Свържете се с нас

Регулации

ЕК започна задълбочено разследване на италианския държавен заем за Alitalia

Публикувана

на

Alitalia

Заемът от 900 млн. евро не покрива изискванията на Насоките за помощ за оздравяване и преструктуриране на ЕК.

Днес Европейската комисия оповести, че започва задълбочено разследване, за да прецени дали италианският заем за мост на Alitalia на обща стойност 900 млн. евро представлява държавна помощ и дали е в съответствие с правилата на ЕС за помощ на предприятия в затруднение.

Комисар Маргарет Вестагер, отговаряща за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Комисията има задължението да се увери, че заемите, отпускани от държавите-членки на компаниите, са в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи. Ще проучим дали това е така в случая с Alitalia.“

Alitalia е италианска авиокомпания, собственост на консорциума Compagnia Aerea Italiana – CAI (51% от акциите) и Etihad Airways (49%), която е във финансови затруднения от няколко години.

На 24 април 2017 г. персоналът и отхвърли план за намаляване на разходите, което доведе то решение на акционерите да не предоставят допълнително финансиране. В резултат на това на 2 май същата година Alitalia бе поставена под извънредна администрация съгласно италианския закон за несъстоятелността.

За да осигури финансирането и в периода на несъстоятелност, май 2017 г. италианската държава и предостави междинен заем от 600 милиона евро. През октомври той бе увеличен с допълнителни 300 милиона евро.

Синдиците пък започнаха тръжна процедура, за намиране на купувач на активите на Alitalia.

През януари тази година Италия обяви държавния заем за Alitalia, като помощ за оздравяване по смисъла на правилата на ЕС за държавните помощи, според Насоките за помощ за оздравяване и преструктуриране на ЕК.

Това предизвика редица жалби, в които се твърди, че заемът представлява държавна помощ, несъвместим с правилата на ЕС.

Настоящото мнение на Комисията е, че държавен заем може да представлява държавна помощ. Сега тя ще проучи допълнително дали този отговаря на условията по Насоките.

ЕК изрази загриженост, че продължителността на заема от май 2017 г. до най-рано декември 2018 г., надвишава максималната продължителност от 6 месеца, разрешена в Насоките. Освен това Комисията има съмнения и дали помощта е ограничена до необходимия минимум.

Неповерителният вариант на решението ще бъде предоставен под номер на дело SA.48171 в регистъра на държавните помощи на уебсайта на Комисията за конкуренцията, след като бъдат отстранени всички въпроси, свързани с поверителността.

Данъци

Бруно Льо Мер: „ЕС трябва одобри данък върху технологичните гиганти като Facebook и Apple“

Публикувана

на

Bruno Le Maire
Френският финансов министър: Бруно Льо Мер. Снимка: Twitter

Според френския финансов министър не е нормално големите интернет компании да плащат по-малко данъци от малките и средни предприятия.

По време на глобалната среща на женския форум, вчера в Париж, френският финансов министър на Бруно Льо Мер заяви, че Европейският съюз трябва да се изправи срещу президента Доналд Тръмп и страните членки трябва да преодолеят различията си и да се договорят за повишаване на данъците върху технологичните гиганти като Google, Facebook, Amazon и Apple.

Преди седмици ЕС направи опит да прокара 3% данък върху цифровите приходи на големите интернет компании, който се провали поради загрижеността на някои държави, включително Ирландия и Германия, заради опасения за отмъщение от страна на САЩ

Американският президент Доналд Тръмп по-рано нападна ЕС, заради налагането на регулации на американските компании, като например глобата на Европейската комисия от 5 млрд. долара срещу антитръстовата политика на Google през юли.

„Надявам се, че ще можем да се изправим срещу Доналд Тръмп и се надявам, че ще останем силни и обединени, за да се изправим срещу американската администрация“, заяви Льо Мер пред CNBC.

Френският министър е яростен защитник на т.нар. цифров данък, защото според него е неприемливо технологичните гиганти да не плащат същите данъци като малките предприятия.

Ще го кажа много просто и много ясно. Не мога да приема, че Google, Amazon или Facebook плащат по-малко данъци… отколкото моя месар или моята книжарница“ – заяви Льо Мер

Някои държави от ЕС обаче изразиха загриженост, че цифровият данък ще задуши иновациите и ще даде отрицателен „анти-бизнес“ прецедент в цяла Европа.

В същото време Великобритания и Испания обявиха плановете си да въведат собствени национални данъци върху цифровите компании.

Германският канцлер Ангела Меркел каза пред Европейския парламент във вторник, че европейският цифров данък следва да се прилага само ако не бъдат осъществени по-широки глобални усилия.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понастоящем работи по предложение за международен цифров данък, за който вероятно няма да се постигне консенсус между държавите членки до 2020 г.

Льо Мер каза, че това не е достатъчно скоро.

Ако има някои европейски правителства, които искат да обяснят на гражданите си, че приемат Google, Facebook или Apple да плащат по-малко данъци, отколкото малките фирми и малките и средните предприятия в техните страни, късмет за следващите европейски избори„, каза в заключение той.

 

Прочети още

Данъци

Попълнете анкетата на НАП за недекларираните възнаграждения

Публикувана

на

NAP Nacionalna Agencia za prihodite

Можете да отделите няколко минути от вашето време за попълването на анкетата на НАП по повод недекларираните възнаграждения или т. нар. „заплата в плик“. Анкетата цели да установи какви са причините служителите да се съгласяват техните работодатели да заплащат осигурителни вноски върху по-нисък от действителния размер на работната им заплата.

Анкетата се провежда в рамките на информационната кампания на НАП „Заплата в плик“.

Инициативата има за цел да запознае работниците и служителите с това какви са рисковете, ако се съгласяват да не ги осигуряват на реалния  им доход и вземат част от заплата си в плик. На специално създаден сайт – https://zaplatavplik.bg, всеки може да изчисли колко би загубил в следващите 30 години, ако се осигурява на по-нисък от реалния си доход чрез т. нар. „калкулатор на загубите“. Калкулаторът позволява, след попълване на данни за действителния и деклариран доход, всеки да разбере колко средства няма да получи в бъдеще под формата на неизплатени средства от болнични, майчинство, обезщетения за безработица, както и пенсии. Най-голям интерес софтуерът предизвиква сред потребители на възраст между 18 и 34 години. 61% от посетителите на сайта попадат в този диапазон, а 54% от тях са мъже.

Анкетата за недекларираните възнаграждения можете да попълните тук.

Прочети още

Данъци

Разкриха масови нарушения в бензиностанциите

Публикувана

на

Бе проведена съвместна проверка на МВР, НАП, Агенция „Митници“ и БИМ.

Сериозни нарушения на законодателството са открити във всички бензиностанции – обект на съвместни проверки на Агенция „Митници“, МВР, НАП и Българския институт по метрология (БИМ) през изминалата седмица.

И петте обекта, които се намират на територията на Перник, Драгичево, Свиленград и Бургас, са запечатани, а за част от нарушенията са образувани досъдебни производства.

След извършени анализ и проверка от служители на Агенция „Митници“ са установени нарушения и са предприети съвместни действия  под  координацията на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари.

В хода им е установено, че в една от бензиностанциите са монтирани допълнителни устройства към фискалния апарат на обекта. По този начин е било възможно подаването на некоректна информация за извършените доставки, наличните и проточените количества горива към НАП. В друга бензиностанция пък са открити неодобрен тип колонки.

Служителите на НАП, отговорни за принудително събиране на данъчни дългове, са иззели налични парични средства в два от обектите, заради непогасени данъчни дългове.

От три от бензиностанциите инспекторите от Агенция „Митници“ са иззели гориво, заради нарушения на акцизното законодателство. Задържани са общо над 14 000 литра гориво.

Прочети още

Регулации

Сабине Лаутеншльогер „Европейските банки вече притежават повече и по-качествени капитали“.

Публикувана

на

Sabine Lautenschlaeger, ECB
Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка. Снимка: ЕЦБ.

„Те държат в своите баланси и значително по-ниски нива на необслужвани заеми“.

Изявление на Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) на европейската седмица на финансите в Франкфурт на Майн от днес.

