Connect with us

Данъци

Правителството отчете над 1,8 млрд. лв бюджетен излишък за първото тримесечие

Published

on

Министерски съвет

Министерският съвет одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2019 г., съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по Консолидираната фискарна програма (КФП) на касова основа към месец март 2019 г. е положително в размер на 1 806.7 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 662,6 млн. лв. и от излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП през първото тримесечие на 2019 г. са в размер на 10 857.8 млн. лв. или 24.8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 212.6 млн. лв. (13.4 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 425.2 млн. лева.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 520.3 млн. лв., което представлява 24.7 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 445.5 млн. лв. или 22% от предвидените в разчетите за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 286.9 млн. лв., което е 26.1 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940.6 млн. лв. или 27.2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2019 г. е 74.4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 276.5 млн. лв. (23.9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 59.0 млн. лв. или 24.9 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 333.4 млн. лв. или 28.5 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 454.5 млн. лв., което представлява 23.6 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 10,8 на сто.

Неданъчните приходи са в размер на 1 775.7 млн. лв., което е 26.8 % от годишните разчети. Вносителят – Министерство на финансите, отбелязва, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, поради влезлите в сила от 01.07.2018 г. промени в Закона за енергетиката, с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите три месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.

Приходите от помощи са в размер на 561,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2019 г. възлизат на 9 051.1 млн. лв., което е 20.4 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 8 628.2 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с март 2018 г., е основно поради по-високия размер на вноската в общия бюджет на ЕС, на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г.) и други.

Нелихвените разходи са в размер на 8 208.9 млн. лв., което представлява 19.4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2019 г. са в размер на 7 678.4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 523.9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 376.1 млн. лв. или 56.2 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 466.1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2019 г. е 10.33 млрд. лв., в т.ч. 9.97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,36 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Информацията е изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

Данъци

Ресторанти, барове и дискотеки с 9% ДДС

Published

on

Данък добавена стойност (ДДС) за ресторантите и развлекателните заведения ще бъде намален на 9%, съобщиха от правителствената пресслужба. Решението е на парламентарната група на ГЕРБ като мярка за подкрепа на тези сектори заради пандемията.

По-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че може да бъде свалено и ДДС на книгите. Ниската ставка обаче няма да важи за “основните храни”, както беше предложено първоначално.

Очаква се отстъпката да взеле в сила още през месец юни тази година. От своя страна властите ще наблюдават дали секторът ще излезе напълно на светло и дали цените също ще паднат с 11%.

Continue Reading

Данъци

НАП организира семинари за прилагането на Наредба Н18

Published

on

NAP Nacionalna Agencia za prihodite

Националната агенция за приходите започва поредица от семинари в градовете Бургас, Варна, Пловдив, и Велико Търново. Поводът е наближаващите крайни срокове за привеждане дейността на търговците в съответствие с изискванията на Наредба Н-18. В пряк диалог експерти от НАП ще разяснят основните изисквания на нормативния акт, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. Ще се даде информация за правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

Ще се разискват специфични казуси и въпроси на бизнеса, финансово-счетоводната общност и на всички заинтересовани от прилагането на Наредба Н-18.

Дните на семинарите са:

Бургас – 7 ноември, от 13.00 до 17.00 часа в Голямата зала на Областна управа Бургас. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: h.uzunov@ro02.nra.bg

Пловдив – 8 ноември от 13.00 до 17.00 часа в Аудитория 2 на Агрономическия факултет на Аграрния университет, Пловдив. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: e.manolova@ro16.nra.bg

Велико Търново – 21 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала 5, блок 1 на Областна управа Велико Търново. Записване за участие до 20 ноември, на имейл e.kosturkova@ro04.nra.bg

Варна – 22 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала Пленарна в Община Варна. Записване за участие до 19 ноември, на имейл v.marinova@ro03.nra.bg.

Continue Reading

Данъци

С11% по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие отчете НОИ

Published

on

С над 11 на сто по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие спрямо година назад, отчитат от Националният осигурителен институт. Разходите за януари-март са само с 2.6 процента по-високи, спрямо първото тримесечие на 2018-а. 99 на сто от разходите за периода са за пенсии и социални обезщетения. За тях са платени над 2,7 млрд. лева.

Към края на първото тримесечие балансът по бюджета на общественото осигуряване е положителен – възлиза на 33 милиона лева, предава БНР. Това се дължи преди всичко на факта, че приходите от осигуровки нарастват по-бързо, отколкото разходите за пенсии и краткосрочни обезщетения.

От осигуровки са събрани близо 1,8 милиарда лева. Изплатените суми са за 2,7 милиарда. От централния бюджет към НОИ са трансферирани близо един милиард лева, което е намаление с 10% спрямо същия период на миналата година.

От НОИ отчитат нарастване на изплатените средства за обезщетения – 4,5 процента. Причината е по-високият доход на осигурените, който е база за изчисляване на средствата.

Continue Reading

Данъци

ИПИ: Дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци

Published

on

За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт, коментира в свой анализ Явор Алексиев от ИПИ.

По този начин, както и през 2015 г., фокусът е поставен върху евентуално увеличаване на размера на данъка върху доходите на физическите лица (с до 2 процентни пункта) в полза на общините (10+2), вместо изпълнение на стратегическия ангажимент за споделяне на част от вече събираните приходи (8+2). Така за втори пореден път, в навечерието на местни избори дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци – тема, която, както показахме преди месец, е табу за местните власти в подобни периоди. Никой няма интерес да обсъжда по-високи данъци, докато избирателите се отправят към урните, включително премиерът Борисов, който бързо се опита да сложи край на дебата.

Алексиев припомня, че отказът на поредица от правителства да преследват отдавна поетия ангажимент за фискална децентрализация е ясно описан в действащата Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г. По отношение на изпълнението на предходната стратегия (2004-2015) там се казва: „Процесът на децентрализация бе блокиран […с] отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините“.

Представете си обаче колко различна би била предизборната реторика на кандидатите за кметове и общински съветници, ако вместо правото да вдигат данъци им се предлага свободно да управляват част от вече събираните такива. Това би създало предпоставки за реална политическа надпревара, базирана на идентифициране на местни проблеми и предлагането на решения за тях – далеч отвъд киченето с/оплюването на резултатите от европейски проекти, което ни очаква. Споделянето на част от постъпленията от вече събирания данък върху доходите на физическите лица с общините ще намали не само съществуващите политически зависимости, изразяващи се в непрестанните молби към Министерски съвет за отпускане на допълнителни средства за местната власт, но и зависимостта на местните власти от европейски средства. Дори чисто математически структурният ефект, който моделът „8+2“ ще постигне върху разпределението на публичните разходи между централната и местната власт ще бъде по-ясно изразен от алтернативата „10+2“. В идеалния вариант, когато общините получат правото не само на споделени приходи, но и да определят размера на ставката в определени граници, възможността им да оказват влияние върху условията за живот и правене на бизнес също ще бъде по-голяма, в сравнение с алтернативата – да натоварят допълнително данъкоплатците, пише икономистът.

Има и друго – ако процесът на фискална децентрализация тръгне в посока „нагоре“, ще бъде създаден прецедент, който трудно ще бъде нарушен в следващи периоди. Ако централната власт си „запази“ 10-те процента върху доходите, логично е да очакваме всяка следваща стъпка в посока фискална децентрализация отново да е свързана с увеличаване на общата данъчна тежест в икономиката. Този подход: 1) ще направи всяка следваща стъпка в посока независимост на местните финанси по-трудна и обществено по-неприемлива; и 2) ще бръкне по-дълбоко в джоба на данъкоплатците, като в същото време ще доведе и до общо влошаване на външната конкурентоспособност на българската икономика.

 

Continue Reading

Данъци

НСОРБ поискаха 2% от подоходния данък

Published

on

Националното сдружение на общините (НСОРБ) настоява 2% от 10-процентния данък върху доходите да отива директно в местните бюджети. Изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че българските местни власти са единствените в ЕС, които разчитат само на имуществени местни данъци, докато в другите държави местните власти пълнят хазните си и от имуществени, и от подоходни данъци.

„Нашето предложение не е да има общинска надбавка върху подоходния данък, а да имаме собствен подоходен местен данък, за сметка на намаляване на националния. За нас пряката фискална връзка с бизнеса се изразява в 2% от подоходния данък“, казва Георгиева, цитирана от economic.bg.

Нейният коментар идва след изказването на вицепремиера Томислав Дончев, че след местните избори през октомври ще е подходящ момент да се започне отново дискусията за възможността общините да налагат допълнителна надбавка върху подоходния данък.

Георгиева заяви, че мнението на Сдружението съвпада донякъде с изказването на Дончев, основно в частта, че общините имат нужда от начин да подобрят приходната си част. Тя добави, че в момента местните власти събират 7 данъка, но 4 от тях – наследственият, патентният, туристическият и данъкът върху такситата – не носят почти никакви приходи. „От тях ние формираме 4% от собствените си данъчни приходи. Нашите местни приходи се формират от данъка върху колите, данъка върху имотите и имуществените данъци“, коментира Георгиева.

По нейните думи в последните 3-4 години общините имат много добра събираемост на съществуващите данъци и такси. „Данъчните администрации укрепнаха като структури и инструментариум. В момента събираемостта на местните данъци и такси е 70-80%, на места до 90%. Но тези приходи не са достатъчни, за да се формира толкова добра общинска приходна база, която да ни позволява да отговорим на по-голям брой потребности на местното население“, добави тя.

Continue Reading

Данъци

Икономист: Данъчната система у нас е безнадеждно остаряла

Published

on

money

Данъчната система у нас е безнадеждно остаряла, архаична. Тя е една зомби система. Лошото е, че финансовото министерство и правителството избягват да дискутират проблема за евентуалната ѝ промяна. МФ проявява форма на инат и на нежелание за дискутиране на въпроса“. Това каза пред БНР проф. Гарабед Минасян по повод предложените от КНСБ мерки за промени в данъчната система.

Според него това не е проблем на коалицията, защото това, което се подсказва от страна на ГЕРБ, обикновено се приема от коалиционните партньори.

По думите на Минасян трябва да се дискутира върху темата за промяна на модела на плоския данък:

Министерството на финансите не желае да си разваля комфорта, затова не повдига темата. Това, което КНСБ предлага, е форма на търсене на начин да провокира МФ да мисли по тези въпроси, а не да бяга от отговорност“.

Средно в Европейския съюз постъпленията от преки данъци са сравними по обем с постъпленията от косвени данъци. При нас постъпленията от косвени данъци превишават два и половина пъти постъпленията от преките данъци. А постъпленията от косвените данъци са регресивен данък. Те се плащат от преобладаващата част, преди всичко от хората в долната част на подоходната скала. Това, което КНСБ предлага, е някаква форма на въвеждане на отделни мерки, които облекчават това преразпределение на богатството. Тези мерки са палиативни. Трябва да се говори изобщо за промяна на данъчната система у нас“, коментира той.

Според икономистът Красен Станчев предложенията на КНСБ, ако бъдат реализирани, ще доведат до намаляване на приходите в бюджета и до поставяне на хората в неравно отношение спрямо данъчната система. “Третият ефект ще е създаване на конфликти между различните групи на населението”. Според него „една система, която работи и не е счупена, не може да бъде поправена, а ако се започне поправяне, първо трябва да се счупи. Това обяснява т.нар. „консерватизъм” на данъчната политика, което е нещо много добро“.

„Т.нар. „равен данък” в момента третира всички еднакво. Когато се въведе необлагаем, минимум между 540 000 и 750 000 души ще изгубят стимул да станат по-богати, да излязат от минималната работна заплата. Не малка част от тези хора ще започнат да крият данъци. Същото се отнася и за младите семейства”, допълни икономистът.

Не се отчита много интересен факт – 135 000 души в България плащат данък на високия сегмент. На тях се дължат 54% от приходите от този данък в бюджета. Когато въведете данък богатство, тогава част от тези хора ще ги накарате да правят нещо друго и те няма да имат проблем да го правят. Много често се говори за това, че преките и косвените данъци в България не били равни като източници на приход към бюджета. Когато към преките данъци сложите и т.нар. осигурителни вноски, тогава са си точно 50 на 50“.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени