Connect with us

Инвестиции

Ето кои са публичните компании с най-добро корпоративно управление за година напред

Published

on

Националната комисия по корпоративно управление (НККУ) определи състава на индекса на публичните компании с най-добро корпоративно управление за период от една година. След анализ на резултатите от статистиката, които показват, че минималните критерии за ликвидност се покриват от 21 компании; предоставените карти за самооценка от 12 компании и в резултат на гласуването на членовете на НККУ, класирането на компаниите е:

1. Индустриален Холдинг България АД-София
2. Албена АД-к.к. Албена
3. Корадо-България АД-Стражица
4. Софарма АД-София
5. Монбат АД-София
6. Химимпорт АД-София
7. Българска фондова борса АД – София

„Корпоративното управление е и един от най-критичните елементи, изследвани обстойно от инвеститорите във всяка една листната компания и цялостното му подобряване води до качествена промяна в облика на финансовите пазари“, каза Иван Такев,  председател на НККУ и изпълнителен директор на БФБ.

От предишния състав на индекса CGIX отпадат Стара Планина Холд поради непокриване на критериите за ликвидност на индекса, както и Сирма Груп Холдинг, и ТБ Централна Кооперативна Банка поради непредставяне на карта за самооценка.

Тегловите и фрий-флоут коефициенти за новите емисии от индекса ще бъдат оповестени допълнително от БФБ.

Промените влизат в сила от 24 юни 2019 г.

Инвестиции

България инвестира 12 млн. лв в суперкомпютър

Published

on

България ще има суперкомпютър, а той ще заработи до 2020 г. Цената му ще бъде 12 млн. евро. Това каза европейският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел след среща при премиера Бойко Борисов с ръководителя на генерална дирекция “Свързаност” към Европейската комисия Роберто Виола, предаде агенция “Фокус”.

“Общата инвестиция за суперкомпютъра е 1 млрд. евро. От тях 486 млн. евро са от Европейската комисия, а останалите са от държавите членки и частните партньори”, обясни Мария Габриел.

За проекта за България тя уточни, че е на стойност 18 млн. евро, като 12 млн. евро от тях са от България, а 6 млн. евро – от еврокомисията. “Срокът е до края на 2020 г. – дотогава средствата трябва да бъдат вече оперативни и действащи. Нещо повече, в следващия програмен период на ЕК с новата програма “Цифрова Европа” специално за суперкомпютрите има отделени 2.7 млрд. евро. Тези средства ще бъдат включени в по-нататъшното развитие. Защото, веднъж създадена и работеща, машината вече става европейска и европейските средства ще бъдат част от тези, които ще се използват за България”, обясни тя.

В началото на юни Европейската комисия съобщи, че на осем места в ЕС ще бъдат създадени центрове за суперкомпютри – София, Барселона (Испания), Болоня (Италия), Каяни (Финландия), Миню (Португалия), Острава (Чехия), Бисен (Люксембург) и Марибор (Словения).

Центровете за свръхбързи изчисления ще работят в подкрепа на европейските научни работници, промишлеността и бизнеса и ще разработват нови приложения в множество области – от създаването на лекарства и нови материали до борбата с изменението на околната среда, се посочва в съобщението на еврокомисията.

С работата на центровете ще бъде подпомогнато разработването на основни приложения в области като персонализираната медицина, разработката на лекарства, биоинженерството, прогнозите за времето.

Очаква се суперкомпютрите да заработят във втората половина на следващата година.

 

Continue Reading

Еврофинансиране

Експерти: Технологичните иновации могат да изведат икономиката ни напред

Published

on

Technology_fintech

Качеството на кадрите е от ключово значение за процеса на дигитализация. Това беше общото мнение, което споделиха участниц в конференция „Дигиталният свят – днес и утре“. Форумът беше организиран от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в контекста на председателството на България на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).

„Кадрите ще стават все по-малко, все по-трудни за намиране и за задържане“, подчерта г-н Петър Коцев от ТехноЛогика ЕАД. Той говори за ролята на държавата в процеса по подбор на „важни за предприятията специалности“ и обучението на специалисти.

„България може да стане лидер в дигитализацията, ако освен на подготовката на кадри, наблегне и на колективността. Говоря за съвместната подготовка на проекти от страна на няколко фирми, с които да излезем на глобалния пазар.“, коментира Анастас Шопов от ERP.BG.

Тону Лелумес от IMECC Ltd сподели виждането си, че ако България иска да стане водеща в областта на технологичния напредък, „трябва да заложи на скоростта и качеството на Интернет.“

Въвеждането на съвременни методи и технологични иновации в производствения процес е от приоритетно значение за предприятията и цялата икономика, стана ясно по време на панелните дискусии. Посочена беше и нуждата от ефективна държавна политика за технологичното развитие на предприятията.

Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия заяви, че  стартира набирането на проекти за научно развойната и иновационната дейност, които държавата да подкрепи. “Стартът на Десетата сесия на националния иновационен фонд на практика означава, че държавата мисли за технологичното развитие на бизнеса от години. До момента над 450 проекта са били финансирани с общо 55 млн. лв.“, добави той.

Таков подчерта активността на бизнеса, що се отнася до имплементирането на нови технологии. Още не сме стартирали кандидатстването по ваучерната схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни технологии на микро, малки и средни предприятия, а вече имаме по няколко запитвания на седмица.“ Одобрените бенефициенти ще могат да използват средствата за създаване на уебсайтове, повишаване на кибер сигурността, дигитален маркетинг. „И това са само част от възможностите“, каза още той.

Continue Reading

Инвестиции

През 2020 г. няма да има нови инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни заеми

Published

on

Министерският съвет взе решение в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, които да бъдат финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане.

С това решение ще се осигури последователност при прилагането на мерките за подобряване на бюджетната позиция на фона на продължаващата фискална консолидация и за спазване на фискалните цели, предвидени в Средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 г.

Правителството реши и в проекта на Закона за държавния бюджет за следващата година да бъде предвидена възможност за издаване на държавна гаранция по споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките за осигуряване на достъп на Фонда до инструмент за условно финансиране в размер до 350 млн. eвро.

Continue Reading

Застраховане

С колко нараснаха средствата, управлявани от задрахователите у нас

Published

on

trend, investor

Средствата, управлявани от застрахователните дружества, осъществяващи дейност в България, възлизат на 7.950 млрд. лв. към края на март 2019 година. Това е с 228.1 млн. лв. (3%) повече в сравнение с края на март 2018 г. (7.722 млрд. лв.) и с 305.4 млн. лв. (4%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. (7.645 млрд. лева), съобщиха от БНБ.

Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 220.8 млн. лв. (10.9%) – от 2.033 млрд. лв. към края на март 2018 г. до 2.254 млрд. лв. към края на същия месец на 2019 година. Спрямо края на декември 2018 г. (2.153 млрд. лв.) те се увеличават със 101 млн. лв. (4.7%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2019 г. е 28.3% при 26.3% към края на първото тримесечие на 2018 г. и 28.2% в края на декември 2018 година.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават със 7.4 млн. лв. (0.1%) – от 5.689 млрд. лв. към края на март 2018 г. до 5.697 млрд. лв. към края на същия месец на 2019 г. и с 204.4 млн. лв. (3.7%) спрямо края на декември 2018 г. (5.492 млрд. лева). Към края на март 2019 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 71.7% при 73.7% в края на първото тримесечие на 2018 г. и 71.8% към края на декември 2018 година.

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2019 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база намаляват с 31.1 млн. лв. (0.8%) до 3.782 млрд. лева. Спрямо края на март 2018 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават със 132.6 млн. лв. (13.7%) до 1.101 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции нарастват със 158.9 млн. лв. (22.5%) до 865.9 млн.лв., а депозитите се увеличават с 54 млн. лв. (8.2%) до 711.1 млн. лева. В края на първото тримесечие на 2019 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 47.6% при 49.4% към края на същото тримесечие на 2018 г., на акциите и другите форми на собственост – 13.8% при 12.5% към края на март 2018 г., на вземанията от застрахователни операции – 10.9% при 9.2% към края на първото тримесечие на 2018 г. и на депозитите – 8.9% при 8.5% към края на март 2018 година.

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, основен дял имат активите в левове, които са 40.1% от общия размер на активите към края на март 2019 г. при 37.9% към края на първото тримесечие на 2018 година. Активите в евро са 32.3% при 29% към края на март 2018 година. Към края на първото тримесечие на 2019 г. активите в щатски долари са 4.1% при 3.7% към края на март 2018 г., а в други валути – 23.6% при 29.4% към края на март 2018 година.

Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2019 г. са 7.950 млрд. лева. Собственият капитал е 2.336 млрд. лв. към края на март 2019 г., като нараства с 90.5 млн. лв. (4%) спрямо края на март 2018 г. (2.246 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на първото тримесечие на 2019 г. е 29.4% при 29.1% към края на същото тримесечие на 2018 година. Към края на март 2019 г. застрахователните технически резерви нарастват на годишна база с 383.5 млн. лв. (8.8%) до 4.726 млрд. лв., при 4.342 млрд. лв. към края на март 2018 година. Техният дял в размера на пасивите е 59.4% към март 2019 г. при 56.2% към края на март 2018 година.

Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.300 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2019 г. при 2.918 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2018 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2019 г. е 69.8% при 67.2% в края на първото тримесечие на 2018 година. Към края на март 2019 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД се увеличават с 265.7 млн. лв. (12.1%) до 2.462 млрд. лв. при 2.196 млрд. лв. към края на март 2018 година.

Към края на първото тримесечие на 2019 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 52.1% при 50.6% към края на март 2018 година. На годишна база към края на първото тримесечие на 2019 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия се увеличават с 87.8 млн. лв. (14.5%) до 693.4 млн. лв. при 605.6 млн. лв. към края на март 2018 г. и са 14.7% от застрахователните технически резерви при 13.9% към края на първото тримесечие на 2018 година. Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 26.2 млн. лв. (29.9%) до 113.8 млн. лв. към края на март 2019 г. при 87.6 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2018 година.

Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 2.4% в края на март 2019 г. при 2% към края на март 2018 година. Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на първото тримесечие на 2019 г. нарастват с 1.9 млн. лв. (0.1%) до 1.426 млрд. лв. при 1.424 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2018 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2019 г. е 30.2% при 32.8% в края на март 2018 година.

Continue Reading

Инвестиции

Износът за януари-април е 18.6 млрд. лв.

Published

on

export

През периода януари – април 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 18 663.9 млн. лв., което е с 9.5% повече в сравнение със същия период на предходната година, показват данните на НСИ.

През април 2019 г. общият износ на стоки възлиза на 4 496.7 млн. лв. и се увеличава с 6.1% спрямо същия месец на предходната година.

През периода януари – април 2019 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 20 608.9 млн. лв. (по цени CIF), или с 4.6% повече спрямо същия период на 2018 година.

През април 2019 г. общият внос на стоки нараства с 0.2% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 978.0 млн. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – април 2019 г. и е на стойност 1 945.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари – април 2019 г. също е отрицателно и е в размер на 542.0 млн. лева.

През април 2019 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно и е на стойност 481.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 186.3 млн. лева.

Continue Reading

Инвестиции

Bic ще създаде център за услуги у нас

Published

on

Френската компания “Бик” (Bic), производител на химикалки, самобръсначки и запалки, ще създаде 400 нови работни места в сферата на цифровите технологии, близо половината от които ще са в България, предаде агенция Франс прес, цитирана от в. “Монд” и economynews.

С този ход “Бик” цели да се постигне по-голяма ефикасност и да бъде по-близо до крайните потребители с помощта на новите технологии, заяви пред АФП Софи Палие-Капиан, директорка по външните отношения на компанията.

Затова “Бик” ще наеме специалисти в сферата на анализите на данни, специалисти по дигитален маркетинг и търговия в интернет, уточни Палие-Капиан.

Тя каза, че в София ще бъде създаден център за услуги.

Освен това “Бик” ще закрие около 450 административни работни позиции от края на тази година до 2022 г.
Общо в компанията работят 13 600 работници по целия свят, от които 1800 във Франция. Нейните заводи няма да бъдат засегнати от това преструктуриране.

Continue Reading

Най-четени