Connect with us

Финанси

Салдото по КФП към края на юни е в размер на 1 713,9 млн. лв.

Published

on

coins

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2018 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юни 2018 г. е положително в размер на 1 713,9 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2 014,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300,5 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2018 г. са в размер на 19 210,1 млн. лв. или 50,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 699,5 млн. лв. (10,1 %), а постъпленията от помощи са близки по размер (увеличение с 27,4 млн. лв. или 4,1 %).

Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 16 021,0 млн. лв., което представлява 51,4 % от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към месец юни 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,2 % (1 482,7 млн. лева).

Приходите от преки данъци са в размер на 3 113,9 млн. лв. или 54,1 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 342,9 млн. лева (12,4 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 7 646,2 млн. лв., което е 50,4 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към юни 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 536,0 млн. лв. (7,5 %).

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2018 г. е 10,83 млрд. лв., в т.ч. 9,87 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,96 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

 

Банки

Райфайзен публикува Доклад за банковия сектор в Централна и Източна Европа

Published

on

Raiffeisenbank

Според анализаторите на Райфайзен Рисърч банковият сектор в Централна и Източна Европа е близо до рекордна рентабилност. Те отчитат двуцифрена възвръщаемост на капитала в регионите на Централна Европа, Югоизточна Европа, и Източна Европа.

Чехия и Косово са най-рентабилните пазари, Румъния, Унгария и Украйна са пазарите с най-интересен обрат.

Печалбата на банковия сектор в Централна и Югоизточна Европа възлиза на общо 13-14 милиарда евро, като в целия региона на ЦИЕ за 2018 г. тя е над 30 милиарда евро.
Показателят необслужвани кредити в ЦИЕ е в едноцифрената зона, като най-ниското ниво е в Централна Европа (Чехия, Унгария и Словакия) – 3.3%, докато в Югоизточна е 7%, а в Източна – 9.3%.

Увеличава се диференциацията в регионалните стратегии на големите трансгранични банки, но Чехия, Румъния и отчасти Русия са сред основните пазари на водещите банкови групи в ЦИЕ.

Руският банков пазар се възползва от консолидацията, отново отбелязва двуцифрена възвръщаемост на капитала. Стабилен бизнес за чуждестранните банките, които отдавна оперират на пазара.

Пазарният дял на австрийските банки в ЦИЕ отново се доближава до рекордни нива.Най-висок потенциал за растеж в Югоизточна Европа, до известна степен отслабва растежът в Централна Европа, особено в банкирането на дребно поради регулаторни ограничения.

Анализаторите на Райфайзен увеличават очакванията си за растеж за Унгария, Румъния и Украйна; солиден растеж в Сърбия, Хърватия и Русия; кредитният растеж се очаква да се забави леко в Чехия, Словакия и България.

Можете да откриете Доклада за банковия сектор в Централна и Източна Европа за 2019 г. на портала на Райфайзен Рисърч.

Continue Reading

Банки

Рейтинговата агенция S&P повиши перспективата на УниКредит на стабилна

Published

on

UniCredit Bulbank

Международната агенция S&P повиши перспективата в кредитния рейтинг на УниКредит на стабилна (от негативна). Дългосрочният и краткосрочният рейтинг на групата са потвърдени съответно на BBB и А-2.

Според анализаторите на S&P УниКредит значително е подобрила устойчивостта си да издържи при хипотетично неизпълнение на италианския държавен дълг („BBB / A-2 / негативна перспектива“).

По този начин УниКредит сега би могла да бъде оценена над дългосрочните рейтинги на Италия.

Continue Reading

Еврофинансиране

Инфраструктура и подобряване на градската среда с най – добро усвояване на евросредства

Published

on

Euro

Краят на настоящия програмен период на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 г. ставаме свидетели на значително увеличение на отпуснатите по тях суми. Това личи ясно от годишния преглед, който ИПИ извършва, на отпуснатите средства по евро фондовете на равнище община и област. Извън чувствителните увеличения в много региони обаче подреждането на областите и общините по този показател остават почти непроменени. Същото важи и за естеството на големите проекти.

Традиционно, най-много средства на човек от населението се усвояват в столицата и в област Габрово, съответно по 3129 лева 3234 лева на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 г., пише в свой обзор икономистът Адриан Иванов. Относително много европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, но част от обяснението за това е доста бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лева на човек от населението остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, но е доста вероятно до края на програмния период да надхвърлят този праг.

Най-големите проекти са в областта на инфраструктурата – например разширението на столичното метро, изграждането на пътища и водни цикли, поради естеството си, изискват много по-големи инвестиции в сравнение с останалите дейности. Това е особено изразено в столицата, където реално изплатената сума по развитието на метрото надхвърля 500 млн. лв., както и в област Благоевград, където средствата за изграждането на магистрала „Струма“ са 329 млн. лв.

На фона на малкото, но доста скъпи инфраструктурни проекти, множеството по-малки по стойност, но по-многобройни, са проектите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност проекти са именно за обновяване и реконструкция на училища и за осигуряване на топъл обяд.

Несъмнено по-интересни са данните за разпределението на европейските средства на ниво община, тъй като представят в много по-големи детайли регионалните различия в използването на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Тези проекти често са споделени между няколко общини, а стойността им нахвърля в значителна степен тази на проектите, които отделните общини (особено по-малките) са в състояние да използват сами. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана.

От началото на разпределението на европейски средства в страната до средата на 2019 г., най-много европейски средства на човек от населението има в общините:

Добрич – 5683 лева, благодарение на голям проект за подобряване на водоснабдяването на града;
Костинброд – 5402 лева, заради няколко проекта за енергийна ефективност;
Созопол – 5172 лева, голяма част от тях са от предишния програмен период.

На другата крайност са общините Ковачевци (32 лева на глава от населението), която продължава да е единствената, която няма нито един проект в рамките на новия програмен период, Дулово (62 лева) и Добричка (116 лева). Към тях се прибавят и много от най-малките общини в страната, които имат само по един проект, при това за не особено значителни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет на малките общини, който не им позволява ефективно да се конкурират за европейско финансиране.

Повечето общини в страната са с под 1000 лева на човек от населението усвоени европейски фондове – в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лева са били използвани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.

При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.

 

Continue Reading

Крипто

Bitcoin слезе под $9500, индикации за застой на цената

Published

on

Crypto-currency, bitcoin

Bitcoin изглежда напълно загуби инерцията, която преди по-малко от месец изведе цената на криптовалутата до $13 880. Сега тя пада все повече, като в края на деня във вторник започна рязък срив и слезе трайно под $10 000.

Рано сутринта в сряда спадът продължи, като Bitcoin достигна $9 360. След това се задържа под $9 500 за известно време.

CoinDesk отбелязва, че един от най-популярните индикатори, MACD, е станал негативен за пръв път от декември миналата година. Това може да означава, че ще има застой на цената.

Анализаторът Омкар Годбоул прогнозира, че цената може да слезе и под $9000, но най-вероятно това ще е за кратки периоди от време. В момента Bitcoin е в нестабилна ситуация. Ако успее да достигне $12 000 до края на седмицата, то това ще се приеме като сигнал, че временната почивка и малката корекция е приключила и има потенциал за нови ръстове.

Ако не успее да постигне тази граница, то тогава $12 000 ще се сметне за точката на изтощение, която за сега инвеститорите не могат да прескочат. Това ще отвори възможност за по-трайно задържане на цената около сегашните нива или дори по-сериозна корекция с по-голям спад. Както винаги, Bitcoin си запазва правото да не “слуша” прогнозите и да изненада с поведението си за пореден път.

Continue Reading

Финанси

НСИ отчете дефлация за месец юни

Published

on

Индексът на потребителските цени за юни 2019 г. спрямо май 2019 г. е 99.4%, т.е. месечната инфлация е минус 0.6%. Инфлацията от началото на годината (юни 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1.2%, а годишната инфлация за юни 2019 г. спрямо юни 2018 г. е 2.8%, показват данните на НСИ.

Средногодишната инфлация за периода юли 2018 – юни 2019 г. спрямо периода юли 2017 – юни 2018 г. е 3.3%.

През юни 2019 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

• хранителни продукти и безалкохолни напитки – намаление с 1.8%;

• алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.8%;

• облекло и обувки – намаление с 0.3%;

• жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – цените остават на равнището от миналия месец;

• жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – увеличение с 0.6%;

• здравеопазване – увеличение с 0.1%;

• транспорт – намаление с 0.7%;

• съобщения – намаление с 1.2%;

• развлечения и култура – намаление с 1.1%;

• образование – цените остават на равнището от миналия месец;

• ресторанти и хотели – увеличение с 1.5%;

• разнообразни стоки и услуги – намаление с 0.5%.

Continue Reading

Инвестиции

Над 123 хил. души, регистрирани в АЗ са започнали работа през 2019 г.

Published

on

Над 123 410 безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на 2019 г., съобщават от Агенцията по заетостта. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1.1 процентни пункта в сравнение с първото полугодие на предходната 2018 г.

Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място.

Същевременно тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в страната се запазва и през юни, като в средата на годината равнището се установява на 5,2 процента. Отчита се спад от 0.1 процентни пункта спрямо предходния месец и от 0.5 процентни пункта на годишна база.

В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души като снижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко.

Новорегистрираните безработни през юни са 21 404, като от тях 1708 са били неактивни.

От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 9019 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др.

В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните от рисковите групи на пазара на труда, на субсидирани работни места през месеца са устроени 3536 лица, информират от Агенцията по заетостта.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени