Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов връчи сертификат за инвестиция клас А по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) на фирма „VMWare“ на стойност 46 061 000,00 лв., в резултат на който ще бъдат разкрити над 500 нови работни места.

Зам.-министър Борисов отбеляза, че с дейността си компанията утвърждава България като един от лидерите в ИТ сектора в глобален и регионален мащаб. От своя страна изпълнителният директор на „VMWare“ Дияна Стефанова подчерта, че от създаването си през 2007 г., компанията е инвестирала над 350 млн. лв. на българския пазар, превръщайки София в един от трите основни стратегически центрове за научно-изследователска и развойна дейност за „VMWare“ в световен мащаб. Тя допълни, че настоящият проект е доказателство за инвестиционните намеренията на компанията да разширяват капацитета си на регионално ниво.

Основната цел на настоящия инвестиционен проект е свързана с разширяването на съществуващото предприятие чрез изследване и разработване на нови софтуерни продукти, както и чрез увеличаване на броя на служителите през следващите години. Работният капацитет на “VMWare България” ЕООД ще подобри разработването на нови продукти и ще предложи професионални услуги по внедряване  на закупените от клиентите продукти.

Пет оферти от международни компании с богат опит в сектора са подадени за концесията на Летище София. В момента комисията за провеждане на процедурата проверява дали подадените заявления отговарят на изискванията на тръжната процедура. Финансовите и технически оферти на допуснатите участници ще бъдат отворени на 9 май 2019 г. в открито заседание.

Цялата документация по проекта е публикувана на уебсайта на летището и е достъпна за обществеността, за да се гарантира прозрачност на процеса, съобщиха от Международната финансова корпорация (МФК/IFC). Международната финансова корпорация (МФК/IFC), член на Групата на Световната банка, и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подпомагат Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при провеждането на търга за концесията на летище София с прилагането на най-добрите световни практики. “Ставаме свидетели на налагането на България като привлекателна инвестиционна дестинация в региона”, е заявил Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия, цитиран в съобщението.

Според него ефективно работещите институции, които гарантират равнопоставеност на инвеститорите в съчетание с прилагането на регламентите на ЕС, са от изключителна важност за отключването на икономическия потенциал на страната. “ЕБВР със задоволство отбелязва, че концесията привлича петима международни играчи с богат опит и доказани успехи в сектора”, смята Лариса Манастърли, директор на ЕБВР за България. “Целта е да изберем солиден международен оператор с възможности да развие летището, за да отговори най-добре на нуждите на пътниците и на българската икономика.

Това ще е добра новина и сигнал и за други инвеститори, които се надяват да дойдат в България”, е посочила тя. През последните две десетилетия в световен мащаб се наблюдава тенденция управлението на летищата да се поема от частния сектор, като в повечето случаи се използва моделът на публично-частно партньорство (ПЧП), включително чрез договори за концесия.

В Европа през 2016 г. 41 на сто от всички летища имат частни акционери, което представлява увеличение с 22 на сто от 2010 г. насам. “Чрез привличането на частен капитал и експертиза, летищните концесии могат да донесат значителни икономически ползи, като стимулират растежа на туризма, увеличат товарните превози и повишат качеството на услугите за пътниците. Всичко това води до намаляване на фискалната тежест за правителствата”, отбелязва Георги Петров, мениджър ПЧП инфраструктурни проекти за Европа и Централна Азия на IFC.

Правителството на България цели да постигне подобни резултати за страната с концесията на летище София. Съгласно условията на концесията цялата летищна инфраструктура и активи остават собственост на държавата. На частния партньор ще бъдат предоставени права да управлява летището за срока на концесионния договор. На 5 юли 2018 г. правителството стартира открита, конкурентна тръжна процедура, за да избере най-квалифицирания партньор за управлението на летище София.

Инвеститорът, който предложи комбинация от най-високо годишно концесионно възнаграждение и най-добра цялостна визия за устойчиво развитие на летището, ще спечели правото да го управлява. Победителят трябва да плати и фиксираното първоначално възнаграждение от 550 млн лева, предава Дарик.

Тя ще заработи през следващия бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

Европейската комисия (ЕК) приветства днешното гласуване в Европейския парламент (ЕП) за стартирането на програмата InvestEU за насърчаване на инвестициите в Европа през следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Чрез нея средствата от ЕС за инвестиционни проекти ще се използват по-ефективно и достъпът до тях ще бъде по-лесен.

Тя ще обедини под една шапка и име Европейския фонд за стратегически инвестиции и 13 други финансови инструмента на ЕС, които подкрепят инвестициите в ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: Благодарение на плана за инвестиции Европа се възстанови и бе изпълнен най-важният приоритет на настоящата Комисия: създаване на работни места и растеж. Можем обаче да постигнем повече — именно това е целта на InvestEU. Като използва бюджета на ЕС по интелигентен начин, InvestEU ще помогне на Европа да остане привлекателно място за инвеститорите от цял свят. През следващото десетилетие програмата ще отключи поне 650 милиарда евро, които Европа ще може да инвестира в своето бъдеще, своята икономика и своя народ:.

Заместник-председателят Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: Задава се следващото поколение инвестиционна подкрепа в ЕС. Скоро предприятията и предприемачите ще получат по-лесен достъп до финансиране от ЕС, за да превърнат идеите си в конкретни проекти. Това ще помогне на ЕС да запази челните си позиции в областта на иновациите и действията по отношение на климата, като същевременно създава работни места и осигурява модел на растеж, който е устойчив от социална, екологична и икономическа гледна точка.

InvestEU ще запази новаторския подход на плана „Юнкер“ към инвестициите, като използва ограничени количества от публичните ресурси с гаранция от бюджета на ЕС, за да привлече значителни частни и публични средства.

Гаранцията, която е в размер на 38 милиарда евро, ще бъде насочена към инвестициите в четири основни области: устойчива инфраструктура; научни изследвания, иновации и цифровизация; малки и средни предприятия, както и социални инвестиции и умения.

Очаква се това да генерира поне 650 милиарда евро допълнителни инвестиции в Европа.

InvestEU се води от групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и в него ще могат да участват и други партньори.

Последните данни на ЕИБ показват, че до април 2019 г. Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) е мобилизирал инвестиции в размер на почти 393 милиарда евро.

Операциите, одобрени до момента в рамките на ЕФСИ, представляват финансиране с общ размер от 72,8 милиарда евро във всичките 28 държави членки.

ЕИБ е одобрила 524 инфраструктурни проекта, подпомагани от ЕФСИ, на стойност 53,8 милиарда евро, а Европейският инвестиционен фонд е одобрил 554 споразумения за финансиране на малки и средни предприятия на стойност 19 милиарда евро, които следва да донесат ползи на 945 000 предприятия.

Повече информация за програмата InwestEU, можете да намерите тук.

Очаква се американският мениджър на активи да инвестира в закъсалата банка.

Днес италианските банки, чрез Фонда за гарантиране на влоговете, финансиран от тях, са преговаряли с BlackRock за възможна сделка за спасяване на проблемния кредитор Banca Carige, съобщи неговия президент Салваторе Макароне.

BlackRock е американска корпорация за глобално управление на инвестиции, базирана в Ню Йорк. Основана e през 1988 г., първоначално като мениджър за управление на риска и на активи с фиксиран доход. Днес е най-големият мениджър на активи в света с 6.29 трлн. долара активи към декември 2017 г.

През ноември миналата година италианските банки използваха схема за доброволно подпомагане, създадена чрез фонда на вложителите, за да помогнат за спасяването на Carige.

Чрез схемата, те купиха хибридни облигации за 320 милиона евро, необходими за увеличаване на общия капитал на банката. Преобразуването на акции в облигации сега ще подкрепи спасителния план на BlackRock за Carige.

Припомняме, че 2 януари тази година Европейската централна банка наложи временна администрация на Banca Carige. Тя назначи трима комисари: Фабио Иноченци, Пиетро Модианo и Рафаеле Ленер.

Мярката бе взета вследствие на оставката на мнозинството от членовете на Борда на директорите.

До там се стигна след като през декември 2018 г. Борда не успя да получи подкрепата на акционерите за издаването на акции от 400 милиона евро, като част от спасителен план срещу срив.

Лятото на 2018 г. ЕЦБ отхвърли капиталовия план на Carige и поиска от нея нови мерки до 30 ноември, които да ѝ позволят да спази задължителните капиталови нива до 30 декември, в условията на продължаваща криза в управлението ѝ.

Преобразуването вече е “много вероятно”, но решението все още не е взето, заяви президентът Макароне пред репортери след среща по въпроса, като добави, че преговорите продължават.

Blackrock, във всеки случай, “е единственият събеседник” на Фонда, уточни той. На въпрос дали американската компания има готовност да инвестира в Carige, Макароне отговори: „Те са се включили в плана на комисарите. Там вече беше направена оценка и сега те ще я видят. Капитализационните нужди ще се разглеждат с развитието на плана“.

Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете ще се върне за нова среща през първата половина на май, но точна дата още не е определена.

Салваторе Макароне призна, че все пак срещата ще бъде преди 17 май, защото това е крайния срок за представяне на оферта от BlackRock.

Тенденцията за понижаване на равнището на регистрираната безработица се запазва и през март, съобщават от пресцентъра на Агенцията по заетостта.

Според данни от административната статистика на Агенцията регистрираната безработица през март е 5,9%. В сравнение с предходния месец февруари намалението е с 0.3 процентни пункта. На годишна база се отчита значителен спад от 0.9 процентни пункта, се посочва още в прессъобщението.

Статистиката отчита още, че през март броят на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява до 194 603. Спрямо март 2018 г. те са с 26 977 души по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 21 645, като от тях 1 382 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа.

От началото на годината служителите от бюрата по труда са мотивирали 4 272 лица чрез различни информационни събития. От Агенцията по заетостта уточняват, че освен към безработните, дейността на бюрата по труда продължава да бъде насочена и към заети, учащи и пенсионери. Нови 499 души от тези групи са регистрирани през месеца като търсещи работа.

През март общо 23 754 безработни са постъпили на работа, като 81.5 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Други 258 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите, са намерили своето ново работно място. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, на субсидирани работни места през месеца са устроени 4 398 лица. От тях 2 580 – по програми и мерки за обучение и заетост и други 1 818 – по схеми на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.

Заявените работни места на първичния пазар на труда през март са 23 287, като 89.3 процентни пункта от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в хотелиерството и ресторантьорството (31.1 на сто), преработващата промишленост (20.0 на сто), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (11.4 на сто), селското, горското и рибното стопанство (8.0 на сто); административните и спомагателните дейности (5.5 на сто), строителството (4.3 на сто) и други.

Най-търсените групи професии през месеца са в сферата на персоналните услуги, като бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др. Търсени са и продавачи, работници по събиране на отпадъци и сродни на тях, оператори на стационарни машини и съоръжения, водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения, помощен административен персонал по обслужване на клиенти; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, помощници при приготвяне на храни, квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни, работници в селско, горско и рибно стопанство и други.