Connect with us

Регулации

Нов метод за изчисляването на пенсиите няма да зачита доходите между 1997-1999 г.

Published

on

wallet

Във връзка с промяната в пенсионното законодателство от началото на 2019 г. Националният осигурителен институт (НОИ) подготвя последваща оценка на ефектите от влезлите в сила разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., с фокус върху ефекта от отпадането на дохода за 1997-1999 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент (ИК) на лицата с пенсии, които ще бъдат отпуснати след 31 декември 2018 г.

Предварителните резултати относно влиянието на промяната върху размера на индивидуалния коефициент се извършва въз основа на данни за 67 881 осигурени лица, на които от НОИ са изпратени уведомителни писма през 2018 г., че им предстои да навършат изискуемите години за пенсия през следващата година.

Изключването на доходите за 1997, 1998 и 1999 г. и налагането на ограничение върху крайната стойност на ИК води до увеличение в размера на ИК за 56,8% от обхванатите лица, без промяна остават размерите на ИК на 11,9%, а при 31,3% се получава намаление в ИК. Очаква се в бъдеще делът на негативно засегнатите да продължи да намалява.

Предварителният анализ на данните сочи, че общият ефект от прилагането на промените е увеличение с 0,3% на средния ИК на лицата от разглежданата съвкупност, което показва, че от гледна точка на системата, ефектът е неутрален. Средното увеличение на ИК е 4,3% за съвкупността на лицата с увеличение и запазване на размера, а средното намаление на лицата, за които беше изчислен по-нисък ИК, е 8,3%.

От гледна точка на бюджета на държавното обществено осигуряване, очакванията са промяната да доведе до намаление на разходите за пенсии с 9,1 млн. лв. за 2019 г., което е само 0,09% от общия разход за пенсии, заложен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за настоящата година.

Към този момент намаление на размера на ИК се наблюдава предимно при лица, които в периода 1997-1998 са се осигурявали за по-малък брой месеци на високи доходи.

Инвестиции

През 2020 г. няма да има нови инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни заеми

Published

on

Министерският съвет взе решение в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, които да бъдат финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане.

С това решение ще се осигури последователност при прилагането на мерките за подобряване на бюджетната позиция на фона на продължаващата фискална консолидация и за спазване на фискалните цели, предвидени в Средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 г.

Правителството реши и в проекта на Закона за държавния бюджет за следващата година да бъде предвидена възможност за издаване на държавна гаранция по споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките за осигуряване на достъп на Фонда до инструмент за условно финансиране в размер до 350 млн. eвро.

Continue Reading

Други регулации

Неформалната заетост у нас е 15,9%

Published

on

worker

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Това е заявил министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на конференция срещу недекларираната заетост в България, организирана от КНСБ, съобщава социалното министерство.

По думите на Петков всички проявления на недекларирания труд ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията, е посочил Петков. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, е добавил той.

Министърът е отбелязал, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България. Това се отчита и от ЕК, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9 на сто при средно равнище за ЕС – 16.3 на сто , е посочил министър Петков.

Министър Петков е допълнил, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Той е заявил, че ключово условие за ограничаване на недекларираната заетост в страната е полагането на съвместни усилия от страна на всички партньори за усъвършенстване на механизмите за превенция. “Намирам, че това е правилният път, за да се защитят правата на работниците, да се осигури честна конкуренция между предприятията и да се подобри стабилността на социалноосигурителната и здравноосигурителната система в България”, е казал още министър Петков.

Continue Reading

Други регулации

Необслужваните кредити в ЕС намаляват

Published

on

Valdis Dombrovskis
Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК. Снимка: ЕК.

Това бе оповестено официално от ЕК в нейния четвърти доклад по темата.

Вчера Европейската комисия официално пуликува своя четвърти доклад за напредъка по намаляването на необслужваните заеми. Той потвърждава, че те продължават да намаляват, приближавайки се към равнището си отпреди финсовата криза.

От 2014 г. насам делът на необслужваните кредити в банките от ЕС е спаднал с повече от 50%,  достигайки 3,3 % през третото тримесечие на 2018 г.

Годишното намаление е с 1,1 процентни пункта.

Докладът ще осигури информация за обсъжданията за завършването на банковия съюз на следващата среща на финансовите министри от ЕС на 14 юни, особено за действията, които са необходими за установяването на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД).

Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: “Справянето с оставащите натрупани необслужвани заеми е част от постоянните ни усилия за по-нататъшно подсилване на банковия сектор.

Сега нашите банки са по-капитализирани и по-подготвени да удържат на икономически сътресения. Наскоро ние постигнахме съгласие за една по-надеждна уредба за регулиране и надзор над банките. С оглед на напредъка при намаляването на рисковете призовавам финансовите министри на държавите от ЕС да одобрят още мерки за завършването на банковия съюз.”

Въпреки видимите подобрения високият дял на необслужваните кредити остава предизвикателство някои държави членки.

Ето защо, освен доклада, ЕК издаде и отделно съобщение, с което призова държавите членки и Европейският парламент да ускорят работата по оставащите предложения, с които се допълват действията на ЕС за справяне с проблема.

През март 2018 г. Комисията представи цялостен пакет от мерки като част от плана за действие на ЕС за справяне с необслужваните заеми.

Той включва действия в четири области:

  1. надзор и регулиране на банките;
  2. по-нататъшно реформиране на националните нормативни уредби за реорганизацията, несъстоятелността и събирането на вземания;
  3. развитие на вторичните пазари на проблемни активи и
  4. насърчаване, когато е уместно и необходимо, на реорганизацията на банките.

Вече са предприети важни стъпки за пълното изпълнение на плана за действие на ЕС за справяне с високите равнища на необслужваните заеми.

Пълният текст на „Четвъртия доклад за напредъка по намаляване на необслужваните заеми и рисковете в банковия съюз“ от 12 юни 2019 г., можете да намерите тук.

 

Continue Reading

Данъци

КНСБ: Сивата икономика у нас е 16 %, в ЕС – 11,6%

Published

on

Недекларираният труд у нас е близо 16 на сто, при средно равнище в ЕС около 11, 6 на сто. Това стана ясно на кръгла маса в КНСБ “Превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България”.

В конференцията участваха министрите на финансите и труда Владислав Горанов и Бисер Петков, председателят на парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика Емил Димитров, изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова, председателят на КЗП Димитър Маргаритов, представители национално представителните организации на работодателите, Националният съюз на автосервизите, Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Асоциация на автомобилните производители, Българска асоциация на пострадалите от катастрофи.

Най-засегнатите сектори от това явление са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост, особено в шивашкия сектор. Индустрията е един от секторите с най-нисък „сив“ дял – под 9 на сто, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него един от начините за „изсветляване“ на икономиката е въвеждането на ваучери за услуги в дома. Голяма част от това, което ползваме като домашни услуги, всъщност е в сивия сектор, защото не се издават документи за получените средства. Въвеждането на ваучери с платени осигуровки и данъци за строители, домашни помощници и други, би извадило на светло голяма част от сивия сектор, смята Пламен Димитров.

България трябва да въведе законодателство, което да брани работниците, които сигнализират за работодатели, укриващи данъци и осигуровки, т.на „whistleblowers“, заяви още лидерът на КНСБ. Подобни норми вече се въвеждат в Западна Европа и гарантират сигурността на хората, че няма да бъдат наказани, ако огласят незаконни практики, допълни Димитров.

Друга мярка срещу сивата икономика е чрез Закона за обществените поръчки да се забрани харченето на обществени пари за некоректни работодатели, е становището на КНСБ.

Финансовото министерство винаги е било най-големият радетел за борба със сивата икономика и затова подкрепяме с две ръце инициативата на КНСБ, заяви финансовият министър Владислав Горанов. Той даде пример с петзвездни хотели във Велинград и Банско, в които персоналът се осигурявал под минималната работна заплата. Очевидно НАП трябва да се намеси сериозно, за да спре тези практики, обяви Владислав Горанов.

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, добави той.

Министърът на труда отбеляза, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България, Това се отчита и от Европейската комисия, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9% при средно равнище за ЕС – 16.3%, посочи министър Петков.

Министър Петков посочи, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Крайно време е да има осъден работодател за умишлено укрити осигуровки, заяви още президентът на КНСБ Пламен Димитров. Законовият текст, който криминализира това деяние, е факт, трябва да се предприемат съответните действия, за да се покаже на всички, че така повече не може, допълни лидерът на синдиката.

„Повишава са броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни авточасти със съмнително качество. В България над 70 на сто от сервизите са в „сивия” сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот“, подчерта Владимир Дочев от Националната камара на автосервизите. По думите му България остава единствената страна в Европа, в която ремонтът на изключително отговорни системи и агрегати в автомобила (кормилна, спирачна и др.) често се извършва от неправоспособни и несертифицирани механици, което нерядко води до тежки последици. Камарата иска закон за автосервизите, които да регламентира тези дейност и да наложи стандарти, които да помогнат за опазването на човешки животи.

Строителството е сред секторите с най-висок дял на „сивота“. Една от мерките да бъде изваден от там е обекти над 100 квадрата да се изграждат само от фирми, които са членове на строителната камара, пък поиска Цветелина Иванова от строителната федерация към КНСБ.

Според Георги Медаров, който се изказа от името на Федерацията на независимите синдикати в леката промишленост, трябват социални стандарти във фирмите, които да гарантират, че компаниите спазват правата на работниците си и не укриват налози и осигуровки.

Continue Reading

Други регулации

ЕК даде Испания на Съда на ЕС

Published

on

Madrid
Изглед от Мадрид. Снимка: А. Симеонов.

Причината – иберийската страна налага непропорционални санкции на гражданите си за несъобщаване на активи, държани в чужбина.

Вчера Европейската комисията (ЕК) реши да даде Испания на Съда на ЕС заради налаганите от нея на непропорционални санкции на испанските данъкоплатци за непредставянето на отчети за активите им държани в други държави от ЕС и ЕИП.

Испания изисква от местните данъкоплатци да предоставят информация за активите, които държат в чужбина. Това включва имоти, банкови сметки и финансови активи.

Ако не предоставят пълна информация по темата и в определени срокове, испанците биват глобявани, със суми, които са по-високи от тези за подобни нарушения вътре в страната и често дори да надхвърлят стойността на активите, държани в чужбина.

Комисията счита, че такива санкции за неправилно или закъсняло спазване на това законно задължение за предоставяне на информация са непропорционални и дискриминационни.

Според ЕК те възпират бизнеса и частните лица да инвестират или да се движат през границите на единния пазар.

Поради тази причина, Комисията счита, че подобни разпоредби противоречат на основните свободи в ЕС, като свободното движение на хора, свободното движение на работници, свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.

ЕК е открила процедурата за това за нарушение още през ноември 2015 г. с официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище на 15 февруари 2017 г.

Понеже досега Испания не е изпълнила тези препоръки, Комисията вчера е взела решението да сезира Съда на Европейския съюз.

 

 

Continue Reading

Регулации

При 23% от направените проверки на обществени поръчки от АДФИ има нарушения

Published

on

Министерският съвет прие Отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2018 г. През изминалата година органите на АДФИ са приключили 513 финансови инспекции по реда на чл. 238, ал. 4 от ЗОП и проверки по чл.80а, ал.5 от Закона за енергетиката. В сравнение с 2017 г. се наблюдава увеличение с 20 % на направените проверки, информира  от пресцентъра на Министерския съвет .

С най-голям дял, както и през 2017 г, са проверките, извършени в общини – 68 %. Направените инспекции допринасят за повишаване на ефективността при разходване на публични средства от органите на местното самоуправление.

Приоритет на АДФИ е осъществяването на последващ контрол по спазването на законодателството в областта на обществените поръчки. През 2018 г. финансовите инспектори са проверили 1 204 обществени поръчки на стойност близо 1,4 млн. лева. Проверени са 2 337 договора за възлагане на обществени поръчки, което е с 45 % повече спрямо предходната година. При 23 % от случаите са констатирани нарушения, свързани с неспазване на принципите на ЗОП.

В резултат на реализираната инспекционна дейност за отчетния период са съставени 981 акта за установяване на административни нарушения, от които 959 акта на физически лица и 22 – на юридически лица.

АДФИ е дала 68 писмени указания на ръководителите на проверяваните организации за преустановяване на извършване на нарушения и/или отстраняване на вредните последици от тях в съответствие с разпоредбите на чл.18, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.

135 доклада от финансови инспекции, при които е установено наличие на данни за извършено престъпление, и от извършени финансови инспекции, възложени с прокурорско постановление, са изпратени на органите на прокуратурата.

През 2018 г. са подадени 549 сигнала от държавни органи, физически и юридически лица. Това е показател, че АДФИ се ползва с доверие и изпълнява основната си функция – защита на публичния финансов интерес.

Continue Reading

Най-четени