Свържете се с нас

Еврофинансиране

Ерогрупата постига „историческа“ сделка за облекчаване на дълга на Гърция

Публикувана

на

От ляво на дясно: Кристин Лагард, изпълнителени директор на МВФ; комисар Пиер Московиси; Марио Сентено, председател на Еврогрупата; и Клаус Релинг, изпълнителен директор на ЕМС. Снимка: ЕМС.

Страната няма да изплаща заеми или лихви по тях до 2033 г.

В ранните часове в петък (22 юни) Еврогрупата (състояща се 19-те министри на финансите на Еврозоната) постигна „историческа“ сделка за облекчаване на дълга на Гърция, който е в размер на 178% от БВП.

По този начин, след повече от осем години спасителна програма, страната ще е готова да излезе от нея на 20 август тази година.

До споразумението се стигна, след като Гърция официално приключи всички реформи от програмата си за спасяване. В замяна на това от 2010 г. насам тя получи повече от 276 млрд. евро финансова помощ от държавите от Еврозоната.

Повечето от парите бяха отпуснати чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), или чрез неговия предшественик – Европейския механизъм за финансова стабилилност (ЕМФС).

Благодарение на комбинацията от разсрочени плащания, парични буфери и обратно изкупуване на заеми, гръцкият дълг вече е „устойчив„, заяви председателят на Еврогрупата Марио Сентено,  след заседанието на Еврогрупата в Люксембург.

Предоговорянето на гръцките облигации, приключило след интензивни преговори между Германия и Международния валутен фонд (МВФ), е от ключово значение, за да се гарантира, че гръцкото правителство може да се върне на пазарите, за да финансира нуждите си.

Това е исторически момент за еврозоната“, защото представлява край на „екзистенциалната криза“, от която страдаше еврото“, заяви  комисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. Той припомни и колко близо е била Еврозоната до излизане на Гърция от нея (Grexit) през 2012 г. и особено през лятото на 2015 г.

Трябва да кажа, че гръцкото правителство е доволно от тази сделка„, заяви пред репортери гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос. „Мисля, че това е краят на гръцката криза. Гърция обръща една страница и мисля, че тя има всички градивни елементи, за да излезе от програмата с увереност, че ще имаме достъп до пазарите и ще можем да приложим нашата стратегия за растеж„, добави той.

Гърция измина дълъг път, ние в еврозоната изминахме дълъг път. Наистина искам да поздравя Гърция за приключването на тази трета програма. Солидарността на Еврозоната за Гърция в замяна на всички реформи и приспособяване е безпрецедентна“ – обобщи изпълнителният директор на ЕМС Клаус Релинг.

Когато през май 2010 г. Гърция поиска помощ от европейските държави, тя загуби около 25% от своя БВП, а безработицата достигна 27%. След стотици реформи и корекции (450 само в третата и окончателна програма) икономиката се очаква да нарасне с 1,9% през тази година, след като достигне първичен бюджетен излишък от 4,2% през 2017 г. (преди плащането на лихви по дълга).

Споделям емоцията и сериозността на момента„, каза изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард.

 

Параметрите на споразумението:

Гърция няма да изплаща заеми или лихви от около 100 милиарда евро, отпускани от Европейския механизъм за финансова стабилност до 2033 г., като падежът им ще бъде удължен с 10 години.

Също така Гърция ще получава всеки евро семестър до 2022 г. печалбите, направени от ЕЦБ от облигациите си, които са на стойност от около 4 млрд. евро.

Страната ще получи и окончателен транш от ЕСМ в размер на 15 млрд. евро, който ще бъде използван за покриване на нуждите по дълга и.

Като цяло тя ще излезе от програмата с касов буфер от 24,1 млрд. евро, достатъчен за покриване на всичките и финансови нужди до лятото на 2020 г.

 

Следващи стъпки на Еврогрупата:

Като част от пакета Еврогрупата не включи механизма, който искаше преди, а именно да намалява дълга в дългосрочен план в съответствие с икономическия растеж на Гърция.

Вместо това министрите на финансите от Еврозоната се съгласиха да преразгледат устойчивостта на гръцкия дълг след гратисния период през 2032 г.

След него, ако е необходимо те ще да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че изплащането му, няма да представлява тежка тежест за икономиката, т.е. ако брутните нужди от финансиране останат под 20% от гръцкото БВП всяка година.

Приетите мерки за дълга, изискват от Гърция да спазва стриктна фискална дисциплина през следващите четири десетилетия и да не се отклонява от реформите.

Страната ще трябва да постигне първичен БВП излишък от 3,5% до 2022 г. и средно по 2,2% от тази дата до 2060 г., за да гарантира устойчивостта на икономиката си.

