Connect with us

Еврофинансиране

Ерогрупата постига “историческа” сделка за облекчаване на дълга на Гърция

Published

on

От ляво на дясно: Кристин Лагард, изпълнителени директор на МВФ; комисар Пиер Московиси; Марио Сентено, председател на Еврогрупата; и Клаус Релинг, изпълнителен директор на ЕМС. Снимка: ЕМС.

Страната няма да изплаща заеми или лихви по тях до 2033 г.

В ранните часове в петък (22 юни) Еврогрупата (състояща се 19-те министри на финансите на Еврозоната) постигна “историческа” сделка за облекчаване на дълга на Гърция, който е в размер на 178% от БВП.

По този начин, след повече от осем години спасителна програма, страната ще е готова да излезе от нея на 20 август тази година.

До споразумението се стигна, след като Гърция официално приключи всички реформи от програмата си за спасяване. В замяна на това от 2010 г. насам тя получи повече от 276 млрд. евро финансова помощ от държавите от Еврозоната.

Повечето от парите бяха отпуснати чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), или чрез неговия предшественик – Европейския механизъм за финансова стабилилност (ЕМФС).

Благодарение на комбинацията от разсрочени плащания, парични буфери и обратно изкупуване на заеми, гръцкият дълг вече е “устойчив“, заяви председателят на Еврогрупата Марио Сентено,  след заседанието на Еврогрупата в Люксембург.

Предоговорянето на гръцките облигации, приключило след интензивни преговори между Германия и Международния валутен фонд (МВФ), е от ключово значение, за да се гарантира, че гръцкото правителство може да се върне на пазарите, за да финансира нуждите си.

Това е исторически момент за еврозоната”, защото представлява край на “екзистенциалната криза”, от която страдаше еврото“, заяви  комисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. Той припомни и колко близо е била Еврозоната до излизане на Гърция от нея (Grexit) през 2012 г. и особено през лятото на 2015 г.

Трябва да кажа, че гръцкото правителство е доволно от тази сделка“, заяви пред репортери гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос. “Мисля, че това е краят на гръцката криза. Гърция обръща една страница и мисля, че тя има всички градивни елементи, за да излезе от програмата с увереност, че ще имаме достъп до пазарите и ще можем да приложим нашата стратегия за растеж“, добави той.

Гърция измина дълъг път, ние в еврозоната изминахме дълъг път. Наистина искам да поздравя Гърция за приключването на тази трета програма. Солидарността на Еврозоната за Гърция в замяна на всички реформи и приспособяване е безпрецедентна” – обобщи изпълнителният директор на ЕМС Клаус Релинг.

Когато през май 2010 г. Гърция поиска помощ от европейските държави, тя загуби около 25% от своя БВП, а безработицата достигна 27%. След стотици реформи и корекции (450 само в третата и окончателна програма) икономиката се очаква да нарасне с 1,9% през тази година, след като достигне първичен бюджетен излишък от 4,2% през 2017 г. (преди плащането на лихви по дълга).

Споделям емоцията и сериозността на момента“, каза изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард.

 

Параметрите на споразумението:

Гърция няма да изплаща заеми или лихви от около 100 милиарда евро, отпускани от Европейския механизъм за финансова стабилност до 2033 г., като падежът им ще бъде удължен с 10 години.

Също така Гърция ще получава всеки евро семестър до 2022 г. печалбите, направени от ЕЦБ от облигациите си, които са на стойност от около 4 млрд. евро.

Страната ще получи и окончателен транш от ЕСМ в размер на 15 млрд. евро, който ще бъде използван за покриване на нуждите по дълга и.

Като цяло тя ще излезе от програмата с касов буфер от 24,1 млрд. евро, достатъчен за покриване на всичките и финансови нужди до лятото на 2020 г.

 

Следващи стъпки на Еврогрупата:

Като част от пакета Еврогрупата не включи механизма, който искаше преди, а именно да намалява дълга в дългосрочен план в съответствие с икономическия растеж на Гърция.

