Свържете се с нас

Еврофинансиране

ЕМС отпусна последният транш от 15 млрд. евро за Гърция

Публикувана

на

Greek Flag Santorini

След това плащане, общото финансовото подпомагане от този фонд възлиза на 61,9 млрд. евро.

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е отпуснал в началото на седмицата петия и последен транш от финансова помощ за ЕМС за Гърция в размер на 15 милиарда евро.

От тях 9,5 млрд. ще бъдат използвани за изграждането на гръцкия паричен буфер, а 5,5 млрд. за обслужване на дълга.

След изплащането касовият буфер ще достигне около 24 милиарда евро. Тази сума ще покрие около 22 месеца от финансовите нужди на Гърция след края на спасителната програмата на 20 август.

Управляващият директор на ЕМС Клаус Релинг заяви: „Гърция е изминала дълъг път през трите години от програмата на ЕМС. Ангажиментът и упоритата работа на гръцкия народ сега се изплащат. Последният набор от реформи, извършени от Гърция, включваше важни действия в областта на данъчната политика, борбата с укриването на данъци, реформите в публичните приходи и справянето с необслужваните заеми„.

И допълни: „От 2012 г. ЕМФС и ЕМС подкрепят гръцкия народ в усилията му, като осигуриха безпрецедентни по обем дългосрочни заеми при много благоприятни лихвени проценти. Краят на програмата на 20 август ще бъде крайъгълен камък за страната. Сега Гърция трябва да докаже на своите партньори и пазари, че е ангажирана да не отменя предишните реформи и да се стреми към устойчива икономическа и фискална политика, необходима в дългосрочен план, за да се превърне в солидна икономика, която създава растеж и работни места„.

След тези 15 милиарда евро плащания, финансовото подпомагане на ЕМС за Гърция възлиза на 61,9 милиарда евро, от общия пакет на програмата до 86 милиарда евро. Заедно ЕМС и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) са отпуснали около 204 млрд. евро за Гърция, което прави спасителните фондове най-големият кредитор за Гърция досега.

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е създаден октомври 2012 г., и е част от стратегията на ЕС за запазване на финансовата стабилност в Еврозоната.

ЕМС наследява своя предшественик – временния Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС).

Организацията предоставя финансова помощ на държавите от Еврозоната, които изпитват или са застрашени от финансови затруднения след началото на кризата с държавен дълг.

ЕМФС и ЕМС остават отделни юридически лица, но споделят персонал, съоръжения и операции. Заедно двете организации управляват 700 милиарда евро.

Еврофинансиране

ЕЦБ с детайли за реинвестиции в програмата си за закупуване на активи

Публикувана

на

ecb logo

Капиталовият алгоритъм на централната банка ще продължи да напътства програмите за закупуване на публичния сектор по време на реинвестирането.

Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера взе решение за техническите параметри за реинвестиране на главницата по падежите на ценни книжа, закупени по програмата за изкупуване на активи (APP), след като нетните активи се погасят в края на декември 2018 г.

УС ще се стреми да запази размера на своите кумулативни нетни покупки по всяка съставна програма на APP, т.е. програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP), програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABPSP), третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) и програмата за покупки в корпоративния сектор (CSPP) на техните съответни нива към края на декември 2018 г. По време на реинвестирането поради оперативни причини могат да настъпят ограничени временни отклонения в общия размер и състава на APP.

За програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP) разпределението между отговарящите на условията юрисдикции, ще продължи да се води по пазарния принцип, от абонамента на съответните национални централни банки за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, изменен с течение на времето.

На 3 декември тази година УС на ЕЦБ прие нови правни актове относно редовната петгодишна корекция на капиталовия си алгоритъм и вноските, заплащани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз. Новият алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ ще влезе в сила на 1 януари 2019 г.

Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ ще се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) в равни съотношения.

Ето защо, като правило обратното изкупуване по PSPP ще бъде реинвестирано в юрисдикцията, в която се извършват погашения по главниците, но разпределението на портфейла между юрисдикциите ще продължи да се коригира, за да се приведе делът на портфейла за PSPP в по-близко съответствие със съответния абонамент на националната централна банка за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ.

Всяко коригиране на разпределението на портфейла между различните юрисдикции ще бъде постепенно и ще бъде калибрирано, така че да е подходящо, за да се защитят нормалните пазарни условия.

По време на етапа на реинвестиране Евросистемата ще продължи да спазва принципа на пазарна неутралност чрез плавно и гъвкаво изпълнение. За тази цел, реинвестирането на главници за обратно изкупуване ще бъде разпределено през годината, за да се осигури възможност за редовно и балансирано присъствие на пазара.

В рамките на PSPP покупките на ценни книжа с доходност до падеж под лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ ще продължат да се предприемат до необходимата степен.

За програмите в частния сектор пазарната капитализация ще продължи да бъде водещият принцип за покупки на реинвестиции. Покупките на ценни книжа на първичните пазари ще продължат да бъдат разрешени, ако е необходимо.

По отношение на третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) УС също обяви, че всички покрити с CBPP3 обезпечени облигации с условна прехвърляща структура, ще бъдат изключени от изкупуването от 1 януари 2019 г.

 

Прочети още

Еврофинансиране

ЕС институциите най-сетне постигнаха споразумение Бюджет 2019 г.

Публикувана

на

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси. Снимка: ЕК.

Различията между позициите на Европейския парламент и на Съвета бяха преодолени.

Европейският парламент и Съветът, с подкрепата на Комисията, постигнаха във вторник предварително споразумение по бюджета на ЕС за 2019 г. по време на решаваща тристранна среща.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Това споразумение е доказателство, че когато сме единни, можем да постигнем добавената стойност, която нашите граждани очакват. Следващата цел е нашият дългосрочен бюджет за периода след 2020 г. и се надявам, че конструктивният дух и силната ангажираност на трите институции по време на преговорите по бюджета за 2019 г. ще бъдат запазени и при тези дискусии. Трябва да се съсредоточим върху навременното му приемане, така че нашите учени, студенти, предприятия, земеделски стопани и региони да не изгубят средства.“

Бюджетът на ЕС за 2019 г. възлиза на 165,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения (средствата, за които могат да бъдат сключени договори през дадена година) и 148,2 милиарда евро бюджетни кредити за плащания (средствата, които ще бъдат изплатени).

Близо половината от средствата — 80,5 млрд. евро за поети задължения — ще отидат за стимулиране на европейската икономика, заетостта и конкурентоспособността.

Други 57,2 млрд. евро по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове ще спомогнат за намаляване на икономическите разлики както на национално равнище, така и между държавите членки;

Европейските земеделски стопани ще получат 59 млрд. евро.

Ще бъде засилена и сигурността в рамките на ЕС и извън него. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на ЕС в областта на убежището и други агенции, работещи по въпросите на границите и визите, също ще получат допълнителни средства през 2019 г.

Споразумението се основава на презумпцията, че след като Обединеното кралство напусне Европейския съюз на 30 март 2019 г., то ще продължи да дава принос и да участва в изпълнението на бюджета на ЕС до края на 2020 г., както ако беше държава членка.

За да се утвърди постигнатият компромис, Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят официално текста.

Той ще бъде потвърден следващата седмица по време на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕС дава 1 млрд. евро за развитието на квантовите технологии

Публикувана

на

Представянето на Quantum Technologies Flagship във Виена. Снимка: qt.eu

Стартът на фонда Quantum Technologies бе даден днес с първите 20 проекта.

Днес на събитие на високо равнище във Виена, организирано от австрийското председателство на Съвета на ЕС, бе представена инициативата Quantum Technologies Flagship на ЕС за 1 млрд. евро.

Учреденият фонд ще финансира над 5 000 водещи европейски изследователи в областта на квантовата технология през следващите десет години, за да постави Европа начело на втората квантова революция.

Нейната дългосрочна визия е да се разработи така наречената квантова мрежа, в която квантовите компютри, симулатори и сензори ще са свързани чрез квантови комуникационни мрежи.

Това ще спомогне за стартирането на конкурентоспособна квантова индустрия в ЕК, която да направи резултатите от изследванията достъпни като търговски приложения и разрушителни технологии.

Фондът ще финансира първоначално 20 проекта с общо 132 милиона евро чрез програмата „Хоризонт 2020“, а от 2021 г. нататък се очаква да финансира още 130 проекта.

Общият му бюджет се очаква да достигне 1 милиард евро, което ще осигури финансиране за цялата квантова стойностна верига в ЕК.

Андрю Ансип, заместник-председател на Комисията за единния цифров пазар, заяви: „Европа е решена да ръководи развитието на квантовите технологии в световен мащаб, а Quantum Technologies Flagship е част от нашата амбиция да консолидираме и разширим превъзходството на европейската наука. Ако искаме да отключим пълния потенциал на квантовите технологии, трябва да развием солидна индустриална база, като се възползваме пълноценно от нашите изследвания„.

Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и общество, добави: „Квантовите компютри обещават да увеличат в огромен мащаб скоростта на изчислителната мощ. Ето защо Европа трябва да обедини усилията си в продължаващата надпревара към първите функционални квантови компютри„.

 

В началото на 20-и век първата квантова революция позволи на учените да разбират и използват основни квантови ефекти в устройства като транзистори и микропроцесори, като манипулират и наблюдават отделни частици.

Втората квантова революция ще даде възможност да се използват квантовите ефекти, за да се постигне значителен технологичен напредък в много области, включително компютрите, метрологията, симулациите, криптографията и телекомуникациите.

Предимствата за гражданите ще включват ултра-прецизни сензори за медицината, квантовата комуникация и Quantum Key Distribution (QKD) за подобряване на сигурността на цифровите данни.

В дългосрочен план, квантите изчисления ще имат потенциала да решат компютърни проблеми, които сега отнемат на настоящите суперкомпютри безкрайно много време.

После те ще могат да разпознават модели и да обучават системи за изкуствен интелект.

 

От октомври 2018 г. до септември 2021 г. 20 проекта ще бъдат финансирани от фонда комисия под координацията на ЕК.

Те ще се съсредоточат върху четири области на приложение – квантова комуникация, квантови изчисления, квантова симулация, квантова метрология и наблюдение, както и основна наука за квантовите технологии.

Повече от една трета от участниците са индустриални компании от широк кръг сектори, като голяма част от тях са малки или средни предприятия (МСП).

 

Повече за инициативата Quantum Technologies Flagship, можете да научите на сайта ѝ.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕК отпусна четвърт милиард евро за инвестиции в околната среда, природата и климата

Публикувана

на

nature

Те са по програмата LIFE и с тях ще бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции в тези сфери.

Вчера Европейската комисия (ЕК) одобри инвестиционен пакет на стойност 243 млн. евро от бюджета на ЕС за проекти по програма LIFE.

Те ще се са опазване на природата и околната среда и подобряването на качеството на живот в рамките на прехода на Европа към устойчиво и нисковъглеродно бъдеще.

Чрез това финансиране ще бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции.

Така общата им стойност ще достигне 430,7 млн. евро, с които ще бъдат реализирани 142 нови проекта.

Комисарят по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела заяви: „По програма LIFE продължава да се инвестира в проекти за подобряване на качеството на живот, околната среда и природата. Тя помага на множество талантливи европейци да намерят решения на някои от най-сериозните екологични проблеми днес – замърсяване на въздуха, недостиг на вода, пластмасови отпадъци, загуба на биоразнообразие и ресурси. Освен това програмата продължава да е икономически ефективна“.

Комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете каза: „Тези иновативни проекти показват добавената стойност на европейското сътрудничество. Чрез тях се разработват и споделят най-добрите начини за намаляване на емисиите и увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и така се подпомага прилагането на рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. в целия ЕС“.

От сумата, 196,2 млн. евро ще бъдат за финансиране на проекти в областта на околната среда, ресурсната ефективност, природата, биоразнообразието и свързаните с околната среда управление и информация.

Това включва значителни инвестиции в проекти, които ще осигурят възможности за повторно използване на повече пластмасови отпадъци за постигане на целите на Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика.

Ще се инвестира и в повишаване на осведомеността относно ценните еко услуги, осигурявани от природата, и за опазване на застрашените видове и местообитания. От намаляване на конфликтите между хората и дивата природа в Гърция, Италия, Румъния и Испания до насърчаване на устойчиви земеделски практики в Италия, Малта и Испания.

В областта на климата ЕС ще инвестира 46,8 млн. евро за подпомагане на проекти за адаптация към изменението на климата, за смекчаване на последиците от него и за управление и информация.

Описания на проектите, в които ще се вложат тези средства могат да бъдат намерени тук:

От тези средства за България са предвидени 7 млн. евро за 4 проекта:

LIFE Природа и биоразнообразие (2 проекта – 3,5 милиона):

  • Подкрепа за крехката екология на крайбрежните лагуни.
  • Прилепи и хора – споделяне на LIFE под един покрив (LIFE UNDER ONE ROOF)

LIFE Управление и информация за околната среда (1 проект – 1,5 милиона):

  • Повишаване на информираността за Натура 2000 в България (LIFEforBgNATURA).

 

Смекчаване на изменението на климата LIFE (1 проект – 2,0 милиона):

  • Намаляване на енергията и емисиите при производството на стъкло (LIFE Smart Oxy-Boost)

Програма LIFE е инструментът на ЕС за финансиране в областта на околната среда и климата. Тя функционира от 1992 г. и по нея са съфинансирани над 4600 проекта в целия ЕС и в страни извън него, като са предоставени над 4,2 млрд. евро и така са мобилизирани почти 10 млрд. евро за опазване на околната среда и климата.

Прочети още

Еврофинансиране

Съкращават срока за проверка на нередности по еврофондовете

Публикувана

на

Министерски съвет

Правителството прие изменение на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е съкращаване на срока по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, съгласно който определеният тримесечен срок за приключване на проверките по сигнали за нередности може да се удължава до три месеца.

Промяната е продиктувана от направен анализ, че увеличаване на броя на подадените сигнали за нередности би довело до забавяне на темпа на изпълнението на програмите. По тази причина срокът по разпоредбата се редуцира от 3 месеца на 45 дни, уточняват от правителствената пресслужба.

Прочети още

Еврофинансиране

EК одобри 200 млн. eвро държавна помощ за възобновяема енергия във Франция

Публикувана

на

solar panels

Схемата спазва насоките на Комисията за опазване на околната среда и енергетиката.

Днес Европейската комисия одобри, съгласно правилата на ЕС за държавните помощи, мярка за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници за собствена консумация във Франция до 2020 г.

Комисар Маргрет Вестгер, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Тази схема ще стимулира конкуренцията между възобновяемите енергийни източници за собствени доставчици и ще увеличи още повече дела на възобновяемите енергийни източници във френския енергиен микс. Технологично неутралните търгове ще допринесат за прехода на Франция към нисковъглеродно и екологично устойчиво енергийно снабдяване в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда и нашите правила за държавна помощ„.

Мярката има за цел да насърчи производството на електрическа енергия от възобновяеми източници от страна на фирми и физически лица за собствена употреба, особено за случаите, в които само малка част от произведената от тях електроенергия се продава на ел. мрежата.

Схемата има бюджет от 200 милиона евро и се финансира от френския държавен бюджет. Тя ще подкрепи разполагането на 490 мегавата допълнителен производствен капацитет  –  под формата на малки инсталации с капацитет между 100 и 500 киловата.

Бенефициентите ще бъдат избрани чрез търгове, организирани до 2020 г. и в които могат да участват всички технологии за възобновяема енергия.

Избраните инсталации ще получат подкрепа под формата на премия над пазарната цена (т.нар. „Complément de rémunération“). Премията ще бъде отпусната за период от 10 години.

Комисията установи, че френската схема ще насърчи развитието на възобновяемите енергийни източници за собствена консумация и ще избегне свръхкомпенсацията за бенефициентите на публичната подкрепа в съответствие с изискванията на правилата на ЕС.

На тази основа Комисията заключи, че мярката ще помогне на Франция да увеличи дела на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, за да изпълни целите си в областта на климата, в съответствие с екологичните цели на ЕС.

Едновременно с това всяко нарушаване на конкуренцията, причинено от държавната подкрепа е сведено до минимум.

Насоките на Комисията относно държавната помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. позволяват на държавите-членки да подкрепят производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, при определени условия.

Целия текст на Насоките можете да намерите тук.

 

Прочети още
Реклама

Най-четени