 

Резервите на МВФ:

За разлика от евро партньорите, базираният във Вашингтон, МВФ изрази някои резерви. Становището на тази финансова институция за постигнатото споразумение ще играе ключова роля в това дали инвеститорите ще го приемат за легитимно.

Кристин Лагард изрази „пълното си доверие“ в положителното му въздействие в средносрочен план, но каза, че фондът има „резерви“ в дългосрочен.

Очаква се след няколко седмици МВФ да публикува оценката си дали облекчаването на дълга ще бъде достатъчно, за да се поддържа икономиката.

Тя приветства ангажимента на европейските партньори да преразгледат устойчивостта на дълга по нататък, ако това отново се налага.

Накрая Фондът реши да не се присъединява към третата последна програма, но той ще продължи да бъде част от „засиленото наблюдение“, което Комисията ще активира веднага след излизането на Гърция от спасителната програма.

Гръцката икономика ще подлежи на тримесечни мониторингови доклади за нейното икономическо, фискално и финансово състояние.

Еврофинансиране

Одобрени са изменения по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

Публикувана

на

Министерски съвет

Правителството прие Решение за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, като основа за водене на преговори с Европейската комисия.

Съгласно една от промените ще се прехвърлят средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (ОПНОИР), отговарящи на стойността на операция „Изграждане на регионални научни центрове“, в размер на 51.1 млн. евро (европейско и национално финансиране) към Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК). С промяната се пренасочват дейностите, отнасящи се до връзката бизнес-наука с водеща роля на бизнеса като двигател на икономическия растеж и при ясно подчертана роля на научните организации на регионално ниво.

Другата промяна е свързана с повишаване на сигурността, надеждността и непрекъсваемостта на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ. По Инвестиционен приоритет 4.1. на проекта за газова връзка България – Сърбия се предоставя техническа подкрепа за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството, а основната подкрепа се предоставя на проекта за изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България. „Булгартрансгаз“ ЕАД е добавен като конкретен бенефициент по приоритета за дейностите за предоставяне на техническа подкрепа за междусистемната газова връзка България – Сърбия.

Горепосочените изменения са в съответствие с европейското законодателство и няма да дадат отражение върху вече одобрените в ОПИК специфични цели.

Прочети още

Еврофинансиране

Над 2200 договора са подписани през миналата година по ПРСР 2014-2020 г.

Публикувана

на

Правителството одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2017 г. През миналата година са подписани 2291 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 488 639 628 лв.

В кампания 2017 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети над 113 600 заявления. През 2017 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 629 729 001 лв. Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2017 г. са в размер на 87 486 177 лв., от които 64 700 353 лв. са от ЕФГЗ и 22 785 824 лв. – национални средства.

По Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 са извършени плащания за 1 505 003 лв. Изплатените средства по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 са общо 508 322 лв. По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2017 г. са преведени 5 424 902 лв.

През миналата година са изплатени и 123 720 228 лв. по 22 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 29 166 земеделски стопани.

Прочети още

Еврофинансиране

Нови промени в правилника на ИА „Одит на средствата от ЕС”

Публикувана

на

Euro

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС” (ИА ОСЕС). С направените изменения се обезпечава дейността по осигуряване на информационните и комуникационните технологии на Агенцията и поддръжката на компютърната техника и програмното осигуряване, като се предоставя възможност за възлагане на дейността на външен изпълнител.

Изпълнението на специфични одитни дейности по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., се прехвърля от дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”. За ресурсното обезпечаване на извършването на одитната дейност по този финансов механизъм се прехвърлят необходимите щатни бройки от дирекция „Одити на средствата по социална политика и образование” и дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”, като в структурата на дирекция „Одити на средствата по регионална политика” се обособяват два отдела.

Направените изменения не водят до увеличаване на щатната численост на ИА ОСЕС, а финансовото и ресурсно обезпечаване на промените ще се извърши в рамките на бюджета на Агенцията.

Прочети още

Еврофинансиране

Гърция успешно излезе от спасителната си програма

Публикувана

на

Greece

Крайната цел на плана за финансова помощ и реформи в страната приключи успешно.

 

Днес Гърция официално приключи своята тригодишна програма за финансова помощ на Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) с успех.

В продължение на три години на страната бяха изплатени 61,9 млрд. евро за подкрепа на макроикономически корекции и рекапитализацията на банките ѝ.

Останалите 24,1 милиарда евро, които са налични под максималния обем на програмата от 86 милиарда евро, не бяха необходими.

Членовете на ЕМС постигнаха споразумение за пакета за финансова помощ през август 2015 г. Гърция също така получи 141,8 млрд. евро заеми и от Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) между 2012 г. и 2015 г.

