Connect with us

Еврофинансиране

ЕК представи проекта за нов бюджет на ЕС

Published

on

EU commission building
Централата на ЕК в Брюксел. Снимка: ЕК

Той ще бъде модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава.

Днес Европейската комисия представи очакваното предложение нов тип прагматичен, модерен и дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.

Оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще остави значителен недостиг на средства в ЕС бюджета, а от Съюза вече се очаква да играе по-голяма роля за осигуряването на сигурност и стабилност

Новият бюджет ще се стреми да отговори на тези предизвикателства чрез намаляване на разходите и чрез осигуряване на нови ресурси.

Финансирането на новите и основните приоритети на Съюза ще бъде запазено или увеличено, което означава, че средствата за други области ще бъдат намалени.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Днес е решаващ момент за нашия Съюз. Новият бюджет представлява възможност да оформим бъдещето си като нов и амбициозен Съюз от 27 държави, обединени от солидарност. С днешното предложение представяме прагматичен план за това как да постигнем повече резултати с по-малко ресурси.

Ще обезпечим доброто финансово управление чрез първия по рода си механизъм за принципите на правовата държава. Това е начинът да действаме отговорно с парите на нашите данъкоплатци. Сега са наред да действат Парламентът и Съветът. Убеден съм, че трябва да се стремим да постигнем споразумение преди изборите за Европейски парламент следващата година“.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Целта на това предложение за бюджет е да се осигури европейска добавена стойност. Инвестираме още повече в области, в които държавите членки не могат да действат самостоятелно или в които е по-ефективно да се действа заедно например научните изследвания, миграцията, граничния контрол и отбраната. Продължаваме да финансираме и традиционните, но осъвременени политики, като общата селскостопанска политика и политиката на сближаване“.

Ето основните предложения за новия бюджет:

  1. Целенасочен.

Комисията предлага дългосрочен бюджет на стойност 1,135 милиарда евро поети задължения (по цени от 2018 г.)  за периода от 2021 г. до 2027 г., което се равнява на 1,11 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27.

За да бъдат финансирани нови и неотложни приоритети, настоящите нива на финансиране ще бъдат увеличени. Инвестирането в области като научните изследвания и иновациите, младите хора, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната ще допринесе за постигането на просперитет, устойчивост и сигурност.

Например бюджетът за програма „Еразъм+“ и за Европейския корпус за солидарност ще бъде удвоен.

Същевременно Комисията разгледа критично въпроса в кои области могат да се направят икономии и да се подобри ефективността. Тя предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено – с около 5 % и за двете.

Тези политики ще бъдат осъвременени, за да се гарантира, че могат да постигат същите резултати с по-малко ресурси и дори да подпомагат новите приоритети.

Например политиката на сближаване ще играе все по-важна роля за подкрепата на структурните реформи и в дългосрочен план интеграцията на мигрантите.

 

  1. Модерен, опростен и гъвкав.

Модерен: Означава допълнително намаляване на административната тежест за бенефициерите и управляващите органи чрез промяна на правилата така, че да бъдат по-съгласувани чрез единен правилник.

Опростен: Сега средствата са разпръснати по прекалено много програми и инструменти,  както в рамките на бюджета, така и извън него. Комисията предлага броят на програмите да бъде намален с над една трета (от 58 на 37 в бъдеще), например чрез обединяване на разпокъсаните източници на финансиране в нови интегрирани програми и чрез радикално рационализиране на използването на финансовите инструменти, включително чрез фонда InvestEU.

Гъвкавост: Предизвикателства като кризата с миграцията и бежанците от 2015 г., показаха ясно, че в настоящия бюджет на ЕС е необходима повече гъвкавост, за да може да се реагира достатъчно бързо и ефективно.

Предложението тук е по-голяма гъвкавост във и между програмите, увеличаване на средствата за инструментите за управление на кризи и създаването на нов Резерв на Съюза, предназначен за справяне с непредвидени събития и реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията.

 

  1. Принципите на правовата държава за добро финансово управление

Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки.

Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава.