Вместо това министрите на финансите от Еврозоната се съгласиха да преразгледат устойчивостта на гръцкия дълг след гратисния период през 2032 г.

След него, ако е необходимо те ще да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че изплащането му, няма да представлява тежка тежест за икономиката, т.е. ако брутните нужди от финансиране останат под 20% от гръцкото БВП всяка година.

Приетите мерки за дълга, изискват от Гърция да спазва стриктна фискална дисциплина през следващите четири десетилетия и да не се отклонява от реформите.

Страната ще трябва да постигне първичен БВП излишък от 3,5% до 2022 г. и средно по 2,2% от тази дата до 2060 г., за да гарантира устойчивостта на икономиката си.

 

Резервите на МВФ:

За разлика от евро партньорите, базираният във Вашингтон, МВФ изрази някои резерви. Становището на тази финансова институция за постигнатото споразумение ще играе ключова роля в това дали инвеститорите ще го приемат за легитимно.

Кристин Лагард изрази “пълното си доверие” в положителното му въздействие в средносрочен план, но каза, че фондът има “резерви” в дългосрочен.

Очаква се след няколко седмици МВФ да публикува оценката си дали облекчаването на дълга ще бъде достатъчно, за да се поддържа икономиката.

Тя приветства ангажимента на европейските партньори да преразгледат устойчивостта на дълга по нататък, ако това отново се налага.

Накрая Фондът реши да не се присъединява към третата последна програма, но той ще продължи да бъде част от “засиленото наблюдение”, което Комисията ще активира веднага след излизането на Гърция от спасителната програма.

Гръцката икономика ще подлежи на тримесечни мониторингови доклади за нейното икономическо, фискално и финансово състояние.

Еврофинансиране

Отпускат нови 14 млн. лв. за развитие на туризма в пограничния район с Македония

Published

on

Нови близо 14 млн. лв. ще бъдат инвестирани за развитие на пограничния регион между България и Македония. Това стана ясно на шестия Съвместен комитет за наблюдение на програмата за трансгранично сътрудничество, който се проведе в гр. Берово, Македония.

Форумът бе председателстван от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Миелма Мехмети – Петерсен от македонското Министерство на местното самоуправление. Сред официалните гости на комитета бяха Гилеш Кител – представител на ГД „Регионална и градска политика“ в ЕК, и Никола Бертолини – ръководител на отдела за сътрудничество на Делегацията на ЕК в Скопие.

Средствата се отпускат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Македония 2014 – 2020 г. Комитетът одобри финансирането на 17 проекта в областта на развитието на туризма, опазването на околната среда и подобряване на конкурентоспособността, чиято реализацията ще допринесе най-много за изпълнение на индикаторите на програмата и ще има траен ефект върху трансграничния регион.

Сред одобрените проекти за развитие на туризма са: „Културен мост през вековете“ на Народно читалище „Георги Тодоров“ и Център за развитие на източен планов регион – Македония на стойност от малко над 800 хил. лв. Вторият проект е „Опазване на духовните светилища в Струмица и Кюстендил“ на стойност близо 1 млн. лв. Близо 200 хил. лв. получават по проект за развитие на културния туризъм Търговско-промишлената палата в Кюстендил и Фондация за малки и средни предприятия в Куманово.

Одобрен бе и проектът „Младите хора – новите промоутъри на културата в трансграничния регион на туристическо сдружение „Струмица“ и Сдружение „Бизнес информационен и културен център“ – Сандански. Близо 220 хил.лв. се отпускат за проекта „Младежите от България и Македония заедно с туризъм за по-добро здраве“ на Фондация профилактика за здраве и Център за развитие на Североизточния планов регион в Македония.

С близо 1 млн. лв. ще се финансира проект на общините Дупница и Куманово – „Обща история на културен мост отвъд границите“. Над 1,1 млн. лв. получава и община Гоце Делчев за съвместен проект с Центъра за развитие на Източния планов район и др. Бяха одобрени и проекти по оста за конкурентоспособност.

Целият бюджет на програмата в периода до 2020 г. е над 37 млн. лв., които се влагат за засилване на трансграничното сътрудничество между хората и институциите в региона, за съвместно решаване на общите проблеми и оползотворяване на неизползвания потенциал по три оси, като достига до население от над 1 млн.души в двете държави.

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕЦБ с детайли за реинвестиции в програмата си за закупуване на активи

Published

on

ecb logo

Капиталовият алгоритъм на централната банка ще продължи да напътства програмите за закупуване на публичния сектор по време на реинвестирането.

Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера взе решение за техническите параметри за реинвестиране на главницата по падежите на ценни книжа, закупени по програмата за изкупуване на активи (APP), след като нетните активи се погасят в края на декември 2018 г.

УС ще се стреми да запази размера на своите кумулативни нетни покупки по всяка съставна програма на APP, т.е. програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP), програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABPSP), третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) и програмата за покупки в корпоративния сектор (CSPP) на техните съответни нива към края на декември 2018 г. По време на реинвестирането поради оперативни причини могат да настъпят ограничени временни отклонения в общия размер и състава на APP.

За програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP) разпределението между отговарящите на условията юрисдикции, ще продължи да се води по пазарния принцип, от абонамента на съответните национални централни банки за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, изменен с течение на времето.

На 3 декември тази година УС на ЕЦБ прие нови правни актове относно редовната петгодишна корекция на капиталовия си алгоритъм и вноските, заплащани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз. Новият алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ ще влезе в сила на 1 януари 2019 г.

Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ ще се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) в равни съотношения.

Ето защо, като правило обратното изкупуване по PSPP ще бъде реинвестирано в юрисдикцията, в която се извършват погашения по главниците, но разпределението на портфейла между юрисдикциите ще продължи да се коригира, за да се приведе делът на портфейла за PSPP в по-близко съответствие със съответния абонамент на националната централна банка за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ.

Всяко коригиране на разпределението на портфейла между различните юрисдикции ще бъде постепенно и ще бъде калибрирано, така че да е подходящо, за да се защитят нормалните пазарни условия.

По време на етапа на реинвестиране Евросистемата ще продължи да спазва принципа на пазарна неутралност чрез плавно и гъвкаво изпълнение. За тази цел, реинвестирането на главници за обратно изкупуване ще бъде разпределено през годината, за да се осигури възможност за редовно и балансирано присъствие на пазара.

В рамките на PSPP покупките на ценни книжа с доходност до падеж под лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ ще продължат да се предприемат до необходимата степен.

За програмите в частния сектор пазарната капитализация ще продължи да бъде водещият принцип за покупки на реинвестиции. Покупките на ценни книжа на първичните пазари ще продължат да бъдат разрешени, ако е необходимо.

По отношение на третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) УС също обяви, че всички покрити с CBPP3 обезпечени облигации с условна прехвърляща структура, ще бъдат изключени от изкупуването от 1 януари 2019 г.

 

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕС институциите най-сетне постигнаха споразумение Бюджет 2019 г.

Published

on

Günther Oettinger
Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси. Снимка: ЕК.

Различията между позициите на Европейския парламент и на Съвета бяха преодолени.

Европейският парламент и Съветът, с подкрепата на Комисията, постигнаха във вторник предварително споразумение по бюджета на ЕС за 2019 г. по време на решаваща тристранна среща.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Това споразумение е доказателство, че когато сме единни, можем да постигнем добавената стойност, която нашите граждани очакват. Следващата цел е нашият дългосрочен бюджет за периода след 2020 г. и се надявам, че конструктивният дух и силната ангажираност на трите институции по време на преговорите по бюджета за 2019 г. ще бъдат запазени и при тези дискусии. Трябва да се съсредоточим върху навременното му приемане, така че нашите учени, студенти, предприятия, земеделски стопани и региони да не изгубят средства.“

Бюджетът на ЕС за 2019 г. възлиза на 165,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения (средствата, за които могат да бъдат сключени договори през дадена година) и 148,2 милиарда евро бюджетни кредити за плащания (средствата, които ще бъдат изплатени).

Близо половината от средствата — 80,5 млрд. евро за поети задължения — ще отидат за стимулиране на европейската икономика, заетостта и конкурентоспособността.

Други 57,2 млрд. евро по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове ще спомогнат за намаляване на икономическите разлики както на национално равнище, така и между държавите членки;

Европейските земеделски стопани ще получат 59 млрд. евро.

Ще бъде засилена и сигурността в рамките на ЕС и извън него. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на ЕС в областта на убежището и други агенции, работещи по въпросите на границите и визите, също ще получат допълнителни средства през 2019 г.

Споразумението се основава на презумпцията, че след като Обединеното кралство напусне Европейския съюз на 30 март 2019 г., то ще продължи да дава принос и да участва в изпълнението на бюджета на ЕС до края на 2020 г., както ако беше държава членка.

За да се утвърди постигнатият компромис, Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят официално текста.

Той ще бъде потвърден следващата седмица по време на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕС дава 1 млрд. евро за развитието на квантовите технологии

Published

on

Представянето на Quantum Technologies Flagship във Виена. Снимка: qt.eu

Стартът на фонда Quantum Technologies бе даден днес с първите 20 проекта.

Днес на събитие на високо равнище във Виена, организирано от австрийското председателство на Съвета на ЕС, бе представена инициативата Quantum Technologies Flagship на ЕС за 1 млрд. евро.

Учреденият фонд ще финансира над 5 000 водещи европейски изследователи в областта на квантовата технология през следващите десет години, за да постави Европа начело на втората квантова революция.

Нейната дългосрочна визия е да се разработи така наречената квантова мрежа, в която квантовите компютри, симулатори и сензори ще са свързани чрез квантови комуникационни мрежи.

Това ще спомогне за стартирането на конкурентоспособна квантова индустрия в ЕК, която да направи резултатите от изследванията достъпни като търговски приложения и разрушителни технологии.

Фондът ще финансира първоначално 20 проекта с общо 132 милиона евро чрез програмата “Хоризонт 2020”, а от 2021 г. нататък се очаква да финансира още 130 проекта.

Общият му бюджет се очаква да достигне 1 милиард евро, което ще осигури финансиране за цялата квантова стойностна верига в ЕК.

Андрю Ансип, заместник-председател на Комисията за единния цифров пазар, заяви: “Европа е решена да ръководи развитието на квантовите технологии в световен мащаб, а Quantum Technologies Flagship е част от нашата амбиция да консолидираме и разширим превъзходството на европейската наука. Ако искаме да отключим пълния потенциал на квантовите технологии, трябва да развием солидна индустриална база, като се възползваме пълноценно от нашите изследвания“.

Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и общество, добави: “Квантовите компютри обещават да увеличат в огромен мащаб скоростта на изчислителната мощ. Ето защо Европа трябва да обедини усилията си в продължаващата надпревара към първите функционални квантови компютри“.

 

В началото на 20-и век първата квантова революция позволи на учените да разбират и използват основни квантови ефекти в устройства като транзистори и микропроцесори, като манипулират и наблюдават отделни частици.

Втората квантова революция ще даде възможност да се използват квантовите ефекти, за да се постигне значителен технологичен напредък в много области, включително компютрите, метрологията, симулациите, криптографията и телекомуникациите.

Предимствата за гражданите ще включват ултра-прецизни сензори за медицината, квантовата комуникация и Quantum Key Distribution (QKD) за подобряване на сигурността на цифровите данни.

В дългосрочен план, квантите изчисления ще имат потенциала да решат компютърни проблеми, които сега отнемат на настоящите суперкомпютри безкрайно много време.

После те ще могат да разпознават модели и да обучават системи за изкуствен интелект.

 

От октомври 2018 г. до септември 2021 г. 20 проекта ще бъдат финансирани от фонда комисия под координацията на ЕК.

Те ще се съсредоточат върху четири области на приложение – квантова комуникация, квантови изчисления, квантова симулация, квантова метрология и наблюдение, както и основна наука за квантовите технологии.

Повече от една трета от участниците са индустриални компании от широк кръг сектори, като голяма част от тях са малки или средни предприятия (МСП).

 

Повече за инициативата Quantum Technologies Flagship, можете да научите на сайта ѝ.

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕК отпусна четвърт милиард евро за инвестиции в околната среда, природата и климата

Published

on

nature

Те са по програмата LIFE и с тях ще бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции в тези сфери.

Вчера Европейската комисия (ЕК) одобри инвестиционен пакет на стойност 243 млн. евро от бюджета на ЕС за проекти по програма LIFE.

Те ще се са опазване на природата и околната среда и подобряването на качеството на живот в рамките на прехода на Европа към устойчиво и нисковъглеродно бъдеще.

Чрез това финансиране ще бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции.

Така общата им стойност ще достигне 430,7 млн. евро, с които ще бъдат реализирани 142 нови проекта.

Комисарят по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела заяви: „По програма LIFE продължава да се инвестира в проекти за подобряване на качеството на живот, околната среда и природата. Тя помага на множество талантливи европейци да намерят решения на някои от най-сериозните екологични проблеми днес – замърсяване на въздуха, недостиг на вода, пластмасови отпадъци, загуба на биоразнообразие и ресурси. Освен това програмата продължава да е икономически ефективна“.

Комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете каза: „Тези иновативни проекти показват добавената стойност на европейското сътрудничество. Чрез тях се разработват и споделят най-добрите начини за намаляване на емисиите и увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и така се подпомага прилагането на рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. в целия ЕС“.

От сумата, 196,2 млн. евро ще бъдат за финансиране на проекти в областта на околната среда, ресурсната ефективност, природата, биоразнообразието и свързаните с околната среда управление и информация.

Това включва значителни инвестиции в проекти, които ще осигурят възможности за повторно използване на повече пластмасови отпадъци за постигане на целите на Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика.

Ще се инвестира и в повишаване на осведомеността относно ценните еко услуги, осигурявани от природата, и за опазване на застрашените видове и местообитания. От намаляване на конфликтите между хората и дивата природа в Гърция, Италия, Румъния и Испания до насърчаване на устойчиви земеделски практики в Италия, Малта и Испания.

В областта на климата ЕС ще инвестира 46,8 млн. евро за подпомагане на проекти за адаптация към изменението на климата, за смекчаване на последиците от него и за управление и информация.

Описания на проектите, в които ще се вложат тези средства могат да бъдат намерени тук:

От тези средства за България са предвидени 7 млн. евро за 4 проекта:

LIFE Природа и биоразнообразие (2 проекта – 3,5 милиона):

  • Подкрепа за крехката екология на крайбрежните лагуни.
  • Прилепи и хора – споделяне на LIFE под един покрив (LIFE UNDER ONE ROOF)

LIFE Управление и информация за околната среда (1 проект – 1,5 милиона):

  • Повишаване на информираността за Натура 2000 в България (LIFEforBgNATURA).

 

Смекчаване на изменението на климата LIFE (1 проект – 2,0 милиона):

  • Намаляване на енергията и емисиите при производството на стъкло (LIFE Smart Oxy-Boost)

Програма LIFE е инструментът на ЕС за финансиране в областта на околната среда и климата. Тя функционира от 1992 г. и по нея са съфинансирани над 4600 проекта в целия ЕС и в страни извън него, като са предоставени над 4,2 млрд. евро и така са мобилизирани почти 10 млрд. евро за опазване на околната среда и климата.

Continue Reading

Еврофинансиране

Съкращават срока за проверка на нередности по еврофондовете

Published

on

Министерски съвет

Правителството прие изменение на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е съкращаване на срока по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, съгласно който определеният тримесечен срок за приключване на проверките по сигнали за нередности може да се удължава до три месеца.

Промяната е продиктувана от направен анализ, че увеличаване на броя на подадените сигнали за нередности би довело до забавяне на темпа на изпълнението на програмите. По тази причина срокът по разпоредбата се редуцира от 3 месеца на 45 дни, уточняват от правителствената пресслужба.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени