Connect with us

Банки

САЩ заведе дело за измама срещу швейцарската UBS

Published

on

Банката заяви, че “енергично” ще оспорва делото.

Вчера правителството на САЩ заведе съдебно дело за гражданска измама, обвиняващо UBS, най-голямата банка в Швейцария, че е измамила инвеститорите при продажбата на ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотечни кредити, довели до световната финансова криза през 2008-2009 г.

Новината за това бе очаквана още късно в четвъртък и UBS вече публикува на сайта си изявление, в което заяви, че “енергично” ще оспорва делото.

UBS е обвинена в заблуда на инвеститорите за качеството на над 41 милиарда щатски долара (41 милиарда швейцарски франка) високорискови ипотечни кредити и рискови ипотечни заеми, подкрепени от 40 оферти за ценни книжа през 2006 и 2007 г., съобщи американското Министерство на правосъдието в жалба, подадена пред федералния съд в Бруклин.

UBS заяви, че е произвела само малка част от жилищните ипотеки в САЩ между 2005 и 2007 г. (само 1,5 милиарда щатски долара от общо повече от 5 трилиона щатски долара) и не е довела до никакви рискови заеми.

Огромното мнозинство от заемите, залегнали в 40-те жилищни ипотечни ценни книжа (RMBS), посочени в жалбата, произхождат от други финансови институции, много от които издават свои собствени. През 2007 г. UBS е спряла издаването на RMBS.

Швейцарската банка заявява още, че: “Твърденията на Министерство на правосъдието не се подкрепят от фактите или от закона. UBS ще оспорва енергично жалбата в интерес на своите акционери. UBS е уверена в правното си положение и от известно време е напълно подготвена да се защити в съда“.

UBS твърди, че възнамерява да разчита на някои “съществени факти” в защитата си и че очаква те да бъдат “обосновани в хода на производството”.

UBS претърпя огромни загуби от американските ипотечни активи, включително от жилищните ипотечни ценни книжа, цитирани в жалбата, което изключва извод за измама” – се казва още в изявлението.

Многобройни банки вече са изплатили санкции в размер на милиарди долари вследствие на граждански дела, подадени от американското Министерство на правосъдието, съгласно Закона за реформата, възстановяването и изпълнението на финансовите институции на САЩ.

След финансовата криза банките бяха обвинени в заблуждаване на инвеститорите за заемите, залегнали в основата на ценните книжа, обезпечени с ипотека, които са продали. Тези заеми са били отпуснати на кредитополучатели, които не са могли да ги върнат, както и въз основа на инфлационни оценки на жилищата.

 

Пълното изявление на UBS, можете да прочете тук.

Банки

Deutsche Bank заплашена от тежки санкции заради скандала за пране на пари

Published

on

Deutsche_Bank Towers HQ Frankfurt
Централата на Deutsche Bank във Франкфурт. Снимка: банката.

Английският Guardian се е добрал поверителен вътрешен доклад, в който се описват детайли. 

Затруднената германска Deutsche Bank е изправена пред глоби, правни действия и евентуално съдебно преследване на „висшия мениджмънт” заради ролята си в руската схема за изпиране на пари в размер на 20 млрд. долара. Това се казва в поверителен вътрешен доклад, до който се добрал британският вестник Guardian.

В него банката признава, че съществува висок риск регулаторите в САЩ и Великобритания да предприемат „значителни дисциплинарни действия“ срещу нея. Тя признава още, че скандалът е навредил сериозно на бранда ѝ, вероятно ще предизвика загуба на клиенти, загуба на доверие на инвеститорите и спад на акциите ѝ.

Deutsche Bank бе въвлечена в огромна операция по изпиране на руски пари, разкрита от журналистическата организация – OCCRP (The Organized Crime and Corruption Reporting Project), за която ви разказахме преди около месец.

В аферата, наречена „Глобална пералня“ (Global Laundromat) са въвлечени и американската Citigroup, австрийската Raiffeisen и много британски банки. Руски престъпници с връзки в Кремъл, бившето КГБ и основният му наследник – ФСБ, са използвали схемата между 2010 и 2014 г., за да прехвърлят пари в западната финансова система. Вложените пари могат да достигнат 80 млрд. долара, смятат разследващите.

Как е действала тя – фиктивни фирми, които се намират най-вече в Обединеното кралство, са си давали заеми една на друга. След това те не изплащали този голям фиктивен дълг. Корумпирани съдии в Молдова заверявали дълга – с милиарди, прехвърлени в Молдова и Балтийските страни чрез банка в Латвия.

Deutsche Bank е една от банките използвана за изпиране на тези пари през съответната банкова мрежа, което ефективно е позволило на незаконните руски плащания да бъдат насочвани към САЩ, Европейския съюз и Азия.

Банката била в неведение за измамата, докато Guardian и Проектът OCCRP не публикували историята през март 2017 г., се казва в поверителния доклад.

За първи път тя научила за схемата след мейли от Guardian и германския Süddeutsche Zeitung с молба за коментар.

В неловкото положение, което изпаднала, Deutsche Bank помолила двамата си вътрешни следователи по финансови престъпления – Филип Волот и Хинрих Фолкер – да разберат какво се е объркало. Те представили доклад от 9 страници, който миналата година бил споделен с одитния комитет на надзорния съвет на банката с гриф „строго секретно”.

Двамата следователи идентифицирали много “високорискови компании”: 1244 в САЩ, 329 във Великобритания и 950 в Германия. Тези организации били отговорни за близо 700 000 сделки, включващи най-малко 62 милиона британски лири във Великобритания, 47 милиона долара в САЩ и 55 милиона евро в Германия.

Като част от своето разследване, Deutsche Bank изпратила 149 „доклада за подозрителна дейност“ до Националната агенция за престъпността в Лондон. Подобни разкрития за потенциални сделки за пране на пари били изпратени и на властите в САЩ и други страни, като те съобщавали за 30 частни и корпоративни клиенти на Deutsche Bank, някои от които можело да са били „несъзнателно използвани“ според доклада.

Аферата е още един удар по слабата репутация на Deutsche Bank. Тя идва на фона на полицейската акция от ноември 2018 г. в щаба на банката във Франкфурт във връзка с разкритията на „Досиетата от Панама“, последвалото падане на цените на акциите ѝ, и започналите преговори за възможно сливане с германската Commerzbank.

Акцията от миналия ноември бе извършена по нареждане на прокуратурата, която получила сигнал, че двама банкови служители са помагали на клиентите да пратят пари чрез офшорни фирми.

Deutsche Bank е и под надзора на Вашингтон заради финансовите си отношения с Доналд Тръмп. На 15 април демократите от комисиите за разузнаване и финансови услуги издадоха призовка с искане банката да предостави документи за кредитирането на президента.

В продължение на две десетилетия Тръмп взел повече от 2 млрд. долара кредити от Deutsche Bank. През 2008 г. той дори не изплатил един от заемите за 45 млн. долара и съдил банката. Въпреки това отдела ѝ за частни клиенти в Ню Йорк впоследствие му отпуснал още 300 млн. долара – ход, който не може да бъде обяснен от мениджмънта.

През последните години банката има серия от болезнени срещи с международните регулатори. Между 2011 и 2018 г. тя плати глоби в размер на 14,5 млрд. долара за експозиция на съмнителни руски пари.

През 2017 г. британският орган за финансово поведение (FCA) ѝ наложи най-голямата си глоба давана досега – £163 млн., след като Deutsche Bank провела схема за “огледална търговия” (mirror trade) в размер на 10 млрд. долара, чрез своя клон в Москва.

Нюйоркският департамент за финансови услуги (DFS) глоби банката с $425 млн. за същия случай, в който рубли бяха превърнати в долари чрез фалшиви сделки от името на VIP руски клиенти.

Deutsche Bank провела вътрешно разследване и на аферата “огледална търговия”. Изтеклият доклад за “Глобална пералня” казва, че няма „системна връзка“ между двете руски схеми за пране на пари. Въпреки това, между двата случая има някои припокривания: 46 компании от аферата “огледална търговия” са правили преки трансакции към 233 компании от аферата “Глобална пералня”.