Темата:Четири години банков съюз: къде сме до момента?“

 

За мен е удоволствие да посетя отново Euro Finance Week тази година.

Това е добра възможност да осветля състоянието на Банковия съюз и Единния надзорен механизъм или ЕНМ.

Преди четири години, в началото на този амбициозен проект, скептицизмът беше голям.

Въпреки общия консенсус, че Европейския надзор и банковия съюз са необходими допълнения към монетарния съюз, мнозина се питаха дали това е реалистична цел.

Без да искам да звуча прекалено уверено, вярвам, че сме опровергахме скептиците.

Твърдият и справедлив европейски надзор, подкрепен от по-строгото регулиране, допринесе за значително подобряване на безопасността и стабилността на нашия банков сектор.

Ще изтъкна само две от многото важни постижения:

  • Банките вече притежават повече и по-качествени капитали, отколкото в миналото. Напълно натовареното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) на значимите институции беше 13,8% през второто тримесечие на тази година, което е с 2.6% нагоре в сравнение с последното тримесечие на 2014 г.
  • Направихме и значителен прогрес с нещо, което притеснява всеки регулатор: необслужваните заеми или NLP (non-performing loans). Банките държат в своите баланси значително по-ниски нива на необслужвани заеми. При тези под прекия надзор на ЕЦБ, съотношението на брутния NPL падна от 958 милиарда евро, когато ЕНМ стартира, до 688 милиарда през първото тримесечие на тази година.

Разбира се, ЕНМ не е единственият стълб на този банков съюз.

По-строгия надзор не означава, че никога отново няма да има друг банков провал. Това нито е нашата задача, нито нашата цел е да предотвратим излизането на коя и да е банка от пазара.

Банките може и трябва да излизат от пазара, ако се управляват по рисков и нездрав начин, или ако са структурно неспособни да запазят своята конкурентноспособност на основата на надежден бизнес модел. Те трябва да правят това по организиран начин. И благодарение на втория стълб на банковия съюз – единния надзорен механизъм, сега сме по-добре подготвени да гарантираме това.

След като накратко погледнах назад, нека сега да погледна към бъдещето.

Бих искала да изтъкна две неща:

  • Първо, докато банковият сектор е по-устойчив, отколкото бе преди, аз не съм напълно доволна от сегашната ситуация.
  • Второ, искам всички да пазим в съзнанието си факта, че макар устойчивият банков сектор да е условие за финансова стабилност, той по себе си не е достатъчен. С други думи повишената устойчивост не означава, че никога няма да видим друга криза.

Надзорните органи трябва да продължат да бъдат строги с банките.

Законодателите трябва да ги подкрепят.

Тъй като спомените от кризата избледняват, виждам и висок риск от самодоволство. Не само че има забавяне на инерцията за реформи и нататъшна хармонизация на неоправдани различия в националния надзорен закон, но в някои страни, ние дори тръгнахме назад.

Всички трябва да помним, че урокът от кризата беше ясен: меките регулации и надзор на банковият сектор не работят.

Така че банките трябва да продължат да се подобряват в няколко области. И сега е добре да подчертая, че финансовата стабилност е добра и за самите банки.

За начало, много банки трябва да се възползват от добрите времена, за да продължат да изчистват балансите си и да адаптират своите бизнес модели към идващите предизвикателства.

Всички банки също така трябва да продължат да затягат техните рамки за управление на риска, ИТ системите си, вътрешния си капитал и управлението на ликвидността.

Но не само банките още имат работа. В този смисъл бих искал да спомена няколко въпроса, които ще бъдат релевантни към дискусията после:

  • Все още има около 30 микропруденциални национални възможности и лични преценки за изчистване от държавите-членки.
  • Много важни европейски инструменти, като правилни оценки и мерки за ранна интервенция, са покрити от директиви, но трябва се транспонират в националното законодателство. Това води до фрагментация и до неравностойни условия.
  • Все още ни липсва хармонизиран надзор на клоновете и инвестиционните посредници от трети държави.
  • За някои важни директиви, като например борбата с прането на пари, транспонирането в националното законодателство е било задържано или дори не е започнало.

Сега ще спра тук. Благодаря ви за вниманието.

Прочети още

Други регулации

В Търговския регистър си раздадоха 700 000 лв. бонуси, въпреки че не работеше

Публикувана

на

Служителите в Търговския регистър получиха тлъсти бонуси от Агенцията по вписванията и то точно за периода, когато регистърът се срина. Припомняме, че той беше блокиран за цели 18 дни и създаде доста проблеми за бизнеса.

Въпреки това, според информация на в. „Сега“, през октомври за били разпределени 700 000 лв. „допълнителни възнаграждения за постигнати резултати“ за месеците юли, август и септември.

Агенцията по вписванията потвърди, че са раздадени такива поощрения. Във ведомството работят около 600 души.

Отново според информация на „Сега“, четирима софийски директори са си разделили 20 000 лв. Надолу по веригата различни началници са получили по над 2000 лв. Бонуси има дори и за шефовете на отделите, които са носили пряка отговорност за блокажа на регистъра.

Прочети още

Данъци

ЕС още спори за плана си да наложи 3% цифров данък

Публикувана

на

gafam pictograms

Въпреки голямата опозиция, Франция се надява той да бъде приет до декември.

Миналата седмица Европейския съюз предложи план за допълнително данъчно облагане с 3% на интернет гиганти като Google, Facebook и други компании, които печелят пари от потребителски данни или дигитална реклама.

Идеята е опит да се изравнят условията за компаниите с физическо присъствие, които плащат повече данъци.

Планът, която трябва да бъде приет единодушно от всичките 28 държави-членки, се натъкна на сериозна опозиция, тъй като Ирландия, Швеция и Дания се обявиха твърдо срещу него.

Те се опасяват от реакцията на САЩ, защото Доналд Тръмп разглежда усилията на ЕС да гарантира „справедливо данъчно облагане“ на интернет гигантите като атака срещу американските компании, което ЕС категорично отхвърля.

Финансовият министър на Дания Кристиан Йенсен заяви по този повод, че предвид начина, по който данъкът е „оформен като насочен към американските компании, е ясно, че има реакция от страна на САЩ„.

На проведената миналата седмица дискусия на живо, ирландският финансов министър Паскал Донахю, също попита останалите: „Каква реакция би донесло това, ако беше модел, който ни бъде наложен?

Шведският министър на икономиката Магдалена Андерсън каза, че страната ѝ не може да подкрепи предложението. „Не виждам правителство в Швеция, което да има друго мнение по този въпрос„.

Германия първоначално подкрепи тази идея в съвместно споразумение с Франция, но малко след това се опита да забави предложението.

Френското правителство не е убедено, че американската реакция може да е причина за забавяне, твърдейки, че Германия няма извинение, дори след като Великобритания, традиционно смятана за най-близък съюзник на Вашингтон в Европа, може да предложи собствен цифров данък.

Десетина държави-членки на ЕС, вече обявиха планове си за собствени национални цифрови данъци.

Дори британският финансов министър Филип Хамънд обяви, че Великобритания е готова сама, с „тясно таргетиран“ данък върху цифровите услуги, който се очаква да влезе в сила през април 2020 г. и да увеличи с 400 млн. лири държавния бюджет.

Хартвиг ​​Люгер, австрийският финансов министър, който председателства срещата миналата седмица изтъкна, че е необходима по-голяма яснота дали страните имат технически или политически възражения. „Има мотивация да се намери хармонизирано решение за Европа“, каза той след срещата. „Дори сега имаме 11 държави – скоро ще са 12 с Испания – които имат национални индивидуални решения за цифровото данъчно облагане„.

Днес темата получи своето продължение. Министър Бруно Льо Мер, каза пред френското радио Inter, че все пак планът на Европейския съюз за цифровия данък е близо до изпълнение.

Ние сме близо да имаме сделка в ръцете си„, заяви той, уверен, че германското правителство въпреки отмятането си, накрая все пак ще помогне на Франция да постигне споразумение с другите държави-членки.

Нещо повече – Франция се надява да сключи сделката за новия данък до декември.

Прочети още
Реклама

Най-четени