Connect with us

Данъци

Държавите от ЕС губят 150 млрд. евро годишно от ДДС измами

Published

on

Pierre Moscovici
Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз. Снимка: ЕК

Това сочи нов доклад на ЕК оповестен днес.

Днес Европейската комисия оповести свое проучване, според което през 2016 г. страните от ЕС са загубили приходи от данък добавена стойност (ДДС) в размер на почти 150 милиарда евро.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Държавите членки повишават събираемостта на ДДС в целия ЕС. Това трябва да се признае и оцени. Но годишната загуба от 150 милиарда евро за националните бюджети остава недопустима, особено когато от тази сума 50 милиарда евро пълнят джобовете на престъпници, измамници и вероятно дори терористи. Съществено подобрение ще има само когато бъде приета реформата на ДДС, която предложихме преди една година. Настоятелно призовавам държавите членки да преминат към окончателната система на ДДС преди изборите за Европейския парламент през 2019 г.

В сравнение с предходната година през 2016 г. неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в номинално изражение е намаляло с 10,5 милиарда евро до 147,1 милиарда евро, а като относителен дял се е понижило от 13,2 % на 12,3 % от общите приходи от ДДС.

Показателите на отделните държави членки все още се различават съществено. Неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС е намаляло в 22 държави членки.

Добри показатели имат България, Латвия, Кипър и Нидерландия – при всяка от тях загубите на приходи от ДДС са спаднали с над 5 процентни пункта.

Неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС обаче е нараснало в шест държави членки: Румъния, Финландия, Обединеното кралство, Ирландия, Естония и Франция.

Ред е на държавите членки да предприемат действия и възможно най-скоро да се споразумеят по много по-широката реформа, предложена миналата година от Комисията с цел съкращаване на измамите с ДДС в системата на ЕС.

С тази реформа системата ще бъде усъвършенствана и осъвременена от гледна точка както на правителствата, така и на предприятията, и ще стане по-стабилна и по-проста за използване от дружествата.

 

Пълният текст на доклада за ДДС измамите на ЕК, можете да прочетете тук.

Данъци

Оказва ли се изненада новият публичен дълг?

Published

on

finance

През седмицата бяха пласирани нови две емисии държавни ценни книжа (ДЦК) и много наблюдатели виждат някаква конспирация. Подходът трудно може да се нарече идеален, но не трябва да се изпада в крайности и самоцелна критика, но и не бива да се стига до крайности и самоцелна критика, пише в свой анализ икономистът Калоян Стайков от ИПИ.

В противен случай управляващите са виновни, ако действат прибързано и без предварителна информация до пазарните участници, но и са виновни, ако действат твърде предпазливо и изпуснат подходящия момент.

Както в бюджета за 2018 г., така и за тази година са предвидени емисии нов дълг в размер на не повече от 1 млрд. лв. Разликата е, че правителството не се възползва от тази възможност през миналата година, но го прави през тази.

Обемът на пласираните облигации е 300,6 млн. лв., които са придобити сравнително поравно, от пенсионни и гаранционни фондове, застрахователни дружества и банки.

На този етап стоят два интересни въпроса – 1) каква е целта на емисията и 2) защо точно сега?

Това че в закона за бюджета за 2019 г. е записано, че държавата може да поеме нов дълг до определен размер не означава, че това задължително трябва да се случи или, че непременно трябва да бъде достигнат тавана, както се вижда през 2018 г.

Емисионната политика на Министерството на финансите през 2019 г. цели при приемлива цена и степен на риск да:

– осигури необходимите средства за рефинансиране на дълга в обръщение;
– финансира държавния бюджет, при необходимост;
– осигури стабилността на фискалния резерв.

През оставащата част на 2019 г. не предстои погасяване на публични задължения, но такова е извършено през първите два месеца на годината, когато имат падеж четири емисии ДЦК със съвкупна номинална стойност на одобрените поръчки в размер на близо 912 млн. лв.

Ситуацията може да се разгледа по следния начин – във фискалния резерв има достатъчно средства за обезпечаване на падежите през януари и февруари, а новият дълг се емитира на по-късен етап (така че да постигне оптимална цена), за да компенсира част от направените плащания.

Предвид падежите на публичните задължения не е изключено до края на годината да бъдат организирани нови емисии на ДЦК, тъй като през следващата година предстоят още по-големи плащания. Ако падежите на ДЦК през тази година са в размер на около 912 млн. лв., то през следващата година те са в размер на 1,3 млрд. лв., от които над 1 млрд. лв. са концентрирани в първите два месеца на годината.

Стандартна практика е да не се чака до последния момент за осигуряване на необходимото финансиране, а да се избере най-удачния, според управляващите, момент, тъй като не е ясно в какво състояние ще са пазарите малко преди съответния падеж.

На фона на продължаващите бюджетни излишъци – министерството очаква натрупания за първите пет месеца на годината да достигне близо 3 млрд. лв., може и да изглежда странно поемането на нов дълг, но то не е лишено от смисъл, a напротив.

Както вече писахме, натрупаният излишък много бързо ще се стопи както покрай предстоящите местни избори, така и в резултат на практиката за струпване на големи разходи през втората половина на годината и най-вече през ноември и декември.

Другото важно обстоятелство е необходимостта от присъствие на дълговия пазар. Такава се налага както за изчисляване на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция, така и за създаване на ефикасен пазар на ДЦК.

При липса на достатъчно финансови продукти, както като обем, така и като профил, пазарът става неликвиден, което затруднява не само дейността на пазарните участници, но и опитите на правителството за нови емисии.

Това обаче са само част от възможните обяснения както за причината, така и за момента на емисията на нов дълг, тъй като все още няма никаква информация от страна на правителството, а няма и емисионен календар за 2019 г. (последният такъв е за януари 2018 г.).

Липсата на информация, предвидимост и прозрачност създава не само условия за спекулации, но и затруднява пазарните участници. Местните банки и институционални инвеститори отдавна очакват подобни емисии.

Големият инвеститорски интерес, естествено, води до по-благоприятни условия за финансиране на държавата, докато съкращаването на срока за инвестиции от понеделник (когато е обявена емисията) до сряда (когато се провежда) има по-скоро обратния ефект.

Всичко това може да бъде предотвратено с малко повече прозрачност и по-добра комуникация от страна на Министерството на финансите, което все още няма официална позиция по темата, която предизвика сериозен обществен интерес.

Крайно време е правителството да излезе от строгите ограничения на буквата на закона и да обърне повече внимание на неговия дух, коментират от ИПИ.

Възможността за емисия на 1 млрд. лв. нов дълг не означава, че той непременно трябва да бъде емитиран. Ако пък се изпълни изцяло или частично, би следвало да е ясно с каква цел се прави и дали това отговаря не емисионната политика и Стратегията за управление на държавния дълг в периода 2019-2021 г.

 

Continue Reading

Данъци

КНСБ: Сивата икономика у нас е 16 %, в ЕС – 11,6%

Published

on

Недекларираният труд у нас е близо 16 на сто, при средно равнище в ЕС около 11, 6 на сто. Това стана ясно на кръгла маса в КНСБ “Превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България”.

В конференцията участваха министрите на финансите и труда Владислав Горанов и Бисер Петков, председателят на парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика Емил Димитров, изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова, председателят на КЗП Димитър Маргаритов, представители национално представителните организации на работодателите, Националният съюз на автосервизите, Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Асоциация на автомобилните производители, Българска асоциация на пострадалите от катастрофи.

Най-засегнатите сектори от това явление са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост, особено в шивашкия сектор. Индустрията е един от секторите с най-нисък „сив“ дял – под 9 на сто, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него един от начините за „изсветляване“ на икономиката е въвеждането на ваучери за услуги в дома. Голяма част от това, което ползваме като домашни услуги, всъщност е в сивия сектор, защото не се издават документи за получените средства. Въвеждането на ваучери с платени осигуровки и данъци за строители, домашни помощници и други, би извадило на светло голяма част от сивия сектор, смята Пламен Димитров.

България трябва да въведе законодателство, което да брани работниците, които сигнализират за работодатели, укриващи данъци и осигуровки, т.на „whistleblowers“, заяви още лидерът на КНСБ. Подобни норми вече се въвеждат в Западна Европа и гарантират сигурността на хората, че няма да бъдат наказани, ако огласят незаконни практики, допълни Димитров.

Друга мярка срещу сивата икономика е чрез Закона за обществените поръчки да се забрани харченето на обществени пари за некоректни работодатели, е становището на КНСБ.

Финансовото министерство винаги е било най-големият радетел за борба със сивата икономика и затова подкрепяме с две ръце инициативата на КНСБ, заяви финансовият министър Владислав Горанов. Той даде пример с петзвездни хотели във Велинград и Банско, в които персоналът се осигурявал под минималната работна заплата. Очевидно НАП трябва да се намеси сериозно, за да спре тези практики, обяви Владислав Горанов.

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, добави той.

Министърът на труда отбеляза, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България, Това се отчита и от Европейската комисия, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9% при средно равнище за ЕС – 16.3%, посочи министър Петков.

Министър Петков посочи, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Крайно време е да има осъден работодател за умишлено укрити осигуровки, заяви още президентът на КНСБ Пламен Димитров. Законовият текст, който криминализира това деяние, е факт, трябва да се предприемат съответните действия, за да се покаже на всички, че така повече не може, допълни лидерът на синдиката.

„Повишава са броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни авточасти със съмнително качество. В България над 70 на сто от сервизите са в „сивия” сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот“, подчерта Владимир Дочев от Националната камара на автосервизите. По думите му България остава единствената страна в Европа, в която ремонтът на изключително отговорни системи и агрегати в автомобила (кормилна, спирачна и др.) често се извършва от неправоспособни и несертифицирани механици, което нерядко води до тежки последици. Камарата иска закон за автосервизите, които да регламентира тези дейност и да наложи стандарти, които да помогнат за опазването на човешки животи.

Строителството е сред секторите с най-висок дял на „сивота“. Една от мерките да бъде изваден от там е обекти над 100 квадрата да се изграждат само от фирми, които са членове на строителната камара, пък поиска Цветелина Иванова от строителната федерация към КНСБ.

Според Георги Медаров, който се изказа от името на Федерацията на независимите синдикати в леката промишленост, трябват социални стандарти във фирмите, които да гарантират, че компаниите спазват правата на работниците си и не укриват налози и осигуровки.

Continue Reading

Банки

334 българи имат сметки по над 1 млн. евро в чужди държави и офшорки

Published

on

Българските данъчни власти знаят за 334 българи, разполагащи сметки със салдо по над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужди държави и офшорки. Това съобщават от Националната агенция за приходите (НАП) на базата на данните на ведомството от международния обмен на данъчна информация.

Приходната агенция вече е започнала проверки, но изрично уточни, че наличието на сметка в чужда държава или офшорка не е незаконно и не означава непременно, че въпросните богати граждани укриват данъци или извършват друга нередна дейност.

От данъчната агенция подчертаха, че инициативата им тече отдавна и няма нищо общо с писмото на главния прокурор Сотир Цацаров до ДАНС, който неотдавна поиска от ДАНС да му бъде предоставена цялата налична информация за сметки в чужбина, имоти и участие в офшорни фирми на хора, заемащи висши публични длъжности у нас.

До момента НАП не е направила засичане дали в списъка на 334-ата граждани, за които има данни, попадат лица на висши държавни длъжности.

В последните 2-3 години агенцията значително разшири възможностите си да проверява сметките и доходите на българите зад граница, включително в офшорни зони. Това се дължи на засилените международни усилия от страна на ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които доведоха до революция в борбата срещу укриването на данъци в държави убежища.

От 2016 г. насам България е една от общо 114 държави (към момента), включително към 40 офшорни зони, които са се съгласили на на обмен на данъчна и банкова информация за свои местни лица – граждани и фирми.

На този етап НАП няма анализ в кои офшорки има най-много сметки на българи, но от години се знае, че сред топ дестинациите за съхранение на авоарите на родния бизнес елит са държави, които не са в категорията офшорки, но имат по-либерален данъчен и правен режим като Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Холандия, Кипър, Великобритания.

В момента данъчните имат достъп до данни от всички тях по линия на обмена, като особено богата информация е получена от Швейцария. Преди няколко години България сключи нова, подобрена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария, като тя е и страна по споразумението за автоматичен обмен. В последните години са възлагани ревизии на българи с швейцарски сметки, но данъчната агенция няма обобщена информация за резултатите от тях.

Continue Reading

Данъци

Американските данъчни служби подготвят нови правила за криптовалутите

Published

on

bitcoin coins

Американските данъчни служби обявиха, че подготвят нови правила и насоки за криптовалутите. Те ще са първите обновени правила от 2014 г. насам, съобщава CoinDesk.

Правилата и насоките ще обясняват по-добре на хората как да декларират активите си. Целта на данъчните не са допълнителни регулации, а изясняване и изчистване на съществуващите правила, така че хората да разбират по-добре какво се изисква от тях.

Правилата ще целят създаване на “приемливи методи за калкулиране на разходите”, както и данъчна политика при разцепване на криптовалути. Данъчните планират да публикуват обновените правила скоро, но все още няма конкретен срок.

Continue Reading

Данъци

Денят на данъчната свобода дойде, вече работим за себе си

Published

on

През 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната.

Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, изчисляват икономистите от ИПИ.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:

Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС.

Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета.

Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма.

Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години (2016-2018 г.) обаче този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на голям излишък. Очакваме и през 2019 г. в бюджета да има излишък, което означава, че реално се очаква да няма да има дни за отработване.

Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно.

Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общинските такси.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства.

Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години.

Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг.

За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас, коментират от ИПИ.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на специализираната страница “Моите данъци” –www.kolkodavam.bg.

 

Continue Reading

Данъци

Правителството отчете над 1,8 млрд. лв бюджетен излишък за първото тримесечие

Published

on

Министерски съвет

Министерският съвет одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2019 г., съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по Консолидираната фискарна програма (КФП) на касова основа към месец март 2019 г. е положително в размер на 1 806.7 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 662,6 млн. лв. и от излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП през първото тримесечие на 2019 г. са в размер на 10 857.8 млн. лв. или 24.8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 212.6 млн. лв. (13.4 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 425.2 млн. лева.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 520.3 млн. лв., което представлява 24.7 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 445.5 млн. лв. или 22% от предвидените в разчетите за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 286.9 млн. лв., което е 26.1 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940.6 млн. лв. или 27.2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2019 г. е 74.4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 276.5 млн. лв. (23.9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 59.0 млн. лв. или 24.9 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 333.4 млн. лв. или 28.5 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 454.5 млн. лв., което представлява 23.6 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 10,8 на сто.

Неданъчните приходи са в размер на 1 775.7 млн. лв., което е 26.8 % от годишните разчети. Вносителят – Министерство на финансите, отбелязва, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, поради влезлите в сила от 01.07.2018 г. промени в Закона за енергетиката, с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите три месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.

Приходите от помощи са в размер на 561,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2019 г. възлизат на 9 051.1 млн. лв., което е 20.4 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 8 628.2 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с март 2018 г., е основно поради по-високия размер на вноската в общия бюджет на ЕС, на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г.) и други.

Нелихвените разходи са в размер на 8 208.9 млн. лв., което представлява 19.4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2019 г. са в размер на 7 678.4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 523.9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 376.1 млн. лв. или 56.2 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 466.1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2019 г. е 10.33 млрд. лв., в т.ч. 9.97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,36 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Информацията е изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени