Connect with us

Еврофинансиране

Министерство на финансите: До края на 2020 не очакваме сериозен ефект от Брекзит

Published

on

До края на 2020 година не се очаква сериозен ефект от Брекзит, заяви Маринела Петрова, заместник-министър на финансите, по време на дискусия, посветена на въздействието върху България от излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Събитието се проведе в Софийския университет и беше организирано от Българската Чийвнинг асоциация. По време на дискусията Маринела Петрова говори за потенциалните директни и косвени ефекти, които Брекзит би оказал върху европейската и по-специално върху българската икономика.

„До края на този програмен период, който е до края на 2020 година, не очакваме съществен ефект върху бюджета на Европейския съюз, който би засегнал страната ни, доколкото всички държави, които вече са започнали изпълнението на тази рамка, са ангажирани и със съответните вноски към бюджета на ЕС,“ заяви заместник-министър Маринела Петрова по време на своето изказване. Тя припомни, че в момента стартират преговорите по многогодишната финансова рамка на Съюза за следващия финансов период, и в този смисъл може да се очаква финансов недостиг в бюджета на ЕС, който би могъл да се преодолее частично с увеличение на националните вноски, като се търсят и нови източници за финансиране на европейския бюджет. Според нея България няма да изпита сериозни затруднения от евентуално увеличение на вноската.

Маринела Петрова цитира данни на Министерството на финансите, според които при двустранната търговия не се очаква съществено влияние към общото икономическо състояние на страната, основно към брутния вътрешен продукт. Това се дължи на факта, че като дял от нашия износ и внос Великобритания заема съответно 11-то и 16-то място и обемите не са толкова високи, че да окажат някакъв значим ефект върху икономиката като цяло. Тя уточни, че „по отношение на инвестициите това, което забелязваме през последните години след кризата, е всъщност отрицателен инвестиционен и финансов поток към България, което означава, че не би следвало да изпитаме сериозен дисбаланс поради Брекзит. Въпреки това размерът на натрупаните британски инвестиции в България е около 2 млрд. евро, или около 5 % от всички преки чуждестранни инвестиции в страната,“ уточни още тя.

Що се отнася до влиянието върху работната сила и заетостта в страната, заместник-министърът на финансите отбеляза, че по данни на службите във Великобритания регистрираните заети българи, дългосрочно пребиваващи във Великобритания, са около 84 хил. души през 2017 година. Тя обясни, че предвид актуалното състояние на преговорите по Брекзит „не очакваме съществени сътресения, които да доведат до излизане на работна ръка от Великобритания, нито съществен прилив на работна ръка в България.“ Тя изрази мнение, че дори да се появи някакво ограничение пред наемането на труд от страни като България във Великобритания, по-скоро мигрантският поток би се насочил към други страни в ЕС, където заплащането на труда е относително по-високо спрямо това в България за съответната категория труд. Маринела Петрова допълни, че ефектът върху заетостта оказва влияние съответно и върху паричните плащания, но по тази линия също не се очаква значително влияние върху нашата икономика, тъй като към момента преводите от чужбина не са съществена сума и представляват около 0,1 % от БВП на България.

По отношение на туризма заместник-министър Петрова вижда известни рискове поради факта, че има вероятност да се въведат визови ограничения или друг вид ограничения пред свободното движение на хора от Великобритания към Европейския съюз, което би ни поставило в сравнително по-неблагоприятна позиция, засилвайки конкуренцията ни с други страни извън ЕС. Тя уточни, че МФ не очаква съществено влияние също и върху банковия сектор, доколкото няма регистрирани банкови институции от Великобритания, опериращи на територията на България. Според нея в по-дългосрочен план може да се очаква някакъв ефект по линия на европейските регулации.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Банки

CaixaBank стартира кредитна линия за борба с измененията на климата

Published

on

Wind turbines

За първи път испанската банка отделя средства от ЕИБ финансирането си и за проекти на физически лица.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и испанската CaixaBank подписаха споразумение за стартиране на нова кредитна линия в размер до 30 млн. евро за насърчаване на проекти, подпомагащи борбата с промените в климата, съобщи европейската институция на сайта си.

За първи път CaixaBank разпределя част от тези средства от ЕИБ за финансиране на проекти на физически лица.

Кредитната линия за екологични заеми е насочена към физически и самостоятелно наети лица, малки и средни предприятия (МСП), MidCaps (компании с пазарна капитализация между $ 2 млрд. и $ 10 млрд.) и организации от публичния сектор.

Кредитният лимит е определен на 12,5 млн. евро за МСП и физически лица и на максимум 25 млн. евро за средно големи компании.

Периодът на падежа е между две и осем години, с възможност за активиране на 12-месечен гратисен период.

Continue Reading

Еврофинансиране

EK прогнозира ръст на реалния БВП на България до 3,6%

Published

on

economics

Нарастването на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори до 3,6 на сто през 2019 г. и ще остане на това равнище и през 2020 година, прогнозира Европейската комисия в зимните си икономически прогнози.

Растежът на реалния БВП се забави през 2018 година, когато икономиката на България според оценките нарасна с 3,2 на сто спрямо 3,8 на сто предходната година. Основният фактор за това забавяне бе отслабването на износа заради намаленото външно търсене от големи търговски партньори в ЕС и от Турция, както и заради еднократни събития, специфични за страната, отбелязва Еврокомисията.

Тенденциите в националната икономика обаче бяха по-положителни, според европейските експерти. Растежът на възнагражденията продължи да подхранва частното потребление, а възстановеното използване на европейското финансиране осигури стимул за растеж на инвестициите. Данни от проучвания сочат увеличаване на поръчките и производството, което предполага, че БВП ще се възстанови през идните тримесечия.

Вътрешното търсене бе основният двигател на растежа през 2018 г. и се очаква да остане такъв и за 2019 и 2020 години, посочва ЕК. Затягането на условията на трудовия пазар и допълнителното увеличаване на заплатите в държавния сектор би трябвало да осигурят трайна подкрепа за частното потребление през текущата година. Частните и държавните инвестиции също се очаква да останат силни, благодарение на ниските лихви и европейското финансиране.

Моделът на растеж, наблюдаван в момента предполага, че външните шокове ще окажат сравнително слабо влияние, като се очаква износът да отбележи умерено възстановяване. Рисковете пред икономическите перспективи са низходящи и произтичат основно от вероятността за по-слабо търсене от основните пазари за износ.

Ценовият натиск се засили през 2018 година. Като цяло инфлацията достигна 2,6 на сто миналата година, което се дължи на поскъпването на енергията. Инфлационният натиск бе засилен от силното вътрешно търсене и поскъпването на необработените храни заради разочароващата реколта. Въпреки подкрепата от страна на силното търсене и високия растеж на възнагражденията, за 2019 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,0 на сто основно в резултат на базови ефекти, след което да отслабне още до 1,8 на сто през 2020 година, прогнозира Еврокомисията.

Continue Reading

Еврофинансиране

Одиторите на ЕС: Сумите по плана „Юнкер“ са отишли предимно в най-старите страни членки

Published

on

Тези пари са заменили възможността за финансиране от частни или други публични източници.

Вчера Европейската сметна палата (ЕСП) публикува доклад за Европейският фонд за стратегически инвестиции (EФСИ) и неговата ефективност по отношение на привличането на финансиране.

ЕФСИ е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Той е в основата на инвестиционния план на ЕС, известен още като „Плана Юнкер“, чиято първоначално цел бе да генерира 315 млрд. евро публично и частно финансиране за стратегически инвестиции в целия ЕС.

Одиторите заключиха, че ЕФСИ е бил ефективен в привличането на финансови средства, помогнали за осъществяването на допълнителни инвестиции в рамките на целия ЕС, от неговото стартиране през 2015 г. до юли 2018 г.

Те установиха и че до средата на юли 2018 г. ЕИБ е одобрила финансиране в размер на 65,5 млрд. евро, което надхвърля индикативния размер на необходимото финансиране от 61 млрд. евро.

Някои проекти по ЕФСИ са могли да бъдат финансирани от частни или други публични източници, или от самата ЕИБ, макар и при различни условия.

Инициаторите на тези проекти обаче са предпочели финансирането от ЕФСИ, защото то е било по-евтино или е предлагало по-дълъг срок на погасяване.

Одиторите също така поставят под въпрос докладвания размер на мобилизирани допълнителни инвестиции от 335 млрд. евро. В някои случаи използваната методика е надценила степента, в която подкрепата от ЕФСИ реално е индуцирала допълнителните инвестиции.

Според одиторите липсата на съпоставими показатели за изпълнение и мониторинг за всички финансови инструменти и бюджетни гаранции на ЕС намалява прозрачността и способността за оценяване на резултатите.

