Connect with us

Регулации

ИПИ: За счетоводните (двойни) стандарти в публичния сектор

Published

on

accounting

Макар и сравнително далечен, въпросът със счетоводното отчитане в публичния сектор е в основата на значителен брой неясноти и разминавания в българската фискална сфера. Последният доклад на Сметната палата за одит на финансовите отчети на бюджетните организации за 2018 г. отново повдига някои много интересни въпроси, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

От него е видно, че:

1)      В България няма добре описана единна методология за счетоводно отчитане

Единна методология за счетоводно отчитане, подобна на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС) 2010, в нашата страна липсва. Принципите и правилата на счетоводното отчитане не са описани на едно място, така че да е ясно по какъв начин и с какви сметки следва да бъде направено то.

Бюджетните организации работят чрез инструкции, указания и отделни документи, например приеманата всяка година Единна бюджетна класификация от Министерството на финансите, които понякога противоречат на законите и на доброто и ефективно управление. По-големият проблем е, че това позволява управление на парче и задействане на администрацията единствено в случай на проблем. Всеизвестните ДДС-та (указанията на дирекция „Държавно съкровище“ на МФ) имат стойност, по-голяма от закон.

2)      Принципът на начисляването не се използва достатъчно

Колкото и да е странно, в българския бюджетен сектор, особено що се отнася до данъчните приходи, все още се използва планирането и отчитането на касова основа – принцип, отдавна отречен в международната практика.

Според него сделката се отчита в момента на извършване на паричното плащане – например приходът от данък върху добавената стойност се отчита в момента, в който той постъпи по сметката на НАП, независимо за какъв период се дължи. Отчитането на начислена основа изисква да се интересуваме от момента, в който плащането става дължимо или стоката сменя своята собственост. В този случай всички приходи, разходи, задължения и вземания се отчитат тогава, когато е бил поет ангажимент те да бъдат извършени.

Предимствата на начислената основа при планирането и отчитането на държавния бюджет и консолидираната фискална програма са многобройни, включително:

по-точно – дава представа за реалната бюджетна позиция и задлъжнялостта на организацията;
    по-издържано е методологически – съвместимо е с вече изброените международни и европейски счетоводни стандарти и методологии;
    дава по-добра възможност за икономически анализ – счетоводната информация на начислена основа дава много добра аналитична основа за оценка на отделни бюджетни параметри, например инвестициите в публичния сектор, капиталовите трансфери и прочее, тъй като отчита с взаимовръзката между активите, стойността им и икономическото им третиране.

Поради това не е ясно защо Министерството на финансите все още не предприема стъпки към преминаването на цялото бюджетно планиране и отчитане на начислена основа. Нещо повече – България е член на Европейския съюз от повече от десет години и така или иначе има задължения да предоставя такава информация както пред Европейската комисия, Евростат, така и в рамките на Европейския семестър.

3)      Прилагането на Международните счетоводни стандарти в публичния сектор в България (МПССП – International Public Sector Accounting Standards – IPSAS) засега е мираж

Златният стандарт в счетоводното отчитане – Международните счетоводни стандарти – са сравнително неизвестни у нас по отношение на публичния сектор, независимо че те се използват в счетоводното отчитане на големите частни организации.

МССПС са единственият международно признат набор от счетоводни стандарти за публичния сектор. Те са изработени на основата на международните стандарти за финансово отчитане, които се прилагат повсеместно и в реалния сектор. Докладът на Сметната палата, обаче, отбелязва, че „Удовлетворяването на високите изисквания от международно признатата рамка за финансово отчитане е поставено под риск в България“.

Нашите впечатления показват, че приемането на МССПС в бюджетния сектор в България все още е далеч от възможното. Причините се коренят както в традиции, с които българската администрация трудно се разделя, така и в нежелание или неспособност да се предприемат необходимите стъпки, с които да се създаде рамката на модерно бюджетно счетоводство.

Какво може да се направи, за да се подобри счетоводната отчетност на бюджетните предприятия и на публичния сектор като цяло?

1)      Въвеждане на единна методология за отчитане в публичния сектор, базирана на МССПС или Европейските счетоводни стандарти в публичния сектор (ЕССПС).  Това ще удовлетвори търсеното по-високо качество на отчитане. Принципите, които са залегнали в тях, следва да станат водещи и в България, като методологията следва ясно да описва и обхваща всички възможни казуси и случаи, възникващи при счетоводното отчитане. Тя следва да включва:

Възприемане на принципа на начисляването за всички приходи, разходи, вземания, задължения и финансирания.

Обсъждане и избор на методология на начисляване на данъчните приходи.
    Обсъждане и избор на методология на планиране на централния бюджет.
    Обсъждане и избор на методология за отчитане на потоците от европейски средства и ефекта им върху бюджета.
    Осигуряване на съответствие със счетоводното отчитане на останалите сектори в икономиката (нефинансови предприятия, паричен сектор, домакинства).

2)      Създаване на капацитет и инфраструктура за въвеждане на новата методология – например чрез обучения на всички счетоводители и финансови контрольори на бюджетните организации как да я използват, създаване и разпространение на информационни системи, които да подпомагат процеса и др.

Състоянието на националните сметки, тяхното качество, информационните системи и осигуряване и аналитичният капацитет са от ключово значение за успеха на въвеждането на начисленото планиране и отчитане в публичния сектор. В случая не говорим само за хора, но и за умения и наличие на всички необходими условия за правилно и коректно анализиране на счетоводната методология.

Инвестиции

България инвестира 12 млн. лв в суперкомпютър

Published

on

България ще има суперкомпютър, а той ще заработи до 2020 г. Цената му ще бъде 12 млн. евро. Това каза европейският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел след среща при премиера Бойко Борисов с ръководителя на генерална дирекция “Свързаност” към Европейската комисия Роберто Виола, предаде агенция “Фокус”.

“Общата инвестиция за суперкомпютъра е 1 млрд. евро. От тях 486 млн. евро са от Европейската комисия, а останалите са от държавите членки и частните партньори”, обясни Мария Габриел.

За проекта за България тя уточни, че е на стойност 18 млн. евро, като 12 млн. евро от тях са от България, а 6 млн. евро – от еврокомисията. “Срокът е до края на 2020 г. – дотогава средствата трябва да бъдат вече оперативни и действащи. Нещо повече, в следващия програмен период на ЕК с новата програма “Цифрова Европа” специално за суперкомпютрите има отделени 2.7 млрд. евро. Тези средства ще бъдат включени в по-нататъшното развитие. Защото, веднъж създадена и работеща, машината вече става европейска и европейските средства ще бъдат част от тези, които ще се използват за България”, обясни тя.

В началото на юни Европейската комисия съобщи, че на осем места в ЕС ще бъдат създадени центрове за суперкомпютри – София, Барселона (Испания), Болоня (Италия), Каяни (Финландия), Миню (Португалия), Острава (Чехия), Бисен (Люксембург) и Марибор (Словения).

Центровете за свръхбързи изчисления ще работят в подкрепа на европейските научни работници, промишлеността и бизнеса и ще разработват нови приложения в множество области – от създаването на лекарства и нови материали до борбата с изменението на околната среда, се посочва в съобщението на еврокомисията.

С работата на центровете ще бъде подпомогнато разработването на основни приложения в области като персонализираната медицина, разработката на лекарства, биоинженерството, прогнозите за времето.

Очаква се суперкомпютрите да заработят във втората половина на следващата година.

 

Continue Reading

Fintech

Руската централна банка обмисля пускането на дигитална валута

Published

on

Централната банка на Русия разглежда възможностите за пускането на дигитална валута. Това обаче не означава, че ще се случи скоро, казва председателят на банката Елвира Набюлина, цитирана от ТАСС.

Основното изискване на банката е технологиите да са достатъчно зрели и развити, за да гарантират продължителна и надеждна работа. Също така е много важно и дали самите граждани са готови да оставят хартиените пари и да преминат на дигитални.

Според Набюлина предпочитанията към хартиените пари не са изненада. За много хора те идват с анонимност и поверителност.

Затова банката разглежда и други приложения на дигиталните пари. Например да се използват при някои услуги като бързи междубанкови преводи.

Засега обаче всичко това остава само в сферата на проучванията и анализите. Смекчаването на руските институции към криптовалутите продължава, но с бавно темпо.

Continue Reading

Инвестиции

През 2020 г. няма да има нови инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни заеми

Published

on

Министерският съвет взе решение в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, които да бъдат финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане.

С това решение ще се осигури последователност при прилагането на мерките за подобряване на бюджетната позиция на фона на продължаващата фискална консолидация и за спазване на фискалните цели, предвидени в Средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 г.

Правителството реши и в проекта на Закона за държавния бюджет за следващата година да бъде предвидена възможност за издаване на държавна гаранция по споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките за осигуряване на достъп на Фонда до инструмент за условно финансиране в размер до 350 млн. eвро.

Continue Reading

Други регулации

Неформалната заетост у нас е 15,9%

Published

on

worker

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Това е заявил министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на конференция срещу недекларираната заетост в България, организирана от КНСБ, съобщава социалното министерство.

По думите на Петков всички проявления на недекларирания труд ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията, е посочил Петков. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, е добавил той.

Министърът е отбелязал, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България. Това се отчита и от ЕК, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9 на сто при средно равнище за ЕС – 16.3 на сто , е посочил министър Петков.

Министър Петков е допълнил, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Той е заявил, че ключово условие за ограничаване на недекларираната заетост в страната е полагането на съвместни усилия от страна на всички партньори за усъвършенстване на механизмите за превенция. “Намирам, че това е правилният път, за да се защитят правата на работниците, да се осигури честна конкуренция между предприятията и да се подобри стабилността на социалноосигурителната и здравноосигурителната система в България”, е казал още министър Петков.

Continue Reading

Други регулации

Необслужваните кредити в ЕС намаляват

Published

on

Valdis Dombrovskis
Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК. Снимка: ЕК.

Това бе оповестено официално от ЕК в нейния четвърти доклад по темата.

Вчера Европейската комисия официално пуликува своя четвърти доклад за напредъка по намаляването на необслужваните заеми. Той потвърждава, че те продължават да намаляват, приближавайки се към равнището си отпреди финсовата криза.

От 2014 г. насам делът на необслужваните кредити в банките от ЕС е спаднал с повече от 50%,  достигайки 3,3 % през третото тримесечие на 2018 г.

Годишното намаление е с 1,1 процентни пункта.

Докладът ще осигури информация за обсъжданията за завършването на банковия съюз на следващата среща на финансовите министри от ЕС на 14 юни, особено за действията, които са необходими за установяването на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД).

Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: “Справянето с оставащите натрупани необслужвани заеми е част от постоянните ни усилия за по-нататъшно подсилване на банковия сектор.

Сега нашите банки са по-капитализирани и по-подготвени да удържат на икономически сътресения. Наскоро ние постигнахме съгласие за една по-надеждна уредба за регулиране и надзор над банките. С оглед на напредъка при намаляването на рисковете призовавам финансовите министри на държавите от ЕС да одобрят още мерки за завършването на банковия съюз.”

Въпреки видимите подобрения високият дял на необслужваните кредити остава предизвикателство някои държави членки.

Ето защо, освен доклада, ЕК издаде и отделно съобщение, с което призова държавите членки и Европейският парламент да ускорят работата по оставащите предложения, с които се допълват действията на ЕС за справяне с проблема.

През март 2018 г. Комисията представи цялостен пакет от мерки като част от плана за действие на ЕС за справяне с необслужваните заеми.

Той включва действия в четири области:

  1. надзор и регулиране на банките;
  2. по-нататъшно реформиране на националните нормативни уредби за реорганизацията, несъстоятелността и събирането на вземания;
  3. развитие на вторичните пазари на проблемни активи и
  4. насърчаване, когато е уместно и необходимо, на реорганизацията на банките.

Вече са предприети важни стъпки за пълното изпълнение на плана за действие на ЕС за справяне с високите равнища на необслужваните заеми.

Пълният текст на „Четвъртия доклад за напредъка по намаляване на необслужваните заеми и рисковете в банковия съюз“ от 12 юни 2019 г., можете да намерите тук.

 

Continue Reading

Данъци

КНСБ: Сивата икономика у нас е 16 %, в ЕС – 11,6%

Published

on

Недекларираният труд у нас е близо 16 на сто, при средно равнище в ЕС около 11, 6 на сто. Това стана ясно на кръгла маса в КНСБ “Превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България”.

В конференцията участваха министрите на финансите и труда Владислав Горанов и Бисер Петков, председателят на парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика Емил Димитров, изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова, председателят на КЗП Димитър Маргаритов, представители национално представителните организации на работодателите, Националният съюз на автосервизите, Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Асоциация на автомобилните производители, Българска асоциация на пострадалите от катастрофи.

Най-засегнатите сектори от това явление са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост, особено в шивашкия сектор. Индустрията е един от секторите с най-нисък „сив“ дял – под 9 на сто, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него един от начините за „изсветляване“ на икономиката е въвеждането на ваучери за услуги в дома. Голяма част от това, което ползваме като домашни услуги, всъщност е в сивия сектор, защото не се издават документи за получените средства. Въвеждането на ваучери с платени осигуровки и данъци за строители, домашни помощници и други, би извадило на светло голяма част от сивия сектор, смята Пламен Димитров.

България трябва да въведе законодателство, което да брани работниците, които сигнализират за работодатели, укриващи данъци и осигуровки, т.на „whistleblowers“, заяви още лидерът на КНСБ. Подобни норми вече се въвеждат в Западна Европа и гарантират сигурността на хората, че няма да бъдат наказани, ако огласят незаконни практики, допълни Димитров.

Друга мярка срещу сивата икономика е чрез Закона за обществените поръчки да се забрани харченето на обществени пари за некоректни работодатели, е становището на КНСБ.

Финансовото министерство винаги е било най-големият радетел за борба със сивата икономика и затова подкрепяме с две ръце инициативата на КНСБ, заяви финансовият министър Владислав Горанов. Той даде пример с петзвездни хотели във Велинград и Банско, в които персоналът се осигурявал под минималната работна заплата. Очевидно НАП трябва да се намеси сериозно, за да спре тези практики, обяви Владислав Горанов.

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, добави той.

Министърът на труда отбеляза, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България, Това се отчита и от Европейската комисия, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9% при средно равнище за ЕС – 16.3%, посочи министър Петков.

Министър Петков посочи, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Крайно време е да има осъден работодател за умишлено укрити осигуровки, заяви още президентът на КНСБ Пламен Димитров. Законовият текст, който криминализира това деяние, е факт, трябва да се предприемат съответните действия, за да се покаже на всички, че така повече не може, допълни лидерът на синдиката.

„Повишава са броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни авточасти със съмнително качество. В България над 70 на сто от сервизите са в „сивия” сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот“, подчерта Владимир Дочев от Националната камара на автосервизите. По думите му България остава единствената страна в Европа, в която ремонтът на изключително отговорни системи и агрегати в автомобила (кормилна, спирачна и др.) често се извършва от неправоспособни и несертифицирани механици, което нерядко води до тежки последици. Камарата иска закон за автосервизите, които да регламентира тези дейност и да наложи стандарти, които да помогнат за опазването на човешки животи.

Строителството е сред секторите с най-висок дял на „сивота“. Една от мерките да бъде изваден от там е обекти над 100 квадрата да се изграждат само от фирми, които са членове на строителната камара, пък поиска Цветелина Иванова от строителната федерация към КНСБ.

Според Георги Медаров, който се изказа от името на Федерацията на независимите синдикати в леката промишленост, трябват социални стандарти във фирмите, които да гарантират, че компаниите спазват правата на работниците си и не укриват налози и осигуровки.

Continue Reading

Най-четени