Connect with us

Данъци

Правителството отчете над 1,8 млрд. лв бюджетен излишък за първото тримесечие

Published

on

Министерски съвет

Министерският съвет одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2019 г., съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по Консолидираната фискарна програма (КФП) на касова основа към месец март 2019 г. е положително в размер на 1 806.7 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 662,6 млн. лв. и от излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП през първото тримесечие на 2019 г. са в размер на 10 857.8 млн. лв. или 24.8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 212.6 млн. лв. (13.4 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 425.2 млн. лева.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 520.3 млн. лв., което представлява 24.7 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 445.5 млн. лв. или 22% от предвидените в разчетите за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 286.9 млн. лв., което е 26.1 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940.6 млн. лв. или 27.2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2019 г. е 74.4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 276.5 млн. лв. (23.9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 59.0 млн. лв. или 24.9 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 333.4 млн. лв. или 28.5 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 454.5 млн. лв., което представлява 23.6 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 10,8 на сто.

Неданъчните приходи са в размер на 1 775.7 млн. лв., което е 26.8 % от годишните разчети. Вносителят – Министерство на финансите, отбелязва, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, поради влезлите в сила от 01.07.2018 г. промени в Закона за енергетиката, с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите три месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.

Приходите от помощи са в размер на 561,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2019 г. възлизат на 9 051.1 млн. лв., което е 20.4 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 8 628.2 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с март 2018 г., е основно поради по-високия размер на вноската в общия бюджет на ЕС, на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г.) и други.

Нелихвените разходи са в размер на 8 208.9 млн. лв., което представлява 19.4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2019 г. са в размер на 7 678.4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 523.9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 376.1 млн. лв. или 56.2 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 466.1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2019 г. е 10.33 млрд. лв., в т.ч. 9.97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,36 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Информацията е изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

Данъци

У нас се появиха счетоводни услуги за дропшипинг и афилиейт

Published

on

Научете как се осчетоводяват приходите от тези онлайн дейности

 

С бързото развитие на електронната търговия през последните години, у нас навлязоха и някои свързани с нея подсегменти, сред които едни от най-динамично развиващите се са моделите на дропшипинга и афилиейт продажбите. Тези два бизнес модела позволиха на много повече малки предприемачи да се включат в бързо развиващата се онлайн екосистема и да печелят от нарастващия интерес на потребителите. Без да се налага да разполагат с продукти на склад и да извършват логистика, както и други несвойствени за тях дейности. Нови за електронната търговия играчи като медии, блогъри, влогъри и други също се включиха в процеса.

 

Какво е дропшипинг?

 

Дропшипингът представлява търговски модел, при който продавачът физически не притежава стоката и не разполага с нея в наличност, но същевременно я рекламира и при реализирана продажба с получените от клиента си пари я закупува от нейния доставчик, който пък от своя страна има задължението да я достави. Моделът се определя като безрисков и неизискващ голям стартов капитал.

 

Какво е афилиейт?

 

Афилиейт програмите, от своя страна, са вид маркетингов инструмент, който представлява форма на сътрудничество между собственици на уебсайтове. При тях собственикът на дадена стока или услуга изплаща комисионна на своя партньор, в зависимост от вида на партньорската програма. Когато говорим за Pay-Per-Sale програма, на партньорския сайт се изплаща комисионна при реализиране на продажба от клиент, дошъл чрез кликане на банер, линк или текстова връзка от неговия сайт. При Pay-Per-Lead модела партньорският сайт получава комисионната си, ако посетител, дошъл чрез кликане от него, се регистрира за ползване на сайта – собственик и попълни формуляр. Третият вид афилиейт програма – Pay-Per-Click – гарантира плащане на партньорския сайт тогава, когато негов потребител кликне върху банер, линк или текстова връзка, водещи до сайта – собственик.

 

Двата модела имат много предимства и улесняват значително стартирането на онлайн бизнес, свеждайки първоначалната инвестиция до минимум. По този начин много хора лесно могат да навлязат в ecommerce бранша и да започнат да печелят, развивайки своя проект.

 

Проблемът

 

Това обаче води и до редица проблеми, свързани с осчетоводяването на приходите от тези дейности. Дропшипингът и афилиейт продажбите все още са съвсем нова област. Тя е сложна за някои счетоводители, които нямат опит с онлайн технологиите.

 

“Навлизането на иновациите създава нови предизвикателства пред счетоводителите и изисква нов вид комплексни познания от тях. Затова нашият екип инвестира време и ресурси в обучението и експертизата в тези иновативни области. Резултатът е, че днес можем да предложим една счетоводна услуга, която е напълно съобразена с новите реалности и е насочена към иновативните уеб предприемачи в областта на афилиейт и дропшипинг продажбите” – коментира Вероника Мартинова, Директор отдел продажби и маркетинг на счетоводна къща Брейн Сторм Консулт, която предлага услуга по счетоводно обслужване на приходите от афилиейт програми и дропшипинг.

 

Екипът на счетоводната къща има опит с всички техни подвидове и може да улесни предприемачите, работещи в бранша, да извършват своята дейност официално и съобразно съществуващите закони, без да се притесняват, че нарушават някоя регулация.

 

Continue Reading

Данъци

ДДС става 9% за ресторантьорските и кетъринг услуги, за доставката на книги и за бебешките храни и пелени

Published

on

Без нисък ДДС останаха туроператорите, както и виното и бирата в ресторантите

 

Депутатите гласуваха днес окончателно промените в Закона за данък върху добавената стойност. Те приеха на второ четене ДДС да падне от 20 на 9% за ресторантьорските и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна. Данъкът пада и за доставка на физически и електронни книги.

Управляващата коалиция се обедини около идеята за 9-процентово ДДС за хотелиерските услуги като мярка срещу икономическите последици от COVID-кризата. Представителите на бранша пък сами предложиха осигурителния праг на някои от работещите в сектора да бъде повишен от 610 на 800 лева.

Мнозинството изрази подкрепа за текстовете на депутати от ДПС, с които се редуцира ДДС за детските стоки, подходящи за бебета и малки деца, както и за бебешки пелени и други хигиенни артикули. С мярката от партията се надяват да допринесат за преодоляване на негативната демографска статистика в страната.

Идеята на „Обединени патриоти“ за по-нисък данък на туроператорските услуги и нискоградусните алкохолни напитки като виното и бирата не бе подкрепена при гласуването в зала.

Промените влизат в сила на 1 юли 2020 година. Те обаче ще имат временно действие – до 31 декември 2021 година. Все още не е ясно дали президентът Румен Радев ще наложи вето върху законовите промени.

Continue Reading

Данъци

Ресторанти, барове и дискотеки с 9% ДДС

Published

on

Данък добавена стойност (ДДС) за ресторантите и развлекателните заведения ще бъде намален на 9%, съобщиха от правителствената пресслужба. Решението е на парламентарната група на ГЕРБ като мярка за подкрепа на тези сектори заради пандемията.

По-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че може да бъде свалено и ДДС на книгите. Ниската ставка обаче няма да важи за “основните храни”, както беше предложено първоначално.

Очаква се отстъпката да взеле в сила още през месец юни тази година. От своя страна властите ще наблюдават дали секторът ще излезе напълно на светло и дали цените също ще паднат с 11%.

Continue Reading

Данъци

НАП организира семинари за прилагането на Наредба Н18

Published

on

NAP Nacionalna Agencia za prihodite

Националната агенция за приходите започва поредица от семинари в градовете Бургас, Варна, Пловдив, и Велико Търново. Поводът е наближаващите крайни срокове за привеждане дейността на търговците в съответствие с изискванията на Наредба Н-18. В пряк диалог експерти от НАП ще разяснят основните изисквания на нормативния акт, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. Ще се даде информация за правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

Ще се разискват специфични казуси и въпроси на бизнеса, финансово-счетоводната общност и на всички заинтересовани от прилагането на Наредба Н-18.

Дните на семинарите са:

Бургас – 7 ноември, от 13.00 до 17.00 часа в Голямата зала на Областна управа Бургас. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: h.uzunov@ro02.nra.bg

Пловдив – 8 ноември от 13.00 до 17.00 часа в Аудитория 2 на Агрономическия факултет на Аграрния университет, Пловдив. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: e.manolova@ro16.nra.bg

Велико Търново – 21 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала 5, блок 1 на Областна управа Велико Търново. Записване за участие до 20 ноември, на имейл e.kosturkova@ro04.nra.bg

Варна – 22 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала Пленарна в Община Варна. Записване за участие до 19 ноември, на имейл v.marinova@ro03.nra.bg.

Continue Reading

Данъци

С11% по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие отчете НОИ

Published

on

С над 11 на сто по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие спрямо година назад, отчитат от Националният осигурителен институт. Разходите за януари-март са само с 2.6 процента по-високи, спрямо първото тримесечие на 2018-а. 99 на сто от разходите за периода са за пенсии и социални обезщетения. За тях са платени над 2,7 млрд. лева.

Към края на първото тримесечие балансът по бюджета на общественото осигуряване е положителен – възлиза на 33 милиона лева, предава БНР. Това се дължи преди всичко на факта, че приходите от осигуровки нарастват по-бързо, отколкото разходите за пенсии и краткосрочни обезщетения.

От осигуровки са събрани близо 1,8 милиарда лева. Изплатените суми са за 2,7 милиарда. От централния бюджет към НОИ са трансферирани близо един милиард лева, което е намаление с 10% спрямо същия период на миналата година.

От НОИ отчитат нарастване на изплатените средства за обезщетения – 4,5 процента. Причината е по-високият доход на осигурените, който е база за изчисляване на средствата.

Continue Reading

Данъци

ИПИ: Дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци

Published

on

За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт, коментира в свой анализ Явор Алексиев от ИПИ.

По този начин, както и през 2015 г., фокусът е поставен върху евентуално увеличаване на размера на данъка върху доходите на физическите лица (с до 2 процентни пункта) в полза на общините (10+2), вместо изпълнение на стратегическия ангажимент за споделяне на част от вече събираните приходи (8+2). Така за втори пореден път, в навечерието на местни избори дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци – тема, която, както показахме преди месец, е табу за местните власти в подобни периоди. Никой няма интерес да обсъжда по-високи данъци, докато избирателите се отправят към урните, включително премиерът Борисов, който бързо се опита да сложи край на дебата.

Алексиев припомня, че отказът на поредица от правителства да преследват отдавна поетия ангажимент за фискална децентрализация е ясно описан в действащата Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г. По отношение на изпълнението на предходната стратегия (2004-2015) там се казва: „Процесът на децентрализация бе блокиран […с] отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините“.

Представете си обаче колко различна би била предизборната реторика на кандидатите за кметове и общински съветници, ако вместо правото да вдигат данъци им се предлага свободно да управляват част от вече събираните такива. Това би създало предпоставки за реална политическа надпревара, базирана на идентифициране на местни проблеми и предлагането на решения за тях – далеч отвъд киченето с/оплюването на резултатите от европейски проекти, което ни очаква. Споделянето на част от постъпленията от вече събирания данък върху доходите на физическите лица с общините ще намали не само съществуващите политически зависимости, изразяващи се в непрестанните молби към Министерски съвет за отпускане на допълнителни средства за местната власт, но и зависимостта на местните власти от европейски средства. Дори чисто математически структурният ефект, който моделът „8+2“ ще постигне върху разпределението на публичните разходи между централната и местната власт ще бъде по-ясно изразен от алтернативата „10+2“. В идеалния вариант, когато общините получат правото не само на споделени приходи, но и да определят размера на ставката в определени граници, възможността им да оказват влияние върху условията за живот и правене на бизнес също ще бъде по-голяма, в сравнение с алтернативата – да натоварят допълнително данъкоплатците, пише икономистът.

Има и друго – ако процесът на фискална децентрализация тръгне в посока „нагоре“, ще бъде създаден прецедент, който трудно ще бъде нарушен в следващи периоди. Ако централната власт си „запази“ 10-те процента върху доходите, логично е да очакваме всяка следваща стъпка в посока фискална децентрализация отново да е свързана с увеличаване на общата данъчна тежест в икономиката. Този подход: 1) ще направи всяка следваща стъпка в посока независимост на местните финанси по-трудна и обществено по-неприемлива; и 2) ще бръкне по-дълбоко в джоба на данъкоплатците, като в същото време ще доведе и до общо влошаване на външната конкурентоспособност на българската икономика.

 

Continue Reading
Advertisement

Най-четени