Свържете се с нас

Еврофинансиране

Министерство на финансите: До края на 2020 не очакваме сериозен ефект от Брекзит

Публикувана

на

До края на 2020 година не се очаква сериозен ефект от Брекзит, заяви Маринела Петрова, заместник-министър на финансите, по време на дискусия, посветена на въздействието върху България от излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Събитието се проведе в Софийския университет и беше организирано от Българската Чийвнинг асоциация. По време на дискусията Маринела Петрова говори за потенциалните директни и косвени ефекти, които Брекзит би оказал върху европейската и по-специално върху българската икономика.

„До края на този програмен период, който е до края на 2020 година, не очакваме съществен ефект върху бюджета на Европейския съюз, който би засегнал страната ни, доколкото всички държави, които вече са започнали изпълнението на тази рамка, са ангажирани и със съответните вноски към бюджета на ЕС,“ заяви заместник-министър Маринела Петрова по време на своето изказване. Тя припомни, че в момента стартират преговорите по многогодишната финансова рамка на Съюза за следващия финансов период, и в този смисъл може да се очаква финансов недостиг в бюджета на ЕС, който би могъл да се преодолее частично с увеличение на националните вноски, като се търсят и нови източници за финансиране на европейския бюджет. Според нея България няма да изпита сериозни затруднения от евентуално увеличение на вноската.

Маринела Петрова цитира данни на Министерството на финансите, според които при двустранната търговия не се очаква съществено влияние към общото икономическо състояние на страната, основно към брутния вътрешен продукт. Това се дължи на факта, че като дял от нашия износ и внос Великобритания заема съответно 11-то и 16-то място и обемите не са толкова високи, че да окажат някакъв значим ефект върху икономиката като цяло. Тя уточни, че „по отношение на инвестициите това, което забелязваме през последните години след кризата, е всъщност отрицателен инвестиционен и финансов поток към България, което означава, че не би следвало да изпитаме сериозен дисбаланс поради Брекзит. Въпреки това размерът на натрупаните британски инвестиции в България е около 2 млрд. евро, или около 5 % от всички преки чуждестранни инвестиции в страната,“ уточни още тя.

Що се отнася до влиянието върху работната сила и заетостта в страната, заместник-министърът на финансите отбеляза, че по данни на службите във Великобритания регистрираните заети българи, дългосрочно пребиваващи във Великобритания, са около 84 хил. души през 2017 година. Тя обясни, че предвид актуалното състояние на преговорите по Брекзит „не очакваме съществени сътресения, които да доведат до излизане на работна ръка от Великобритания, нито съществен прилив на работна ръка в България.“ Тя изрази мнение, че дори да се появи някакво ограничение пред наемането на труд от страни като България във Великобритания, по-скоро мигрантският поток би се насочил към други страни в ЕС, където заплащането на труда е относително по-високо спрямо това в България за съответната категория труд. Маринела Петрова допълни, че ефектът върху заетостта оказва влияние съответно и върху паричните плащания, но по тази линия също не се очаква значително влияние върху нашата икономика, тъй като към момента преводите от чужбина не са съществена сума и представляват около 0,1 % от БВП на България.

По отношение на туризма заместник-министър Петрова вижда известни рискове поради факта, че има вероятност да се въведат визови ограничения или друг вид ограничения пред свободното движение на хора от Великобритания към Европейския съюз, което би ни поставило в сравнително по-неблагоприятна позиция, засилвайки конкуренцията ни с други страни извън ЕС. Тя уточни, че МФ не очаква съществено влияние също и върху банковия сектор, доколкото няма регистрирани банкови институции от Великобритания, опериращи на територията на България. Според нея в по-дългосрочен план може да се очаква някакъв ефект по линия на европейските регулации.

Прочети още
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Еврофинансиране

Одобрени са изменения по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

Публикувана

на

Министерски съвет

Правителството прие Решение за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, като основа за водене на преговори с Европейската комисия.

Съгласно една от промените ще се прехвърлят средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (ОПНОИР), отговарящи на стойността на операция „Изграждане на регионални научни центрове“, в размер на 51.1 млн. евро (европейско и национално финансиране) към Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК). С промяната се пренасочват дейностите, отнасящи се до връзката бизнес-наука с водеща роля на бизнеса като двигател на икономическия растеж и при ясно подчертана роля на научните организации на регионално ниво.

Другата промяна е свързана с повишаване на сигурността, надеждността и непрекъсваемостта на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ. По Инвестиционен приоритет 4.1. на проекта за газова връзка България – Сърбия се предоставя техническа подкрепа за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството, а основната подкрепа се предоставя на проекта за изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България. „Булгартрансгаз“ ЕАД е добавен като конкретен бенефициент по приоритета за дейностите за предоставяне на техническа подкрепа за междусистемната газова връзка България – Сърбия.

Горепосочените изменения са в съответствие с европейското законодателство и няма да дадат отражение върху вече одобрените в ОПИК специфични цели.

Прочети още

Еврофинансиране

Над 2200 договора са подписани през миналата година по ПРСР 2014-2020 г.

Публикувана

на

Правителството одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2017 г. През миналата година са подписани 2291 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 488 639 628 лв.

В кампания 2017 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети над 113 600 заявления. През 2017 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 629 729 001 лв. Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2017 г. са в размер на 87 486 177 лв., от които 64 700 353 лв. са от ЕФГЗ и 22 785 824 лв. – национални средства.

По Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 са извършени плащания за 1 505 003 лв. Изплатените средства по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 са общо 508 322 лв. По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2017 г. са преведени 5 424 902 лв.

През миналата година са изплатени и 123 720 228 лв. по 22 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 29 166 земеделски стопани.

Прочети още

Еврофинансиране

Нови промени в правилника на ИА „Одит на средствата от ЕС”

Публикувана

на

Euro

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС” (ИА ОСЕС). С направените изменения се обезпечава дейността по осигуряване на информационните и комуникационните технологии на Агенцията и поддръжката на компютърната техника и програмното осигуряване, като се предоставя възможност за възлагане на дейността на външен изпълнител.

Изпълнението на специфични одитни дейности по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., се прехвърля от дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”. За ресурсното обезпечаване на извършването на одитната дейност по този финансов механизъм се прехвърлят необходимите щатни бройки от дирекция „Одити на средствата по социална политика и образование” и дирекция „Одити на средствата по териториално сътрудничество и други програми” към дирекция „Одити на средствата по регионална политика”, като в структурата на дирекция „Одити на средствата по регионална политика” се обособяват два отдела.

Направените изменения не водят до увеличаване на щатната численост на ИА ОСЕС, а финансовото и ресурсно обезпечаване на промените ще се извърши в рамките на бюджета на Агенцията.

Прочети още

Еврофинансиране

Гърция успешно излезе от спасителната си програма

Публикувана

на

Greece

Крайната цел на плана за финансова помощ и реформи в страната приключи успешно.

 

Днес Гърция официално приключи своята тригодишна програма за финансова помощ на Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) с успех.

В продължение на три години на страната бяха изплатени 61,9 млрд. евро за подкрепа на макроикономически корекции и рекапитализацията на банките ѝ.

Останалите 24,1 милиарда евро, които са налични под максималния обем на програмата от 86 милиарда евро, не бяха необходими.

Членовете на ЕМС постигнаха споразумение за пакета за финансова помощ през август 2015 г. Гърция също така получи 141,8 млрд. евро заеми и от Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) между 2012 г. и 2015 г.

Общата сума, изплатена от двата спасителни фонда, възлиза на 203,77 млрд. евро.

От 2010 г. до 2012 г. Гърция получи и 52,9 млрд. евро двустранни заеми по т.нар. Гръцки кредитен механизъм от държавите-членки от еврозоната.

Днес можем безопасно да завършим програмата на ЕМС без последващи спасителни програми, тъй като за пръв път от началото на 2010 г. Гърция може да застане на собствените си крака. Това беше възможно благодарение на извънредното усилие на гръцкия народ, доброто сътрудничество със сегашното гръцко правителство и подкрепата на европейските партньори чрез заеми и облекчаване на дълга„, каза Марио Сентено, председател на Съвета на управителите на ЕМС.

Ръководителят на ЕМС Клаус Реглинг заяви: „Гърция е петата страна, след Ирландия, Испания, Португалия и Кипър, която излиза от програма на ЕМФС или ЕМС. Тъй като ЕМС и ЕМФС са най-големите кредитори в Гърция, притежаващи 55% от общия гръцки държавен дълг, нашите интереси са в съответствие с тези на Гърция. Искаме Гърция да бъде още една история на успеха, да бъде процъфтяваща и страна на която инвеститорите се доверяват”.

В хода на програмите си за финансова помощ Гърция се възползва от безпрецедентна солидарност на своите партньори от еврозоната. Благодарение на изключително изгодните условия на ЕМС и ЕМФС с дълъг срок на падежа и ниски лихвени проценти, страната спестява годишно около 12 млрд. евро за обслужване на държавния дълг спрямо БВП – 6,7% всяка година.

ЕСМ ще продължи да си сътрудничи с гръцките органи в рамките на системата за ранно предупреждение на ЕМС, предназначена да гарантира, че страните бенефициери могат да изплатят на ЕМС, каквото е договорено.

За тази цел ЕМС ще получава редовни доклади от Гърция и ще се присъедини към Европейската комисия в редовните ѝ мисии в рамката за засилено наблюдение.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕИБ предостави 100 млн. евро за заеми за МСП във Финландия

Публикувана

на

Парите са за инвестиции по плана Юнкер.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) оповести, че е сключила споразумение с държавното инвестиционно дружество Tesi за 100 млн. евро, които да се използват за предоставяне на заеми на иновативни малки и средни предприятия във Финландия.

Споразумението беше постигнато чрез подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) по „плана Юнкер“.

От юли 2018 г. досега „планът Юнкер“ е дал 7,6 милиарда евро за инвестиции във Финландия и 335 милиарда евро за целия ЕС.

Заместник-председателят на ЕК, Юрки Катайнен, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Европейският фонд за стратегически инвестиции на Инвестиционния план е предназначен да улесни достъпа на малките и средните предприятия до финансиране, необходимо за разширяване, иновации и създаване на работни места. Очаква се около 700 000 малки фирми в цяла Европа да се възползват от него.

И допълни: „Радвам се, че с днешната транзакция Инвестиционният план ще позволи на финландските фирми да се възползват от финансиране от 100 млн. евро„.

 

Прочети още

Еврофинансиране

EK одобри финансова подкрепа за реформите в България

Публикувана

на

EU flag

Те ще бъдат финансирани с 1.5 млн. евро пренасочени от компонента на страната ни по структурните фондове.

Днес Европейската Комисия (ЕК) одобри допълнителни искания от страна на България за техническа помощ чрез Програмата за подкрепа на структурната реформа (ППСР)

Проектите, финансирани с днешното решение, са насочени към реформи в областта на несъстоятелността, като съпътстващите мерки за укрепване на съдебната инфраструктура и корпоративното управление на държавните предприятия.

Проектите ще бъдат финансирани чрез доброволно прехвърляне от България на 1,5 млн. eвро от компонента на страната ни за техническа помощ по европейските структурни фондове и инвестиционни фондове към ППСР.

Работната програма, приложена към решението, очертава действията, които ще бъдат финансирани, и определя приоритетите, целите и очакваните резултати от проектите за реформи. Тези реформи също са от значение за подготовката на плавен преход към чакалнята за еврото – ERM II.

Българските власти са ангажирали да изпълнят редица предходни ангажименти в контекста на очакванията да се присъединят към ERM II и банковия съюз до юли 2019 г.

През 2015 г. Комисията създаде Службата за подкрепа на структурната реформа, за да подпомогне държавите-членки при подготовката, проектирането и осъществяването на институционални, структурни и административни реформи.

Службата управлява Програмата за подкрепа на структурната реформа, която е на разположение на всички държави-членки на ЕС по тяхно искане.

Прочети още
Реклама

Най-четени