Connect with us

Инвестиции

Икономическият растеж се ускорява до 3,4% през първото тримесечие на годината

Published

on

economics

През първото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) в страната е нарастнал с 3.4% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 1.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г., сочат сезонно изгладените данни на НСИ.

За първото тримесечие на 2019 г. БВП в номинално изражение достига 23 884 млн. лева. Реализираната добавена стойност през този период на 2019 г. е 20 301 млн. лeвa.

По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (83.9%), което в стойностно изражение възлиза на 20 042 млн. лева.

През Q1 на 2019 г. бруто капиталообразуването е 3 820 млн. лв. и заема 16.0% относителен дял в БВП.

Външнотърговското салдо е положително.

За първите три месеца на 2019 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 1.1%. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.8%.

Според експресните оценки на БВП през първото тримесечие на 2019 г. принос за регистрирания икономически растеж спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. има увеличението на износа на стоки и услуги – с 1.8%, крайното потребление – с 0.3%, и бруто образуването на основен капитал – с 0.2%.

През първото тримесечие на 2019 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3.4% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 3.0%.

Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 3.5%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 2.6% през първото тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги се увеличава с 5.0%, а вносът на стоки и услуги – с 1.7%.

Рискови инвестиции

æternity Ventures инвестира 400 000 щ. долара в четири нови блокчейн проекта

Published

on

Позиционираният в България инвестиционен фонд æternity Ventures избра нови четири блокчейн проекта, които ще подкрепи финансово. Фондът е част от децентрализираната блокчейн платформа æternity и е създаден с цел да подкрепя стартъпи, развиващи проекти на база на тази технология. Като част от своята акселераторска програма Starfleet фондът ще направи дялови инвестиции от 100 000 щ. долара във всеки от четирите иновативни проекта за събиране на сателитни данни, по-ефективна продажба на билети за събития, компютърна игра с колекционерски герои и онлайн платформа за наемане на фрийленсъри.

 

Блокчейн е отворена и напълно децентрализирана технология, на база на която функционират криптовалутите. Нейният потенциал обаче отдавна надхвърля този на криптовалутите и според мнозина тя има приложения в почти всички области на живота – от самоуправлението на различни общности, през проследяването на продукти, наемането на недвижими имоти и дарителските инициативи, до образованието и дори държавното управление.

 

През последните години България се наложи като страна с все по-динамична блокчейн екосистемата, с нарастващ брой стартиращи фирми и множество бизнес и обществени проекти, използващи тази отворена технология. Показателно в това отношение е, че инвестиционният фонд æternity Ventures, който оперира глобално, е ситуиран в София и е с преобладаващо българско участие. През 2018 г. фондът е направил дялови инвестиции на обща стойност над 1 млн. щ. долара в девет стартиращи проекта, сред които има и български. С новата инвестиция от 400 000 щ. долара в нови четири стартъпа, той затвърждава своята дългосрочна ангажираност към блокчейн екосистемата във време, когато достъпът до рисково финансиране за такива проекти си остава труден.

 

“Създадохме æternity Ventures с мисията да допринесем за обогатяването на блокчейн екосистемата и с убеждението, че добрите идеи в този сегмент заслужават да получат подкрепа. Проследявайки развитието на проектите, които финансирахме през отминалата година, сме убедени в техния потенциал да превърнат блокчейн във важен двигател за позитивна промяна в обществото ни и нямаме търпение да заработим и с новите стартъпи, които се присъединяват към фонда“ – споделя Никола Стоянов, Главен изпълнителен директор на æternity Ventures и Мениджър бизнес развитие в æternity.

 

Предизвикателствата пред крипто пазара през 2018 г. са се отразили позитивно на бранша и на качеството на новите кандидати за финансиране от æternity Ventures. Показателно в това отношение е, че всеки от новофинансираните екипи ще получи максимално възможната инвестиция от по 100 000 щ. долара.

 

Във фонда са изпратени кандидатури от целия свят, като прави впечатление силното присъствие на стартъпи от Африка, Балканския полуостров, както и от Германия. В рамките на проведения от фонда акселератор за блокчейн проекти Startfleet са избрани осем финалиста, от които след още четири седмици интензивно менторство от водещи специалисти от бранша са излъчени и четирите победителя. Ето повече за тях:

 

Homeport

 

Това е изключително иновативен български стартъп, който използва блокчейн за по-ефективното събиране на сателитни данни – от изображения на Земята и данни за атмосферата, до такива в сферата на широколентовия интернет и морските комуникации. Homeport на практика създава отворен пазар за такива услуги, базиран на æternity блокчейн платформата и т.нар. „умни договори“ (smart contracts). Това прави компанията много добре позиционирана за започналата вече революция в космическата индустрия, навлизането на все по-голям брой частни играчи в нея, както и на нови типове малки и ценово достъпни сателити.

 

Abend

 

Този германски проект има потенциала да предизвика революция при закупуването на билети за концерти и други събития. На практика той улеснява организаторите на такива прояви да дистрибутират по-добре своите билети и да са сигурни, че те ще достигнат до истинските фенове. Бета версия на платформата ще бъде пусната през следващите два месеца.

 

Cryptic Legends

 

Екипът на Cryptic Legends създава блокчейн базирана игра с колекционерски карти, както и отворен онлайн пазар за тяхната размяна. Чрез него геймърите могат да си избират подходящите карти / герои, с които да участват в различни турнири и партита в бързо развиващия се сегмент TCG (trading card games). Стартъпът е от Малта. Той получи и специалната награда за най-популярен екип в общността.

 

Cryptotask

 

Това е хърватска онлайн платформа за фрийленсъри, която използва блокчейн за да управлява по-добре отношенията между тях и работодателите / възложителите на проекти. Сред предимствата й са по-добро проследяване работата на фрийленсърите и управление на разпределени екипи, по-ниски цени за транзакции, както и повече достоверност при представяне на работната история на даден кандидат.

 

Всички новофинансирани проекти ще бъдат изградени на платформата æternity Blockchain, която има за цел да се наложи като най-предпочитаната блокчейн мрежа за проекти от всякакъв мащаб и сегмент. Инвестициите в четирите стартъпа ще бъдат обвързани с ключови цели, които са предварително уточнени с всеки от екипите. В добавка към финансирането, те ще получат от фонда и подкрепа в областта на бизнес развитието, маркетинга, както и юридическите аспекти на дейността. От тук нататък всеки екип разполага с шест месеца за да разработи завършен продукт или бета версия с реални потребители.

 

За æternity Ventures

 

æternity Ventures е базирана в България компания за управление на активи, която инвестира и подпомага блокчейн проекти в различен стадий на развитие. Тя организира и акселератор за блокчейн стартъпи – Starfleet, който осигурява финансова, технологична, продуктова, маркетингова, счетоводна и правна подкрепа за компании в начален стадий на развитие.

 

За æternity Blockchain

 

Основана през 2016 г. æternity е блокчейн 3.0 платформа за децентрализирани приложения, която има за основна цел да разреши проблемите, свързани с мащабирането на блокчейн технологията. Основни предимства на платформата са големият брой транзакции, които могат да бъдат извършвани паралелно, тяхната поверителност, децентрализираните приложения, които работят и на мобилни устройства и по-добрата възможност за използване на т.нар. умни договори.

Continue Reading

Инвестиции

Над 123 хил. души, регистрирани в АЗ са започнали работа през 2019 г.

Published

on

Над 123 410 безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на 2019 г., съобщават от Агенцията по заетостта. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1.1 процентни пункта в сравнение с първото полугодие на предходната 2018 г.

Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място.

Същевременно тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в страната се запазва и през юни, като в средата на годината равнището се установява на 5,2 процента. Отчита се спад от 0.1 процентни пункта спрямо предходния месец и от 0.5 процентни пункта на годишна база.

В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души като снижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко.

Новорегистрираните безработни през юни са 21 404, като от тях 1708 са били неактивни.

