Connect with us

Регулации

Сабине Лаутеншльогер „Европейските банки вече притежават повече и по-качествени капитали“.

Published

on

Sabine Lautenschlaeger, ECB
Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка. Снимка: ЕЦБ.

“Те държат в своите баланси и значително по-ниски нива на необслужвани заеми”.

Изявление на Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) на европейската седмица на финансите в Франкфурт на Майн от днес.

Темата:Четири години банков съюз: къде сме до момента?“

 

За мен е удоволствие да посетя отново Euro Finance Week тази година.

Това е добра възможност да осветля състоянието на Банковия съюз и Единния надзорен механизъм или ЕНМ.

Преди четири години, в началото на този амбициозен проект, скептицизмът беше голям.

Въпреки общия консенсус, че Европейския надзор и банковия съюз са необходими допълнения към монетарния съюз, мнозина се питаха дали това е реалистична цел.

Без да искам да звуча прекалено уверено, вярвам, че сме опровергахме скептиците.

Твърдият и справедлив европейски надзор, подкрепен от по-строгото регулиране, допринесе за значително подобряване на безопасността и стабилността на нашия банков сектор.

Ще изтъкна само две от многото важни постижения:

  • Банките вече притежават повече и по-качествени капитали, отколкото в миналото. Напълно натовареното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) на значимите институции беше 13,8% през второто тримесечие на тази година, което е с 2.6% нагоре в сравнение с последното тримесечие на 2014 г.
  • Направихме и значителен прогрес с нещо, което притеснява всеки регулатор: необслужваните заеми или NLP (non-performing loans). Банките държат в своите баланси значително по-ниски нива на необслужвани заеми. При тези под прекия надзор на ЕЦБ, съотношението на брутния NPL падна от 958 милиарда евро, когато ЕНМ стартира, до 688 милиарда през първото тримесечие на тази година.

Разбира се, ЕНМ не е единственият стълб на този банков съюз.

По-строгия надзор не означава, че никога отново няма да има друг банков провал. Това нито е нашата задача, нито нашата цел е да предотвратим излизането на коя и да е банка от пазара.

Банките може и трябва да излизат от пазара, ако се управляват по рисков и нездрав начин, или ако са структурно неспособни да запазят своята конкурентноспособност на основата на надежден бизнес модел. Те трябва да правят това по организиран начин. И благодарение на втория стълб на банковия съюз – единния надзорен механизъм, сега сме по-добре подготвени да гарантираме това.

След като накратко погледнах назад, нека сега да погледна към бъдещето.

Бих искала да изтъкна две неща:

  • Първо, докато банковият сектор е по-устойчив, отколкото бе преди, аз не съм напълно доволна от сегашната ситуация.
  • Второ, искам всички да пазим в съзнанието си факта, че макар устойчивият банков сектор да е условие за финансова стабилност, той по себе си не е достатъчен. С други думи повишената устойчивост не означава, че никога няма да видим друга криза.

Надзорните органи трябва да продължат да бъдат строги с банките.

Законодателите трябва да ги подкрепят.

Тъй като спомените от кризата избледняват, виждам и висок риск от самодоволство. Не само че има забавяне на инерцията за реформи и нататъшна хармонизация на неоправдани различия в националния надзорен закон, но в някои страни, ние дори тръгнахме назад.

Всички трябва да помним, че урокът от кризата беше ясен: меките регулации и надзор на банковият сектор не работят.

Така че банките трябва да продължат да се подобряват в няколко области. И сега е добре да подчертая, че финансовата стабилност е добра и за самите банки.

За начало, много банки трябва да се възползват от добрите времена, за да продължат да изчистват балансите си и да адаптират своите бизнес модели към идващите предизвикателства.

Всички банки също така трябва да продължат да затягат техните рамки за управление на риска, ИТ системите си, вътрешния си капитал и управлението на ликвидността.

Но не само банките още имат работа. В този смисъл бих искал да спомена няколко въпроса, които ще бъдат релевантни към дискусията после:

  • Все още има около 30 микропруденциални национални възможности и лични преценки за изчистване от държавите-членки.
  • Много важни европейски инструменти, като правилни оценки и мерки за ранна интервенция, са покрити от директиви, но трябва се транспонират в националното законодателство. Това води до фрагментация и до неравностойни условия.
  • Все още ни липсва хармонизиран надзор на клоновете и инвестиционните посредници от трети държави.
  • За някои важни директиви, като например борбата с прането на пари, транспонирането в националното законодателство е било задържано или дори не е започнало.

Сега ще спра тук. Благодаря ви за вниманието.

Инвестиции

Търси се възможност за стимули за електромобили в следващия програмен период на ОПОС

Published

on

Кръговата икономика и чистотата на въздуха с акцент върху електромобилността ще са приоритет при подготовката на следващия програмен период на Оперативна програма “Околна среда” /ОПОС/. Това e съобщил министърът на околната среда и водите Нено Димов, цитиран от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/.

Министърът е запознал комисията с напредъка по изпълнението на ОПОС 2014-2020 г. и с хода на подготовката на следващия програмен период.Димов е посочил, че според изчисленията на Световната банка при подготовката на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух /2018-2024 г./ между 480 млн. и 880 млн. лв. ще са необходими за справяне с проблемите със замърсяването на въздуха. Освен за смяна на отоплителните уреди, ще опитаме да договорим средства за намаляване на замърсяването от автомобилния трафик чрез електрификация на публичния транспорт, както и за стимулиране на домакинствата за закупуване на електромобили, е казал министър Димов. Той е посочил, че се търси възможност за финансиране и по програма LIFE на ЕС, както и от държавния бюджет. Според него общините също трябва да имат своя ангажимент.

Важно е как ще се справим в график с подаването на проекти на 14-те консолидирани ВиК по ОПОС 2014-2020, за да може да защитим достатъчно голяма сума за следващия програмен период и за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадъчните води, е казал Нено Димов.

Министърът е представил промените в закона, с които се въвежда нов подход за управление на зоните от “Натура 2000” с акцент върху местните общности. Той предвижда създаването на нови структури, които да въведат активни мерки за управление на зоните. В тях ще се включи по-широк кръг заинтересовани страни. “От самото начало на мандата се опитвам да сложа местните общности във фокуса на политиката по околна среда. Местните общности знаят най-добре как да развиват своите райони. Целта на ЗБР е да даде повече възможности те да взимат решения”, е казал министърът.

Нено Димов е информирал депутатите за хода на изпълнението на ОПОС 2014-2020. През май 2017 г. сме започнали с 3 процента изплатени суми и сертифицирани 1,3 на сто. Към 1 януари 2019 г. вече са изплатени 16 процента и са сертифицирани 15 на сто, е отбелязал той.

Continue Reading

Регулации

Кметствата ще имат по-голяма финансова самостоятелност

Published

on

coins

Промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация предвиждат по-голяма финансова самостоятелност на кметствата и участие на кметовете в класирането на кандидати при обществени поръчки, стана ясно след заседание на Правителството.

Проектът предвижда въвеждане на задължение на общинския съвет при приемането на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината. Изрично се регламентира задължение за кмета на общината в хода на изпълнение на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата.

Създава се и възможност кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог при реализиране на обществени поръчки, в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата.

Предлаганите промени ще гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет на кметство по отношение изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете чрез свои представители да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително-ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството, се казва в прессъобщение на Кабинета.

Контролът по спазване на новите разпоредби ще бъде изпълняван по общия ред при финансови инспекции – от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на общините.

Continue Reading

Банки

МС одобри текстове за изменение на Закона за банковата несъстоятелност

Published

on

Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност.

С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.

Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.

Continue Reading

Регулации

Статистиката отчете ръст на средната работна заплата с 4.8%

Published

on

wallet

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 1 171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.8%, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2018 г. е 1 157 лв., за ноември – 1 151 лв., и за декември – 1 205 лева.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ – с 13.7%, „Финансови и  застрахователни дейности“ – с 6.5%, и „Добивна промишленост“ и „Други дейности“- по 5.7%.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 13.9%, „Добивна промишленост“ – с 10.1%, и „Преработваща промишленост“ – с 9.4%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2018 г. са:

– „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 788 лева
– „Финансови и застрахователни дейности“ – 1 933 лева
– „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 1 888 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:
– „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 705 лева
– „Други дейности“ – 833 лева
– „Строителство“ – 901 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. в  обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния – с 6.8%.

Continue Reading

Други регулации

От 1 април 2019 г. касовите бележки за гориво на бензиностанциите стават по-подробни

Published

on

До края на следващата седмица експертите на НАП ще докладват в Министерството на финансите готовността на бизнеса да изпълни изискванията за смяна на касовите апарати и софтуера за управление на продажбите.

Досега данните на приходната агенция сочат, че повечето регистрирани по ДДС фирми ползват софтуер за продажбите, а относително по-малък дял използват само касов апарат, без софтуер.

Според НАП компаниите, които имат само фискални устройства, но не и софтуер напредват в изпълнението на новите изискванията, като над 70 % от тях вече оперират по новите правила.

Не такова е положението обаче при фирмите, които работят със софтуер за продажбите, за които сегашните срокове могат да се окажат предизвикателство, казаха на пресконференция днес представители на приходната агенция.

Мобилно приложение на НАП позволява всеки гражданин да проверява валидността на касовите бележки, които получава със сканирането на QR код, беше съобщено още на брифинга. Приложението е достъпно безплатно за устройства с операционни системи Андроид и IOS.

Говорителят на НАП Росен Бъчваров съобщи, че от 1 април 2019 г. всички касови бележки, които получаваме за заредено гориво на бензиностанциите, ще са по-подробни.

Целта е крайният потребител да бъде информиран за това каква част от платената от него сума за закупените течни горива представлява косвени данъци, както и каква е продажната стойност на горивата и стойността на тяхното придобиване от търговеца.

Съгласно новите изисквания при продажба на течни горива във фискалния бон, издаван на бензиностанциите, ще трябва да е отпечатана на отделни редове по вид гориво и информация за: – размер на ДДС за продаденото/зареденото гориво;- размер на акциза за продаденото гориво;- продажна цена на горивото без акциз и без данък върху добавената стойност (нето стойност);- покупна цена на горивото без акциз и без ДДС (покупна стойност).

От НАП обръщат внимание, че разликата между крайната продажна цена и покупната му цена не трябва да се възприема като печалба за търговеца, тъй като в този марж се включват и други разходи на съответната бензиностанция за продажбата на горивото – заплати, обучения, сервиз и др. Доработването на фискалните системи на бензиностанциите съгласно последните изисквания в Наредба Н-18 няма да е необходимо допълнително изпитване, тестване и одобрение от Българския институт по метрология.

Continue Reading

Данъци

Близо 33 млрд. лева са приходите от данъци

Published

on

euro coins

Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39 646,0 млн. лв. или 103,7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 739,2 млн. лв. (11,1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590,2 млн. лв. (38,8 %).

Toва стана ясно, след като Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2018 г.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 235,7 млн. лв., което представлява 103,5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 132,8 млн. лв. или 106,5% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488,5 млн. лева (8,7 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 15 531,0 млн. лв., което е 102,5% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998,5 млн. лв. (6,9 %).

Постъпленията от ДДС са в размер на 10 064,0 млн. лв. или 102,9 % спрямо планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2018 г. е 53,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 5 203,2 млн. лв. (101,0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226,2 млн. лв. или 119,0 % спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 113,8 млн. лв. или 101,4 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 458,2 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо разчетените за годината

Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,1 % (1 093,0 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 5 299,6 млн. лв., което представлява 112,7% спрямо годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 2 110,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39 509,0 млн. лв., което е 100,5 % спрямо годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34 471,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз.

Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на капиталовите разходи (основно свързани с изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти в сферата на отбраната и др.), нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии (основно свързани с промените в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма на събиране на приходи и извършването на разходи към производителите на електроенергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са в размер на 37 737,4 млн. лв., което представлява 101,2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32 361,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 321,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688,2 млн. лв. или 95,3 % от разчетените за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени