Свържете се с нас

Еврофинансиране

ЕК представи проекта за нов бюджет на ЕС

Публикувана

на

EU commission building
Централата на ЕК в Брюксел. Снимка: ЕК

Той ще бъде модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава.

Днес Европейската комисия представи очакваното предложение нов тип прагматичен, модерен и дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.

Оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще остави значителен недостиг на средства в ЕС бюджета, а от Съюза вече се очаква да играе по-голяма роля за осигуряването на сигурност и стабилност

Новият бюджет ще се стреми да отговори на тези предизвикателства чрез намаляване на разходите и чрез осигуряване на нови ресурси.

Финансирането на новите и основните приоритети на Съюза ще бъде запазено или увеличено, което означава, че средствата за други области ще бъдат намалени.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Днес е решаващ момент за нашия Съюз. Новият бюджет представлява възможност да оформим бъдещето си като нов и амбициозен Съюз от 27 държави, обединени от солидарност. С днешното предложение представяме прагматичен план за това как да постигнем повече резултати с по-малко ресурси.

Ще обезпечим доброто финансово управление чрез първия по рода си механизъм за принципите на правовата държава. Това е начинът да действаме отговорно с парите на нашите данъкоплатци. Сега са наред да действат Парламентът и Съветът. Убеден съм, че трябва да се стремим да постигнем споразумение преди изборите за Европейски парламент следващата година“.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Целта на това предложение за бюджет е да се осигури европейска добавена стойност. Инвестираме още повече в области, в които държавите членки не могат да действат самостоятелно или в които е по-ефективно да се действа заедно например научните изследвания, миграцията, граничния контрол и отбраната. Продължаваме да финансираме и традиционните, но осъвременени политики, като общата селскостопанска политика и политиката на сближаване“.

Ето основните предложения за новия бюджет:

  1. Целенасочен.

Комисията предлага дългосрочен бюджет на стойност 1,135 милиарда евро поети задължения (по цени от 2018 г.)  за периода от 2021 г. до 2027 г., което се равнява на 1,11 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27.

За да бъдат финансирани нови и неотложни приоритети, настоящите нива на финансиране ще бъдат увеличени. Инвестирането в области като научните изследвания и иновациите, младите хора, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната ще допринесе за постигането на просперитет, устойчивост и сигурност.

Например бюджетът за програма „Еразъм+“ и за Европейския корпус за солидарност ще бъде удвоен.

Същевременно Комисията разгледа критично въпроса в кои области могат да се направят икономии и да се подобри ефективността. Тя предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено – с около 5 % и за двете.

Тези политики ще бъдат осъвременени, за да се гарантира, че могат да постигат същите резултати с по-малко ресурси и дори да подпомагат новите приоритети.

Например политиката на сближаване ще играе все по-важна роля за подкрепата на структурните реформи и в дългосрочен план интеграцията на мигрантите.

 

  1. Модерен, опростен и гъвкав.

Модерен: Означава допълнително намаляване на административната тежест за бенефициерите и управляващите органи чрез промяна на правилата така, че да бъдат по-съгласувани чрез единен правилник.

Опростен: Сега средствата са разпръснати по прекалено много програми и инструменти,  както в рамките на бюджета, така и извън него. Комисията предлага броят на програмите да бъде намален с над една трета (от 58 на 37 в бъдеще), например чрез обединяване на разпокъсаните източници на финансиране в нови интегрирани програми и чрез радикално рационализиране на използването на финансовите инструменти, включително чрез фонда InvestEU.

Гъвкавост: Предизвикателства като кризата с миграцията и бежанците от 2015 г., показаха ясно, че в настоящия бюджет на ЕС е необходима повече гъвкавост, за да може да се реагира достатъчно бързо и ефективно.

Предложението тук е по-голяма гъвкавост във и между програмите, увеличаване на средствата за инструментите за управление на кризи и създаването на нов Резерв на Съюза, предназначен за справяне с непредвидени събития и реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията.

 

  1. Принципите на правовата държава за добро финансово управление

Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки.

Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава.

 

  1. Силен и стабилен икономически и паричен съюз

В новата многогодишна финансова рамка се предлагат два нови инструмента:

Програма за подкрепа на реформите, която с общ бюджет от 25 милиарда евро ще оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за провеждането на приоритетни реформи. В допълнение към това Механизъм за сближаване ще предоставя специализирана подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които се подготвят да се присъединят към общата валута.

Европейска функция за стабилизиране на инвестициите, която ще подпомогне запазването на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения.

Тя ще започне да функционира под формата на заеми „бек-ту-бек“ от бюджета на ЕС на стойност до 30 милиарда евро, съчетани с финансова помощ за държавите членки, предназначена за покриване на разходите за лихви.

Заемите ще осигурят допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси бъдат поставени под натиск, а приоритетните инвестиции трябва да се запазят.

 

  1. Модерни източници на финансиране

Новите приоритети се нуждаят от нови инвестиции. Комисията предлага тези приоритети да бъдат финансирани чрез комбинация от свежи пари (около 80 %) и  преразпределение на средства и икономии (около 20 %), а съществуващото цялостно финансиране на системата на собствените ресурси да се модернизира и опрости, а източниците на приходи да се диверсифицират.

Нови източници за финансиране на дългосрочния бюджет: ЕК предлага да се опрости настоящият собствен ресурс на базата на данъка върху добавената стойност (ДДС) и да се въведе кошница от нови собствени ресурси, обвързана с политическите ни приоритети.

Предложената кошница от нови собствени ресурси включва:

– 20 % от приходите от схемата за търговия с емисии;

– изискуема ставка от 3 %, прилагана към новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (която ще бъде въведена постепенно, след като бъде прието необходимото законодателство);

– национална вноска, която ще се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмастови опаковки във всяка държава членка (0,80 евро на килограм).

Тези нови собствени ресурси ще представляват около 12 % от общия бюджет на ЕС и могат да осигурят до 22 милиарда евро годишно за финансиране на новите приоритети.

 

Отстъпки:

– Оттеглянето на Великобритания от ЕС дава възможност да се промени сложната система от отстъпки и дори „отстъпки върху отстъпките“.

Комисията предлага да се премахнат всички отстъпки и да се намали от 20 % на 10 % сумата, която държавите членки задържат при събирането на митнически приходи (те са един от собствените ресурси) за бюджета на ЕС. Тези две мерки ще направят бюджета на ЕС по-прост и по-справедлив.

– За да се избегнат резките и драстични увеличения на вноските на някои държави членки, Комисията предлага съществуващите отстъпки да се премахнат постепенно в продължение на период от 5 години.

Въз основа на днешните предложения Комисията ще представи през идните седмици подробни предложения за бъдещите секторни финансови програми.

Решението за бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъде прието от Съвета с единодушие, с одобрението на Европейския парламент.

ЕК ще даде най-висок приоритет на преговорите и очаква да се постигне споразумение преди изборите за Европейски парламент и срещата на върха на 9 май 2019 г. в Сибиу.

Еврофинансиране

ЕЦБ с технически параметри за реинвестиции в програмата си за закупуване на активи

Публикувана

на

ecb logo

Капиталовият алгоритъм на централната банка ще продължи да напътства програмите за закупуване на публичния сектор по време на реинвестирането.

Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера взе решение за техническите параметри за реинвестиране на главницата по падежите на ценни книжа, закупени по програмата за изкупуване на активи (APP), след като нетните активи се погасят в края на декември 2018 г.

УС ще се стреми да запази размера на своите кумулативни нетни покупки по всяка съставна програма на APP, т.е. програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP), програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABPSP), третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) и програмата за покупки в корпоративния сектор (CSPP) на техните съответни нива към края на декември 2018 г. По време на реинвестирането поради оперативни причини могат да настъпят ограничени временни отклонения в общия размер и състава на APP.

За програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP) разпределението между отговарящите на условията юрисдикции, ще продължи да се води по пазарния принцип, от абонамента на съответните национални централни банки за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, изменен с течение на времето.

На 3 декември тази година УС на ЕЦБ прие нови правни актове относно редовната петгодишна корекция на капиталовия си алгоритъм и вноските, заплащани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз. Новият алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ ще влезе в сила на 1 януари 2019 г.

Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ ще се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) в равни съотношения.

Ето защо, като правило обратното изкупуване по PSPP ще бъде реинвестирано в юрисдикцията, в която се извършват погашения по главниците, но разпределението на портфейла между юрисдикциите ще продължи да се коригира, за да се приведе делът на портфейла за PSPP в по-близко съответствие със съответния абонамент на националната централна банка за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ.

Всяко коригиране на разпределението на портфейла между различните юрисдикции ще бъде постепенно и ще бъде калибрирано, така че да е подходящо, за да се защитят нормалните пазарни условия.

По време на етапа на реинвестиране Евросистемата ще продължи да спазва принципа на пазарна неутралност чрез плавно и гъвкаво изпълнение. За тази цел, реинвестирането на главници за обратно изкупуване ще бъде разпределено през годината, за да се осигури възможност за редовно и балансирано присъствие на пазара.

В рамките на PSPP покупките на ценни книжа с доходност до падеж под лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ ще продължат да се предприемат до необходимата степен.

За програмите в частния сектор пазарната капитализация ще продължи да бъде водещият принцип за покупки на реинвестиции. Покупките на ценни книжа на първичните пазари ще продължат да бъдат разрешени, ако е необходимо.

По отношение на третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) УС също обяви, че всички покрити с CBPP3 обезпечени облигации с условна прехвърляща структура, ще бъдат изключени от изкупуването от 1 януари 2019 г.

 

Прочети още

Еврофинансиране

ЕС институциите най-сетне постигнаха споразумение Бюджет 2019 г.

Публикувана

на

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси. Снимка: ЕК.

Различията между позициите на Европейския парламент и на Съвета бяха преодолени.

Европейският парламент и Съветът, с подкрепата на Комисията, постигнаха във вторник предварително споразумение по бюджета на ЕС за 2019 г. по време на решаваща тристранна среща.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Това споразумение е доказателство, че когато сме единни, можем да постигнем добавената стойност, която нашите граждани очакват. Следващата цел е нашият дългосрочен бюджет за периода след 2020 г. и се надявам, че конструктивният дух и силната ангажираност на трите институции по време на преговорите по бюджета за 2019 г. ще бъдат запазени и при тези дискусии. Трябва да се съсредоточим върху навременното му приемане, така че нашите учени, студенти, предприятия, земеделски стопани и региони да не изгубят средства.“

Бюджетът на ЕС за 2019 г. възлиза на 165,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения (средствата, за които могат да бъдат сключени договори през дадена година) и 148,2 милиарда евро бюджетни кредити за плащания (средствата, които ще бъдат изплатени).

Близо половината от средствата — 80,5 млрд. евро за поети задължения — ще отидат за стимулиране на европейската икономика, заетостта и конкурентоспособността.

Други 57,2 млрд. евро по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове ще спомогнат за намаляване на икономическите разлики както на национално равнище, така и между държавите членки;

Европейските земеделски стопани ще получат 59 млрд. евро.

Ще бъде засилена и сигурността в рамките на ЕС и извън него. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на ЕС в областта на убежището и други агенции, работещи по въпросите на границите и визите, също ще получат допълнителни средства през 2019 г.

Споразумението се основава на презумпцията, че след като Обединеното кралство напусне Европейския съюз на 30 март 2019 г., то ще продължи да дава принос и да участва в изпълнението на бюджета на ЕС до края на 2020 г., както ако беше държава членка.

За да се утвърди постигнатият компромис, Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят официално текста.

Той ще бъде потвърден следващата седмица по време на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕС дава 1 млрд. евро за развитието на квантовите технологии

Публикувана

на

Представянето на Quantum Technologies Flagship във Виена. Снимка: qt.eu

Стартът на фонда Quantum Technologies бе даден днес с първите 20 проекта.

Днес на събитие на високо равнище във Виена, организирано от австрийското председателство на Съвета на ЕС, бе представена инициативата Quantum Technologies Flagship на ЕС за 1 млрд. евро.

Учреденият фонд ще финансира над 5 000 водещи европейски изследователи в областта на квантовата технология през следващите десет години, за да постави Европа начело на втората квантова революция.

Нейната дългосрочна визия е да се разработи така наречената квантова мрежа, в която квантовите компютри, симулатори и сензори ще са свързани чрез квантови комуникационни мрежи.

Това ще спомогне за стартирането на конкурентоспособна квантова индустрия в ЕК, която да направи резултатите от изследванията достъпни като търговски приложения и разрушителни технологии.

Фондът ще финансира първоначално 20 проекта с общо 132 милиона евро чрез програмата „Хоризонт 2020“, а от 2021 г. нататък се очаква да финансира още 130 проекта.

Общият му бюджет се очаква да достигне 1 милиард евро, което ще осигури финансиране за цялата квантова стойностна верига в ЕК.

Андрю Ансип, заместник-председател на Комисията за единния цифров пазар, заяви: „Европа е решена да ръководи развитието на квантовите технологии в световен мащаб, а Quantum Technologies Flagship е част от нашата амбиция да консолидираме и разширим превъзходството на европейската наука. Ако искаме да отключим пълния потенциал на квантовите технологии, трябва да развием солидна индустриална база, като се възползваме пълноценно от нашите изследвания„.

Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и общество, добави: „Квантовите компютри обещават да увеличат в огромен мащаб скоростта на изчислителната мощ. Ето защо Европа трябва да обедини усилията си в продължаващата надпревара към първите функционални квантови компютри„.

 

В началото на 20-и век първата квантова революция позволи на учените да разбират и използват основни квантови ефекти в устройства като транзистори и микропроцесори, като манипулират и наблюдават отделни частици.

Втората квантова революция ще даде възможност да се използват квантовите ефекти, за да се постигне значителен технологичен напредък в много области, включително компютрите, метрологията, симулациите, криптографията и телекомуникациите.

Предимствата за гражданите ще включват ултра-прецизни сензори за медицината, квантовата комуникация и Quantum Key Distribution (QKD) за подобряване на сигурността на цифровите данни.

В дългосрочен план, квантите изчисления ще имат потенциала да решат компютърни проблеми, които сега отнемат на настоящите суперкомпютри безкрайно много време.

После те ще могат да разпознават модели и да обучават системи за изкуствен интелект.

 

От октомври 2018 г. до септември 2021 г. 20 проекта ще бъдат финансирани от фонда комисия под координацията на ЕК.

Те ще се съсредоточат върху четири области на приложение – квантова комуникация, квантови изчисления, квантова симулация, квантова метрология и наблюдение, както и основна наука за квантовите технологии.

Повече от една трета от участниците са индустриални компании от широк кръг сектори, като голяма част от тях са малки или средни предприятия (МСП).

 

Повече за инициативата Quantum Technologies Flagship, можете да научите на сайта ѝ.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕК отпусна четвърт милиард евро за инвестиции в околната среда, природата и климата

Публикувана

на

nature

Те са по програмата LIFE и с тях ще бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции в тези сфери.

Вчера Европейската комисия (ЕК) одобри инвестиционен пакет на стойност 243 млн. евро от бюджета на ЕС за проекти по програма LIFE.

Те ще се са опазване на природата и околната среда и подобряването на качеството на живот в рамките на прехода на Европа към устойчиво и нисковъглеродно бъдеще.

Чрез това финансиране ще бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции.

Така общата им стойност ще достигне 430,7 млн. евро, с които ще бъдат реализирани 142 нови проекта.

Комисарят по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела заяви: „По програма LIFE продължава да се инвестира в проекти за подобряване на качеството на живот, околната среда и природата. Тя помага на множество талантливи европейци да намерят решения на някои от най-сериозните екологични проблеми днес – замърсяване на въздуха, недостиг на вода, пластмасови отпадъци, загуба на биоразнообразие и ресурси. Освен това програмата продължава да е икономически ефективна“.

Комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете каза: „Тези иновативни проекти показват добавената стойност на европейското сътрудничество. Чрез тях се разработват и споделят най-добрите начини за намаляване на емисиите и увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и така се подпомага прилагането на рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. в целия ЕС“.

От сумата, 196,2 млн. евро ще бъдат за финансиране на проекти в областта на околната среда, ресурсната ефективност, природата, биоразнообразието и свързаните с околната среда управление и информация.

Това включва значителни инвестиции в проекти, които ще осигурят възможности за повторно използване на повече пластмасови отпадъци за постигане на целите на Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика.

Ще се инвестира и в повишаване на осведомеността относно ценните еко услуги, осигурявани от природата, и за опазване на застрашените видове и местообитания. От намаляване на конфликтите между хората и дивата природа в Гърция, Италия, Румъния и Испания до насърчаване на устойчиви земеделски практики в Италия, Малта и Испания.

В областта на климата ЕС ще инвестира 46,8 млн. евро за подпомагане на проекти за адаптация към изменението на климата, за смекчаване на последиците от него и за управление и информация.

Описания на проектите, в които ще се вложат тези средства могат да бъдат намерени тук:

От тези средства за България са предвидени 7 млн. евро за 4 проекта:

LIFE Природа и биоразнообразие (2 проекта – 3,5 милиона):

  • Подкрепа за крехката екология на крайбрежните лагуни.
  • Прилепи и хора – споделяне на LIFE под един покрив (LIFE UNDER ONE ROOF)

LIFE Управление и информация за околната среда (1 проект – 1,5 милиона):

  • Повишаване на информираността за Натура 2000 в България (LIFEforBgNATURA).

 

Смекчаване на изменението на климата LIFE (1 проект – 2,0 милиона):

  • Намаляване на енергията и емисиите при производството на стъкло (LIFE Smart Oxy-Boost)

Програма LIFE е инструментът на ЕС за финансиране в областта на околната среда и климата. Тя функционира от 1992 г. и по нея са съфинансирани над 4600 проекта в целия ЕС и в страни извън него, като са предоставени над 4,2 млрд. евро и така са мобилизирани почти 10 млрд. евро за опазване на околната среда и климата.

Прочети още

Еврофинансиране

Съкращават срока за проверка на нередности по еврофондовете

Публикувана

на

Министерски съвет

Правителството прие изменение на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е съкращаване на срока по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, съгласно който определеният тримесечен срок за приключване на проверките по сигнали за нередности може да се удължава до три месеца.

Промяната е продиктувана от направен анализ, че увеличаване на броя на подадените сигнали за нередности би довело до забавяне на темпа на изпълнението на програмите. По тази причина срокът по разпоредбата се редуцира от 3 месеца на 45 дни, уточняват от правителствената пресслужба.

Прочети още

Еврофинансиране

EК одобри 200 млн. eвро държавна помощ за възобновяема енергия във Франция

Публикувана

на

solar panels

Схемата спазва насоките на Комисията за опазване на околната среда и енергетиката.

Днес Европейската комисия одобри, съгласно правилата на ЕС за държавните помощи, мярка за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници за собствена консумация във Франция до 2020 г.

Комисар Маргрет Вестгер, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Тази схема ще стимулира конкуренцията между възобновяемите енергийни източници за собствени доставчици и ще увеличи още повече дела на възобновяемите енергийни източници във френския енергиен микс. Технологично неутралните търгове ще допринесат за прехода на Франция към нисковъглеродно и екологично устойчиво енергийно снабдяване в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда и нашите правила за държавна помощ„.

Мярката има за цел да насърчи производството на електрическа енергия от възобновяеми източници от страна на фирми и физически лица за собствена употреба, особено за случаите, в които само малка част от произведената от тях електроенергия се продава на ел. мрежата.

Схемата има бюджет от 200 милиона евро и се финансира от френския държавен бюджет. Тя ще подкрепи разполагането на 490 мегавата допълнителен производствен капацитет  –  под формата на малки инсталации с капацитет между 100 и 500 киловата.

Бенефициентите ще бъдат избрани чрез търгове, организирани до 2020 г. и в които могат да участват всички технологии за възобновяема енергия.

Избраните инсталации ще получат подкрепа под формата на премия над пазарната цена (т.нар. „Complément de rémunération“). Премията ще бъде отпусната за период от 10 години.

Комисията установи, че френската схема ще насърчи развитието на възобновяемите енергийни източници за собствена консумация и ще избегне свръхкомпенсацията за бенефициентите на публичната подкрепа в съответствие с изискванията на правилата на ЕС.

На тази основа Комисията заключи, че мярката ще помогне на Франция да увеличи дела на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, за да изпълни целите си в областта на климата, в съответствие с екологичните цели на ЕС.

Едновременно с това всяко нарушаване на конкуренцията, причинено от държавната подкрепа е сведено до минимум.

Насоките на Комисията относно държавната помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. позволяват на държавите-членки да подкрепят производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, при определени условия.

Целия текст на Насоките можете да намерите тук.

 

Прочети още
Реклама

Най-четени