и дигитална трансформация

Вътрешното търсене и особено потреблението, подпомогнати от ниското ниво на безработица и увеличените възнаграждения, ще бъдат основните източници на растеж за икономиките на ЦИЕ, докато износът ще подлежи на възможно циклично забавяне в следващите няколко години.

Преките чуждестранни инвестиции в историческа перспектива са един от основните фактори на икономическа трансформация в региона. Особено от гледна точка на трансфера на технология и познания, ще останат важни, макар и не до такава степен, в каквато са били през предходното десетилетие.

В някои сектори ЦИЕ се превърна в производствено подразделение на Западна Европа като преките чуждестранни инвестиции постепенно променяха своя обхват, за да се фокусират върху по-напреднали производства и все повече включваха сектора на обслужването.

Съотношението на преките чуждестранни инвестиции към БВП остана над 2.5% в периода 2016-2018 г. и се очаква да остане на подобно ниво в следващите няколко години. Ролята на международните компании в региона остава значителна: добавената стойност от чуждестранни компании е повече от 40% от общата добавена стойност (заместител на БВП) за страни като Унгария, Словакия, Румъния и Чешка република, които освен това са най-интегрираните във веригата на добавената стойност в Европа.

Преките чуждестранни инвестиции се допълват от приноса от фондовете на ЕС за страните от ЦИЕ, които влизат в състава на ЕС. Фондовете на ЕС съставляват 2.9% от БВП средно в периода 2014-2020 г. (150 млрд. евро за ЕС – ЦИЕ с изключение на Полша), при което 2019-2020 са най-важните години от гледна точка на усвояването на средствата от европейските фондове.  

Дигиталната трансформация предоставя допълнителни възможности за растеж в региона. Достъпът до интернет в държавите от ЦИЕ се увеличи с 20% от 2010 г. насам и сега почти 75% от населението използва интернет. Достъпът до мобилни устройства в държавите от ЦИЕ е 120% от гледна точка на абонамент за мобилни устройства на всеки 100 човека. Тези метрики в страните от ЦИЕ са сравними с повечето западноевропейски пазари, но с по-висока скорост на конвергенция през последните години.  

Значителен дългосрочен потенциал в банкирането в ЦИЕ

Очаква се ръст от около 4-4.5% на кредитирането (ЦИЕ с изключение на Русия и Турция) в ЦИЕ през 2019 г. Кредитирането в банкирането на дребно нараства повече от корпоративното кредитиране. Причините са: по-високите разполагаеми приходи, по-ниската безработица и по-високото потребление. Увеличеният интерес към банкирането на дребно през последните години се вижда и от стратегиите на УниКредит от гледна точка на синергии с други бизнес сфери като застраховане, управление на активи, лизинг и по-общо – партньорства.

При кредитирането чрез опростяване и улесняване на кредитните процеси (напр. консолидиране на платформите през множество канали за кредитиране, оптимизиране на анализа на кредитния риск) и чрез дигитализация (подобряване на цялостното клиентско преживяване и канали) за предлагане на индивидуални решения от гледна точка на продукти и тяхното предоставяне, все още има потенциал за растеж в банките от ЦИЕ.   

Настоящият цикъл на кредитиране се различава от този в миналото, тъй като ликвидните позиции на банките от ЦИЕ са се подобрили и ситуацията от гледна точка на качество на кредитите не може да се сравни с тази в миналото (коефициентът на необслужваните кредити се придвижи от 14% през 2014 г. до 5% през 2018 г. средно за ЦИЕ с изключение на Турция и Русия).

Освен стабилният икономически растеж, дългосрочният потенциал на банкирането в ЦИЕ се вижда и в ниското банково участие от гледна точка на съотношението кредити към БВП. Докато много страни от еврозоната имат съотношение кредити към БВП по-високо от 100%, всички пазари в ЦИЕ понастоящем имат съотношение по-ниско от 70%, а Румъния, Унгария, Сърбия и Русия дори по-ниско от 50%. Освен това ниското съотношение на кредити към депозити, значително по-ниско отколкото преди няколко години (всички пазари от ЦИЕ освен Турция имат съотношение кредити към депозити по-ниско от 100%, а повечето пазари от ЦИЕ, по-специално Чешка република, Унгария, България, Румъния, Словения, Хърватия и Русия – около 70-75%), също допринася за този потенциал, както и по-масовото използване на дигиталното банкиране.

По отношение на последното, понастоящем нивото на използване на дигиталното банкиране в ЦИЕ е по-ниско, но бързо се увеличава. Използването на интернет банкиране се увеличи повече от два пъти в периода между 2010 и 2017 г. в Чешка република, Унгария, Турция, Сърбия, Румъния и България. Освен това е било използвано в значително по-голяма степен в сравнение с интернет за онлайн покупки в региона.

Занапред банковият сектор в ЦИЕ ще продължи да подобрява своята ефикасност по отношение на изчистването на кредитния портфейл и по-сериозното фокусиране върху приходите и растежа. Състезанието за пазарен дял продължава и има потенциал и от гледна точка на сливания и придобивания.

По отношение на банкови приходи в сравнение с предходни години, нетният лихвен приход се възстановява от ниските си нива през 2015-2016 г. и през 2019 г. се очаква да съставлява две трети от приходите в банковия сектор в ЦИЕ.

Разходите също се увеличават, при което се усеща натиска на възнагражденията, при все че съотношението разходи/приходи се очаква да остане стабилно в периода 2020-2023 г. и да не повтори значително подобрените стойности от предходните години. Цената на риска от гледна точка на провизиите за загуби по кредити спрямо брутното кредитиране, се очаква да остане много ниска (77 б. п. п. за ЦИЕ с изключение на Русия и Турция), но постепенно да се нормализира.

Подобреното качество на активите – по-ниският процент на необслужваните кредити се отразява в по-ниски разходи за провизии за загуби по кредити – е било основен фактор за генериране на доходност през последните години: доходността за пазарите на ЦИЕ е нараствала постоянно година след година в периода от 2013 до 2017 г.  Възвръщаемостта на собствения капитал, например, е понастоящем около 10% на ниво банкова система (ЦИЕ с изключение на Турция и Русия) и се очаква да остане на същите нива.

Миналата година видяхме организиран изход на гръцките банки от югоизточните европейски пазари, консолидацията на държавните банки в Русия под ръководството на централната банка и обявените приватизации в Словения и Сърбия.

След динамичната 2018 г. ще очакваме да видим подобна силна пазарна дейност през 2019 г., задвижвана от югоизточните европейски пазари, благодарение на сделки и първично публично предлагане, които вече са били обявени, намаляване на рисковите експозиции от някои регионални групи и в резултат от приватизациите в дадени страни (като Словения и Сърбия), беше заключено още по време на семинара на Euromoney, на който домакин беше УниКредит.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Банки

УниКредит Булбанк: През 2020 икономическият растеж ще се забави до 3%

Published

on

UniCredit Bulbank

Икономическият растеж ще се забави до 3% през 2020 г., след 3.7% ръст през 2019 г. Това прогнозират анализаторите на УниКредит в последния си икономически доклад за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Икономистите посочват две причини за забавянето. Първата е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на темповете на растеж на износа. Втората ще бъдат по-ниските темпове на създаване на работни места, което ще доведе до известно забавяне на ръста на частното потребление.

„Въпреки че свободното фискално пространство е значително, очакваме поредна година на умерено разхлабване на фискалната политика през 2020 г. Перспективата пред растежа ще се подобри през 2021 г. в резултата на очакваното ускоряване на растежа на глобалната икономика, което ще даде нов тласък на износа и инвестициите“, посочват в анализа икономистите на УниКредит Булбанк.

Въпреки забавянето в темповете на растеж на някои от основните ни търговски партньори, няма признаци за намаляване на търсенето на работна сила в експортно ориентираните сектори на икономиката. Вероятно икономиката е създала 65 хиляди нови работни места през миналата година, което представлява вторият най-силен годишен ръст в настоящия цикъл на експанзия. Важно е да се отбележи, че създаването на нови работни места бе широко базирано и включваше не само ориентираните към вътрешното търсене сектори на услугите и строителството, което получи подкрепа от ръста в новостартираните жилищни и инфраструктурни проекти, но и от експортно ориентираните сектори на промишлеността, където броят на работните места достигна до най-високото си ниво от осем години.

“Очакваме потреблението да има по-слаб принос за растежа през 2020 г. поради отрицателното въздействие, което бълзо намаляващото и застаряващо население има върху създаването на нови работни места. След като икономиката вече достигна пълна заетост, очакваме броят на новосъздадените работни места да намалее до 19 хиляди през 2020 г. и до 12 хиляди през 2021 г., след 65 хиляди през 2019 г. и 43 хиляди средно между 2015 и 2018 година.”, се посочва в последния икономически доклад на УниКредит за икономиката на ЦИЕ.

Въпреки това бързият ръст на доходите ще помогне на икономиката да устои на влошаването на външната среда през 2020 г. Растежът ще получи подкрепа от 10% увеличение на заплатите в публичния сектор, което в контекста на нарастващия дефицит на работна сила, в една значителна степен ще се пренесе и в частния сектор на икономиката, става ясно от доклада.

От икономическия анализ става ясно още, че България продължава да бъде сред страните от ЕС с най-голямо свободно фискално пространство и в началото на 2020 г. Продължаването на консервативната фискална политика изглежда още по-вероятно през настоящата година, предвид на това че страната изглежда много близо до получаване на покана за присъединяване към ERM II.

Всички наблюдатели отчитат постигнатия от България значителен напредък във всички области от плана за въвеждане на еврото. Това включва редица въпроси, които са важни за плавния преход към ERM II и Банковия съюз. Нещо повече, много добрата профитабилност на банките в момента ни кара да смятаме, че оставащият недостиг на капитал, който бе установен при две местни банки по време на детайлния преглед на ЕЦБ, вероятно ще бъде адресиран успешно в най-скоро време.

Continue Reading

Банки

ПИБ планира да набере рекордните 200 млн. лв. чрез БФБ

Published

on

Първа инвестиционна банка (ПИБ) плaниpa дa нaбepe дo 200 млн. лв. чpeз Бългapcĸaтa фoндoвa бopca (БФБ). Ако амбициозният план на банката успее, това ще бъде едно от най-големите увеличения на капитала в историята на борсата ни.

Увеличението ще бъде осъществено чрез издаването на права, като на всеки 2.75 права, съответстващи на притежанието до момента, ще може да се запише по 1 нова акция с емисионна стойност от 5 лв. Минимaлният бpoй зaпиcaни и плaтeни aĸции, нaд ĸoитo yвeличeниeтo щe бъдe ycпeшнo, e 4 млн.

Bceĸи нacтoящ aĸциoнep щe мoжe дa зaпишe пo 1 aĸция зa вceĸи 2,75 пpaвa. Eднa aĸция в ĸaпитaлa oтгoвapя нa eднo пpaвo.

Банката вече е осигурила почти половината от сумата чрез текущата си печалба, начислени провизии, погасени кредити и допълнителни обезпечения по експозиции. ПИБ обяви още, че е пласирала 30 млн. евро облигации и е продала пакет лоши кредити с над 500 млн. лв. номинал.

Continue Reading

Банки

Плащания на 6 континента с дигиталния портфейл RaiPay

Published

on

 

12 000 потребители вече са изтеглили приложението и са направили над 170 000 плащания и тегления

Потребителите на дигиталния портфейл RaiPay са направили плащания с мобилния си телефон на шест континента – Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Африка и Азия. За първия месец, откакто е на пазара, безплатното приложение на Райфайзенбанк е инсталирано от над 12 хиляди потребители от цял свят. В приложението за мобилни телефони с операционна система Android потребителите могат да добавят всички свои карти от Райфайзенбанк и да плащат и теглят средства още по-бързо, удобно и модерно.

„С интуитивния си интерфейс RaiPay е израз на нашата мисия да превръщаме постоянните иновации в изключително клиентско преживяване. Удобството и удоволствието да плащаш само със смартфона си е несравнимо. Неслучайно нашите клиенти използват активно модерното ни решение навсякъде по света“, казва Мариела Атанасова, директор „Индивидуално банкиране“ в Райфайзенбанк.

Райфайзенбанк (България) е едната от трите пилотни банки в групата Райфайзен, които вече пуснаха на пазара RaiPay, заедно с Румъния и Чешката република. Изчислено като процент от населението, в България ползващите дигиталния портфейл са повече от Чехия и по-малко от Румъния.

Над 170 хиляди са успешните трансакции с дигиталния портфейл, откакто е достъпен за клиентите на Райфайзенбанк. По-голямата част от тях (90%) са плащания на ПОС терминали, а останалите – безконтактно теглене на банкомат. Средната сума на извършените трансакции с RaiPay е 34 лв., което е с 4 лв. по-малко от средната сума за безконтактно плащане (38 лв.) и с 51 лв. по-малко от средното контактно плащане (85 лв.). Дигиталният портфейл се използва както за плащания над 1000 лв. (повече от 20 регистрирани трансакции), така и за по-малки суми – най-малката покупка, направена с RaiPay, е на стойност 70 стотинки, заради удобството да плащаш с телефона си дори за кафе.

Всеки трети потребител плаща с RaiPay покупки в супермаркети. Сред най-предпочитаните места за плащане с телефон са още ресторанти и заведения за хранене (22%), бензиностанции (11%), търговски центрове (9%), както и аптеки (6%).

Значително по-активни в използването на дигиталния портфейл са мъжете (близо 70%), живеещи в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Дигиталният портфейл се ползва най-вече от хората със смартфони с версия 9.0 на операционната система Android (75%).

Continue Reading

Банки

УниКредит Булбанк с отличие за първичен дилър на ДЦК за 2019

Published

on

 

 

УниКредит Булбанк беше отличена от Министерство на финансите за дейността й на първичния пазар на държавни ценни книжа за 2019 г. Банката печели наградата за Първичен дилър на ДЦК, закупил най-много ДЦК на първичния пазар за своя сметка за шести пореден път.

На официална церемония в министерството лично зам.-министърът на финансите Маринела Петрова връчи наградата на Иван Апостолов, директор Финансови пазари и инвестиционно посредничество и Стефан Геров, директор на отдел Управление на активите и пасивите в УниКредит Булбанк.

УниКредит Булбанк е водещ участник на пазара на държавни ценни книжа и активен партньор на Министерство на финансите и Българска народна банка.

Continue Reading

Банки

Услугата Apple Pay е достъпна за клиентите на УниКредит Булбанк

Published

on

UniCredit Bulbank

Услугата Apple Pay става достъпна за клиентите на УниКредит Булбанк. Този вид разплащане дава възможност за лесни, защитени и сигурни плащания с мобилния телефон по бърз и удобен начин. Услугата е достъпна за индивидуални клиенти на УниКредит Булбанк, притежатели на дебитни и кредитни карти Mastercard.

Apple Pay e функционалност, която предлага улеснен начин за извършване на плащания с устройва от Apple. За да се извърши плащане, е необходимо банкова карта да бъде добавена в дигиталния портфейл – Wallet на Apple.

Добавянето на картата в Wallet на практика заменя физическата пластика с дигитална. Данните за картата са криптирани и не се съхраняват в устройството нито на сървърите на Apple.

Вместо това клиентите получават специфичен за устройството номер на картата, който е кодиран и се съхранява на устройството им. Всяка трансакция се оторизира със специфичен за нея динамичен защитен код, който е еднократен.

Аррlе Рау ce нacтpoйвa лecнo, ĸaтo ĸлиeнтитe пpoдължaвaт дa пoлзвaт вcичĸи бoнycи и пpeдимcтвa, пpeдлaгaни oт ĸpeдитнитe и дeбитни ĸapти. Аррlе Рау ce пoддъpжa oт іРhоnе ЅЕ, іРhоnе 6 и пo-нoви вepcии, ĸaĸтo и oт Аррlе Wаtсh.

Πaзapyвaнeтo в пpилoжeния и caйтoвe, пpиeмaщи Аррlе Рау, e лecнo c Тоuсh ІD или пpocтo c двyĸpaтнo нaтиcĸaнe нa cтpaничния бyтoн и пoглeждaнe ĸъм іРhоnе Х, зa дa бъде удостоверено плaщaнeтo c Fасе ІD.

C Аррlе Рау вeчe нe e нeoбxoдимo попълването на дълги фopмyляpи нитo мнoгoĸpaтнo въвеждане на инфopмaция зa плaщaнe и дocтaвĸa.

При покупка на стоки и услуги чpeз пpилoжeния или в Ѕаfаrі, Аррlе Рау paбoти c іРhоnе 6 и пo-нoви вepcии, іРhоnе ЅЕ, іРаd Рrо, іРаd (5-тo пoĸoлeниe), іРаd Аіr 2 и іРаd mіnі 3 и пo-нoви.

Moжe cъщo дa се използва Аррlе Рау в Ѕаfаrі нa вceĸи Мас, пpoизвeдeн пpeз 2012 г. и пo-ĸъcнo, paбoтeщ c mасОЅ Ѕіеrrа и плащането да бъде потвърдено c іРhоnе 6 или пo-нoвa вepcия, c Аррlе Wаtсh, или c Тоuсh ІD нa нoвия МасВооk Рrо. Клиентите могат да дигитализират техните карти през Аррlе Wаllеt.

Continue Reading

Банки

Global Finance обяви УниКредит Булбанк за най-добрата банка за валутен обмен в България

Published

on

UniCredit Bulbank

Списание Global Finance обяви УниКредит Булбанк за най-добрата банка за валутен обмен в България за 2020 г.  Изданието обяви за двадесети път своите годишни награди за най-добрите банки за валутен обмен в 113 страни, както и най-добрите доставчици за валутен обмен, проучване и анализи и за технологии за търгуване с валута.

Критериите за избор на най-добрите банки за валутен обмен включват обем на трансакциите, пазарен дял, обхват на глобалното покритие, клиентско обслужване, конкурентно ценообразуване и иновативни технологии. Global Finance разглеждат и информацията от анализаторите на отрасъла, ръководители на корпорации и експерти по технологии. Наградите за корпоративна организация за валутен обмен вземат предвид фактори като иновация, подобрена ефикасност, ограничаване на риска и намаляване на разходите.

„Валутният обмен е сърцето на глобалната търговия, която понастоящем е застрашена поради възобновените националистически изстъпления и призиви за протекционизъм“ – заяви Джоузеф Д. Джарапуто, издател и главен редактор на Global Finance. „Годишните награди за валутен обмен на Global Finance отличават финансовите институции, които осигуряват стабилност и добра експертиза и така дават възможност на клиентите да се справят успешно в сложната и бързопроменяща се среда“, допълва той.

УниКредит Булбанк е водещ участник на пазара за валутен обмен в България.

„Много се радваме, че сме избрани за най-добрата банка за валутен обмен в България. Подходът на УниКредит Булбанк в обслужването на клиентите ни ще продължи да бъде съсредоточен върху повишаване на клиентската удовлетвореност. Високата експертна оценка на Global Finance е още едно доказателство за професионализма на нашия екип“, коментира Иван Апостолов, директор на управление Финансови пазари и инвестиционно посредничество на УниКредит Булбанк.

Международната награда за валутни сделки с корпоративни клиенти допълва постигнатите успехи УниКредит Булбанк през последните години на финансовите пазари в България.

Continue Reading

Най-четени