Свържете се с нас

Банки

ЕЦБ няма да променя основните лихвени проценти поне до лятото на 2019 г.

Публикувана

на

От ляво на дясно: зам.-председателя на ЕЦБ Луис де Гиндос и председателя Марио Драги на пресконференцията от 26 юли. Снимка: ЕЦБ.

Това е едно от решенията на УС на банката на ЕС.

На провелото се вчера в Франкфурт на Майн заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), Управителният съвет (УС) взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и -0,40%.

УС очаква те да се задържат на сегашното си равнище най-малко до лятото на 2019 г. или толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

По паричната политика УС потвърди отново, че ще спре да извършва нетни покупки по програмата за закупуване на активи със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро в края на септември 2018 г.

След този период ако постъпващите данни потвърдят средносрочните предвиждания на банкерите на ЕЦБ за инфлацията, месечният темп на нетните покупки ще бъде намален на 15 млрд. евро до края на декември 2018 г., когато те ще приключат изцяло.

УС възнамерява да реинвестира погашенията по главниците на ценните книжа с придобити по програмата за закупуване на активи, толкова дълго след края на нетните покупки, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

На пресконференцията след заседанието председателят на ЕЦБ, Марио Драги, заяви: „За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта.

Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително

По отношение на фискалните политики продължаващият широкообхватен икономически растеж изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок.

Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари“.

 

 

Банки

УниКредит Булбанк и Алианц подписват споразумение за партньорство в България

Публикувана

на

УниКредит Булбанк и Алианц България дават официален старт на партньорството си, според което банката ще предлага ексклузивно продуктите на застрахователната компания в областта на животозастраховането и общото застраховане. Така, от началото на октомври, във филиалите на УниКредит Булбанк клиентите могат да намерят широка гама от застрахователни продукти на Алианц, които им осигуряват застрахователна защита на живота и имуществото.

„Освен изпълнение на груповия ангажимент, за нас партньорството с Алианц е естествено продължение на начина, по който работим заедно от години. Сигурен съм, че и с формалното подписване на договора днес ще затвърдим успешната практика, която сме установили през годините – заедно да предлагаме на клиентите най-подходящите за тях продукти при изгодни условия“, коментира при подписването Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк.

„Това партньорство е уникална комбинация между две водещи институции от банкирането и застраховането в България. И двете компании имат общи ценности – фокус към клиента и иновации и именно затова ще предоставят най-добрата защита и обслужване на широката клиентска база“, каза Александър Проценко, председател на Изпълнителния комитет на Алианц България Холдинг.

Подписването на споразумението за България идва като продължение на решението за партньорство между УниКредит и Алианц на регионално ниво за страните от Централна и Източна Европа. То беше обявено в началото на юни и обедини силния банков франчайз на УниКредит със застрахователната експертиза на Алианц.

Прочети още

Банки

БНБ е глобила ПИБ за непозволен кредит

Публикувана

на

През август месец Българската народна банка излезе със съобщение, че подуправителят на БНБ Димитър Костов, ръководещ управление „Банков надзор“, e наложиl имуществена санкция на банка за нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за кредитните институции.

Тогава бе написано още, че наказателното постановление, с което е наложена санкцията, не е обжалвано, влязло е в сила и наложената санкция е платена от санкционираната банка.

Така и не стана ясно, обаче, коя е глобената банка.

Сега, в разяснително съобщение, БНБ посочва, че става дума за Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Първа инвестиционна банка“ АД, на която бе наложена имуществена санкция за това, че в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за кредитните институции е приела, като част от обезпеченията по кредитна експозиция, залог върху издадени от нея акции, е заплатила наложената й от БНБ санкция в размер на 200 000 лева.

Банката информирала БНБ, че към 10.10.2018 г. кредитът е погасен, а обезпечението е заличено.

Прочети още

Банки

ЕЦБ ще направи финансов одит на 6 български банки

Публикувана

на

ecb logo

Това е част  от процедурата за присъединяване към банковия съюз.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa (EЦБ) щe направи проверка на шecт oт нaй-гoлeмитe български  бaнĸи ĸaтo чacт oт пpoцeдypaтa зa пpиcъeдинявaнeтo нa cтpaнaтa ни ĸъм Eдинния бaнĸoв cъюз нa Eвpoпeйcĸия cъюз (EC), съобщава Mediapool, цитирайки свои източници.

Проверени най-вероятно ще бъдат трите ни най-големи банки: UniCredit Bulbank, Бaнĸa ДCK и Oбeдинeнa бългapcĸa бaнĸa (ОББ).

Голяма е вероятността сред проверените да е и Първа Инвестиционна Банка (ПИБ).

Банковият съюз е важна стъпка към действителен икономически и паричен съюз. Той позволява правилата за банковата дейност в ЕС да се прилагат в участващите държави членки.

Банковият съюз има два стълба: единен надзорен механизъм (ЕНМ) и единен механизъм за преобразуване (ЕМП). В основата и на двата стълба е единната нормативна уредба, която се прилага за всички държави от ЕС.

Според източника одиторите по единния надзорен механизъм ще пристигнат в страната ни на 10 ноември тази година.

На 29 юни 2018 г. българските власти изпратиха официално писмо с молба към ЕС за присъединяване към ERM II и Банковия съюз.

На 13 юли на своя среща Еврогрупата единодушно подкрепи намерениятя на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението. В свое изявление тя, каза: „Що се отнася по-специално до банковия надзор, от България се очаква да изпрати искане за тясно сътрудничество с ЕЦБ в съответствие със съществуващите процедури и да предприеме необходимите подготовки – включително и подкрепа за цялостната оценка на ЕЦБ.

B ĸpaя нa юли правителството ни стартира и пpoцeдypaтa пo пpиcъeдинявaнeтo нa Бългapия ĸъм бaнĸoвия cъюз, ĸoйтo пpeдxoждa члeнcтвoтo във валутния механизъм ERM II (еврозоната).

В Плана за действие са включени мерки като: :

– засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство.

– подобряване до края на 2018 г. на макропруденциалните инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на изисквания към кредитополучателите; засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества);

– подобряване на рамката за несъстоятелността;

– засилване на рамката за борба с изпирането на пари;

– ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Ако всички изброени мерки бъдат изпълнени навреме, страната ни би трябвало да влезе в Банковия съюз до юли 2019 г.

Прочети още

Банки

KPMG публикува деветият си Property Lending Barometer за 2018

Публикувана

на

KPMG logo

Той покрива 14 държави в ЕС.

Излезе деветото издание на цялостното проучване на KPMG, което оценява перспективите за отпускане на заеми в сектора на недвижимите имоти в 14 държави в Европа.

Property Lending Barometer (Барометърът за кредитиране на имоти) на KPMG за 2018 има за цел да осигури аналитичен преглед на текущия подход на банките при финансирането на недвижими имоти в Европа.

Той също така докладва за предпочитаните класове активи на банките, оценява ефекта, който алтернативните заемодатели оказват върху тези пазари и как кредитните институции продължават да действат, когато става дума за обезценени заеми.

В проучването са анкетирани 70 представители на кредитни институции от Австрия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Унгария, Ирландия, Холандия, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Словакия и Швеция.

Юлиана Матеева, специалист по недвижими имоти в KPMG България, коментира резултатите от проучването: „Финансирането на недвижими имоти е нарастващ стратегически фокус на българските банки. Те посочиха предпочитанията си към офисния сегмент. Докато класа индустриални / логистични активи също придобива популярност в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ)“.

Предпочитания на банките за осигуряване на финансиране
Както и през предходните години, жилищният сектор е най-предпочитаният клас активи сред анкетираните на по-утвърдени пазари, особено в Ирландия, Холандия и Австрия.

В Централна и Източна Европа офисния сектор е най-предпочитан, особено в Унгария и България.

Сред пазарите в Централна и Източна Европа популярността на класа индустриални / логистични активи значително се е подобрила в повечето пазари, спрямо предишното проучване, особено в Чехия, Румъния и Словакия.

Най-малко предпочитан клас активи беше хотелският сектор, с изключение на Хърватия и Кипър, където представителите на банките изразяват силно предпочитание към този клас.

Алтернативни заемодатели
Участниците в проучването разглеждат чуждестранните търговски банки като ключов конкурент в повечето страни.

Частните капиталови / дългови фондове се считат за силно конкурентни, както в Централна и Източна Европа, така и в други европейски пазари.

Застрахователните / пенсионните фондове са признати конкуренти при кредитиране на недвижими имоти предимно на други европейски пазари.

По отношение на това, че алтернативните заемодатели вероятно ще увеличат кредитната си дейност най-много, отговорите показват, че най-силния ръст в тази област може да се очаква от фондовете за частни капиталови инвестиции / дългове, следвани отблизо от чуждестранните търговски банки.

 

Сближаване на Централна и Източна Европа
Проучването разглежда и начина, по който финансирането на пазарите на недвижими имоти в Централна и Източна Европа се извършва спрямо западноевропейските показатели, и то вече не открива пропуски.

Предполага се, че в резултат на успешно преструктуриране на портфейлите си, всички участващи държави са имали подобрение в структурата на своите портфейли за заеми за недвижими имоти.

С няколко изключения всички страни от Централна и Източна Европа са успели да достигнат западноевропейските нива от гледна точка на дела на напълно съвместимите заеми за недвижими имоти до 2018 г., като всички бележат подобрение до над 85%.

Въпреки че и в Хърватия и България положението се е подобрило, те все още изостават – съответно с подобрения от 68% и 78%.

 

Пълният текст на английски на Property Lending Barometer 2018, можете да си свалите оттук.

Прочети още

Банки

Irish Central Bank глоби с 1,33 млн. евро Citibank Europe

Публикувана

на

Причината е заради нарушения на мениджърски заеми и „сериозни“ грешки при отчитането на заеми към банкови филиали.

Централната банка на Ирландия наложи глоба, на базираната в Дъблин, Citibank Europe на стойност 1,33 млн. евро за неодобрени кредитни към трима висши мениджъри, „сериозни“ грешки при отчитането на заеми за банкови филиали и други нарушения на кодекса за кредитиране на свързани лица, разказва The Irish Times.

Citibank Europe е основен банков гигант на американската Citigroup в Европейския съюз след като дейностите на Citibank International Unit от Лондон бяха преместени в Дъблин, в началото на 2016 г.,

Централната банка заяви днес, че Citibank Europe е идентифицирала и съобщила за нарушения на така наречения Кодекс на регулаторите за кредитиране на свързани лица, свързани с докладването на заеми на висшите мениджъри от банката.

По силата на регулаторно искане за допълнителна информация Citibank Europe също така е открила „случаи на неодобрени кредити на висшето ръководство и продължителна и сериозна грешка при отчитането по кодекса на заеми на свързани лица, които са филиали„, се казва още в изявлението на регулатора.

Разследване на Irish Central Bank разкрива още, че за период от две години и осем месеца банката не е имала необходимите политики и процеси в съответствие с Кодекса.

По-конкретно Citibank Europe „не е търсила или получила предварително одобрение от борда си или комисията за отпускане на заеми за свързани лица преди да пристъпи и / или да промени условията на кредитните карти на три физически лица, които са свързани лица„.

Irish Central Bank заяви, че нейните политики и процеси „са важни, за да се гарантира, че заемите или всяка промяна в кредитите на свързани лица са предоставени с необходимия управленски надзор„.

Неточният отчет на Citibank Europe означава, че надзорните органи не са имали необходимата видимост, за да наблюдават експозициите на дружеството към свързани лица, добавя регулатора.

От кредиторите се изисква да получат предварително одобрение от борда или от подкомитета на борда, преди да сключат или променят сделки със свързани лица, включително директори, висши ръководители, значими акционери на фирмата и други свързани лица.

Разследването е установило още, че все пак няма доказателства, че свързаните лица са получили по-благоприятни условия от заеми за несвързани страни.

Говорител на банката заяви: „Citibank Europe има удоволствието да разреши този въпрос, за който първоначално информира Централната банка. Този проблем не се отрази на клиентите ни„.

Прочети още

Банки

Турският банков сектор с печалба от 6 млрд. долара за първите 8 месеца на 2018 г.

Публикувана

на

Turkish Lira

Агенцията за банкова регулация и надзор е дала данните си в лири, отчитайки спада на турската валута спрямо щатския долар.

Нетната печалба на банковия сектор възлиза на 38 млрд. турски лири (5,94 млрд. долара) от януари до август, разкриват данни на турската Агенция за банкова регулация и надзор, разказва Hurriyet Daily News.

Според банковия регулатор осеммесечната нетна печалба на сектора е нараснала с 14,3%, в сравнение с 33,3 млрд. турски лири за същия период през 2017 г.

Данните на Агенцията, публикувани на 1 октомври, показват, че общата сума на активите на банковия сектор възлиза на близо 4,5 трилиона лири (700 млрд. долара) от август тази година, увеличавайки се с 50,2% на годишна база.

Най-голямата подкатегория активи, кредитите дадени сектора, достигна 2.7 трилиона лири (421 млрд. долара) в края на август, което е нарастване с 38.3% на годишна база.

По отношение на пасивите, депозитите на заемодателите в страната са се повишили с 39% за същия период и възлизат на 2,2 трилиона лири (348 млрд. долара).

В края на август обменният курс на американския долар / турска лира е бил около 6,40, а в края на август 2017 г. един долар се е търгува. за около 3,45 лири.

Като важен индикатор за изчисляване на минималните капиталови изисквания на кредиторите, съотношението на регулаторния капитал към рисковия капитал на банковия сектор е 17,34% през август, което е движение нагоре от 17,18% през август 2017 г.

Друг ключов показател, който показва колко здрав е банковият сектор – съотношението на необслужваните кредити към общите парични заеми – показа подобрение през август, падайки до 2,85% от 3,12% през същия месец на миналата година.

В Турция от август досега близо 50 държавни / частни / чуждестранни кредитори, включително депозитни банки, банки за участие и банки за развитие и инвестиции, са имали над 11 600 местни и чуждестранни клонове с повече от 210 000 служители.

Прочети още
Реклама

Най-четени