„ЕФСИ има важна роля като водеща програма на ЕС. Затова е още по-важно твърденията за нейната ефективност да имат солидна основа“ – заяви Лео Бринкат, член на ЕСП, отговарящ за доклада.

Одиторите виждат необходимост да се избягват припокриванията между ЕФСИ и управляваните от държавите членки Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

Одиторите са установили още, че финансирането по “Плана Юнкер“ е отивало основно в няколко по-големи държави членки от ЕС-15 (най-старите страни членки) с утвърдени национални насърчителни банки.

Сметната палата отправя няколко препоръки:

  • да се насърчава оправданото използване по ЕФСИ на продукти на ЕИБ с по-висок риск;
  • да се насърчава взаимно допълване между финансовите инструменти на ЕС и бюджетните гаранции на ЕС;
  • да се подобри оценката на това дали проектите са можели да бъдат финансирани от други източници;
  • да се оценява по-добре размерът на мобилизираните инвестиции;
  • да се подобри географското разпределение на инвестициите, подкрепяни от ЕФСИ.

 

Пълният текст на Доклада на ЕСП на български, можете да намерите тук.

Continue Reading

Еврофинансиране

Отпускат нови 14 млн. лв. за развитие на туризма в пограничния район с Македония

Published

on

Нови близо 14 млн. лв. ще бъдат инвестирани за развитие на пограничния регион между България и Македония. Това стана ясно на шестия Съвместен комитет за наблюдение на програмата за трансгранично сътрудничество, който се проведе в гр. Берово, Македония.

Форумът бе председателстван от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Миелма Мехмети – Петерсен от македонското Министерство на местното самоуправление. Сред официалните гости на комитета бяха Гилеш Кител – представител на ГД „Регионална и градска политика“ в ЕК, и Никола Бертолини – ръководител на отдела за сътрудничество на Делегацията на ЕК в Скопие.

Средствата се отпускат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Македония 2014 – 2020 г. Комитетът одобри финансирането на 17 проекта в областта на развитието на туризма, опазването на околната среда и подобряване на конкурентоспособността, чиято реализацията ще допринесе най-много за изпълнение на индикаторите на програмата и ще има траен ефект върху трансграничния регион.

Сред одобрените проекти за развитие на туризма са: „Културен мост през вековете“ на Народно читалище „Георги Тодоров“ и Център за развитие на източен планов регион – Македония на стойност от малко над 800 хил. лв. Вторият проект е „Опазване на духовните светилища в Струмица и Кюстендил“ на стойност близо 1 млн. лв. Близо 200 хил. лв. получават по проект за развитие на културния туризъм Търговско-промишлената палата в Кюстендил и Фондация за малки и средни предприятия в Куманово.

Одобрен бе и проектът „Младите хора – новите промоутъри на културата в трансграничния регион на туристическо сдружение „Струмица“ и Сдружение „Бизнес информационен и културен център“ – Сандански. Близо 220 хил.лв. се отпускат за проекта „Младежите от България и Македония заедно с туризъм за по-добро здраве“ на Фондация профилактика за здраве и Център за развитие на Североизточния планов регион в Македония.

С близо 1 млн. лв. ще се финансира проект на общините Дупница и Куманово – „Обща история на културен мост отвъд границите“. Над 1,1 млн. лв. получава и община Гоце Делчев за съвместен проект с Центъра за развитие на Източния планов район и др. Бяха одобрени и проекти по оста за конкурентоспособност.

Целият бюджет на програмата в периода до 2020 г. е над 37 млн. лв., които се влагат за засилване на трансграничното сътрудничество между хората и институциите в региона, за съвместно решаване на общите проблеми и оползотворяване на неизползвания потенциал по три оси, като достига до население от над 1 млн.души в двете държави.

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕЦБ с детайли за реинвестиции в програмата си за закупуване на активи

Published

on

ecb logo

Капиталовият алгоритъм на централната банка ще продължи да напътства програмите за закупуване на публичния сектор по време на реинвестирането.

Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера взе решение за техническите параметри за реинвестиране на главницата по падежите на ценни книжа, закупени по програмата за изкупуване на активи (APP), след като нетните активи се погасят в края на декември 2018 г.

УС ще се стреми да запази размера на своите кумулативни нетни покупки по всяка съставна програма на APP, т.е. програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP), програмата за закупуване на ценни книжа, обезпечена с активи (ABPSP), третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) и програмата за покупки в корпоративния сектор (CSPP) на техните съответни нива към края на декември 2018 г. По време на реинвестирането поради оперативни причини могат да настъпят ограничени временни отклонения в общия размер и състава на APP.

За програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP) разпределението между отговарящите на условията юрисдикции, ще продължи да се води по пазарния принцип, от абонамента на съответните национални централни банки за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ, изменен с течение на времето.

На 3 декември тази година УС на ЕЦБ прие нови правни актове относно редовната петгодишна корекция на капиталовия си алгоритъм и вноските, заплащани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз. Новият алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ ще влезе в сила на 1 януари 2019 г.

Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ ще се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) в равни съотношения.

Ето защо, като правило обратното изкупуване по PSPP ще бъде реинвестирано в юрисдикцията, в която се извършват погашения по главниците, но разпределението на портфейла между юрисдикциите ще продължи да се коригира, за да се приведе делът на портфейла за PSPP в по-близко съответствие със съответния абонамент на националната централна банка за капиталовия алгоритъм на ЕЦБ.

Всяко коригиране на разпределението на портфейла между различните юрисдикции ще бъде постепенно и ще бъде калибрирано, така че да е подходящо, за да се защитят нормалните пазарни условия.

По време на етапа на реинвестиране Евросистемата ще продължи да спазва принципа на пазарна неутралност чрез плавно и гъвкаво изпълнение. За тази цел, реинвестирането на главници за обратно изкупуване ще бъде разпределено през годината, за да се осигури възможност за редовно и балансирано присъствие на пазара.

В рамките на PSPP покупките на ценни книжа с доходност до падеж под лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ ще продължат да се предприемат до необходимата степен.

За програмите в частния сектор пазарната капитализация ще продължи да бъде водещият принцип за покупки на реинвестиции. Покупките на ценни книжа на първичните пазари ще продължат да бъдат разрешени, ако е необходимо.

По отношение на третата програма за покупка на обезпечени на облигации (CBPP3) УС също обяви, че всички покрити с CBPP3 обезпечени облигации с условна прехвърляща структура, ще бъдат изключени от изкупуването от 1 януари 2019 г.

 

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕС институциите най-сетне постигнаха споразумение Бюджет 2019 г.

Published

on

Günther Oettinger
Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси. Снимка: ЕК.

Различията между позициите на Европейския парламент и на Съвета бяха преодолени.

Европейският парламент и Съветът, с подкрепата на Комисията, постигнаха във вторник предварително споразумение по бюджета на ЕС за 2019 г. по време на решаваща тристранна среща.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „Това споразумение е доказателство, че когато сме единни, можем да постигнем добавената стойност, която нашите граждани очакват. Следващата цел е нашият дългосрочен бюджет за периода след 2020 г. и се надявам, че конструктивният дух и силната ангажираност на трите институции по време на преговорите по бюджета за 2019 г. ще бъдат запазени и при тези дискусии. Трябва да се съсредоточим върху навременното му приемане, така че нашите учени, студенти, предприятия, земеделски стопани и региони да не изгубят средства.“

Бюджетът на ЕС за 2019 г. възлиза на 165,8 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения (средствата, за които могат да бъдат сключени договори през дадена година) и 148,2 милиарда евро бюджетни кредити за плащания (средствата, които ще бъдат изплатени).

Близо половината от средствата — 80,5 млрд. евро за поети задължения — ще отидат за стимулиране на европейската икономика, заетостта и конкурентоспособността.

Други 57,2 млрд. евро по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове ще спомогнат за намаляване на икономическите разлики както на национално равнище, така и между държавите членки;

Европейските земеделски стопани ще получат 59 млрд. евро.

Ще бъде засилена и сигурността в рамките на ЕС и извън него. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на ЕС в областта на убежището и други агенции, работещи по въпросите на границите и визите, също ще получат допълнителни средства през 2019 г.

Споразумението се основава на презумпцията, че след като Обединеното кралство напусне Европейския съюз на 30 март 2019 г., то ще продължи да дава принос и да участва в изпълнението на бюджета на ЕС до края на 2020 г., както ако беше държава членка.

За да се утвърди постигнатият компромис, Европейският парламент и Съветът трябва да одобрят официално текста.

Той ще бъде потвърден следващата седмица по време на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

Continue Reading

Най-четени