Свържете се с нас

Еврофинансиране

Премиерът Борисов: Кохезионната политика допринася за свързаността на Европа

Публикувана

на

Всичко добро, което сме направили през последните години за над 20 млрд. лева, сме го направили по програмите от кохезионната политика на ЕС.“ Това каза премиерът Бойко Борисов на конференция на високо ниво, посветена на Кохезионната политика на ЕС – „Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.“ в НДК. Събитието бе част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Борисов подчерта важността на кохезионната политика за свързаността на Европа и допълни, че именно кохезията е това, което може да събира сфери и политики в общността. Той каза, че в същото време обсъждането й, подобно на темата за миграцията, става повод за разделение в мненията на държавите-членки.

Борисов предели като тревожен факт това, че Турция е отменила споразумението за реадмисия на мигранти с Гърция. Той посочи, че страната ни стриктно спазва ангажиментите си като външна шенгенска граница на ЕС, отбелязва нулев миграционен натиск и споразумението между България и Турция работи ефективно.

Премиерът повтори позицията на страната по темата за миграционния натиск – „Както ние сме затворили границите и се минава само през контролно пропускателните пунктове – това трябва да направят и всички европейски държави, а тези, които са в центъра на Европа и нямат външни граници, да подпомагат финансово страни като Италия, Испания, Гърция“.

Прочети още
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Еврофинансиране

Ерогрупата постига „историческа“ сделка за облекчаване на дълга на Гърция

Публикувана

на

От ляво на дясно: Кристин Лагард, изпълнителени директор на МВФ; комисар Пиер Московиси; Марио Сентено, председател на Еврогрупата; и Клаус Релинг, изпълнителен директор на ЕМС. Снимка: ЕМС.

Страната няма да изплаща заеми или лихви по тях до 2033 г.

В ранните часове в петък (22 юни) Еврогрупата (състояща се 19-те министри на финансите на Еврозоната) постигна „историческа“ сделка за облекчаване на дълга на Гърция, който е в размер на 178% от БВП.

По този начин, след повече от осем години спасителна програма, страната ще е готова да излезе от нея на 20 август тази година.

До споразумението се стигна, след като Гърция официално приключи всички реформи от програмата си за спасяване. В замяна на това от 2010 г. насам тя получи повече от 276 млрд. евро финансова помощ от държавите от Еврозоната.

Повечето от парите бяха отпуснати чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), или чрез неговия предшественик – Европейския механизъм за финансова стабилилност (ЕМФС).

Благодарение на комбинацията от разсрочени плащания, парични буфери и обратно изкупуване на заеми, гръцкият дълг вече е „устойчив„, заяви председателят на Еврогрупата Марио Сентено,  след заседанието на Еврогрупата в Люксембург.

Предоговорянето на гръцките облигации, приключило след интензивни преговори между Германия и Международния валутен фонд (МВФ), е от ключово значение, за да се гарантира, че гръцкото правителство може да се върне на пазарите, за да финансира нуждите си.

Това е исторически момент за еврозоната“, защото представлява край на „екзистенциалната криза“, от която страдаше еврото“, заяви  комисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. Той припомни и колко близо е била Еврозоната до излизане на Гърция от нея (Grexit) през 2012 г. и особено през лятото на 2015 г.

Трябва да кажа, че гръцкото правителство е доволно от тази сделка„, заяви пред репортери гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос. „Мисля, че това е краят на гръцката криза. Гърция обръща една страница и мисля, че тя има всички градивни елементи, за да излезе от програмата с увереност, че ще имаме достъп до пазарите и ще можем да приложим нашата стратегия за растеж„, добави той.

Гърция измина дълъг път, ние в еврозоната изминахме дълъг път. Наистина искам да поздравя Гърция за приключването на тази трета програма. Солидарността на Еврозоната за Гърция в замяна на всички реформи и приспособяване е безпрецедентна“ – обобщи изпълнителният директор на ЕМС Клаус Релинг.

Когато през май 2010 г. Гърция поиска помощ от европейските държави, тя загуби около 25% от своя БВП, а безработицата достигна 27%. След стотици реформи и корекции (450 само в третата и окончателна програма) икономиката се очаква да нарасне с 1,9% през тази година, след като достигне първичен бюджетен излишък от 4,2% през 2017 г. (преди плащането на лихви по дълга).

Споделям емоцията и сериозността на момента„, каза изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард.

 

Параметрите на споразумението:

Гърция няма да изплаща заеми или лихви от около 100 милиарда евро, отпускани от Европейския механизъм за финансова стабилност до 2033 г., като падежът им ще бъде удължен с 10 години.

Също така Гърция ще получава всеки евро семестър до 2022 г. печалбите, направени от ЕЦБ от облигациите си, които са на стойност от около 4 млрд. евро.

Страната ще получи и окончателен транш от ЕСМ в размер на 15 млрд. евро, който ще бъде използван за покриване на нуждите по дълга и.

Като цяло тя ще излезе от програмата с касов буфер от 24,1 млрд. евро, достатъчен за покриване на всичките и финансови нужди до лятото на 2020 г.

 

Следващи стъпки на Еврогрупата:

Като част от пакета Еврогрупата не включи механизма, който искаше преди, а именно да намалява дълга в дългосрочен план в съответствие с икономическия растеж на Гърция.

Вместо това министрите на финансите от Еврозоната се съгласиха да преразгледат устойчивостта на гръцкия дълг след гратисния период през 2032 г.

След него, ако е необходимо те ще да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че изплащането му, няма да представлява тежка тежест за икономиката, т.е. ако брутните нужди от финансиране останат под 20% от гръцкото БВП всяка година.

Приетите мерки за дълга, изискват от Гърция да спазва стриктна фискална дисциплина през следващите четири десетилетия и да не се отклонява от реформите.

Страната ще трябва да постигне първичен БВП излишък от 3,5% до 2022 г. и средно по 2,2% от тази дата до 2060 г., за да гарантира устойчивостта на икономиката си.

 

Резервите на МВФ:

За разлика от евро партньорите, базираният във Вашингтон, МВФ изрази някои резерви. Становището на тази финансова институция за постигнатото споразумение ще играе ключова роля в това дали инвеститорите ще го приемат за легитимно.

Кристин Лагард изрази „пълното си доверие“ в положителното му въздействие в средносрочен план, но каза, че фондът има „резерви“ в дългосрочен.

Очаква се след няколко седмици МВФ да публикува оценката си дали облекчаването на дълга ще бъде достатъчно, за да се поддържа икономиката.

Тя приветства ангажимента на европейските партньори да преразгледат устойчивостта на дълга по нататък, ако това отново се налага.

Накрая Фондът реши да не се присъединява към третата последна програма, но той ще продължи да бъде част от „засиленото наблюдение“, което Комисията ще активира веднага след излизането на Гърция от спасителната програма.

Гръцката икономика ще подлежи на тримесечни мониторингови доклади за нейното икономическо, фискално и финансово състояние.

Прочети още

Еврофинансиране

Министерство на финансите: До края на 2020 не очакваме сериозен ефект от Брекзит

Публикувана

на

До края на 2020 година не се очаква сериозен ефект от Брекзит, заяви Маринела Петрова, заместник-министър на финансите, по време на дискусия, посветена на въздействието върху България от излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Събитието се проведе в Софийския университет и беше организирано от Българската Чийвнинг асоциация. По време на дискусията Маринела Петрова говори за потенциалните директни и косвени ефекти, които Брекзит би оказал върху европейската и по-специално върху българската икономика.

„До края на този програмен период, който е до края на 2020 година, не очакваме съществен ефект върху бюджета на Европейския съюз, който би засегнал страната ни, доколкото всички държави, които вече са започнали изпълнението на тази рамка, са ангажирани и със съответните вноски към бюджета на ЕС,“ заяви заместник-министър Маринела Петрова по време на своето изказване. Тя припомни, че в момента стартират преговорите по многогодишната финансова рамка на Съюза за следващия финансов период, и в този смисъл може да се очаква финансов недостиг в бюджета на ЕС, който би могъл да се преодолее частично с увеличение на националните вноски, като се търсят и нови източници за финансиране на европейския бюджет. Според нея България няма да изпита сериозни затруднения от евентуално увеличение на вноската.

Маринела Петрова цитира данни на Министерството на финансите, според които при двустранната търговия не се очаква съществено влияние към общото икономическо състояние на страната, основно към брутния вътрешен продукт. Това се дължи на факта, че като дял от нашия износ и внос Великобритания заема съответно 11-то и 16-то място и обемите не са толкова високи, че да окажат някакъв значим ефект върху икономиката като цяло. Тя уточни, че „по отношение на инвестициите това, което забелязваме през последните години след кризата, е всъщност отрицателен инвестиционен и финансов поток към България, което означава, че не би следвало да изпитаме сериозен дисбаланс поради Брекзит. Въпреки това размерът на натрупаните британски инвестиции в България е около 2 млрд. евро, или около 5 % от всички преки чуждестранни инвестиции в страната,“ уточни още тя.

Що се отнася до влиянието върху работната сила и заетостта в страната, заместник-министърът на финансите отбеляза, че по данни на службите във Великобритания регистрираните заети българи, дългосрочно пребиваващи във Великобритания, са около 84 хил. души през 2017 година. Тя обясни, че предвид актуалното състояние на преговорите по Брекзит „не очакваме съществени сътресения, които да доведат до излизане на работна ръка от Великобритания, нито съществен прилив на работна ръка в България.“ Тя изрази мнение, че дори да се появи някакво ограничение пред наемането на труд от страни като България във Великобритания, по-скоро мигрантският поток би се насочил към други страни в ЕС, където заплащането на труда е относително по-високо спрямо това в България за съответната категория труд. Маринела Петрова допълни, че ефектът върху заетостта оказва влияние съответно и върху паричните плащания, но по тази линия също не се очаква значително влияние върху нашата икономика, тъй като към момента преводите от чужбина не са съществена сума и представляват около 0,1 % от БВП на България.

По отношение на туризма заместник-министър Петрова вижда известни рискове поради факта, че има вероятност да се въведат визови ограничения или друг вид ограничения пред свободното движение на хора от Великобритания към Европейския съюз, което би ни поставило в сравнително по-неблагоприятна позиция, засилвайки конкуренцията ни с други страни извън ЕС. Тя уточни, че МФ не очаква съществено влияние също и върху банковия сектор, доколкото няма регистрирани банкови институции от Великобритания, опериращи на територията на България. Според нея в по-дългосрочен план може да се очаква някакъв ефект по линия на европейските регулации.

Прочети още

Еврофинансиране

Бизнесът насърчава правителството и БНБ да не се бавят за ERM2

Публикувана

на

Кохезионната политика е най-важният инструмент на Европейския съюз за икономическо, регионално сближаване и устойчиво развитие и приобщаващ растеж. Тя стои и в основата за подпомагане и развитие на услугите от общ интерес. Около това се обединиха над 70 представители на европейски работодателски организации по време на международната конференция „Услугите от общ интерес – двигател на устойчиво развитие и растежа в Европа”.

Събитието, което е част от програмата на  Българското председателство на Съвета на ЕС, се организира съвместно от АИКБ, Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (CEEP) и Международния координационен съвет на организациите на работодатели (МКСОР).

„Услугите от общ интерес определят пряко както стандарта на живот, така и бизнес средата и са съществен елемент на конкурентоспособността. Ние сме притеснени от изключително консервативното предложение на ЕК, което представя намаление на отделения ресурс със 150 млрд. евро за седем годишния период. Повече от всякога европейските граждани се нуждаят от сигурност и от своевременното приемане на Многогодишната финансова рамка зависи мобилизирането на важни инвестиции за европейските предприятия и за укрепване на европейската икономика като цяло. Считам, че всички ние трябва да се обединим и да работим за една балансирана финансова политика, която поставя акцент върху инвестициите в увеличаване на конкурентоспособността на предприятията и върху увеличаване на квалифицираната работна сила”, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

“Искам да подчертая и факта, че Европа днес се нуждае от тласък на политиките за сближаване, от разширяване на еврозоната по посока на всички желаещи да се включат в нея и от утвърждаване на пространството, оградено от единна външна граница. България заявява своята воля и желание да бъде приета в ERM II, на основа на изпълнените за това макроикономически условия. Усилията на правителство и социални партньори за изсветляване на бизнеса, в които АИКБ е активен участник, дадоха сериозен резултат, включително и по посока на подобрена събираемост в приходната част на бюджета. Полагат се и усилия за по-ефективно управление на държавните компании, като АИКБ продължава да настоява миноритарни пакети от тях да се предлагат на борсата, за да се подобри корпоративното управление, да се повиши прозрачността и разкриването на информация. Днес България изпълнява устойчиво всички числови критерии за влизане в еврозоната – имаме положително бюджетно салдо, сред първите три държави сме в ЕС с най-малък държавен дълг/БВП, преизпълняваме и критериите за ниска инфлация и дългосрочна лихва. Националната ни валута е фиксирана към еврото от възникването му без промяна на курса. Бизнеса в България е убеден, че влизането в еврозоната би я укрепило, а не отслабило. Убедени сме в ползите от присъединяването на България към еврозоната както за страната ни, така и за ЕС. За това ние насърчаваме нашето правителството и БНБ да кандидатстват без отлагане в ERM2”, подчерта Велев.

Toй отбеляза и други национални цели – Шенген и ОИСР /OECD/.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕК с две нови предложения за следвашия ЕС бюджет

Публикувана

на

Valdis Dombrovskis, Pierre Moscovici
Двамата еврокомисари Валдис Домбровскис и Пиер Московиси на вчерашната пресконференция. Снимка: ЕК

Целта на програмата за подкрепа на реформите и европейска функция за стабилизиране на инвестициите е да укрепят европейския икономически и паричен съюз.

Вчера Комисията продължи с оповестяването на новите си предложения за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.

Този път тя предлага да се създадат програма за подкрепа на реформите и европейска функция за стабилизиране на инвестициите.

Предложенията съчетават ключовите принципи на солидарност и отговорност на всички равнища и представляват изпълнение на ангажиментите, поети от председателя Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза през 2017 г.

Те се основават на три принципа: единство, ефективност и демократична отчетност.

Програмата за подкрепа на реформите е с общ бюджет в размер на 25 милиарда евро и ще подкрепя приоритетни реформи във всички държави членки.

Тя се състои от три елемента:

  • инструмент за осъществяване на реформи, чрез който ще се предоставя финансова подкрепа за тях;
  • инструмент за техническа подкрепа, чрез който ще се предоставят и споделят технически експертни познания и опит;
  • и механизъм за сближаване, за да се помага на държавите членки по пътя им за присъединяване към еврото;

Европейската функция за стабилизиране на инвестициите ще допринесе за стабилизиране на равнищата на публичните инвестиции и ще улесни бързото възстановяване на икономиката в случай на сериозни икономически сътресения в държавите членки от еврозоната и в тези, които участват в Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II).

Тя ще допълни ролята на действащите на национално равнище автоматични стабилизатори.

При условие че се спазват строги критерии за разумни макроикономически и фискални политики, чрез нея могат бързо да бъдат мобилизирани заеми в размер до 30 милиарда евро, заедно с лихвена субсидия за покриване на разходите по тях.

Председателят Жан-Клод Юнкер заяви: „Икономическият и паричен съюз служи най-вече за подобряването на живота на всички европейци. Като отбелязваме 20-ата годишнина на единната ни валута с поглед напред в бъдещето, трябва да дадем на ЕС и на еврозоната необходимите инструменти, за да предоставят още повече просперитет и стабилност. Чрез днешните предложения икономическият и паричен съюз ще стане защитната и обединяваща сила, която бе предвиден да бъде.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото, финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Днес правим следващите стъпки към завършване на изграждането на европейския икономически и паричен съюз. Като насърчават реформите на национално равнище и стабилизират публичните инвестиции при икономически спад, нашите предложения ще засилят устойчивостта на отделните икономики и на еврозоната като цяло. Предлагаме и специален инструмент в подкрепа на реформите в тези държави членки, които са на път да се присъединят към еврозоната.

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, отбеляза: „Днешните две предложения представляват едно съгласувано цяло, като ни дават нови инструменти за засилване на сближаването в еврозоната и за подготовка за бъдещото ѝ разширяване.

Те съчетават поемането на отговорност с предоставянето на солидарност, като насърчават нашите държави членки да извършват реформи, предлагайки им същевременно финансова подкрепа, за да се улесни този често труден процес. Ето какъв трябва да бъде Европейският съюз!“

Според ЕК с тези предложения се решават някои от оставащите предизвикателства и се показва как бюджетът на ЕС може да бъде мобилизиран в подкрепа на стабилността, конвергенцията и сближаването в еврозоната и в ЕС като цяло.

 

Подробни обяснения от самата ЕК на Програмата за подкрепа на реформите и Европейската функция за стабилизиране на инвестициите можете да видите тук.

Всички документи за двете нови предложения, можете да намерите тук.

 

Прочети още

Еврофинансиране

EK модернизира кохезионната политика в следващия ЕС бюджет

Публикувана

на

Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. Снимка: ЕК

ЕК оповести предложенията си за модернизиране на следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г.

В прессъобщение Комисията оповести идеите си за модернизиране на кохезионната политика (политиката на сближаване) – основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза.

Тя ще разполага с бюджет от 373 млрд. евро за поети задължения за периода 2021-2027 г. – достатъчен инвестиционен капацитет, за да помогне за преодоляване на различията между страните-членки.

Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: През следващото десетилетие политиката на сближаване ще помогне на всички региони да модернизират индустрията си и да инвестират в иновации и в прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика. Освен това нашето предложение ще допринесе за още по-благоприятна бизнес среда в Европа чрез създаването на необходимите условия за растеж, създаване на работни места и инвестиции.

Комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заяви: Днес предлагаме политика на сближаване за всички региони, при която никой не е забравен. Направихме така, че тя да бъде по-гъвкава, да се адаптира към новите приоритети и да защитава по-добре нашите граждани. Също така опростихме правилата и това ще бъде от полза за всички — от малки предприятия и предприемачи до училища и болници, чийто достъп до средствата ще бъде улеснен.

Основните характеристики на предложението на Комисията за модернизирана кохезионна политика са:

1. Акцент върху ключовите инвестиционни приоритети. Преобладаващата част от инвестициите в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат за иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за преход към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата, за да бъдат постигнати резултати по Парижкото споразумение.

2. Политика на сближаване за всички региони и по-индивидуализиран подход към регионалното развитие:

  • Инвестиции във всички региони: Регионите, които все още изостават по отношение на растежа или доходите, предимно такива в Южна и Източна Европа — ще продължат да получават значителна помощ от ЕС.
  • По-индивидуализиран подход: Запазват се трите категории региони: по-слабо развити, в преход и по-силно развити. За да се намалят неравенствата и да се помогне на тези с ниски доходи и слаб растеж, водещ критерий за разпределянето на средствата остава БВП на глава от населението. Въвеждат се и нови критерии – младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.
  • На местно равнище: Местните, градските и териториалните органи ще участват по-активно в управлението на средствата от ЕС.

3. По-малко, по-ясни, по-кратки правила и по-гъвкава рамка:

  • Опростяване на достъпа до финансиране: По-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите.
  • Единна нормативна уредба: За седемте фонда на ЕС, управлявани в партньорство със страните членки, вече важи единна нормативна уредба. Рамката също така създава условия за по-ефективни връзки с други фондове от бюджета на ЕС; например страните членки могат да решат да прехвърлят част от ресурсите си по политиката на сближаване във фонда InvestEU.
  • Адаптиране към нуждите: В новата рамка стабилността, необходима за дългосрочно планиране на инвестициите, е съчетана с точно необходимото равнище на гъвкавост, за да се реагира ефективно на непредвидени събития.

4. По-силна връзка с европейския семестър, за да се подобри инвестиционната среда в Европа: Комисията предлага засилване на връзката между политиката на сближаване и европейския семестър (цикъла от 6 месеца от началото на всяка година за координация на икономическата и фискалната политика в ЕС). Това ще гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата, подобрена Програма за подкрепа на структурните реформи.

 

Комисията също така публикува разпределението по държави на средствата по политиката на сближаване както в текущи, така и в постоянни цени за 2018 г.

VISUAL

Споразумението за следващия дългосрочен бюджет трябва да бъде постигнато през 2019 г., за да се осигури плавен преход между настоящия (2014-2020 г.) и новия, което ще  гарантира предвидимост и непрекъснатост на финансирането.

Тук ще намерите повече информация за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Прочети още

Еврофинансиране

Гърция постигна споразумение с кредиторите си

Публикувана

на

Greek Flag Santorini

Страната е близо до излизането от кризата с държавния си дълг.

В официално прессъобщение Европейската комисия заяви в събота, че Гърция е постигнала споразумение с международните си кредитори от Европейския и Международния валутен фонд за пакет от реформи.

Споразумението вече е затворено. То е по всички въпроси.“ е заявил през репортери вчера гръцкият финансов министър, Евклид Цакалотос, допълва агенция Ройтерс.

То бъде ратифицирано на предстоящата среща на финансовите министри от Еврозоната, позната като Еврогрупата, на 24 май.

Гърция се стреми към бързо приключване на прегледа, тъй като края на третия и спасителен план приключва през август. От нея се искат над 80 реформи, включително по енергийни, пенсионни и трудови въпроси.

Атина също иска да постигне споразумение с кредиторите си преди следващата среща евро министрите 21 юни за по-нататъшно облекчаване на дълга, което ще се приложи в периода след спасяването.

От 2010 г. Гърция досега е получила рекордните около 260 млрд. евро в спешни заеми в замяна на непопулярни мерки за строги икономии и реформи.

Парите я запазиха на повърхността, но също така увеличиха дълга и, който вече възлиза на 180% от БВП.

Правителството иска да излезе от спасителния план, без да иска обезпечителен кредитен лимит или допълнителна финансова помощ.

То изгражда паричен буфер и иска да може да обслужва дълга си със средства, набрани директно от пазарите.

Прочети още
Реклама

Най-четени