 

  1. Силен и стабилен икономически и паричен съюз

В новата многогодишна финансова рамка се предлагат два нови инструмента:

Програма за подкрепа на реформите, която с общ бюджет от 25 милиарда евро ще оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за провеждането на приоритетни реформи. В допълнение към това Механизъм за сближаване ще предоставя специализирана подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които се подготвят да се присъединят към общата валута.

Европейска функция за стабилизиране на инвестициите, която ще подпомогне запазването на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения.

Тя ще започне да функционира под формата на заеми „бек-ту-бек“ от бюджета на ЕС на стойност до 30 милиарда евро, съчетани с финансова помощ за държавите членки, предназначена за покриване на разходите за лихви.

Заемите ще осигурят допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси бъдат поставени под натиск, а приоритетните инвестиции трябва да се запазят.

 

  1. Модерни източници на финансиране

Новите приоритети се нуждаят от нови инвестиции. Комисията предлага тези приоритети да бъдат финансирани чрез комбинация от свежи пари (около 80 %) и  преразпределение на средства и икономии (около 20 %), а съществуващото цялостно финансиране на системата на собствените ресурси да се модернизира и опрости, а източниците на приходи да се диверсифицират.

Нови източници за финансиране на дългосрочния бюджет: ЕК предлага да се опрости настоящият собствен ресурс на базата на данъка върху добавената стойност (ДДС) и да се въведе кошница от нови собствени ресурси, обвързана с политическите ни приоритети.

Предложената кошница от нови собствени ресурси включва:

– 20 % от приходите от схемата за търговия с емисии;

– изискуема ставка от 3 %, прилагана към новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (която ще бъде въведена постепенно, след като бъде прието необходимото законодателство);

– национална вноска, която ще се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмастови опаковки във всяка държава членка (0,80 евро на килограм).

Тези нови собствени ресурси ще представляват около 12 % от общия бюджет на ЕС и могат да осигурят до 22 милиарда евро годишно за финансиране на новите приоритети.

 

Отстъпки:

– Оттеглянето на Великобритания от ЕС дава възможност да се промени сложната система от отстъпки и дори „отстъпки върху отстъпките“.

Комисията предлага да се премахнат всички отстъпки и да се намали от 20 % на 10 % сумата, която държавите членки задържат при събирането на митнически приходи (те са един от собствените ресурси) за бюджета на ЕС. Тези две мерки ще направят бюджета на ЕС по-прост и по-справедлив.

– За да се избегнат резките и драстични увеличения на вноските на някои държави членки, Комисията предлага съществуващите отстъпки да се премахнат постепенно в продължение на период от 5 години.

Въз основа на днешните предложения Комисията ще представи през идните седмици подробни предложения за бъдещите секторни финансови програми.

Решението за бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъде прието от Съвета с единодушие, с одобрението на Европейския парламент.

ЕК ще даде най-висок приоритет на преговорите и очаква да се постигне споразумение преди изборите за Европейски парламент и срещата на върха на 9 май 2019 г. в Сибиу.

Еврофинансиране

Общо 38 млн. евро се отпускат за реализация на проекти по план “Юнкер”

Published

on

European Commission Building Berlaymont

Заем в размер на 18 млн. евро за Software Group, подкрепен от плана “Юнкер”, е подписан от Европейската инвестиционна банка. Заемът за глобалната технологична компания, която помага на доставчиците на финансови услуги да цифровизират дейността си и да повишат ефективността, е първата транзакция в България с елементи на рисково дългово финансиране. Проектът предоставя пряка подкрепа на местната новосъздадена компания и е подсигурен с гаранции от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), основен елемент от Инвестиционния план за Европа. Финансирането от ЕИБ ще подпомогне изследователската дейност на Software Group и ще укрепи нейното международно присъствие.

Освен това ЕИБ подписа и заем в размер на 20 млн. евро за Raiffeisen Leasing за инвестиции в малки и средни предприятия.

Европейският комисар по цифровата икономика и цифрово общество Мария Габриел каза: “До момента планът Юнкер е мобилизирал общо 43 милиарда евро допълнителни инвестиции в цифровия сектор. Тези средства са изключително важни, за да могат европейските предприятия да бъдат конкурентни в съвременния свят. Двата нови проекта в България са чудесна новина и една от причините за това е, че отварят нови хоризонти пред малките и средни бизнеси. Пожелавам на повече компании в България и не само да последват този пример и да използват всички налични възможности да се развиват”.

Инвестиционният план за Европа (планът “Юнкер”) е една от основните мерки на ЕС за насърчаване на инвестициите в Европа чрез създаване на работни места и осигуряване на растеж.

Continue Reading

Банки

CaixaBank стартира кредитна линия за борба с измененията на климата

Published

on

Wind turbines

За първи път испанската банка отделя средства от ЕИБ финансирането си и за проекти на физически лица.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и испанската CaixaBank подписаха споразумение за стартиране на нова кредитна линия в размер до 30 млн. евро за насърчаване на проекти, подпомагащи борбата с промените в климата, съобщи европейската институция на сайта си.

За първи път CaixaBank разпределя част от тези средства от ЕИБ за финансиране на проекти на физически лица.

Кредитната линия за екологични заеми е насочена към физически и самостоятелно наети лица, малки и средни предприятия (МСП), MidCaps (компании с пазарна капитализация между $ 2 млрд. и $ 10 млрд.) и организации от публичния сектор.

Кредитният лимит е определен на 12,5 млн. евро за МСП и физически лица и на максимум 25 млн. евро за средно големи компании.

Периодът на падежа е между две и осем години, с възможност за активиране на 12-месечен гратисен период.

Continue Reading

Еврофинансиране

EK прогнозира ръст на реалния БВП на България до 3,6%

Published

on

economics

Нарастването на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори до 3,6 на сто през 2019 г. и ще остане на това равнище и през 2020 година, прогнозира Европейската комисия в зимните си икономически прогнози.

Растежът на реалния БВП се забави през 2018 година, когато икономиката на България според оценките нарасна с 3,2 на сто спрямо 3,8 на сто предходната година. Основният фактор за това забавяне бе отслабването на износа заради намаленото външно търсене от големи търговски партньори в ЕС и от Турция, както и заради еднократни събития, специфични за страната, отбелязва Еврокомисията.

Тенденциите в националната икономика обаче бяха по-положителни, според европейските експерти. Растежът на възнагражденията продължи да подхранва частното потребление, а възстановеното използване на европейското финансиране осигури стимул за растеж на инвестициите. Данни от проучвания сочат увеличаване на поръчките и производството, което предполага, че БВП ще се възстанови през идните тримесечия.

Вътрешното търсене бе основният двигател на растежа през 2018 г. и се очаква да остане такъв и за 2019 и 2020 години, посочва ЕК. Затягането на условията на трудовия пазар и допълнителното увеличаване на заплатите в държавния сектор би трябвало да осигурят трайна подкрепа за частното потребление през текущата година. Частните и държавните инвестиции също се очаква да останат силни, благодарение на ниските лихви и европейското финансиране.

Моделът на растеж, наблюдаван в момента предполага, че външните шокове ще окажат сравнително слабо влияние, като се очаква износът да отбележи умерено възстановяване. Рисковете пред икономическите перспективи са низходящи и произтичат основно от вероятността за по-слабо търсене от основните пазари за износ.

Ценовият натиск се засили през 2018 година. Като цяло инфлацията достигна 2,6 на сто миналата година, което се дължи на поскъпването на енергията. Инфлационният натиск бе засилен от силното вътрешно търсене и поскъпването на необработените храни заради разочароващата реколта. Въпреки подкрепата от страна на силното търсене и високия растеж на възнагражденията, за 2019 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,0 на сто основно в резултат на базови ефекти, след което да отслабне още до 1,8 на сто през 2020 година, прогнозира Еврокомисията.

Continue Reading

Еврофинансиране

Одиторите на ЕС: Сумите по плана „Юнкер“ са отишли предимно в най-старите страни членки

Published

on

Тези пари са заменили възможността за финансиране от частни или други публични източници.

Вчера Европейската сметна палата (ЕСП) публикува доклад за Европейският фонд за стратегически инвестиции (EФСИ) и неговата ефективност по отношение на привличането на финансиране.

ЕФСИ е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Той е в основата на инвестиционния план на ЕС, известен още като „Плана Юнкер“, чиято първоначално цел бе да генерира 315 млрд. евро публично и частно финансиране за стратегически инвестиции в целия ЕС.

Одиторите заключиха, че ЕФСИ е бил ефективен в привличането на финансови средства, помогнали за осъществяването на допълнителни инвестиции в рамките на целия ЕС, от неговото стартиране през 2015 г. до юли 2018 г.

Те установиха и че до средата на юли 2018 г. ЕИБ е одобрила финансиране в размер на 65,5 млрд. евро, което надхвърля индикативния размер на необходимото финансиране от 61 млрд. евро.

Някои проекти по ЕФСИ са могли да бъдат финансирани от частни или други публични източници, или от самата ЕИБ, макар и при различни условия.

Инициаторите на тези проекти обаче са предпочели финансирането от ЕФСИ, защото то е било по-евтино или е предлагало по-дълъг срок на погасяване.

Одиторите също така поставят под въпрос докладвания размер на мобилизирани допълнителни инвестиции от 335 млрд. евро. В някои случаи използваната методика е надценила степента, в която подкрепата от ЕФСИ реално е индуцирала допълнителните инвестиции.

Според одиторите липсата на съпоставими показатели за изпълнение и мониторинг за всички финансови инструменти и бюджетни гаранции на ЕС намалява прозрачността и способността за оценяване на резултатите.

„ЕФСИ има важна роля като водеща програма на ЕС. Затова е още по-важно твърденията за нейната ефективност да имат солидна основа“ – заяви Лео Бринкат, член на ЕСП, отговарящ за доклада.

Одиторите виждат необходимост да се избягват припокриванията между ЕФСИ и управляваните от държавите членки Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

Одиторите са установили още, че финансирането по “Плана Юнкер“ е отивало основно в няколко по-големи държави членки от ЕС-15 (най-старите страни членки) с утвърдени национални насърчителни банки.

Сметната палата отправя няколко препоръки:

  • да се насърчава оправданото използване по ЕФСИ на продукти на ЕИБ с по-висок риск;
  • да се насърчава взаимно допълване между финансовите инструменти на ЕС и бюджетните гаранции на ЕС;
  • да се подобри оценката на това дали проектите са можели да бъдат финансирани от други източници;
  • да се оценява по-добре размерът на мобилизираните инвестиции;
  • да се подобри географското разпределение на инвестициите, подкрепяни от ЕФСИ.

 

Пълният текст на Доклада на ЕСП на български, можете да намерите тук.

Continue Reading

Еврофинансиране

Отпускат нови 14 млн. лв. за развитие на туризма в пограничния район с Македония

Published

on

Нови близо 14 млн. лв. ще бъдат инвестирани за развитие на пограничния регион между България и Македония. Това стана ясно на шестия Съвместен комитет за наблюдение на програмата за трансгранично сътрудничество, който се проведе в гр. Берово, Македония.

Форумът бе председателстван от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Миелма Мехмети – Петерсен от македонското Министерство на местното самоуправление. Сред официалните гости на комитета бяха Гилеш Кител – представител на ГД „Регионална и градска политика“ в ЕК, и Никола Бертолини – ръководител на отдела за сътрудничество на Делегацията на ЕК в Скопие.

Средствата се отпускат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Македония 2014 – 2020 г. Комитетът одобри финансирането на 17 проекта в областта на развитието на туризма, опазването на околната среда и подобряване на конкурентоспособността, чиято реализацията ще допринесе най-много за изпълнение на индикаторите на програмата и ще има траен ефект върху трансграничния регион.

Сред одобрените проекти за развитие на туризма са: „Културен мост през вековете“ на Народно читалище „Георги Тодоров“ и Център за развитие на източен планов регион – Македония на стойност от малко над 800 хил. лв. Вторият проект е „Опазване на духовните светилища в Струмица и Кюстендил“ на стойност близо 1 млн. лв. Близо 200 хил. лв. получават по проект за развитие на културния туризъм Търговско-промишлената палата в Кюстендил и Фондация за малки и средни предприятия в Куманово.

Одобрен бе и проектът „Младите хора – новите промоутъри на културата в трансграничния регион на туристическо сдружение „Струмица“ и Сдружение „Бизнес информационен и културен център“ – Сандански. Близо 220 хил.лв. се отпускат за проекта „Младежите от България и Македония заедно с туризъм за по-добро здраве“ на Фондация профилактика за здраве и Център за развитие на Североизточния планов регион в Македония.

С близо 1 млн. лв. ще се финансира проект на общините Дупница и Куманово – „Обща история на културен мост отвъд границите“. Над 1,1 млн. лв. получава и община Гоце Делчев за съвместен проект с Центъра за развитие на Източния планов район и др. Бяха одобрени и проекти по оста за конкурентоспособност.

Целият бюджет на програмата в периода до 2020 г. е над 37 млн. лв., които се влагат за засилване на трансграничното сътрудничество между хората и институциите в региона, за съвместно решаване на общите проблеми и оползотворяване на неизползвания потенциал по три оси, като достига до население от над 1 млн.души в двете държави.

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕЦБ с детайли за реинвестиции в програмата си за закупуване на активи

Published

on

ecb logo

Капиталовият алгоритъм на централната банка ще продължи да напътства програмите за закупуване на публичния сектор по време на реинвестирането.

Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера взе решение за техническите параметри за реинвестиране на главницата по падежите на ценни книжа, закупени по програмата за изкупуване на активи (APP), след като нетните активи се погасят в края на декември 2018 г.

УС ще се стреми да запази размера на своите кумулативни нетни покупки по всяка съставна програма на APP, т.е. програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP), програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABPSP), третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) и програмата за покупки в корпоративния сектор (CSPP) на техните съответни нива към края на декември 2018 г. По време на реинвестирането поради оперативни причини могат да настъпят ограничени временни отклонения в общия размер и състава на APP.

За програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP) разпределението между отговарящите на условията юрисдикции, ще продължи да се води по пазарния принцип, от абонамента на съответните национални централни банки за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, изменен с течение на времето.

На 3 декември тази година УС на ЕЦБ прие нови правни актове относно редовната петгодишна корекция на капиталовия си алгоритъм и вноските, заплащани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз. Новият алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ ще влезе в сила на 1 януари 2019 г.

Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ ще се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) в равни съотношения.

Ето защо, като правило обратното изкупуване по PSPP ще бъде реинвестирано в юрисдикцията, в която се извършват погашения по главниците, но разпределението на портфейла между юрисдикциите ще продължи да се коригира, за да се приведе делът на портфейла за PSPP в по-близко съответствие със съответния абонамент на националната централна банка за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ.

Всяко коригиране на разпределението на портфейла между различните юрисдикции ще бъде постепенно и ще бъде калибрирано, така че да е подходящо, за да се защитят нормалните пазарни условия.

По време на етапа на реинвестиране Евросистемата ще продължи да спазва принципа на пазарна неутралност чрез плавно и гъвкаво изпълнение. За тази цел, реинвестирането на главници за обратно изкупуване ще бъде разпределено през годината, за да се осигури възможност за редовно и балансирано присъствие на пазара.

В рамките на PSPP покупките на ценни книжа с доходност до падеж под лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ ще продължат да се предприемат до необходимата степен.

За програмите в частния сектор пазарната капитализация ще продължи да бъде водещият принцип за покупки на реинвестиции. Покупките на ценни книжа на първичните пазари ще продължат да бъдат разрешени, ако е необходимо.

По отношение на третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) УС също обяви, че всички покрити с CBPP3 обезпечени облигации с условна прехвърляща структура, ще бъдат изключени от изкупуването от 1 януари 2019 г.

 

Continue Reading
Advertisement

Най-четени