Общата сума, изплатена от двата спасителни фонда, възлиза на 203,77 млрд. евро.

От 2010 г. до 2012 г. Гърция получи и 52,9 млрд. евро двустранни заеми по т.нар. Гръцки кредитен механизъм от държавите-членки от еврозоната.

Днес можем безопасно да завършим програмата на ЕМС без последващи спасителни програми, тъй като за пръв път от началото на 2010 г. Гърция може да застане на собствените си крака. Това беше възможно благодарение на извънредното усилие на гръцкия народ, доброто сътрудничество със сегашното гръцко правителство и подкрепата на европейските партньори чрез заеми и облекчаване на дълга„, каза Марио Сентено, председател на Съвета на управителите на ЕМС.

Ръководителят на ЕМС Клаус Реглинг заяви: „Гърция е петата страна, след Ирландия, Испания, Португалия и Кипър, която излиза от програма на ЕМФС или ЕМС. Тъй като ЕМС и ЕМФС са най-големите кредитори в Гърция, притежаващи 55% от общия гръцки държавен дълг, нашите интереси са в съответствие с тези на Гърция. Искаме Гърция да бъде още една история на успеха, да бъде процъфтяваща и страна на която инвеститорите се доверяват”.

В хода на програмите си за финансова помощ Гърция се възползва от безпрецедентна солидарност на своите партньори от еврозоната. Благодарение на изключително изгодните условия на ЕМС и ЕМФС с дълъг срок на падежа и ниски лихвени проценти, страната спестява годишно около 12 млрд. евро за обслужване на държавния дълг спрямо БВП – 6,7% всяка година.

ЕСМ ще продължи да си сътрудничи с гръцките органи в рамките на системата за ранно предупреждение на ЕМС, предназначена да гарантира, че страните бенефициери могат да изплатят на ЕМС, каквото е договорено.

За тази цел ЕМС ще получава редовни доклади от Гърция и ще се присъедини към Европейската комисия в редовните ѝ мисии в рамката за засилено наблюдение.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕИБ предостави 100 млн. евро за заеми за МСП във Финландия

Публикувана

на

Парите са за инвестиции по плана Юнкер.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) оповести, че е сключила споразумение с държавното инвестиционно дружество Tesi за 100 млн. евро, които да се използват за предоставяне на заеми на иновативни малки и средни предприятия във Финландия.

Споразумението беше постигнато чрез подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) по „плана Юнкер“.

От юли 2018 г. досега „планът Юнкер“ е дал 7,6 милиарда евро за инвестиции във Финландия и 335 милиарда евро за целия ЕС.

Заместник-председателят на ЕК, Юрки Катайнен, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Европейският фонд за стратегически инвестиции на Инвестиционния план е предназначен да улесни достъпа на малките и средните предприятия до финансиране, необходимо за разширяване, иновации и създаване на работни места. Очаква се около 700 000 малки фирми в цяла Европа да се възползват от него.

И допълни: „Радвам се, че с днешната транзакция Инвестиционният план ще позволи на финландските фирми да се възползват от финансиране от 100 млн. евро„.

 

Прочети още

Еврофинансиране

EK одобри финансова подкрепа за реформите в България

Публикувана

на

EU flag

Те ще бъдат финансирани с 1.5 млн. евро пренасочени от компонента на страната ни по структурните фондове.

Днес Европейската Комисия (ЕК) одобри допълнителни искания от страна на България за техническа помощ чрез Програмата за подкрепа на структурната реформа (ППСР)

Проектите, финансирани с днешното решение, са насочени към реформи в областта на несъстоятелността, като съпътстващите мерки за укрепване на съдебната инфраструктура и корпоративното управление на държавните предприятия.

Проектите ще бъдат финансирани чрез доброволно прехвърляне от България на 1,5 млн. eвро от компонента на страната ни за техническа помощ по европейските структурни фондове и инвестиционни фондове към ППСР.

Работната програма, приложена към решението, очертава действията, които ще бъдат финансирани, и определя приоритетите, целите и очакваните резултати от проектите за реформи. Тези реформи също са от значение за подготовката на плавен преход към чакалнята за еврото – ERM II.

Българските власти са ангажирали да изпълнят редица предходни ангажименти в контекста на очакванията да се присъединят към ERM II и банковия съюз до юли 2019 г.

През 2015 г. Комисията създаде Службата за подкрепа на структурната реформа, за да подпомогне държавите-членки при подготовката, проектирането и осъществяването на институционални, структурни и административни реформи.

Службата управлява Програмата за подкрепа на структурната реформа, която е на разположение на всички държави-членки на ЕС по тяхно искане.

Прочети още
Реклама

Най-четени