Connect with us

Еврофинансиране

Ерогрупата постига “историческа” сделка за облекчаване на дълга на Гърция

Published

on

От ляво на дясно: Кристин Лагард, изпълнителени директор на МВФ; комисар Пиер Московиси; Марио Сентено, председател на Еврогрупата; и Клаус Релинг, изпълнителен директор на ЕМС. Снимка: ЕМС.

Страната няма да изплаща заеми или лихви по тях до 2033 г.

В ранните часове в петък (22 юни) Еврогрупата (състояща се 19-те министри на финансите на Еврозоната) постигна “историческа” сделка за облекчаване на дълга на Гърция, който е в размер на 178% от БВП.

По този начин, след повече от осем години спасителна програма, страната ще е готова да излезе от нея на 20 август тази година.

До споразумението се стигна, след като Гърция официално приключи всички реформи от програмата си за спасяване. В замяна на това от 2010 г. насам тя получи повече от 276 млрд. евро финансова помощ от държавите от Еврозоната.

Повечето от парите бяха отпуснати чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), или чрез неговия предшественик – Европейския механизъм за финансова стабилилност (ЕМФС).

Благодарение на комбинацията от разсрочени плащания, парични буфери и обратно изкупуване на заеми, гръцкият дълг вече е “устойчив“, заяви председателят на Еврогрупата Марио Сентено,  след заседанието на Еврогрупата в Люксембург.

Предоговорянето на гръцките облигации, приключило след интензивни преговори между Германия и Международния валутен фонд (МВФ), е от ключово значение, за да се гарантира, че гръцкото правителство може да се върне на пазарите, за да финансира нуждите си.

Това е исторически момент за еврозоната”, защото представлява край на “екзистенциалната криза”, от която страдаше еврото“, заяви  комисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. Той припомни и колко близо е била Еврозоната до излизане на Гърция от нея (Grexit) през 2012 г. и особено през лятото на 2015 г.

Трябва да кажа, че гръцкото правителство е доволно от тази сделка“, заяви пред репортери гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос. “Мисля, че това е краят на гръцката криза. Гърция обръща една страница и мисля, че тя има всички градивни елементи, за да излезе от програмата с увереност, че ще имаме достъп до пазарите и ще можем да приложим нашата стратегия за растеж“, добави той.

Гърция измина дълъг път, ние в еврозоната изминахме дълъг път. Наистина искам да поздравя Гърция за приключването на тази трета програма. Солидарността на Еврозоната за Гърция в замяна на всички реформи и приспособяване е безпрецедентна” – обобщи изпълнителният директор на ЕМС Клаус Релинг.

Когато през май 2010 г. Гърция поиска помощ от европейските държави, тя загуби около 25% от своя БВП, а безработицата достигна 27%. След стотици реформи и корекции (450 само в третата и окончателна програма) икономиката се очаква да нарасне с 1,9% през тази година, след като достигне първичен бюджетен излишък от 4,2% през 2017 г. (преди плащането на лихви по дълга).

Споделям емоцията и сериозността на момента“, каза изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард.

 

Параметрите на споразумението:

Гърция няма да изплаща заеми или лихви от около 100 милиарда евро, отпускани от Европейския механизъм за финансова стабилност до 2033 г., като падежът им ще бъде удължен с 10 години.

Също така Гърция ще получава всеки евро семестър до 2022 г. печалбите, направени от ЕЦБ от облигациите си, които са на стойност от около 4 млрд. евро.

Страната ще получи и окончателен транш от ЕСМ в размер на 15 млрд. евро, който ще бъде използван за покриване на нуждите по дълга и.

Като цяло тя ще излезе от програмата с касов буфер от 24,1 млрд. евро, достатъчен за покриване на всичките и финансови нужди до лятото на 2020 г.

 

Следващи стъпки на Еврогрупата:

Като част от пакета Еврогрупата не включи механизма, който искаше преди, а именно да намалява дълга в дългосрочен план в съответствие с икономическия растеж на Гърция.

Вместо това министрите на финансите от Еврозоната се съгласиха да преразгледат устойчивостта на гръцкия дълг след гратисния период през 2032 г.

След него, ако е необходимо те ще да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че изплащането му, няма да представлява тежка тежест за икономиката, т.е. ако брутните нужди от финансиране останат под 20% от гръцкото БВП всяка година.

Приетите мерки за дълга, изискват от Гърция да спазва стриктна фискална дисциплина през следващите четири десетилетия и да не се отклонява от реформите.

Страната ще трябва да постигне първичен БВП излишък от 3,5% до 2022 г. и средно по 2,2% от тази дата до 2060 г., за да гарантира устойчивостта на икономиката си.

 

Резервите на МВФ:

За разлика от евро партньорите, базираният във Вашингтон, МВФ изрази някои резерви. Становището на тази финансова институция за постигнатото споразумение ще играе ключова роля в това дали инвеститорите ще го приемат за легитимно.

Кристин Лагард изрази “пълното си доверие” в положителното му въздействие в средносрочен план, но каза, че фондът има “резерви” в дългосрочен.

Очаква се след няколко седмици МВФ да публикува оценката си дали облекчаването на дълга ще бъде достатъчно, за да се поддържа икономиката.

Тя приветства ангажимента на европейските партньори да преразгледат устойчивостта на дълга по нататък, ако това отново се налага.

Накрая Фондът реши да не се присъединява към третата последна програма, но той ще продължи да бъде част от “засиленото наблюдение”, което Комисията ще активира веднага след излизането на Гърция от спасителната програма.

Гръцката икономика ще подлежи на тримесечни мониторингови доклади за нейното икономическо, фискално и финансово състояние.

Еврофинансиране

Договори за 2 млрд. лв. от началото на ОП „Иновации и конкурентоспособност“

Published

on

От стартирането на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /ОПИК/  са сключени повече от  2000 договора (включително финансовото споразумение с „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“) с общ размер на предоставената Безвъзмездна финансова помощ към българския бизнес за близо 2 млрд. лева. Това обяви замeстник-министърът на икономиката Лилия Иванова  по време на информационно събитие за изпълнение и възможностите по ОПИК.

„От началото на програмния период до момента разплатените средства  са малко над 1 млрд. лева или 38.82% от бюджета на програмата“, заяви Иванова. По думите й успешно е приключило изпълнението на 1331 индивидуални проекта, по които вече са извършени и съответни окончателни плащания. „Същевременно продължава процеса по изпълнение на проектните дейности по 651 договора за безвъзмездна финансова помощ“, допълни тя.

Икономическият заместник- министър посочи, че през настоящата година ще стартират нови процедури за подбор на проектни предложения  за около 300 милиона лева. „През декември 2018 година  обявихме процедурата „Подобряване на производствения капацитет“, която е с бюджет от почти 150 млн. лева, а кандидатстването ще бъде възможно до 21 май “, съобщи Иванова и допълни, че друга процедура, която също се отличава с висок интерес сред предприятията и е планувана за 2019г. е за „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятията“ с бюджет от над 100 млн. лева.  По думите й през тази година се очаква и процедура за съществуващи иновационни клъстери, която цели да подкрепи тяхното развитие.

„За края на годината сме предвидили и една процедура, която да бъде обявена в рамките на приоритетна ос 2 на ОПИК и насочена към дигитализацията на МСП в размер на 60 млн. лева, като чрез нея считаме, че ще отговорим на съвременните тенденции за развитие на бизнес средата“, каза още тя.

Лилия Иванова  поясни, че в резултат на средствата, прехвърлени от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 през месец юни се планира да бъде обявена процедура, в рамките на която да се подкрепи изграждането на регионални иновационни центрове, разпределени поравно сред 6-те района на планиране, с изключение на област София-град.