В изтеклия доклад се казва още, че накрая все пак Deutsche Bank е изчистила дейността си. Тя спряла да работи с двете банки в центъра на скандала с пране на пари – молдовската Moldindconbank и латвийската Trasta Komercbanka. Регулаторите в Латвия закрили Trasta през 2016 г. именно заради серийни случаи на пране на пари.

Deutsche Bank намалила участието си в постсъветския регион. Тя вече няма отношения с никакви банки в Молдова, Латвия, Естония и Кипър и е намалила бизнес дейността си в Русия и Украйна, посочва още доклада.

Допълнително банката е в процес на разследване за ролята си в най-големия скандал в банковия сектор в Европа, включващ датската Danske Bank. Тя е обвинена, за изпирането на 200 млрд. евро руски пари чрез своя клон в Естония. Deutsche предоставяла същите банкови услуги, но чрез дъщерното си дружество в САЩ.

Банката заявила пред Guardian, че не може да коментира „потенциални или текущи разследвания“ или „каквито и да било въпроси, свързани с нашите регулатори“. Тя поела ангажимент да предоставя “подходяща информация за всички разрешени разследвания”.

В изявлението се казва още, че „значително увеличихме броя на служителите в отдел антифинансови престъпления – с повече от три пъти от 2015 г. насам. От 2016 г. инвестирахме € 700 млн. в модернизирането на ключовите ни контролни функции там”.

Continue Reading

Банки

Италиански банки в разговори с BlackRock за спасяването на Banca Carige

Published

on

Очаква се американският мениджър на активи да инвестира в закъсалата банка.

Днес италианските банки, чрез Фонда за гарантиране на влоговете, финансиран от тях, са преговаряли с BlackRock за възможна сделка за спасяване на проблемния кредитор Banca Carige, съобщи неговия президент Салваторе Макароне.

BlackRock е американска корпорация за глобално управление на инвестиции, базирана в Ню Йорк. Основана e през 1988 г., първоначално като мениджър за управление на риска и на активи с фиксиран доход. Днес е най-големият мениджър на активи в света с 6.29 трлн. долара активи към декември 2017 г.

През ноември миналата година италианските банки използваха схема за доброволно подпомагане, създадена чрез фонда на вложителите, за да помогнат за спасяването на Carige.

Чрез схемата, те купиха хибридни облигации за 320 милиона евро, необходими за увеличаване на общия капитал на банката. Преобразуването на акции в облигации сега ще подкрепи спасителния план на BlackRock за Carige.

Припомняме, че 2 януари тази година Европейската централна банка наложи временна администрация на Banca Carige. Тя назначи трима комисари: Фабио Иноченци, Пиетро Модианo и Рафаеле Ленер.

Мярката бе взета вследствие на оставката на мнозинството от членовете на Борда на директорите.

До там се стигна след като през декември 2018 г. Борда не успя да получи подкрепата на акционерите за издаването на акции от 400 милиона евро, като част от спасителен план срещу срив.

Лятото на 2018 г. ЕЦБ отхвърли капиталовия план на Carige и поиска от нея нови мерки до 30 ноември, които да ѝ позволят да спази задължителните капиталови нива до 30 декември, в условията на продължаваща криза в управлението ѝ.

Преобразуването вече е “много вероятно”, но решението все още не е взето, заяви президентът Макароне пред репортери след среща по въпроса, като добави, че преговорите продължават.

Blackrock, във всеки случай, “е единственият събеседник” на Фонда, уточни той. На въпрос дали американската компания има готовност да инвестира в Carige, Макароне отговори: „Те са се включили в плана на комисарите. Там вече беше направена оценка и сега те ще я видят. Капитализационните нужди ще се разглеждат с развитието на плана“.

Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете ще се върне за нова среща през първата половина на май, но точна дата още не е определена.

Салваторе Макароне призна, че все пак срещата ще бъде преди 17 май, защото това е крайния срок за представяне на оферта от BlackRock.

