Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност.

С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.

Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.

Тя за испанската застрахователна компания MAPFRE.

Втората по големина банка в Испания, Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (BBVA), обяви днес в прессъобщение на сайта си, пускането на първата структурирана зелена облигация, която използва блокчейн технология за договаряне на условията.

Това е частно пласиране, в което испанската застрахователна къща MAPFRE инвестира шестгодишна облигация в размер на 35 милиона евро за финансиране на устойчиви продукти.

С тази емисия облигации групата BBVA демонстрира, че притежава средствата, знанията и ангажимента да предоставя на своите клиенти най-съвременни продукти, базирани на най-новите технологии и иновативни устойчиви решения.

Тази сделка е едновременно устойчива и високотехнологична.

Структурираните облигации са прехвърляеми активи с фиксиран падеж и възвръщаемост, която може да се основава на лихвени проценти, акции, индекс или валутен курс.

Хуан Гарат, ръководител на BBVA за глобалните продажби, отбеляза: „Използването на технологията за споделена счетоводна книга (distributed ledger technology, DLT) – за тази транзакция ни позволи да опростим процесите и да рационализираме сроковете за преговори, което е в съответствие с нашето преследване на върхови постижения в обслужването на клиенти”.

Хосе Луис Хименес, главен инвестиционен директор на MAPFRE, обясни, че тази облигация „допринася за диверсификацията на инвестиционния портфейл на MAPFRE и го прави с иновативен и устойчив продукт – две качества, които напълно съответстват на инвестиционната политика на компанията“.

Естонският орган за финансов надзор нареди на банката да преустанови работата си в страната му.

След скандала със съмнителни транзакции на естонския клон на Danske Bank за периода 2007 – 2015 г. основно към Русия, естонският Орган за финансов надзор (FSA) нареди на датската банка да преустанови банковите си операции в Естония, съобщи днес самата тя в съобщение на сайта си.

„Признаваме, че сериозният случай на евентуално пране на пари в Естония е оказал отрицателно въздействие върху естонското общество и на този фон е най-добре, че Danske Bank прекратява дейността си в Естония”, заяви Йеспер Нилсен, временно изпълняващ длъжността – главен изпълнителен директор на Danske Bank.

„Съжаляваме, че напускаме Естония по този начин, но разбираме сериозността, с която естонската FSA гледа на този случай, и ще закрием останалите си дейности, както се изисква. Ще продължим сътрудничеството си с естонските и други компетентни органи” – допълни той.

Независимо от нотификацията от страна на естонската FSA и в съответствие със стратегията си за фокусиране върху основните ѝ скандинавски пазари, освен в Естония, Danske Bank е взела решение едновременно с това да закрие и дейностите си в Латвия и Литва, както и в Русия.

Остава да работи само центърът за споделени услуги на Danske Bank в Литва, който изпълнява редица административни функции.

По този повод, Йеспер Нилсен продължава: „През последните години проведохме стратегия за фокусиране върху нашите основни скандинавски пазари и също така намалихме балтийските си дейности във връзка с това. Решението за пълно закриване на нашите дейности в Балтийските страни и в Русия е изцяло в съответствие с тази стратегия. В тясно сътрудничество със съответните органи ще гарантираме, че процесът отчита интересите на клиентите и служителите по най-добрия възможен начин.”

От 1.3.2019 година председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова се присъединява към екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Караиванова е номинирана от Министерски съвет за представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР. Tя депозира пред Народното събрание оставката си като председател на Комисията за финансов надзор (КФН), която влиза в сила от началото на месец март 2019 г.

Кариерата на Караиванова започва като експерт в Министерство на финансите, като достига до позицията заместник-министър, която заема в два кабинета. Беше  избрана за председател на КФН през 2016 г. Поемайки поста тя представи концепция с ясно разписани ангажименти, които трябваше да изпълни в шестгодишен мандат. Пред журналисти днес Караиванова заяви, че след 2 години и половина упорита и целенасочена работа може да отчете наличието на всички предпоставки за изпълнена концепция в цялост.

През този период бе извършена за първи път от създаването на КФН реформа по отношение подобряване на надзора на небанковия финансов сектор, която  установи процедури, включващи  риск базиран надзор; начина на финансирането на дейността на КФН; определяне на отговорностите на председател, заместник-председатели и член на комисията. По този начин се гарантира европейският облик на небанковия финансов регулатор и го превръща в модерна  и прозрачна институция. Тази реформа беше осъществена след споразумение с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) като резултат на преглед и препоръки от Международния валутен фонд и Световната банка и е наблюдавана от Европейската комисия. Промяната в начина на функциониране на КФН е условие за допускането на България в механизма ERMII. Бе одобрен Законът за КФН, чиито основни промени са свързани с европейските правни норми, касаещи нефинансовия пазар и регулациите му. С промените в пленарна зала в Закона се прие философията за колективен ръководен орган като метод за ефективно  и прозрачно управление на регулатора.

В края на декември 2018 година вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране, са в размер на 2,446 млрд. лв. (2,3% от БВП), докато в края на декември 2017 година бяха за 2,748 млрд. лева (2,7% от БВП ), показват предварителните данни на Българската народна банка.

Те намаляват с 11% (302,3 млн. лева) на годишна база, а нарастват с 0,5% (12,6 млн. лева) в сравнение с края на септември 2018 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 92,4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 94,5 млн. лева (в т.ч. 18,5 млн. лева през четвъртото тримесечие на 2018 г.), а закупените – 2,1 млн. лева (в т.ч. 0,4 млн. лева през четвъртото тримесечие на миналата година).

За трето тримесечие банковата статистика регистрира забавяне на ръста на заемите от компании, отпускащи “бързи кредити”, след като в продължение на 12 поредни тримесечия, до март миналата година кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше.

В матуритетната структура преобладават кредитите за над пет години, които са 1,073 млрд. лева в края на декември. Те се увеличават с 1,9% (19,9 млн. лева) в сравнение с година по-рано и с 1,2% (12,8 млн. лева) на тримесечна база.

Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 38,3% в края на декември 2017 г. до 43,9% в края на четвъртото тримесечие на 2018 година.

Към 31 декември 2018 г. вземанията по кредити с матуритет над една до пет години са 664 млн. лева. Те намаляват с 15,7% (123,8 млн. лева) на годишна база, а се увеличават с 1,7% (11,2 млн. лева) на тримесечна.

Вземанията по кредити с матуритет до една година в края на миналата година са 498,5 млн. лева, като за една година намаляват с 11,8% (66,5 млн. лева), а нарастват с 2,5% (12,2 млн. лева) в сравнение с края на септември миналата година.

Десетата юбилейна дарителска кампания на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“ събра 264 834 лв. в подкрепа на 24 важни за обществото здравни, социални, културни и еко каузи. Към този момент сумата е с над 23% по-голяма спрямо миналогодишната кампания, като дарения могат да бъдат правени през цялата година на платформата izberi.rbb.bg. Тенденция е както ръстът при даренията на служители на Групата Райфайзен в България и на самата банка, така и на събраната сума от въшни дарители, която през настоящата кампания достигна 43 хил. лв. или над двойно повече от предходната.

„Резултатите от юбилейното издание на „Избери, за да помогнеш“ към момента доказват, че българското общество има нужда от дарителската ни кампания и я разпознава като надежден начин за проява на съпричастност. Увеличениято на броя на дарилите служители на банката, на събраните средства и на приноса на широката общественост ни мотивират и в бъдеще да бъдем сред най-социално ангажираните компании“, каза Оливер Рьогл, председател на УС на Райфайзенбанк (България).

За десетте години, през които се провежда, „Избери, за да помогнеш” е подкрепила с общо 2.98 млн. лв. 257 значими проекти в четирите основни сфери – здравеопазване, социални дейности, култура и образование, опазване на околната среда.

Най-много средства в десетото юбилейно издание на дарителската инициатива на Райфайзенбанк събраха проектите на Клиниката по детска хирургия към болница „Св. Георги“ Пловдив (46 222 лв.), Българската Коледа (35 204 лв.) и на болница „Шейново“ (27 422 лв.). Най-подкрепен социален проект е грижата на „Каритас“ за възрастни хора в собствения им дом (26 655 лв.), а в сфера Култура и образование най-много средства събра парк-музей Шипка – 7 948 лв. за възстановяване на информационните каменни плочи в мемориалния комплекс. Сред проектите, свързани с природата и опазването на околната среда, най-много дарители предпочетоха проекта на Планинската спасителна служба – със събраните 13 107 лв. ще бъдат закупени ремаркета за превоз и нощуване на кучетата спасители.

Дарителската платформа izberi.rbb.bg остава активна, като на нея освен дарения за избраната кауза, широката общественост ще може да се запознае с реализираните проекти и с отчетите на организациите за изразходваните средства.