От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 9019 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др.

В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните от рисковите групи на пазара на труда, на субсидирани работни места през месеца са устроени 3536 лица, информират от Агенцията по заетостта.

Continue Reading

Рискови инвестиции

Холандското правителство номинира своя бивш финансов министър за ръководител на МВФ

Published

on

Jeroen Dijsselbloem
Йерун Дейселблум. Снимка: ЕК.

Макар името на Йерун Дейселблум още да не е официално, местни медии съобщиха, че той е избраният кандидат.

Холандското правителство номинира свой кандидат за длъжността директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Той е бившият холандски министър на финансите Йерун Дейселблум, потвърдиха източници в Хага пред Nederlandse Omroep Stichting (NOS – холандската национална телекомуникационна компания, която иманяколко телевизионни канала и национален всекидневник) и Volkskrant („Народен вестник“ – най-големият холандски всекидневник).

По-рано тази седмица настоящият финансов министър Вопке Хоекстра заяви, че Холандия има няколко отлични кандидати. В петък той каза, че един от тях има наистина добри карти и че с него, правителството иска да подобри позицията си още повече. Той не спомена никакви имена.

МВФ се нуждае от нов директор, защото сегашният му Кристин Лагард бе избрана за президент на Европейската централна банка. Според NOS Европейският съюз иска да номинира кандидат още този месец.

Според Volkskrant първоначално Хоекстра е искал да предложи бившият холандски министър-председател Ян Петер Балкененде, но кандидатурата му не може да разчита на много ентусиазъм от други страни от ЕС. Така че сега правителството изцяло се е фокусирало върху Дейселблум, твърди вестникът.

Според NOS бившият финансов министър и наскоро назначен за председател на Холандския съвет по безопасност е спечелил добра международна репутация в ролята си на председател на Еврогрупата между 2013 и 2018 г.,. Той обаче не е толкова популярен в Южна Европа, където е обвиняван, че е бил прекалено суров с Гърция и Италия.

Правителството е наясно с това, пише вестникът и ще се опита да убеди всички страни от ЕС, че Дейселблум все пак е добър кандидат и ще може да заеме неутрална и безпристрастна позиция като директор на МВФ.

Самият Дейселблум все още не е отговорил на публикациите, че правителството го номинира за ръководител на МВФ.

 

 

 

 

 

Continue Reading

Инвестиции

ИТ секторът изостава в регионалните градове

Published

on

IT, company, computers

През последните 10 години българската икономика търпи сериозни промени. Преработващата промишленост постепенно се ориентира към производства с по-висока добавена стойност. Броят на наетите лица в традиционни сектори като производството на облекла или мебели, намалява чувствително. В същото време, производството на машини, електрически съоръжения и автомобилни компоненти расте и съответно увеличава броя на наетите в тези сектори. Най-големият ръст на наетите лица в единичен сектор обаче не е в класическата промишленост, а в сектор „Информационните и комуникационните технологии“ (ИКТ) – ръст от 31 хил. наети в периода 2009-2017 г. Към началото на 2019 г. този ръст продължава, като са добавени още около 8 хил. нови работни места в ИКТ сектора спрямо 2017 г., пише в свой анализ икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Секторът заслужава внимание не просто защото е най-динамичният в българската икономика, но и поради някои други фактори. Първо, ръстът в наетите в ИКТ е почти изцяло за сметка на информационни технологии – вече близо 50 хил. са наетите конкретно в ИТсектора, спрямо под 20 хил. преди 10 години. Второ, най-високите заплати в страната са именно в ИКТ сектора – средната заплата традиционно се движи около максималния осигурителен праг. Така е и през текущата година – средна заплата надмина 3000 лв. през месец март 2019 г. Трето, това е сектор, в който новите наети са предимно млади и квалифицирани хора.

Комбинацията от тези три фактора е изключително интересна, тъй като е нова за родната икономика. За първи път у нас се формира сектор в сферата на услугите, различен от туризма, в който голям брой млади хора могат да получават висока заплата, без задължително да бъдат на мениджърска позиция. Това е важно, тъй като слаб сектор на услугите – такъв, който обслужва само местното население и не успява да предлага високи заплати, е почти гарант за демографски проблеми. Градската среда у нас е най-динамична именно в тези места, където младите могат да намерят алтернативна заетост с високо заплащане.

Именно тези съображения – демографията и градската среда, правят и регионалния поглед към развитието на ИКТ сектора важен.

Кои са областите, които печелят от ръста на наетите в информационните технологии?

Тук отговорът за съжаление е кратък. При ръст от 31 хил. на наетите в ИКТ сектора за периода 2009-2017 г., регионалната разбивка е следната – ръст от 31 000 в София-столица, 1700 в Пловдив и 1100 във Варна. Всички останали области имат или незначително увеличение или дори спад на наетите в ИКТ сектора. Тази огромна концентрация в София е поредният фактор, който дърпа столицата напред, докато в страната процесите са много по-трудни.

Всъщност, един от важните въпроси пред регионалното развитие в България е доколко подемът на ИКТ сектора ще засегне и другите големи градове в страната? Той е важен не просто от гледна точна на доходи, а и от гледна точка на градската среда и спирането на отлива на млади хора, какъвто се наблюдава дори в градове от топ 10 в страната. Положителният пример за ефекта от разпростирането на ИКТ сектора от София към други градове е може би най-видим в Пловдив.

През 2008 г. наетите в ИКТ сектора в Пловдив са 2250 души, като заплатата им е сравнително висока – около 1,4 пъти над средната за областта като цяло.. През 2017 г. обаче картината вече е друга. Наетите в ИКТ сектора в Пловдив са 4 хил. души, като заплатата им (средно 2050 лв. към 2017 г.) вече чувствително изпреварва другите сектори –2,3 пъти над средната за областта и 2,2 пъти над средната за преработващата промишленост в Пловдив. На практика, развитието на ИКТ сектора към Пловдив е довело до създаване на група от около 1 700 предимно млади хора, които са си намерили много високо платена работа в сферата на услугите. Алтернативата за голяма част от тях би била или поне двойно по-ниска заплата в друг сектор, или миграция към столицата или чужбина в търсене на високо заплащане.

Едва ли е случайно, че в същия период се променя и градската среда в Пловдив – последното, разбира се, е подкрепено и от други фактори. В другите големи градове обаче това като че ли още не се е случило. В Стара Загора например наетите в ИКТ сектора през 2017 г. са 690 души, като някакъв ръст се наблюдава едва през последните 2-3 години (в рамките на 70-80 души), а средната заплата в сектора едва изпреварва средната за областта. Някакви положителни тенденции има и във Велико Търново, където за 3 години (2015-2017 г.) има ръст от около 120 наети в ИКТ сектора и средна заплата в сектора от близо 1,6 пъти над средната за областта. Мащабите обаче все още са сравнително малки, за да говорим за осезаем ефект върху местната икономика и градска среда.

Както споменахме в началото, към 2019 г. ръстът на наетите в ИКТ сектора продължава, като новите наети след 2017 г. са в рамките на 8 хил. души. Все още няма данни какво е регионалното им разпределение и реално можем само да спекулираме. Безспорно огромната част ще са в София, най-вероятно ще се види ръст и в Пловдив и Варна. Не е ясно обаче дали други области са успели да се закачат към този ръст. Факт е, че в някои от по-малките областни градове в страната, в т.ч. в северозапада, има различни инициативи, които се опитват да развиват ИКТ сектора на местно ниво. Тепърва обаче ще видим дали те ще успеят да провокират по-сериозни процеси.

 

Continue Reading

Инвестиции

Брюксел предвижда над 3% ръст на икономиката в България

Published

on

finance

Това сочи лятната икономическа прогноза на ЕК.

Икономическият растеж в България остава 3,3% за 2019 г. и 3,4% за 2020 г. Инфлацията ще бъде 2,4% през тази и 1,7% през следващата година, сочат данните в лятната икономическа прогноза на Европейската комисия.

През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави членки на ЕС. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда.

През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната беше по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили.

Растежът беше благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност.

Тези фактори продължиха се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

Прогнозите за общата инфлация в ЕС и в еврозоната бяха понижени с 0,1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи.

Continue Reading

Капиталови пазари

Лятната прогноза на ЕК за икономиката на ЕС остава почти непроменена

Published

on

European Commission Building Berlaymont

Растеж ще има, но той е изложен на риск, заради външни фактори.

Във вторник Европейската комисия публикува официалната си икономическа лятна прогноза за 2019 г.

ЕК публикува четири прогнози през годината. Следващата ще бъде есенната, която ще бъде публикувана през ноември 2019 г.

Според прогнозата през първото тримесечие на годината растежът в еврозоната е по-силен от очакваното заради редица временни фактори като меките зимни условия и възстановяването на продажбите на автомобили. Той също така се възползва от мерките на фискалната политика, които увеличиха разполагаемия доход на домакинствата в няколко държави-членки.

Близките перспективи за европейската икономика обаче са затъмнени от външни фактори, включително напрежението в световната търговия и значителна политическа несигурност. Те продължават да оказват влияние върху доверието в производствения сектор, който е най-изложен на международната търговия, и се очаква той да отслаби перспективите за растеж и за останалата част от годината.

Ето защо лятната прогноза за ръста на БВП в еврозоната през 2019 г. остава непроменена – 1,2%, докато прогнозата за 2020 г. е леко намалена до 1,4% след по-умерените темпове, очаквани през останалата част от тази година (при пролетната прогноза за 1,5%).

Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена – 1,4% през 2019 г. и 1,6% през 2020 г.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК за еврото, отговарящ и за финансовата стабилност, финансовите услуги и Съюза на капиталовите пазари, заяви: “Всички икономики в ЕС все още ще растат тази и следващата година, дори ако силният растеж в Централна и Източна Европа е в контраст със забавянето в Германия и Италия. Устойчивостта на нашите икономики се изпитва чрез продължаващата слабост на производството, породена от търговските напрежения и политическата несигурност, у дома, Брекзит без сделка остава основния източник на риск.”

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митниците, заяви: “Европейската икономика продължава да се разраства в труден глобален контекст. Всички страни от ЕС ще растат отново през 2019 и 2020 г., със силен пазар на труда, който ще подкрепя търсенето. Като се имат предвид многобройните рискове в перспектива, трябва да засилим усилията за по-нататъшно укрепване на устойчивостта на нашите икономики и на еврозоната като цяло.”

В лятната прогноза предвижданията за общата инфлация в еврозоната и ЕС бяха намалени с 0.1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи.

Инфлацията (хармонизиран индекс на потребителските цени) в еврозоната се очаква да достигне средно 1,3% през 2019 г. и 2020 г. (при прогноза за пролетта за 1,4% през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се предвижда да достигне средно 1,5% през 2019 г. и 1.6% през 2020 г. (при пролетната прогноза за 1.6% през 2019 г. и 1.7% през 2020 г.).

Рисковете за глобалните икономически перспективи остават силно взаимосвързани и са предимно отрицателни.

Продължителното икономическо конфронтация между САЩ и Китай, заедно с повишената несигурност около търговската политика на САЩ, може да удължи сегашния спад в световната търговия и производството и да засегне други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез прекъсвания на финансовите пазари.

Напрежението в Близкия изток също повишава потенциала за значителни увеличения на цените на петрола.

На национално ниво Брекзит остава основен източник на несигурност.

Съществуват и значителни рискове, свързани с краткосрочните двигатели на растежа и икономическия импулс в еврозоната. Слабостта в производствения сектор и намалялото доверие в бизнеса, може да се пренесе в други сектори и да навреди на условията на пазара на труда, на частното потребление и в крайна сметка на растежа.

 

Пълната лятна прогноза на ЕК за икономиката на ЕС, можете да намерите тук.

 

Continue Reading
Advertisement

Най-четени