Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39 646,0 млн. лв. или 103,7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 739,2 млн. лв. (11,1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590,2 млн. лв. (38,8 %).

Toва стана ясно, след като Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2018 г.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 235,7 млн. лв., което представлява 103,5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 132,8 млн. лв. или 106,5% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488,5 млн. лева (8,7 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 15 531,0 млн. лв., което е 102,5% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998,5 млн. лв. (6,9 %).

Постъпленията от ДДС са в размер на 10 064,0 млн. лв. или 102,9 % спрямо планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2018 г. е 53,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 5 203,2 млн. лв. (101,0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226,2 млн. лв. или 119,0 % спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 113,8 млн. лв. или 101,4 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 458,2 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо разчетените за годината

Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,1 % (1 093,0 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 5 299,6 млн. лв., което представлява 112,7% спрямо годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 2 110,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39 509,0 млн. лв., което е 100,5 % спрямо годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34 471,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз.

Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на капиталовите разходи (основно свързани с изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти в сферата на отбраната и др.), нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии (основно свързани с промените в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма на събиране на приходи и извършването на разходи към производителите на електроенергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са в размер на 37 737,4 млн. лв., което представлява 101,2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32 361,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 321,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688,2 млн. лв. или 95,3 % от разчетените за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 януари 2019 г., физическите лица могат да ползват 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната си данъчна декларация, но не повече от 500 лв.

Допълнително условие за ползване на отстъпката е гражданите да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне до 31 януари 2019 г.

Най-бързо и лесно декларацията се подава по интернет с персонален идентификационен код. Срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите e 30 април 2019 г.

До 31 януари самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, напомнят от НАП. Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсиина държавното обществено осигуряване (ДОО), а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент само във фонд „Пенсии“  на ДОО (за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на парични обезщетения от ДОО в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Берлин изобщо не изисква допълнителна информация от заявителите.

Освен Великобритания, вчера Европейската комисия, обяви, че дава на Съда на ЕС и Германия за отхвърляне на някои заявления за възстановяване на ДДС на предприятия в други държави-членки.

По-конкретно, Германия отказва в някои случаи да възстанови ДДС, без да иска допълнителна информация от заявителя за възстановяване, когато счита, че предоставената информация относно естеството на стоките и услугите е недостатъчна за вземане на решение по заявлението.

Тази практика води до ситуации, при които възстановяването на ДДС се отказва на кандидати, които отговарят на съществените изисквания и това нарушава правото на възстановяване на ДДС, установено в ЕС чрез Директивата за ДДС – Директива 2006/112 / ЕС и Директивата за възстановяване – Директива 2008/9/ЕС.

Решението за препращане на въпроса до Съда следва неспособността на Германия да приведе законодателството си в съответствие с правото на ЕС след мотивираното становище на Комисията.

Повечето предприятия, които са обект на ДДС заради дейността си в държава от ЕС, където те обикновено не доставят стоки или услуги (и следователно не са задължени да се регистрират по ДДС), все пак имат право да приспаднат на това ДДС, както е посочено в Директива 2006/112 /ЕС. Това „приспадане“ се извършва чрез възстановяване от страната на ЕС, в която са платили ДДС-то.

Лондон е освободил от данъка някои стокови пазари без да има право на това.

Днес Европейката комисия обяви, че завежда дело срещу Обединеното кралство в Съда на ЕС, за разширяване на обхвата на мярката за ДДС, която позволява дерогации (частична отмяна) на ДДС за някои стокови пазари.

Понастоящем Обединеното кралство прилага нулева ставка на ДДС за сделки, извършвани в някои стокови пазари в Обединеното кралство.

Комисията e уведомена за тази дерогация още през далечната 1977 г. Оттогава Обединеното кралство значително е разширило обхвата на мярката, което означава, че тя вече не е ограничена до търговия с първоначално обхванатите стоки.

Съгласно правилата на ЕС, договорени от всички държави-членки (Директивата за ДДС – Директива 2006/112 /EC), този вид дерогации не могат да бъдат разширява по обхват. Това поражда сериозни нарушения на конкуренцията в ущърб на други финансови пазари в ЕС.

Държавите-членки не могат да разширяват обхвата на мерките, съгласно член 394 от Директивата за ДДС. Обединеното кралство е направило най-малко осем изменения към дерогацията си, без да уведоми Комисията за тях.

Даването на съд на Обединеното кралство идва след неуспеха му да приведе законодателството си в съответствие със законодателството на ЕС в областта на ДДС, особено след мотивираното становище на Комисията през юли 2018 г.

Годишната декларация за облагане на доходите с баркод вече е публикувана на интернет страницата на НАП – www.nap.bg. Формулярът с баркод изчислява автоматично дължимия данък след попълване на информация за получените доходи, внесените осигурителни вноски, ползваните облекчения, напомнят от НАП.

Електронната декларация трябва да се изтегли на компютър от интернет страницата на Агенцията – www.nap.bg  и да се попълни „офлайн“. Подаването на декларация с баркод гарантира на клиентите на администрацията, че няма да допуснат технически грешки, тъй като дължимият данък се изчислява автоматично след попълване на приложенията за различните видове доход.

От НАП напомнят също, че изпращането на декларация с баркод предполага и по-бързо възстановяване на надвнесен данък. Това е така, защото не се налага допълнителното обработване и попълване на данните от тези декларации ръчно, тъй като информацията директно се прехвърля от формуляра след сканирането на баркода. Подаването на декларацията с баркод става чрез изпращане по пощата или на място в някои пощенски станции, където директно ще бъде издаден входящ номер. Декларацията може да се подаде и лично в офис на НАП.

Срокът за подаване на годишните данъчни декларации за облагане на доходите изтича на 30 април 2019 г., като в същия срок трябва да бъде заплатен и дължимият данък за довнасяне.