Connect with us

Регулации

Сабине Лаутеншльогер „Европейските банки вече притежават повече и по-качествени капитали“.

Published

on

Sabine Lautenschlaeger, ECB
Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка. Снимка: ЕЦБ.

“Те държат в своите баланси и значително по-ниски нива на необслужвани заеми”.

Изявление на Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) на европейската седмица на финансите в Франкфурт на Майн от днес.

Темата:Четири години банков съюз: къде сме до момента?“

 

За мен е удоволствие да посетя отново Euro Finance Week тази година.

Това е добра възможност да осветля състоянието на Банковия съюз и Единния надзорен механизъм или ЕНМ.

Преди четири години, в началото на този амбициозен проект, скептицизмът беше голям.

Въпреки общия консенсус, че Европейския надзор и банковия съюз са необходими допълнения към монетарния съюз, мнозина се питаха дали това е реалистична цел.

Без да искам да звуча прекалено уверено, вярвам, че сме опровергахме скептиците.

Твърдият и справедлив европейски надзор, подкрепен от по-строгото регулиране, допринесе за значително подобряване на безопасността и стабилността на нашия банков сектор.

Ще изтъкна само две от многото важни постижения:

  • Банките вече притежават повече и по-качествени капитали, отколкото в миналото. Напълно натовареното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) на значимите институции беше 13,8% през второто тримесечие на тази година, което е с 2.6% нагоре в сравнение с последното тримесечие на 2014 г.
  • Направихме и значителен прогрес с нещо, което притеснява всеки регулатор: необслужваните заеми или NLP (non-performing loans). Банките държат в своите баланси значително по-ниски нива на необслужвани заеми. При тези под прекия надзор на ЕЦБ, съотношението на брутния NPL падна от 958 милиарда евро, когато ЕНМ стартира, до 688 милиарда през първото тримесечие на тази година.

Разбира се, ЕНМ не е единственият стълб на този банков съюз.

По-строгия надзор не означава, че никога отново няма да има друг банков провал. Това нито е нашата задача, нито нашата цел е да предотвратим излизането на коя и да е банка от пазара.

Банките може и трябва да излизат от пазара, ако се управляват по рисков и нездрав начин, или ако са структурно неспособни да запазят своята конкурентноспособност на основата на надежден бизнес модел. Те трябва да правят това по организиран начин. И благодарение на втория стълб на банковия съюз – единния надзорен механизъм, сега сме по-добре подготвени да гарантираме това.

След като накратко погледнах назад, нека сега да погледна към бъдещето.

Бих искала да изтъкна две неща:

  • Първо, докато банковият сектор е по-устойчив, отколкото бе преди, аз не съм напълно доволна от сегашната ситуация.
  • Второ, искам всички да пазим в съзнанието си факта, че макар устойчивият банков сектор да е условие за финансова стабилност, той по себе си не е достатъчен. С други думи повишената устойчивост не означава, че никога няма да видим друга криза.

Надзорните органи трябва да продължат да бъдат строги с банките.

Законодателите трябва да ги подкрепят.

Тъй като спомените от кризата избледняват, виждам и висок риск от самодоволство. Не само че има забавяне на инерцията за реформи и нататъшна хармонизация на неоправдани различия в националния надзорен закон, но в някои страни, ние дори тръгнахме назад.

Всички трябва да помним, че урокът от кризата беше ясен: меките регулации и надзор на банковият сектор не работят.

Така че банките трябва да продължат да се подобряват в няколко области. И сега е добре да подчертая, че финансовата стабилност е добра и за самите банки.

За начало, много банки трябва да се възползват от добрите времена, за да продължат да изчистват балансите си и да адаптират своите бизнес модели към идващите предизвикателства.

Всички банки също така трябва да продължат да затягат техните рамки за управление на риска, ИТ системите си, вътрешния си капитал и управлението на ликвидността.

Но не само банките още имат работа. В този смисъл бих искал да спомена няколко въпроса, които ще бъдат релевантни към дискусията после:

  • Все още има около 30 микропруденциални национални възможности и лични преценки за изчистване от държавите-членки.
  • Много важни европейски инструменти, като правилни оценки и мерки за ранна интервенция, са покрити от директиви, но трябва се транспонират в националното законодателство. Това води до фрагментация и до неравностойни условия.
  • Все още ни липсва хармонизиран надзор на клоновете и инвестиционните посредници от трети държави.
  • За някои важни директиви, като например борбата с прането на пари, транспонирането в националното законодателство е било задържано или дори не е започнало.

Сега ще спра тук. Благодаря ви за вниманието.

Регулации

Европейският съд отхвърли иск за обезщетение срещу ЕЦБ

Published

on

Greek Flag Santorini

Той бе предявен от частни инвеститори претърпели загуби заради преструктурирането на гръцкия държавен дълг през 2012 г.

Вчера Европейският съд публикува решението си, че отхвърля иска на частни инвеститори срещу ЕЦБ, заради претърпени от тях загуби заради преструктурирането на гръцкия държавен дълг.

То според Съда не представлява несъразмерно и недопустимо нарушение на правото на собственост на тези инвеститори, дори и те да не са се съгласили с тази мярка.

След началото на гръцката криза с държавен дълг през октомври 2009 г., с цел връщане към жизнеспособна финансова ситуация Гърция предложи преструктурирането му. Целта бе частните кредитори също да допринесат за намаляване на тежестта на дълга.

За тази цел Гърция започна преговори с частните инвеститори, притежаващи облигации, емитирани или гарантирани от гръцката държава, с цел да ги разменят за нови облигации.

На 2 февруари 2012 г. страната поиска становище от Европейската централна банка (ЕЦБ) за законопроект за намаляване на размера на гръцкия държавен дълг.

В искането си Гърция заяви, че желае да разшири действието на споразумението с определен брой кредитори относно размяната на облигации и за тези, които не са дали съгласието си за него. С становището си от 17 февруари 2012 г. ЕЦБ не възрази срещу предложения гръцки закон.

След приемането му, кредиторите, притежаващи 85,8% от въпросните облигации, се съгласяват да ги обменят с предложените от Гърция, което означава, че останалите, които не са дали своето съгласие са били принудени да участват в обмена.

В следствие на това, те предявяват иск пред Общия съд на Европейския съюз срещу ЕЦБ за обезщетение, с което търсят възстановяване на финансовите загуби, които според тях са претърпели в резултат на твърдението, че тази институция не е привлякла вниманието на Гърция към незаконния характер на предложеното преструктуриране на гръцкия държавен дълг.

Общият съд отбелязва, че споразумението за намаляването на номиналната стойност на облигациите постигнато с някои кредитори, все пак е нарушение на правото на собственост на тези от тях, които не са дали съгласието си.

Подобно споразумение обаче е в съответствие с целта от обществен интерес за гарантиране на стабилността на банковата система на еврозоната като цяло и не е непропорционално и непоносимо нарушение на това право.

При тези обстоятелства, при липсата на доказателства, че ЕЦБ е извършила достатъчно сериозно нарушение на правото на Съюза, Общият съд отхвърля иска за обезщетение.

Пълното решение на Съда, можете да намерите тук.

 

Continue Reading

Fintech

BaFin нареди на германска финтех банка да затегне мерките си за безопасност

Published

on

Финансовият регулатор цели предотвратяване на прането на пари.

На 20 май 2019 г. германският регулатор на финансовите пазари (BaFin) издаде заповед срещу финтех компанията N26 Bank GmbH да предприеме подходящи вътрешни мерки за безопасност и да спази общите задължения за проверка на клиента.

Мярката има за цел предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобщи самият регулатор на 22 май в изявление на сайта си.

Заповедта се издава на основание на германския Закон за изпирането на пари (GwG).