Заместник- директорът на дирекция  „Европейски фондове за конкурентоспособност“  Илияна Илиева  обясни, от своя  страна възможностите за финансиране на бизнеса чрез финансови инструменти, управлявани от Министерство на икономиката, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, които са в три направления: финансови инструменти предвидени за изпълнение по ОПИК, по Оперативна програма „Инициатива за МСП“ /ОП ИМСП/ и финансови инструменти с рециклиран ресурс, получен вследствие изпълнението на процедурите по Приоритетна ос 3 „Финансови ресурси за развитие на предприятията” на ОПРКБИ 2007-2013, реализирани в рамките на Инициативата JEREMIE. „В рамките на ОПИК планираната подкрепа за малки, средни и големи предприятия чрез финансови инструменти е в размер на 235 млн. евро, което представлява близо 18% от общия бюджет на оперативната програма“, а бюджета на ОП ИМСП е 102 млн. евро, поясни тя.

Continue Reading

Банки

ЕИБ откри офис в Сараево

Published

on

Откриването на офиса в Сараево. Снимка: ЕИБ.

Целта му е да подобри ЕС финансирането в Босна и Херцеговина и Черна гора.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) увеличи своето присъствие на Западните Балкани, като днес откри бюро в Сараево. То се намира в Делегацията на ЕС и ще бъде ръководено от Садрине Фриша.

Основната цел на новия офис е да подкрепи дейността по финансиране на ЕИБ в контекста на Инициативата за икономическа устойчивост (ERI), като работи в тясно сътрудничество с оперативния екип в Люксембург и с делегациите на ЕС за осъществяване на съвместни действия в Босна и Херцеговина и Черна гора.

Инициативата за икономическа устойчивост е разработена от ЕИБ в отговор на искане на Европейския съвет. Тя бързо мобилизира допълнително финансиране в подкрепа на растежа, жизнената инфраструктура и социалното сближаване в южните съседни държави и Западните Балкани. В същото време Алесандро Брагонзи бе назначен за представител на ЕИБ за Албания, Косово и Северна Македония, базиран в Тирана, отново в Делегацията на ЕС.

Двамата ЕС представители, заедно с вече действащия Регионален офис в Белград, подсилват присъствието на ЕИБ в Западните Балкани и ангажимента на банката да доближи региона още по-близо до Европейския съюз.

Ръководителят на Делегацията на Европейския съюз и специален представител на ЕС в Босна и Херцеговина, посланик Ларс-Гуннар Уигмарк заяви: „Официално обявяваме присъствието на Европейската инвестиционна банка – важна институция на Европейския съюз – в Сараево. Важно е обаче да се отбележи, че Европейската инвестиционна банка присъства в Босна и Херцеговина и региона в продължение на много години и че през годините е отпуснала над 1,6 млрд. евро. Тя е най-големият инвеститор в света за развитие и е подкрепила много проекти в Босна и Херцеговина и ще продължи със значителните си дейности, поради което е важно да има представител тук, в делегацията на ЕС в Сараево.

Началникът на ЕИБ, отговарящ за Западните Балкани, Хърватия и Словения Матео Ривелини каза: „Г-жа Фриша носи ентусиазъм, опит и енергия за тази важна работа. Въз основа на силните основи, които имаме в региона, тя ще продължи да разширява и задълбочава нашите дейности в Босна и Херцеговина и Черна гора. Назначаването ѝ засилва ангажимента на ЕИБ към региона, като в същото време подкрепя обновените усилия на Банката в контекста на Инициативата за икономическа устойчивост. Нещо повече, г-жа Фриша ще подкрепи усилията на региона по пътя към присъединяването му към Европейския съюз, насърчавайки неговото развитие и подобрявайки условията на живот за всички граждани.

Continue Reading

Дялово финансиране

У нас стартира програма от ново поколение за дялови инвестиции

Published

on

Министерството на икономиката на Република България и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) приключиха преговорите във връзка със стартирането на нова програма за инвестиции в МСП с привличане на допълнителен рисков капитал от частни дялови фондове, инвестиращи в България. Програмата е финансирана с рециклиран ресурс от изпълнението на инициативата JEREMIE и със средства от ЕИФ.

Новата инвестиционна програма InvestBG Equity цели също така да привлече значителен частен и институционален капитал за инвестиции в разширяването и интернационализацията на компании, базирани в България.

Инструментът InvestBG Equity е разработен, за да подкрепи една от стратегическите цели, стоящи пред Министерство на икономика, а именно насърчаване на инвестиционните сектори, които създават висока добавена стойност и подобряват цялостната конкурентоспособност на българската икономика чрез създаване и развитие на бързорастящи и иновативни малки и средни предприятия посредством подобряване на достъпа им до дялово финансиране.

Министерството на икономиката, чрез Холдинговия фонд по JEREMIE, и ЕИФ ще мобилизират съвместен ресурс в размер на до 110 милиона евро за финансиране на инвестиционната програма. InvestBG Equity е първата по рода си програма, съчетаваща рециклирани средства от инициативата JEREMIE и средства, управлявани от ЕИФ, за инвестиции в подкрепа на български компании.

Ресурсите на програмата се очаква да бъдат разпределени в две направления:

•        Подкрепа на фондове за рисково и дялово финансиране, инвестиращи в България – до 100 млн. евро

•        Съинвестиции, съвместно с фондовете за рисково и дялово финансиране, инвестиращи в български компании – до 10 млн. евро (допълнителни 10 млн. евро гарантирани частни съинвестиции)

Програмата ще подкрепи от 3 до 5 фонд мениджъра с опит в управлението на фондове за рисков капитал и частни дялови фондове в България и региона на Централна и Източна Европа, които ще имат за основна цел да мобилизират допълнителен капитал за инвестиции в български компании.

Въз основа на натрупания опит след стартирането на Инициативата JEREMIE преди 10 години, ЕИФ оценява много положително настъпилата трансформация на българската екосистема на рисков и дялов капитал. Коментирайки новата инициатива, изпълнителният директор на ЕИФ Пиер Луиджи Жилибер заяви: „С голямо удовлетворение поставяме началото на този пилотен инструмент, който ще позволи на ЕИФ и българското правителство да продължат да подкрепят пазара на рисков и дялов капитал в България. Това е важен етап в нашето партньорство с Министерството на икономиката, тъй като това ще бъде първата по рода си програма, в която ЕИФ ще инвестира съвместно ресурсите си с тези под управлението на JEREMIE по специален начин в полза на българския бизнес.“

Заместник-министър на икономиката г-жа Лилия Иванова коментира, че осигуряването в рамките на InvestBG Equity на минимум 35 млн. евро допълнително към първоначално предвидените 60 млн. евро национални средства на българското правителство, представляващи рециклиран ресурс от JEREMIE, е важна стъпка в непрекъснатите усилия за по-нататъшно подобряване на инвестиционната среда в България и предоставяне на повече възможности за местните предприятия да се развиват в международен план. „Финансовият ангажимент на ЕИФ към инструмента е знак за доверие в потенциала на българските фирми и икономиката като цяло ”, допълни тя.

Continue Reading

Еврофинансиране

Общо 38 млн. евро се отпускат за реализация на проекти по план “Юнкер”

Published

on

European Commission Building Berlaymont

Заем в размер на 18 млн. евро за Software Group, подкрепен от плана “Юнкер”, е подписан от Европейската инвестиционна банка. Заемът за глобалната технологична компания, която помага на доставчиците на финансови услуги да цифровизират дейността си и да повишат ефективността, е първата транзакция в България с елементи на рисково дългово финансиране. Проектът предоставя пряка подкрепа на местната новосъздадена компания и е подсигурен с гаранции от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), основен елемент от Инвестиционния план за Европа. Финансирането от ЕИБ ще подпомогне изследователската дейност на Software Group и ще укрепи нейното международно присъствие.

Освен това ЕИБ подписа и заем в размер на 20 млн. евро за Raiffeisen Leasing за инвестиции в малки и средни предприятия.

Европейският комисар по цифровата икономика и цифрово общество Мария Габриел каза: “До момента планът Юнкер е мобилизирал общо 43 милиарда евро допълнителни инвестиции в цифровия сектор. Тези средства са изключително важни, за да могат европейските предприятия да бъдат конкурентни в съвременния свят. Двата нови проекта в България са чудесна новина и една от причините за това е, че отварят нови хоризонти пред малките и средни бизнеси. Пожелавам на повече компании в България и не само да последват този пример и да използват всички налични възможности да се развиват”.

Инвестиционният план за Европа (планът “Юнкер”) е една от основните мерки на ЕС за насърчаване на инвестициите в Европа чрез създаване на работни места и осигуряване на растеж.

Continue Reading

Банки

CaixaBank стартира кредитна линия за борба с измененията на климата

Published

on

Wind turbines

За първи път испанската банка отделя средства от ЕИБ финансирането си и за проекти на физически лица.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и испанската CaixaBank подписаха споразумение за стартиране на нова кредитна линия в размер до 30 млн. евро за насърчаване на проекти, подпомагащи борбата с промените в климата, съобщи европейската институция на сайта си.

За първи път CaixaBank разпределя част от тези средства от ЕИБ за финансиране на проекти на физически лица.

Кредитната линия за екологични заеми е насочена към физически и самостоятелно наети лица, малки и средни предприятия (МСП), MidCaps (компании с пазарна капитализация между $ 2 млрд. и $ 10 млрд.) и организации от публичния сектор.

Кредитният лимит е определен на 12,5 млн. евро за МСП и физически лица и на максимум 25 млн. евро за средно големи компании.

Периодът на падежа е между две и осем години, с възможност за активиране на 12-месечен гратисен период.

Continue Reading

Еврофинансиране

EK прогнозира ръст на реалния БВП на България до 3,6%

Published

on

economics

Нарастването на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори до 3,6 на сто през 2019 г. и ще остане на това равнище и през 2020 година, прогнозира Европейската комисия в зимните си икономически прогнози.

Растежът на реалния БВП се забави през 2018 година, когато икономиката на България според оценките нарасна с 3,2 на сто спрямо 3,8 на сто предходната година. Основният фактор за това забавяне бе отслабването на износа заради намаленото външно търсене от големи търговски партньори в ЕС и от Турция, както и заради еднократни събития, специфични за страната, отбелязва Еврокомисията.

Тенденциите в националната икономика обаче бяха по-положителни, според европейските експерти. Растежът на възнагражденията продължи да подхранва частното потребление, а възстановеното използване на европейското финансиране осигури стимул за растеж на инвестициите. Данни от проучвания сочат увеличаване на поръчките и производството, което предполага, че БВП ще се възстанови през идните тримесечия.

Вътрешното търсене бе основният двигател на растежа през 2018 г. и се очаква да остане такъв и за 2019 и 2020 години, посочва ЕК. Затягането на условията на трудовия пазар и допълнителното увеличаване на заплатите в държавния сектор би трябвало да осигурят трайна подкрепа за частното потребление през текущата година. Частните и държавните инвестиции също се очаква да останат силни, благодарение на ниските лихви и европейското финансиране.

Моделът на растеж, наблюдаван в момента предполага, че външните шокове ще окажат сравнително слабо влияние, като се очаква износът да отбележи умерено възстановяване. Рисковете пред икономическите перспективи са низходящи и произтичат основно от вероятността за по-слабо търсене от основните пазари за износ.

Ценовият натиск се засили през 2018 година. Като цяло инфлацията достигна 2,6 на сто миналата година, което се дължи на поскъпването на енергията. Инфлационният натиск бе засилен от силното вътрешно търсене и поскъпването на необработените храни заради разочароващата реколта. Въпреки подкрепата от страна на силното търсене и високия растеж на възнагражденията, за 2019 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,0 на сто основно в резултат на базови ефекти, след което да отслабне още до 1,8 на сто през 2020 година, прогнозира Еврокомисията.

Continue Reading

Най-четени