Кръговата икономика и чистотата на въздуха с акцент върху електромобилността ще са приоритет при подготовката на следващия програмен период на Оперативна програма “Околна среда” /ОПОС/. Това e съобщил министърът на околната среда и водите Нено Димов, цитиран от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/.

Министърът е запознал комисията с напредъка по изпълнението на ОПОС 2014-2020 г. и с хода на подготовката на следващия програмен период.Димов е посочил, че според изчисленията на Световната банка при подготовката на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух /2018-2024 г./ между 480 млн. и 880 млн. лв. ще са необходими за справяне с проблемите със замърсяването на въздуха. Освен за смяна на отоплителните уреди, ще опитаме да договорим средства за намаляване на замърсяването от автомобилния трафик чрез електрификация на публичния транспорт, както и за стимулиране на домакинствата за закупуване на електромобили, е казал министър Димов. Той е посочил, че се търси възможност за финансиране и по програма LIFE на ЕС, както и от държавния бюджет. Според него общините също трябва да имат своя ангажимент.

Важно е как ще се справим в график с подаването на проекти на 14-те консолидирани ВиК по ОПОС 2014-2020, за да може да защитим достатъчно голяма сума за следващия програмен период и за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадъчните води, е казал Нено Димов.

Министърът е представил промените в закона, с които се въвежда нов подход за управление на зоните от “Натура 2000” с акцент върху местните общности. Той предвижда създаването на нови структури, които да въведат активни мерки за управление на зоните. В тях ще се включи по-широк кръг заинтересовани страни. “От самото начало на мандата се опитвам да сложа местните общности във фокуса на политиката по околна среда. Местните общности знаят най-добре как да развиват своите райони. Целта на ЗБР е да даде повече възможности те да взимат решения”, е казал министърът.

Нено Димов е информирал депутатите за хода на изпълнението на ОПОС 2014-2020. През май 2017 г. сме започнали с 3 процента изплатени суми и сертифицирани 1,3 на сто. Към 1 януари 2019 г. вече са изплатени 16 процента и са сертифицирани 15 на сто, е отбелязал той.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност.

С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.

Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.

Общият паричен ресурс, наличен в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като „Сребърния фонд“, е в размер на 2,928 млрд. лв.

Това става ясно от данни на Министерството на финансите (МФ), публикувани на сайта на ведомството и цитирани от investor.bg.

От тази сума 2,922 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда.

Трансферираните през януари средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 5,74 млн. лв. Общо за цялата 2018 г. трансферът е над 136,5 млн. лв. при 128 млн. лв. за 2017 г., става ясно още от данните.

Според приетата дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за 2019-2021 г., натрупаните средства остават на депозит в БНБ поне до 2021 г., а най-вероятно и до 2040 г.

Резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната система ще се управляват все така консервативно, както и към момента. Както и предшествениците си, финансовият министър Владислав Горанов прецени през в началото на октомври (когато документът бе приет), че това е най-безопасната стратегия.

Все пак има вратичка и стратегията може да се променя и ежегодно, ако се наложи.

Освен това настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея.

Бизнесът от години настоява постъпленията в Сребърния фонд да „се подкрепят“ с допълнителни източници, но към момента няма движение в тази посока.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2018 г. е 4 674 146 души, което е нарастване с 1,88 % спрямо 31.12.2017 г.

Tова стана ясно, след като управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2018 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.12.2018 г.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 13 363 443 хил.лв. В сравнение с края на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 5,53 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през 2018 г. възлизат на 184 323 хил.лв. и намаляват с 0,99 на сто в сравнение с отчетените приходи през предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.12.2018 г. е в размер на 60 435 хил.лв.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.1 на сто спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.7 на сто спрямо третото тримесечие на 2018 г. според сезонно изгладените данни на НСИ.

Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2018 г. БВП в номинално изражение достига 29 881 млн. лева.
Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2018 г. е 25 905 млн. лeвa.

По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (81.3 на сто), което в стойностно изражение възлиза на 24 288 млн. лева.

Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 5.3 на сто. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 4.0 на сто през четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 2.5 на сто, а износът на стоки и услуги – с 0.8 на сто.