 

 

Continue Reading

Банки

Стартира кандидатстването на финтех и стартъп компании в Elevator Lab Challenge България

Published

on

Стартира кандидатстването за регионалното предизвикателство в рамките на третото издание на Elevator Lab – програмата за партньорство с финтех компании на Райфайзен Банк Интернешънъл (РБИ). Българските компании могат да кандидатстват на elevator-lab.at/bg/ до 21 юни, като представят своите иновативни решения в сферите Анализ на данни и изкуствен интелект (Advanced Analytics & Artificial Intelligence), Технологии, свързани с регулациите (RegTech), Големи корпоративни и институционални клиенти (Large Corporates & Institutional Clients), Банкиране за малки и средни предприятия (SME Banking), Банкиране на дребно (Retail Banking), Кибер сигурност (Cyber Security), Форекс решения (FX Solutions), Плащания и обработка на трансакции през мобилни устройства (Payments and Transaction Processing for Mobility Serv.).

Идеите ще бъдат оценявани от топ мениджмънта на Райфайзенбанк (България), като победителят ще бъде избран измежду петте най-добри проекта на специална церемония на 3 юли 2019 г. Освен менторски насоки и подкрепа за подобряване на продукта, победителят ще получи „уайлд кард“ за полуфиналите на глобалното състезание Elevator Lab и възможност за интеграция на иновацията със системите на банките в Групата Райфайзен и достигане до всички 16.1 млн. клиенти на РБИ.

„С Elevator Lab търсим дълготрайно партньорство с най-добрите финтех компании, като им предлагаме достъп до експертизата, опита, ресурсите и изградената клиентска мрежа на банките от Групата Райфайзен. Благодарение на предходните две издания на програмата вече изградихме успешни сътрудничества с представители на стартъп екосистемата както на глобално, така и на регионално ниво. Очакваме с нетърпение да видим иновативните предложения на българските финтех компании и да работим по развитието и внедряването на най-добрите от тях в системите на банката“, каза Оливер Рьогл, председател на УС на Райфайзенбанк (България).

През 2018 г. в надпреварата кандидатстваха 23 български финтех стартъпа. Банката вече работи с три от компаниите, които участваха в миналогодишното издание на Elevator Lab. С Evrotrust – победителят в българското предизвикателство от 2018 г., Райфайзенбанк направи възможно получаването на кредит без посещение в банков офис и биометрично оторизиране на трети страни пред банката. Райфайзенбанк работи и със стартъпа Log Sentinel – по пилотно повишаване на информационната сигурност, използвайки блокчейн технология, както и с един от победителите в глобалното състезание PISANO – за получаване на бърза обратна връзка за клиентското преживяване през максимален брой канали.

Новост в тазгодишното издание на Elevator Lab Challenge България е Bootcamp предизвикателство за екипи с иновативна идея и стартъпи в най-начална (seed) фаза. Това дава възможност на повече стартъп компании в различен етап на развитие да се възползват от опита на Райфайзенбанк и насоките от ментори и партньори по програмата. Най-добре представилият се екип от Bootcamp-а ще получи валидиране на своя проект и двуседмично обучение към Innovation Summer School във Виена през юли.

Българските финалисти в Elevator Lab Challenge и Bootcamp ще имат възможност да получат обратна връзка и от гост-лекторите, които ще изнесат мотивиращ презентационен панел и ще споделят своя опит в сферата на иновациите по време на финалното събитие. Сред тях са Калин Димчев, изпълнителен директор на Майкрософт Балкани, Георги Захариев, мениджър на проекта Google Digital Garage, Антон Герунов от Log Sentinel и др.

Continue Reading

Банки

Европейският парламент гласува пакета от банкови реформи, предложен от ЕК

Published

on

European Parliament
Европейският парламент в сесия. Снимка: ЕП.

С него се завършва създаването на Европейския банков съюз.

Днес Европейският парламент одобри окончателното споразумението за пакета от реформи, предложен от Европейската комисия за укрепване на устойчивостта и възможността за преструктуриране на европейските банки.

С този акт, формално се завършва създаването на Европейския банков съюз.

След кризата Европейският съюз предприе важни стъпки за намаляване на рисковете в европейската банкова система. Въз основа на съществуващите правила наборът от приети мерки ще разгледа оставащите предизвикателства пред финансовата стабилност, като в същото време ще засили конкурентоспособността на банковия сектор на ЕС в световен мащаб. Този пакет вече беше съгласуван със Съвета на ЕС.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията за финансова стабилност, финансовите услуги и Съюза на капиталовите пазари, заяви: “Днес Европейският парламент отбелязва още една важна стъпка към намаляване на рисковете в европейската банкова система. Този вот павира пътя за по-нататъшен прогрес по отношение на споделянето на рискове в рамките на Европейския банков съюз, като например въвеждането на единния фонд за единно разрешаване на авиационна безопасност.

ЕК също така приветства приемането на позицията на Парламента относно ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (sovereign bond-backed securities – SBBS).

Това предложение беше представено, за да помогне на банките да диверсифицират експозициите си в държавни облигации и допълнително да отслабят връзките им правителствата на техните държави.

По отношение на мерките за ускоряване на намаляването на необслужвани кредити в банковия сектор, представени през март 2018 г., Комисията потвърждава необходимостта от постигане на ранно споразумение между съзаконодателите, за да се ускори намаляването на необслужваните кредити, които все още съществуват в някои части на банковата система.

 

Лист с детайлите по приетия пакет за банкови реформи, можете да намерите тук (на английски).

 

Continue Reading

Банки

Три банки от UniCredit Group глобени с $1.3 млрд. в САЩ

Published

on

Сумите са компесанции по споразумения с Министерството на финансите за явни нарушения на много програми за санкции.

Вчера Министерството на финансите на САЩ (US Department of the Treasury) официално публикува на сайта си три отделни споразумения на обща стойност 611 млн. долара на Агенцията за контрол на активите в чужбина (Office of Foreign Assets Control – OFAC) със следните банки от UniCredit Group: UniCredit Bank AG Германия, UniCredit Bank AG Австрия и UniCredit SpA Италия.

Те са в резултат на разследвания на Агенцията за очевидни нарушения на редица програми за санкции на САЩ, включително тези, свързани с разпространението на оръжия за масово унищожение.

OFAC определя и въвежда различен вид санкции срещу държави и режими, които Вашингтон възприема като заплаха за националната сигурност, външната политика и икономика на Щатите.

По-конкретно, между януари 2007 г. и декември 2011 г. UniCredit Bank Германия е обработила над 2 000 плащания на обща стойност над 500 милиона долара чрез финансови институции в Съединените щати при очевидно нарушение на множество програми за санкции на страната.

През този период UniCredit е управлявала сметки в щатски долари от името на Иран и няколко дружества, притежавани или свързани по друг начин с нея, като е прикривала интереса или участието им в трансакции, изпратени до или чрез посредници в САЩ.

Отделно UniCredit Bank Германия ще преведе на OFAC 105,8 млн. долара за уреждане на застраховката за професионална отговорност във връзка с явните ѝ нарушения.

В продължение на много години до 2012 г. и трите UniCredit банки са обработили плащания към или през Съединените щати по начин, който не разкрива основните санкционирани лица или финансови институции.

Тези сделки представляват явни нарушения на програми за едновременни санкции, насочени към разпространители на оръжия за масово унищожение, глобален тероризъм и следните държави: Бирма, Куба, Иран, Либия, Судан и Сирия.

Банките на UniCredit Group са пренасочили трансакции през Съединените щати по непрозрачен начин, защото иначе тези плащания биха били блокирани или отхвърлени, ако тяхната истинска същност е била ясна, в нарушение на множество програми за санкции”, заяви Сигал Манделкер, заместник-секретар в OFAC за тероризма и финансовото разузнаване.

Тези банки вече се съгласиха да въведат и поддържат ангажименти за засилване на спазването на санкциите. Съединените щати продължават да усъвършенстват своите програми за санкции. Включвайки ангажименти за спазване на споразуменията в работата на OFAC е ключова част от нашата по-широка стратегия, за да гарантираме, че частният сектор прилага силни и ефективни програми за спазване, които защитават финансовата система на САЩ от злоупотреби.” – продължава той.

Съгласно споразуменията, всяка от трите банки нарушители е длъжна да прилага и поддържа ангажименти за спазване на изискванията, предназначени да сведат до минимум риска от повторение на поведението им, довело до тези очевидни нарушения.

В хода на тези разследвания OFAC е работила в тясно сътрудничество и с други американски правителствени агенции като Министерството на правосъдието на САЩ, окръжния прокурор на окръг Ню Йорк, управителния съвет на Федералния резерв и Министерството на финансовите услуги на щата Ню Йорк.

Ще продължим да разследваме институции, които използват финансовата система на САЩ по начин, който подкопава програмите ѝ за санкции.“ – каза директорът на OFAC Андреа Гаки.

Обявените суми, които трите банки ще платят, по постигнатото споразумение са еквивалентни на обема на сумите, които банките са обработили в нарушение на санкциите, изчислени от федералните служители на САЩ.

 

Тук можете да намерите пълните текстове на сключените споразумения, за всяка от трите банки: UniCredit Bank Германия; UniCredit Bank Австрия; и UniCredit Bank Италия.

 

 

 

Continue Reading

Банки

При Брекзит без сделка Великобритания може да не намери гуверньор за Bank of England

Published

on

Mark Carney, Governor of the Bank of England
Марк Карни, гуверньор на Bank of England. Снимка: банката.

Сегашният ѝ шеф – канадецът Марк Карни напуска на 1 февруари 2020 г.

Миналата седмица на провелата се във Вашингтон среща полугодишна среща на делегатите на Международния валутен фонд, британския финансов министър Филип Хамънд заяви пред медиите, че процеса за намиране на нов гуверньор за Bank of England (BoE) е започнал.

Сегашният гуверньор Марк Карни си тръгва на 1 февруари следващата година, след повече от шест години работа.

Той пое националната банка през юли 2013 г., като на два пъти неговото напускане бе отлагано – през октомври 2016 г. и през септември 2018 г., за да може институцията да се подготви за Брекзит.

Този път обаче Карни обяви, че няма намерение да остава по-дълго в BoE, дори и след последното забавяне на Брекзит, което бе отложено за 31 октомври.

Марк Карни бе първият чужденец на този пост във Великобритания. Това се възприема като успех за финансовата дипломация на страната и правителството се стреми да популяризира това, което то нарича “глобална Великобритания”, след като страната напусне Европейския съюз.

Карни по народност е канадец и възпитаник на Goldman Sachs. Преди да стане управител на BoE, той бе 5 години управител на Банката на Канада, като по това време бе ухажван от предшественика на Хамънд, Джордж Осбърн, с който се срещнаха лично в чужбина през 2012 г.

Марк Карни обаче не успя за постигне нужното уважение в политическите кръгове във Англия, заради анти Брекзит мнението си, заради което той често бе критикуван от членове на твърдата про Брезит фракция на Консервативната партия.

Неговите прогнози за щетите, който Брекзит ще нанесе на британската икономика бяха отхвърлени и от правителството. Той дори според британските медии, в някои случаи е считан за по-близък от елита на Европейската централна банка, отколкото до този в Обединеното кралство.

Филип Хамънд заяви още, че и сега той е отворен за друг чуждестранен управител на националната банка. Той добави обаче, че според него проблемите около Брекзит могат да уплашат много от потенциалните нови качествени кандидати.

Възможно е да има някои кандидати, които биха могли да бъдат възпирани от кандидатстване  заради политическия дебат около Брекзит, от който неизбежно губернаторът на Bank of England не може да избегне да не бъде част“, заяви още Хамънд във Вашингтон.

И добави: “Може да има някои кандидати, които не биха искали да бъдат изложени на това ниво на политически дебат.”

Сред потенциалните кандидати за поста са четиримата настоящи заместник-управители на BoE, ръководителя на Financial Conduct Authority (FCA) – британския финансов регулатор, както и други гуверньори на централни банки, учени и дори политици от цял ​​свят.

Който да бъде избран за следващ  управител на Bank of England, той/тя ще трябва да се съобразява със силно поляризирания политически фон в страната, както и с очевидните предизвикателства, които Брекзит поставя по отношение на краткосрочния растеж и дългосрочните регулаторни отношения с ЕС.

Continue Reading

Най-четени