Стартиралата пред 2013 г. онлайн банка влезе в заглавията на немските вестници този март с новината, че сметката на неин клиент и била хакната и от нея са откраднати 80 000 евро.

Това бе повод BaFin да се самосезира на фона на по-широка критика към N26 Bank, че като цяло пренебрегва сигурността.

По конкретно BaFin нарежда на N26 да предприеме следните мерки: премахване на изоставането в ИТ мониторинга; изготвяне на описания на работните си процеси в писмен вид и идентификация на определен брой съществуващи клиенти.

Мерките трябва да бъдат изпълнени в рамките на определен период от време.

Освен това N26 Bank GmbH трябва да осигури наличието на адекватен персонал и техническо-организационно оборудване, за да изпълни задълженията си по закона за прането на пари“ – се казва още в изявлението на BaFin.

От своя страна N26 обяви, че е приела сериозно въпроса и работи с регулатора за прилагане на мерките.

Също така масово разширихме нашия екип за борба с изпирането на пари и финансовите престъпления и този екип ще продължи да нараства в бъдеще“, допълва тя в своето официално изявление от сряда.

В заключение N26 заяви, че ще приключи обработката на всички висящи транзакции, определени като необичайни или нередовни до края на следващата седмица.

 

Continue Reading

Лицензиране

Увеличават се безналичните плащания в страната

Published

on

Nina Stoyanova
Нина Стоянова, подуправител и ръководител на управление „Банково” на БНБ. Снимка: БНБ.

В процес на въвеждане са и изискванията за задълбочено установяване на идентичността на клиента.

През последните няколко години се наблюдава постоянно нарастване на плащанията, извършени по безналичен път, съобщи Нина Стоянова, подуправител на БНБ.

Данните на Българската Народна Банка (БНБ) за 2018 г. показват, че стойността на обработените плащания от Системата за брутен сетълмент в реално време РИНГС, оперирана от БНБ, се е увеличила с 32.3%, а техният брой – със 7.2% спрямо 2017 г.

През 2018 г. спрямо 2017 г., плащанията в евро през системния компонент TARGET2-BNB, опериран пак от БНБ също са се увеличили: с 22.4% като брой и с 27.4% като стойност.

През 2017 г. 56% от нарежданията за кредитен превод са били направени по електронен път, което представлява 2/3 от общата стойност на всички кредитни преводи. Тази тенденция се запазва и през 2018 г.

В тази връзка, през тази година проектите в развитие на БНБ за главно за повишаване на сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ.

 

В процес на въвеждане са и изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 за допълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 за регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация.

Най-късно до 14 септември 2019 г. доставчиците на платежни услуги трябва да осигурят пълно прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца за всички услуги, извършвани по електронен път. Те трябва да въведат и поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане, като напр. парола и еднократен динамичен код, генериран чрез токен устройство или съобщение през мобилния телефон.

В същия срок – до 14 септември 2019 г., доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, трябва създадат и интерфейси за достъп до своите системи на доставчиците на новите два вида платежни услуги – по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка.

Тези две нови платежни услуги ще се извършват изцяло в интернет среда.

С цел безпроблемното протичане на тези процедури, БНБ банка е създала необходимата организация за получаване на документите от лицензираните в страната доставчици на платежни услуги.

 

В процес на подготовка са и съответни изменения в Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.

Важна промяна на пазара на платежните услуги ще окаже и приетия Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 за презграничните плащания в рамките на ЕС.

Той въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна.

Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро.

Доставчиците на платежни услуги трябва да приложат изискването за равни такси от 15 декември 2019 г.

В новия регламент са предвидени и изисквания за по-голяма прозрачност и съпоставимост по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи, в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране.

С оглед привеждане на националното законодателство в съответствие с регламента, в процес на разработване са съответни промени в Закона за платежните услуги и платежните системи.

 

Continue Reading

Регулации

ИПИ: Как би се отразила на България европейска минимална заплата?

Published

on

Когато една идея е вредна, но популистка, то с времето тя се приема от логично мислещите като необходимото зло. Става, обаче, по-лошо, когато същата вредна идея, отново по популистки причини, започне да се „усъвършенства“. Това се случва с минималната работна заплата в момента на европейско ниво, пише в свой анализ Адриан Николов от ИПИ.

На фона на пороя от обещания – от ограничаване и пренасочване на мигрантите, през облагане на интернет гигантите и по-агресивни климатични политики, до предоговаряне на основните споразумения на които е основан Европейския съюз (ЕС), който засипа европейските избиратели в хода на кампанията за европейски парламент една новопредложена политика изглежда особено опасна за източноевропейския пазар на труда и конкурентоспособността на новите страни-членки. Тук говорим, разбира се, за лансираната идея за европейска минимална заплата, която намери подкрепа както сред повечето леви партии и кандидати, така и, по-неочаквано, от водача на листата на ГЕРБ за европейските избори.

Предложението за въвеждане на общоевропейска минимална заплата съществува, най-общо, в три отделни форми. Първата предполага една и съща пропорция на минималното заплащане спрямо средното за всички европейски страни, независимо от нивото на икономическото и социално развитие. Например такава е концепцията на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който предлага това да бъде фиксирано на 60% от медианната заплата. По-мекият вариант на този подход е предложеният от френския президент Емануел Макрон, който се обявява в полза на европейски механизъм за определяне на минималното заплащане, без да влиза в детайли за начина, по който той ще функционира. Най-твърдият, който се подкрепя предимно от крайнолеви кандидати, налага едно и също твърдо равнище на минималната заплата за целия блок. Изтъкваните от всички причини за въвеждането на европейска минимална заплата са в общи линии едни и същи – борба с неравенството в доходите, както между европейските държави, така и вътре в тях, социална справедливост и поправяне на „щетите от неолибералните политики“, пише Николов.

Разбира се, въвеждането на такъв подход към определянето на минималната заплата, особено в най-крайния ѝ вариант, няма да реши нито един от тези проблеми; обратно, най-вероятно ще спомогне за задълбочаването им. Най-лесно може да бъде оценено най-конкурентното предложение, а именно фиксирането на минималната заплата на 60% от медианната за всяка от отделните страни. За съжаление, структурната статистика на заплатите и разходите за труд на Националния статистически институт се събира веднъж на четири години (последните достъпни данни са аз 2014 г.), а само тя включва медианното заплащане. От последните четири издания на това изследване обаче установяваме, че в България отношението между средната и медианната заплата е сравнително постоянно – между 69-71%, което ни позволява с относителна точност да изчислим медианната заплата въз основа на средната такава. Предвид че средната брутна месечна заплата през 2018 г. е 1135 лева, то това поставя медианната заплата за същата година на ниво от около 795 лева. Следователно според предложения подход за определяне на минималните заплати в ЕС, тази в България през 2018 г. би следвало да е приблизително 475 лева.

Любопитното е, че така изчислената минимална заплата е по-ниска от тази, която е в сила в България през 2018 г., от 510 лева. С други думи, ако предложението за европейска МРЗ се прилага като „точно 60% от медианната заплата“, а не „поне 60% или повече“, то това означава, че минималното заплащане в България трябва да бъде намалено. Предвид, че отношението между средна и медианна заплата е доста стабилно през последните две десетилетия, на практика фиксирането на МРЗ като дял от медианната заплата ще доведе до задържане на ръста на МРЗ в България, и до нейното намаляване спрямо днешните ѝ равнища, противно на тезите и предложенията на повечето профсъюзи и леви политици у нас.

Въпреки че е далеч от идеален вариант, подобна твърда зависимост между медианна и минимална заплата се приближава до идеята за въвеждане на механизъм за определяне на МРЗ, вместо определянето ѝ чрез договореност между работодателите, синдикатите и правителството. Разбира се, за предпочитане е подобен механизъм да включва и други макроикономически индикатори, но в случая на България дори и предложеното е за предпочитане пред настоящия подход. Това намаление и задържане обаче надали ще се случи на практика, най-малкото защото няма видима причина ЕС да забрани на страните членки да увеличават своята МРЗ над заложения европейски минимум.

Проблемите с въвеждането на единен европейски метод за определяне на МРЗ обаче идват от другаде. На този етап от развитието на ЕС социалната политика е почти изключително в ръцете на страните членки и начинът, по който се води тя, е пряк резултат от тяхното икономическо и социално развитие. До голяма степен заплатите са функция на производителността на труда и всеки опит за изравнява на подхода за определянето им, между страни с фундаментално различна структура на икономиката и ниво на икономическо развитие, води до значителни дисбаланси. Дори и при горното просто изчисление да изглежда, че единственият конкретен предложен подход да послужи като спирачка на ръста на минималната заплата в България, няма гаранция че отношението между медианна и минимална заплата на европейско ниво ще се запази такова в бъдеще, вместо разликата да бъде намалявана.

От друга страна трябва да имаме предвид и днешния облик на европейската политика. През последните години все по-ясно наблюдаваме разделение по линията Изток-Запад, най-вече поради все по-често изразяваната от някои западноевропейски страни позиция (Франция най-гласно), че новите страни членки им оказват нелоялна конкуренция с ниски данъци и заплати, което създава „социален дъмпинг“. По тази причина отказът от суверенитет в областта на социалната политика и делегирането на решенията за нея на европейско ниво може да се превърне в начин за смекчаване на конкурентните предимства на Източна Европа, особено предвид че се радват на подкрепата на Макрон, който поставя високо сред политическите си приоритети борбата със „социалния дъмпинг“.

Ако оставим настрана горните няколко наблюдения, за предложенията за европейска минимална заплата важат всички проблеми, до които води поддържането на политика на МРЗ по принцип:

– изкривяване на пазара на труда,

– затваряне на достъпа до него за работници с по-ниско образование, квалификации или опит,

– по-малко работни места,

– извиване на ръцете на работодателите, между много други.

В този смисъл, ако политиката на ЕС следва да се насочи към повече конкуренция, а не към повече солидарност, то въвеждането на европейска минимална заплата трябва да се изостави изцяло.

Според автора към момента знаем прекалено малко относно какво наистина се крие зад предложенията за европейска минимална заплата, най-вече понеже тя е по-скоро политически слоган, отколкото реално политическо предложение. Видимо обаче тя крие рискове от уравниловка и опасности от смекчаване на конкуренцията, особено за Източна Европа.

 

Continue Reading

Данъци

Американските данъчни служби подготвят нови правила за криптовалутите

Published

on

bitcoin coins

Американските данъчни служби обявиха, че подготвят нови правила и насоки за криптовалутите. Те ще са първите обновени правила от 2014 г. насам, съобщава CoinDesk.

Правилата и насоките ще обясняват по-добре на хората как да декларират активите си. Целта на данъчните не са допълнителни регулации, а изясняване и изчистване на съществуващите правила, така че хората да разбират по-добре какво се изисква от тях.

Правилата ще целят създаване на “приемливи методи за калкулиране на разходите”, както и данъчна политика при разцепване на криптовалути. Данъчните планират да публикуват обновените правила скоро, но все още няма конкретен срок.

Continue Reading

Данъци

Денят на данъчната свобода дойде, вече работим за себе си

Published

on

През 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната.

Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, изчисляват икономистите от ИПИ.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:

Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС.

Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета.

Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма.

Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години (2016-2018 г.) обаче този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на голям излишък. Очакваме и през 2019 г. в бюджета да има излишък, което означава, че реално се очаква да няма да има дни за отработване.

Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно.

Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общинските такси.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства.

Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години.

Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг.

За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас, коментират от ИПИ.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на специализираната страница “Моите данъци” –www.kolkodavam.bg.

 

Continue Reading

Най-четени