Connect with us

Регулации

ЕК започна задълбочено разследване на италианския държавен заем за Alitalia

Published

on

Alitalia

Заемът от 900 млн. евро не покрива изискванията на Насоките за помощ за оздравяване и преструктуриране на ЕК.

Днес Европейската комисия оповести, че започва задълбочено разследване, за да прецени дали италианският заем за мост на Alitalia на обща стойност 900 млн. евро представлява държавна помощ и дали е в съответствие с правилата на ЕС за помощ на предприятия в затруднение.

Комисар Маргарет Вестагер, отговаряща за политиката в областта на конкуренцията, заяви: “Комисията има задължението да се увери, че заемите, отпускани от държавите-членки на компаниите, са в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи. Ще проучим дали това е така в случая с Alitalia.”

Alitalia е италианска авиокомпания, собственост на консорциума Compagnia Aerea Italiana – CAI (51% от акциите) и Etihad Airways (49%), която е във финансови затруднения от няколко години.

На 24 април 2017 г. персоналът и отхвърли план за намаляване на разходите, което доведе то решение на акционерите да не предоставят допълнително финансиране. В резултат на това на 2 май същата година Alitalia бе поставена под извънредна администрация съгласно италианския закон за несъстоятелността.

За да осигури финансирането и в периода на несъстоятелност, май 2017 г. италианската държава и предостави междинен заем от 600 милиона евро. През октомври той бе увеличен с допълнителни 300 милиона евро.

Синдиците пък започнаха тръжна процедура, за намиране на купувач на активите на Alitalia.

През януари тази година Италия обяви държавния заем за Alitalia, като помощ за оздравяване по смисъла на правилата на ЕС за държавните помощи, според Насоките за помощ за оздравяване и преструктуриране на ЕК.

Това предизвика редица жалби, в които се твърди, че заемът представлява държавна помощ, несъвместим с правилата на ЕС.

Настоящото мнение на Комисията е, че държавен заем може да представлява държавна помощ. Сега тя ще проучи допълнително дали този отговаря на условията по Насоките.

ЕК изрази загриженост, че продължителността на заема от май 2017 г. до най-рано декември 2018 г., надвишава максималната продължителност от 6 месеца, разрешена в Насоките. Освен това Комисията има съмнения и дали помощта е ограничена до необходимия минимум.

Неповерителният вариант на решението ще бъде предоставен под номер на дело SA.48171 в регистъра на държавните помощи на уебсайта на Комисията за конкуренцията, след като бъдат отстранени всички въпроси, свързани с поверителността.

Регулации

Кметствата ще имат по-голяма финансова самостоятелност

Published

on

coins

Промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация предвиждат по-голяма финансова самостоятелност на кметствата и участие на кметовете в класирането на кандидати при обществени поръчки, стана ясно след заседание на Правителството.

Проектът предвижда въвеждане на задължение на общинския съвет при приемането на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината. Изрично се регламентира задължение за кмета на общината в хода на изпълнение на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата.

Създава се и възможност кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог при реализиране на обществени поръчки, в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата.

Предлаганите промени ще гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет на кметство по отношение изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете чрез свои представители да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително-ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството, се казва в прессъобщение на Кабинета.

Контролът по спазване на новите разпоредби ще бъде изпълняван по общия ред при финансови инспекции – от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на общините.

Continue Reading

Банки

МС одобри текстове за изменение на Закона за банковата несъстоятелност

Published

on

Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност.

С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.

Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.

Continue Reading

Регулации

Статистиката отчете ръст на средната работна заплата с 4.8%

Published

on

wallet

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 1 171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.8%, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2018 г. е 1 157 лв., за ноември – 1 151 лв., и за декември – 1 205 лева.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ – с 13.7%, „Финансови и  застрахователни дейности“ – с 6.5%, и „Добивна промишленост“ и „Други дейности“- по 5.7%.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 13.9%, „Добивна промишленост“ – с 10.1%, и „Преработваща промишленост“ – с 9.4%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2018 г. са:

– „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 788 лева
– „Финансови и застрахователни дейности“ – 1 933 лева
– „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 1 888 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:
– „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 705 лева
– „Други дейности“ – 833 лева
– „Строителство“ – 901 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. в  обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния – с 6.8%.

Continue Reading

Други регулации

От 1 април 2019 г. касовите бележки за гориво на бензиностанциите стават по-подробни

Published

on

До края на следващата седмица експертите на НАП ще докладват в Министерството на финансите готовността на бизнеса да изпълни изискванията за смяна на касовите апарати и софтуера за управление на продажбите.

Досега данните на приходната агенция сочат, че повечето регистрирани по ДДС фирми ползват софтуер за продажбите, а относително по-малък дял използват само касов апарат, без софтуер.

Според НАП компаниите, които имат само фискални устройства, но не и софтуер напредват в изпълнението на новите изискванията, като над 70 % от тях вече оперират по новите правила.

Не такова е положението обаче при фирмите, които работят със софтуер за продажбите, за които сегашните срокове могат да се окажат предизвикателство, казаха на пресконференция днес представители на приходната агенция.

Мобилно приложение на НАП позволява всеки гражданин да проверява валидността на касовите бележки, които получава със сканирането на QR код, беше съобщено още на брифинга. Приложението е достъпно безплатно за устройства с операционни системи Андроид и IOS.

Говорителят на НАП Росен Бъчваров съобщи, че от 1 април 2019 г. всички касови бележки, които получаваме за заредено гориво на бензиностанциите, ще са по-подробни.

Целта е крайният потребител да бъде информиран за това каква част от платената от него сума за закупените течни горива представлява косвени данъци, както и каква е продажната стойност на горивата и стойността на тяхното придобиване от търговеца.

Съгласно новите изисквания при продажба на течни горива във фискалния бон, издаван на бензиностанциите, ще трябва да е отпечатана на отделни редове по вид гориво и информация за: – размер на ДДС за продаденото/зареденото гориво;- размер на акциза за продаденото гориво;- продажна цена на горивото без акциз и без данък върху добавената стойност (нето стойност);- покупна цена на горивото без акциз и без ДДС (покупна стойност).

От НАП обръщат внимание, че разликата между крайната продажна цена и покупната му цена не трябва да се възприема като печалба за търговеца, тъй като в този марж се включват и други разходи на съответната бензиностанция за продажбата на горивото – заплати, обучения, сервиз и др. Доработването на фискалните системи на бензиностанциите съгласно последните изисквания в Наредба Н-18 няма да е необходимо допълнително изпитване, тестване и одобрение от Българския институт по метрология.

Continue Reading

Данъци

Близо 33 млрд. лева са приходите от данъци

Published

on

euro coins

Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39 646,0 млн. лв. или 103,7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 739,2 млн. лв. (11,1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590,2 млн. лв. (38,8 %).

Toва стана ясно, след като Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2018 г.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 235,7 млн. лв., което представлява 103,5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 132,8 млн. лв. или 106,5% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488,5 млн. лева (8,7 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 15 531,0 млн. лв., което е 102,5% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998,5 млн. лв. (6,9 %).

Постъпленията от ДДС са в размер на 10 064,0 млн. лв. или 102,9 % спрямо планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2018 г. е 53,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 5 203,2 млн. лв. (101,0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226,2 млн. лв. или 119,0 % спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 113,8 млн. лв. или 101,4 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 458,2 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо разчетените за годината

Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,1 % (1 093,0 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 5 299,6 млн. лв., което представлява 112,7% спрямо годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 2 110,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39 509,0 млн. лв., което е 100,5 % спрямо годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34 471,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз.

Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на капиталовите разходи (основно свързани с изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти в сферата на отбраната и др.), нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии (основно свързани с промените в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма на събиране на приходи и извършването на разходи към производителите на електроенергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са в размер на 37 737,4 млн. лв., което представлява 101,2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32 361,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 321,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688,2 млн. лв. или 95,3 % от разчетените за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Continue Reading

Други регулации

Нови по-засилени правила за борба с финансирането на тероризма

Published

on

European Parliament

Правоприлагащите органи в ЕС вече ще имат бърз достъп до финансова информация на заподозрени лица.

Днес Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо съгласие по предложението на Комисията за улесняване на трансграничния достъп до финансова информация от правоприлагащите органи.

Новите мерки ще позволят на полицията да получи бърз достъп до критична финансова информация за наказателни разследвания, засилвайки реакцията на ЕС срещу тероризма и други тежки престъпления.

Приветствайки споразумението, комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: „Ако искате да хванете престъпници и терористи, трябва да можете да ги следите. Новите правила, договорени днес, ще осигурят бърз достъп до финансова информация и по-гладко сътрудничество в цяла Европа, така че никой престъпник или заподозрян да не може да се промъкне под радара или да се измъкне с мръсни пари.

Комисарят по правосъдието, потребителите и равенството между половете Вера Юрова каза: „Подобряването на сътрудничеството между звената за финансово разузнаване и правоприлагането в ЕС ще ни позволи да се справим по-бързо и по-ефективно с прането на пари. Трябва да бъдем бдителни към подозрителни прехвърляния на пари, което може да бъде един от сигналите, че се подготвя терористична атака. Такава информация трябва да се предава бързо и това може да стане само ако имаме силна мрежа.”

С модерните технологии престъпниците и терористите могат да прехвърлят пари между финансовите институции само за минути.

Достъпът на правоохранителните органи до финансова информация често е твърде бавен и тромав, което им пречи да приключат разследването на престъпления и ефективно да се справят с терористи и сериозни престъпници.

В допълнение към рамката на ЕС за борба с изпирането на пари, договорените днес мерки ще:

 – ​​позволят навременен достъп до финансова информация: правоприлагащите органи и службите за възстановяване на активи (ARO) ще имат пряк достъп до информацията за банковата сметка, която се съдържа в националните централизирани регистри на банковите сметки или в системите за извличане на данни. Непряко и Европол ще има достъп до тази информация.

подобрят сътрудничеството: между националните органи, Европол и звената за финансово разузнаване.

гарантират защита на данните: правоприлагащите органи ще имат достъп до ограничена информация само за самоличността на притежателя на банковата сметка. При конкретни случаи на тежко престъпление или тероризъм, те ще гарантират, че правата, заедно с правото на защита на личните данни и свободите на лицата са напълно защитени.

Директивата ще трябва да бъде официално приета от Европейския парламент и Съвета. След влизането ѝ в сила, държавите-членки ще разполагат с 24 месеца, за да приложат новите правила в националното си законодателство.

Continue Reading

Най-четени