Свържете се с нас

Регулации

Сабине Лаутеншльогер, ЕЦБ: „Стриктният надзор води до силни банки“

Публикувана

на

Sabine Lautenschlaeger, ECB
Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет и заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ. Снимка: ЕЦБ.

Интервю със Сабине Лаутеншльогер, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, публикувано на 5 август 2018 г. в германския вестник Welt am Sonntag.

На 15 септември отбелязваме 10-та годишнина от банкрута на американската инвестиционна банка Lehman Brothers. Тогава бяхте главен банков инспектор във Федералния орган за финансов надзор (BaFin). Спомняте ли си този ден?
Да, спомням си го живо. През уикенда бях в BaFin и участвах в кризисните разговори с международните надзорни органи. Видях от първа ръка, как през уикенда нещата ескалираха. През нощта на неделя срещу понеделник колегите от САЩ решиха да не спасяват Lehman.

Бяхте ли веднага наясно с размера на случващото се?
Знаехме, че колапсът на такава банка няма да остави финансовия свят незасегнат. Въпреки това, всички подценихме сериозността на последствията. Никой не предвиди кризата на доверие, която доведе до застой цели пазари.

Дали Lehman все още са възможни и днес?
Не бих казала, че никога няма да има друга криза. Но няма съмнение, че институциите и надзорните органи вече са по-добре подготвени. Банките притежават много повече капитал и ликвидност. Тяхното управление на риска и корпоративното управление също са по-добри, макар не достатъчно добри във всяка институция.

Как реагирате на критиките, че надзорът е станал твърде силен – и отчасти затова европейските банки са толкова слаби в сравнение със своите колеги от САЩ.
Мислите ли, че това е вярно?

Печелившите американски банки оставиха европейските банки далеч назад.
Намирам тази идея за доста забавна. Обратно, това означава, че колкото по-слаб е надзорът, толкова по-силни са банките. Истината е, че стриктният надзор води до силни банки. Институциите стават по-устойчиви, когато надзорните органи изискват от тях да притежават адекватен капитал за покриване на рисковете си и настояват за достатъчна ликвидност и по-добро управление на риска.

Американските институции получиха изчерпателна държавна помощ по време на кризата. Сега Съединените щати намаляват още регулацията. Мислите ли, че тези два фактора представляват недостатък за местните банки?!
Досега американските власти като цяло са отменили само правила, които нарушават международните стандарти. Но да, има нещо вярно, в това, което казвате. Важно е големите международни институции да отговарят на същите стандарти, особено в търговията. Ето защо е необходимо новите правила на Базелският комитет по банков надзор да се прилагат във всички големи финансови центрове. Освен това нека не забравяме, че Съединените щати успяха бързо да се върнат към пътя на растежа. Това разбира се е от голяма полза и за американската банкова система. Ние бяхме много по-бавни в това отношение, а също и в борбата със структурните проблеми.

Един от резултатите на финансовата криза беше спорната програма за покупка на активи на ЕЦБ. Управителният съвет действително реши да спре покупките, но много бавно. Междувременно германските фондове за социално осигуряване отдавна страдат от отрицателните лихвени проценти. Не трябва ли да се движите по-бързо?
Прекратяването на програмата за изкупуване на активи е важна първа стъпка. Но съм съгласна, че страничните ефекти от извънредно разхлабената парична политика нарастват с течение на времето и многократно съм го посочвала. Но след като предприехме такава експанзионистична парична политика, би било погрешно да направим рязко движение в другата посока. Това няма да помогне нито за икономиката, нито за ценовата стабилност.

А как тогава ще се справите?
Напълно подкрепям нормализирането на паричната политика. Това означава, че трябва постепенно отново да увеличаваме лихвените проценти. Но можем да направим това, само ако сме поели по устойчивия път към стабилност на цените. Освен това не трябва да забравяме, че фондовете за социално осигуряване щяха да бъдат в много по-слаба финансова позиция днес, ако икономическият растеж беше възпрепятстван от прекалено строга парична политика и висока безработица. Немските граждани, които спестяват, понякога забравят, че могат да го правят само ако имат работа. Затова трикът е да се придвижим стабилно към изхода, без да прекъсваме растежа.

Необслужваните заеми са друг проблем. Всъщност съществуват нови правила за тяхното намаляване. В сравнение с предходните планове на ЕЦБ, компромисът изглежда много нерешителен.
Възразявам. Правилата определено не са колебливи. Бяха формирани еднакви очаквания за бъдещите необслужвани заеми и всяка банка ще получи ясни и амбициозни надзорни цели за наличностите си от съществуващи необслужвани кредити. Имайте предвид, че началното ниво на запасите от необслужвани кредити е различно във всяка банка.

Независимо от това, единната валутна зона се нуждае от еднакви правила.
Това е точно така в момента. Намерихме критерий за всички заеми, които станат необслужвани, и то не само за новоподписаните, но и за вече съществуващите, които ще престанат да бъдат обслужвани в бъдеще. Смятам, че това е много важно, защото не позволява на институциите да отлагат прекалено много разпоредбите при загуба на заеми.

Изглежда, че не сте много доволна от резултата?
Мисля, че концепцията е добра. Но в някои отношения бих искала да е малко по-амбициозна.

Плановете заради Италия ли се провалиха?
Сега постигнатото споразумение е решение, взето от Надзорния съвет на ЕЦБ, в който 25 надзорни органи намират обща позиция. Резултатът е много добър пакет, общо взето.

Институциите с дълги преходни периоди биха ли могли да бъдат третирани снизходително?
Не е наша работа като надзорен орган, да предотвратяваме излизането на банки от пазара. С други думи, ние не сме тук, за да осигурим оцеляването на всяка банка. Ние сме тук, за да реагираме бързо на рискове. Също и за да разпознаем кога една банка наистина вече не е жизнеспособна и как трябва да решим този проблем.

Как може тогава според ЕЦБ банка като Monte dei Paschi все още да е жизнеспособна?
Не мога да говоря за отделни институции. Но банките, засегнати от криза, следва също да получат нов шанс да станат жизнеспособни чрез подходящи мерки, като например капиталова инжекция или промяна в бизнес модела.

Значи националните шампиони все още са много важни?
Бих искал да видя повече шампиони в еврозоната.

Компаниите в Германия имат добри кредитни линии, но банките не печелят почти нищо от кредитната си дейност.
Конкуренцията наистина е ожесточена. Твърде голямата конкуренция може да доведе и до недостатъци.

Какво може да се направи срещу това?
Надзорните органи трябва да работят със съществуващия банков пазар. Консолидирането е преди всичко въпрос на пазара. Нещо повече, клиентите трябва да осъзнаят, че трябва да плащат за добри услуги.

Като ви слушам, всичко звучи чудесно. Има ли нещо, което да ви държи будна през нощта?
Винаги спя много добре. Ако бъда сериозна обаче, това, за което наистина се тревожа е заплахата от дерегулация. Не само в Съединените щати, но и в Европа.

Банките в Германия все още не са забелязали това.
Това може да е така, но виждам ясно движение в тази посока в настоящите предложения за промяна на европейското законодателство. Нагласите към силен надзор вече не са толкова положителни. След финансовата криза политиците засилиха надзорната функция и ѝ дадоха инструменти за предотвратяване на задаващите се рискове. Преди това надзорните органи често не са били в състояние да реагират, докато не се случат щетите. Трябва да внимаваме махалото да не се върне обратно.

Къде виждате признаци за това?
Има няколко предложения в Директивата за капиталовите изисквания, за които съм загрижена. За надзорните органи може да стане по-трудно да изискват повече капитал за определени рискове. Това би отслабило надзорните инструменти.

(със съкращения)

Други регулации

Търговският регистър може пак да се срине до дни

Публикувана

на

Търговският и Имотният регистри могат да спрат да функционират до 20 дни. Причината е изчерпване на мястото в информационните система за съхраняване на данни.

Това става ясно от обявена обществена поръчка от Агенцията по вписванията („Надграждане на съществуващите дискови масиви за съхранение на данни DELL EMC Unity 400“). Там пише, че спешно е необходим допълнителен ресурс от 120 терабайта за осигуряването на нуждите на съществуващите информационни системи.

Дисковото пространство е необходимо и за предотвратяването на възможности за сривове.

Агенцията по вписванията припомня срива на Търговския регистър от 9 август тази година.
Тогава от агенцията посочиха като причина за срива дефектирането на 4 дискови пространства от базата данни на Търговския регистър. Регистърът започна да функционира напълно чак на 27 август.

Прочети още

Други регулации

АДФИ ще инспектира Община Стара Загора след сигнал на антикорупционния фонд

Публикувана

на

Общината е със запорирани сметки от миналата година.

Антикорупционият фонд (АКФ) сезира Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за сериозни нередности при поемането на дългосрочен общински дълг от страна на община Стара Загора. Сумата е в размер на 6 млн. лв.

Според правния екип на фонда е налице разминаване между посочването на вида на дълга и поемането му, обосновано като форсмажорно обстоятелство.

На 8 август миналата година, на нарочна пресконференция, кметът на гр. Стара Загора – Живко Тодоров, обявява, че общината е със запорирани сметки в размер на около 9 млн. лв.

Запорът е следствие от окончателно загубено дело с изпълнител по обществена поръчка от 2013 г. по ремонтни работи в старозагорския квартал Железник.

На 17 август кметът отправя покана за публично обсъждане на намеренията за поемане на дългосрочен дълг в размер до 6,56 млн. лв. за финансиране и рефинансиране на текущи ремонти. Около 560 000 са за мостово финансиране на проекти по ОП „Региони в растеж“ през 2017 г. На следващата седмица е проведено публично обсъждане за приемане на дългосрочен общински дълг.

Заложени са параметри – финансиране и рефинансиране на разходи за текущи ремонти на тротоари, асфалтиране на улици и благоустрояване на междублокови пространства на територията на община Стара Загора.

Мотивите, посочени от кмета по време на обсъждането, са, че Община Стара Загора следва да поеме дългосрочен дълг за ликвидиране на последствията от „форсмажорни обстоятелства” в размер на 6 млн. лв.

Главният финансист на общината – г-жа Цанка Ганева, представя подробности за параметрите на дълга. Тя съобщава, че за ремонти на тротоари, асфалтиране на улици и благоустрояване на междублокови пространства общината дължи приблизително 2,5 млн. лв. за вече извършени ремонти, а такива за още 3,5 млн. лв. са възложени на изпълнители и ще бъдат завършени до края на 2017 г.

В своето предложението кметът определя вида на дълга като „дългосрочен дълг за предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства, поет с договор за общински заем”. Под форсмажорни обстоятелства той визира запорирането на средствата по делото „Железник”.

Видно от мотивите в предложението на кмета до общинския съвет, основанието за вземане на дългосрочен дълг е финансирането и рефинансирането на разходи за извършени и възложени ремонти.

Това са дейности, които могат да се квалифицират като извършване на капиталови разходи, което обаче предполага поемане на краткосрочен, а не дългосрочен общински дълг по смисъла на Закона за общинския дълг.

Неясно остава защо видът на дълга е квалифициран като „дългосрочен дълг за предотвратяване и ликвидирането на последиците от форсмажорни обстоятелства“.

Неблагоприятният изход от едно съдебно дело не може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство.

АКФ счита, че е налице обосновано съмнение за нарушаване на Закона за общинския дълг във връзка със Закона за публичните финанси при поемането на дългосрочен общински дълг в размер на 6 млн. лв. чрез банков заем.

АДФИ от своя страна приема изводите на АКФ като основание за финансова инспекция в община Стара Загора.

 

Прочети още

Други регулации

Одиторите приветстват мерките за по-добра защита на whistleblowers

Публикувана

на

Според Европейската сметна палата една добра директива ще бъде ефективен инструмент за защитата на бюджета на ЕС.

Днес Европейската сметна палата публикува на сайта си становище, че предложената система за защита на лицата, които докладват за нарушения на правото на ЕС – известни като whistleblowers, могат да увеличат законните им права във всички държави-членки и да дадат на гражданите централна роля в прилагането на правилата на ЕС.

Одиторите приветстват предложенията, въпреки че отбелязват, че в някои случаи те може да са твърде сложни, за да са напълно ефективни.

През април 2018 г., вследствие на редица важни случаи, Европейската комисия предложи Директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения, която в момента се разглежда от Европейския парламент и Съвета.

Одиторите смятат, че предложената система ще спомогне за подобряване на управлението на политиките и програмите на ЕС като допълнение към процедурите за нарушения, предприети от Комисията срещу държавите-членки.

Доколкото се отнася за финансовите интереси на ЕС, whistleblowing има потенциала да генерира спестявания за бюджета на ЕС“, добавят те.

Понастоящем държавите-членки разполагат с широк кръг от подходи за подаване на сигнали за нарушения, а правото на ЕС възприема откъслечен подход„, каза Пиетро Русо, член на Европейската сметна палата, отговорен за становището.

„Изчерпателна, добре проектирана и лесна за ползване директива би могла да бъде ефективен инструмент и да допринесе за защитата на бюджета на ЕС, доброто финансово управление и отчетността“ – допълва той.

Одиторите обаче са обезпокоени от сложността на приложността на Директивата.

Комисията насърчава държавите-членки да разгледат възможността за разширяване на обхвата на Директивата, за да осигурят цялостна и съгласувана рамка на национално равнище.

Ако няма такова доброволно удължаване, предупреждават одиторите, потенциалните whistleblowers ще трябва да разберат дали нарушението, което планират да докладват, е било покрито или не, така че да могат да се ползват от защита. Това може да ги възпира.

Проблемът е частично решен от предложението да се съдейства на потенциалните whistleblowers с ясна и лесно достъпна информация, съвети и помощ и с мерки срещу търсенето на отмъщение срещу тях, казват одиторите.

Те също така изискват повече обучение на персонала и повишаване на осведомеността и подчертават значението на насърчаването на позитивна и доверена среда, при която сигнализирането за нарушения е прието като част от корпоративната култура.

Прочети още

Други регулации

Великобритания може да въведе крипторегулации след 24 месеца

Публикувана

на

Bitcoin

Великобритания може да се нуждае от 24 месеца за разработка и въвеждане на регулации на криптовалутите и критпоактивите. Това казва Джеймс Кауфман, директор в Reynolds Porter Chamberlain (RPC) във Великобритания, цитиран от CCN.

Кантората отбелязва, че това е най-добрият и оптимистичен вариант. Той е базиран на вероятност, в която предложенията, които са дадени и направени към регулаторите и комисиите в парламента реално започнат да се придвижват.

Според Кауфман процесът по приемането на подобни регулации е доста дълъг. Освен това криптовалутите са много сложна и бързоразвиваща се темата, отбелязва Кауфман. Проблемите с и около Брекзит също не помагат на процеса.

Освен това е нужно и време на институциите да проучат внимателно темата, да обърнат внимание на „определени активности“ и др. Трябва да се отдели време за консултации, обществен дебат и най-накрая да се напишат финалните версии, да се приемат и да се определи дата за тяхното влизане в сила.

Всичко това ще отнеме доста време, отбелязва Кауфман. В комбинация с останалите проблеми около Брекзит, той казва, че дори 24-те месеца срок са доста амбициозна цел.

Прочети още

Данъци

Заверяването на документи за чужбина се извършва в офисите на НАП

Публикувана

на

NAP Nacionalna Agencia za prihodite

От 15 октомври 2018 г.  документите, издадени от орган по приходите на Национална агенция за приходите, които подлежат на легализация от Министерство на външните работи (МВнР), ще се заверяват от компетентната за лицата териториална структура на НАП. Това съобщи приходната агенция.

В тази връзка лицата, които желаят издаден от НАП документ да бъде заверен с оглед последваща легализация от МВнР, трябва да заявят това чрез подаване на Искане за издаване на документ.

Данъчните обръщат внимание, че от 15 октомври 2018 г. дирекция СИДДО в Централно управление на НАП няма да заверява издадени от орган по приходите на НАП документи, подлежащи на легализация от МВнР.

Прочети още

Банки

ЕЦБ ще направи финансов одит на 6 български банки

Публикувана

на

ecb logo

Това е част  от процедурата за присъединяване към банковия съюз.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa (EЦБ) щe направи проверка на шecт oт нaй-гoлeмитe български  бaнĸи ĸaтo чacт oт пpoцeдypaтa зa пpиcъeдинявaнeтo нa cтpaнaтa ни ĸъм Eдинния бaнĸoв cъюз нa Eвpoпeйcĸия cъюз (EC), съобщава Mediapool, цитирайки свои източници.

Проверени най-вероятно ще бъдат трите ни най-големи банки: UniCredit Bulbank, Бaнĸa ДCK и Oбeдинeнa бългapcĸa бaнĸa (ОББ).

Голяма е вероятността сред проверените да е и Първа Инвестиционна Банка (ПИБ).

Банковият съюз е важна стъпка към действителен икономически и паричен съюз. Той позволява правилата за банковата дейност в ЕС да се прилагат в участващите държави членки.

Банковият съюз има два стълба: единен надзорен механизъм (ЕНМ) и единен механизъм за преобразуване (ЕМП). В основата и на двата стълба е единната нормативна уредба, която се прилага за всички държави от ЕС.

Според източника одиторите по единния надзорен механизъм ще пристигнат в страната ни на 10 ноември тази година.

На 29 юни 2018 г. българските власти изпратиха официално писмо с молба към ЕС за присъединяване към ERM II и Банковия съюз.

На 13 юли на своя среща Еврогрупата единодушно подкрепи намерениятя на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението. В свое изявление тя, каза: „Що се отнася по-специално до банковия надзор, от България се очаква да изпрати искане за тясно сътрудничество с ЕЦБ в съответствие със съществуващите процедури и да предприеме необходимите подготовки – включително и подкрепа за цялостната оценка на ЕЦБ.

B ĸpaя нa юли правителството ни стартира и пpoцeдypaтa пo пpиcъeдинявaнeтo нa Бългapия ĸъм бaнĸoвия cъюз, ĸoйтo пpeдxoждa члeнcтвoтo във валутния механизъм ERM II (еврозоната).

В Плана за действие са включени мерки като: :

– засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство.

– подобряване до края на 2018 г. на макропруденциалните инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на изисквания към кредитополучателите; засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества);

– подобряване на рамката за несъстоятелността;

– засилване на рамката за борба с изпирането на пари;

– ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Ако всички изброени мерки бъдат изпълнени навреме, страната ни би трябвало да влезе в Банковия съюз до юли 2019 г.

Прочети още
Реклама

Най-четени