Капиталовият алгоритъм на централната банка ще продължи да напътства програмите за закупуване на публичния сектор по време на реинвестирането.

Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера взе решение за техническите параметри за реинвестиране на главницата по падежите на ценни книжа, закупени по програмата за изкупуване на активи (APP), след като нетните активи се погасят в края на декември 2018 г.

УС ще се стреми да запази размера на своите кумулативни нетни покупки по всяка съставна програма на APP, т.е. програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP), програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABPSP), третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) и програмата за покупки в корпоративния сектор (CSPP) на техните съответни нива към края на декември 2018 г. По време на реинвестирането поради оперативни причини могат да настъпят ограничени временни отклонения в общия размер и състава на APP.

За програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP) разпределението между отговарящите на условията юрисдикции, ще продължи да се води по пазарния принцип, от абонамента на съответните национални централни банки за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, изменен с течение на времето.

На 3 декември тази година УС на ЕЦБ прие нови правни актове относно редовната петгодишна корекция на капиталовия си алгоритъм и вноските, заплащани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз. Новият алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ ще влезе в сила на 1 януари 2019 г.

Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ ще се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) в равни съотношения.

Ето защо, като правило обратното изкупуване по PSPP ще бъде реинвестирано в юрисдикцията, в която се извършват погашения по главниците, но разпределението на портфейла между юрисдикциите ще продължи да се коригира, за да се приведе делът на портфейла за PSPP в по-близко съответствие със съответния абонамент на националната централна банка за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ.

Всяко коригиране на разпределението на портфейла между различните юрисдикции ще бъде постепенно и ще бъде калибрирано, така че да е подходящо, за да се защитят нормалните пазарни условия.

По време на етапа на реинвестиране Евросистемата ще продължи да спазва принципа на пазарна неутралност чрез плавно и гъвкаво изпълнение. За тази цел, реинвестирането на главници за обратно изкупуване ще бъде разпределено през годината, за да се осигури възможност за редовно и балансирано присъствие на пазара.

В рамките на PSPP покупките на ценни книжа с доходност до падеж под лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ ще продължат да се предприемат до необходимата степен.

За програмите в частния сектор пазарната капитализация ще продължи да бъде водещият принцип за покупки на реинвестиции. Покупките на ценни книжа на първичните пазари ще продължат да бъдат разрешени, ако е необходимо.

По отношение на третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) УС също обяви, че всички покрити с CBPP3 обезпечени облигации с условна прехвърляща структура, ще бъдат изключени от изкупуването от 1 януари 2019 г.

Това се посочва в доклад на Сметната им палата.

Ако Обединеното кралство напусне Европейския съюз без споразумение, това ще струва на Холандия около 2,3 млрд. евро до 2023 г., съобщи Сметната палата в нов доклад, публикуван в понеделник.

Сумата ще дойде от допълнителни пари за митниците и холандския орган за безопасност на храните и потребителските продукти (NVWA), както и по-висока вноска към ЕС, съобщава nltimes.nl.

След като Великобритания напусне, останалите държави ще трябва да запълнят нейната вноска в бюджета на ЕС.

Ако няма сделка за Брекзит, Холандия ще трябва да плати допълнителни 1,6 милиарда евро в Брюксел през следващите две години.

За митниците и NVWA холандското правителство ще трябва да отпусне допълнително 700 млн. до 2023 г.

Това се налага, защото в случай на твърд Брекзит британците вече няма да бъдат обхванати от европейските споразумения и ще трябва да се извършват митнически проверки на фериботите.

Продуктите, внесени от Обединеното кралство, също ще трябва да преминат допълнителни проверки.

Сметната палата очаква, че през 2021 г. Нидерландия ще трябва да внесе допълнително 1,25 милиарда евро в ЕС. Тази сума може да бъде по-ниска с 500 хил. евро, ако бъде сключено споразумение, преди британците да напуснат ЕС.

Великобритания е третият по големина търговски партньор на Холандия след Германия и Белгия.

Стартират 24 проекта за развитие и внедряване на иновации в българската икономика на обща стойност от 5,4 млн. лв. Договорите на бенефициентите по последната сесия на Националния иновационен фонд (НИФ) бяха връчени днес от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и изпълнителния директор на Агенцията за насърчване на малките и средни предприятия д-р Бойко Таков.

„За последните осем сесии по НИФ са инвестирани над 48 млн. лв. в общо 455 иновативни проекти, значителна част, от които не просто са реализирани, но и надградени“, каза Александър Манолев. По думите му фондът се е утвърдил като важен и работещ инструмент за насърчаване на повече иновации в българската икономика.

Тази година процедурата по фонда се проведе по изменени правила и завърши в много по-кратки срокове. „Мотивирани сме да продължим да подобряваме работата с фонда и заедно с колегите от агенцията ще направим пълен преглед и отново ще инициираме промени през 2019 г.“, допълни икономическият заместник-министър и подчерта, че най-важна ще бъде обратната връзка от бенефициентите. Според него трябва с общи усилия да се направят постъпки и за увеличаване на бюджета по този инструмент, защото през годините той е доказал своята целесъобразност.

Изпълнителният директор на ИАНМСП д-р Бойко Таков поздрави всички бенефициенти и им пожела да приключат успешно и в срок проектите, които стартират. „За рекордно кратките шест месеца приключи класирането на 9-та сесия по НИФ. Изключително съм доволен, че днес тук са всички бенефициенти по проектите с които бяха сключени договори. Както по тази, така и по всички други теми, които са в ресора на агенцията, можете да разчитате на оперативен диалог и подкрепа“, каза още той.

Интересът към ICO процедурите намалява и парите привършват. Това смята Марта Бенет, анализатор на Forrester Research, цитирана от CCN.

Според Бенет ICO предложенията не успяват да намерят смислени продукти и бизнес модели. Повечето проекти не са предвидили мечешки пазар, нито какво да правят при липса на достатъчно финанси.

Данни на DappRadar показват, че с изключение на IDEX и ForkDelta, останалите ICO-та от тази година имат много малко потребители – под 600. Освен това те трудно осигуряват активна потребителска база и интересът към предложенията им намалява.

Според Бенет ситуацията на пазара на криптовалути също не помага. Тя руши доверието и положителните очаквания за бъдещето. „Рано или късно това щеше да доведе до свиване. Криптосривът действа както като катализатор, така и като будилник“, казва още Бенет.

Това води до намаляване на потенциалните инвеститори и средствата, които са склонни да дадат. Самите компании също започват постепенно да свиват амбициите си и освобождават служители. За да може тенденцията да се обърне, ICO компаниите трябва да предложат продукти и услуги, които могат да се използват не само от криптофенове, но и масовия потребител, казва анализаторът.

Различията между позициите на Европейския парламент и на Съвета бяха преодолени.

Европейският парламент и Съветът, с подкрепата на Комисията, постигнаха във вторник предварително споразумение по бюджета на ЕС за 2019 г. по време на решаваща тристранна среща.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Това споразумение е доказателство, че когато сме единни, можем да постигнем добавената стойност, която нашите граждани очакват. Следващата цел е нашият дългосрочен бюджет за периода след 2020 г. и се надявам, че конструктивният дух и силната ангажираност на трите институции по време на преговорите по бюджета за 2019 г. ще бъдат запазени и при тези дискусии. Трябва да се съсредоточим върху навременното му приемане, така че нашите учени, студенти, предприятия, земеделски стопани и региони да не изгубят средства.“

Бюджетът на ЕС за 2019 г. възлиза на 165,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения (средствата, за които могат да бъдат сключени договори през дадена година) и 148,2 милиарда евро бюджетни кредити за плащания (средствата, които ще бъдат изплатени).

Близо половината от средствата — 80,5 млрд. евро за поети задължения — ще отидат за стимулиране на европейската икономика, заетостта и конкурентоспособността.

Други 57,2 млрд. евро по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове ще спомогнат за намаляване на икономическите разлики както на национално равнище, така и между държавите членки;

Европейските земеделски стопани ще получат 59 млрд. евро.

Ще бъде засилена и сигурността в рамките на ЕС и извън него. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на ЕС в областта на убежището и други агенции, работещи по въпросите на границите и визите, също ще получат допълнителни средства през 2019 г.

Споразумението се основава на презумпцията, че след като Обединеното кралство напусне Европейския съюз на 30 март 2019 г., то ще продължи да дава принос и да участва в изпълнението на бюджета на ЕС до края на 2020 г., както ако беше държава членка.

За да се утвърди постигнатият компромис, Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят официално текста.

Той ще бъде потвърден следващата седмица по време на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

През 2018 г. до момента по Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ са сертифицирани 23 проекта на обща стойност 800 млн.лв., които ще разкрият над 2000 нови работни места. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, който връчи три сертификата за инвестиция по ЗНИ на „Бер-Хелла Термоконтрол” ЕООД, Аксидиа АД и Турбо Гарант ЕООД. Инвестициите по проектите възлизат на над 36 млн.лв. и се очаква да създадат близо 400 работни места.

Сертификат за приоритетен инвестиционен проект получи „Бер-Хелла Термоконтрол” ЕООД, за „Изграждане на ново производствено предприятие с цел разширяване на капацитета за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации”. Инвестицията е изцяло за придобиване на нови дълготрайни материални активи на стойност 31 619 130 лв. С проекта се предвижда разкриването на нови 250 работни места.

Вторият проект, който получи сертификат клас „А“ е на „Турбо Гарант“ ЕООД. Инвестиционният проект включва изграждане на сервизна база за ремонт на турбокомпресори. Размерът на инвестицията възлиза на 4 005 000 лв.

Третият проект, на който беше връчен сертификати за инвестиция клас „А“ е на „Аксидиа“ АД. Той включва разработка на уеб базирани, мобилни и настолни софтуерни приложения. Като част от този проект се включва и разработването на собствен продукт, който компанията ще предлага на пазара. Размерът на инвестицията възлиза на 720 000 лв. и ще се финансира със собствени средства. С проекта се предвижда разкриването на нови 120 работни места.

По рано през деня бяха подписани и договори за прилагане на насърчителна мярка по ЗНИ за изграждане на пътна инфраструктура във връзка със сертифицираните проекти на Ролпласт Груп АД и Интерлинк Груп АД, с размер на инвестициите съответно 10.8 млн. лв. и 6.7 млн. лв. Средства на обща стойност 813 488 лв. се предоставят на Агенция „Пътна инфраструктура“ за изграждане на кръгово кръстовище на бул. „Ломско шосе“ в гр. Костинброд и на общински път в индустриалната зона на община Марица, където се изпълняват проектите на двете дружества.