Connect with us

Финанси

Средният период за разплащане на фирмите в България продължава да се увеличава

Published

on

money

Средният период за разплащане на фирмите в България продължава да се увеличава като през 2018 година той достига 63 дни или с един повече в сравнение с 2017 година и с четири повече в сравнение с 2016 година. Това показва проучване на компанията, специализирана в застраховането на търговски кредити – Euler Hermes, направено на базата на извадка от 25 000 компании, от 20 сектора в 36 държави и цитирано от еconomynews.bg.

Най-много време у нас за поредна година отнема издължаването в сектора на технологиите – 134 дни. В Топ 3 на бавните плащания се завръща Строителството с 82 дни, което е 3 дни повече в сравнение с предходната година, но все пак значително под нивото от 99 дни за 2016 годината. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са Стоки за свободното време с 76 дни и Стоки за бита и Машиностроене с по 73 дни.

Въпреки тенденцията за увеличаване на периода, издължаването у нас остава по-бързо от средното в световен мащаб, което за 2018 година е 65 дни (66 дни през 2017 година). Според анализаторите на Euler Hermes тенденцията за съкращаване на сроковете за разплащане на глобално ниво ще продължи и през 2019 година и ще се свие с още един ден. Това е резултат от забавянето на икономическия ръст, което прави бизнесът по-внимателен.

Изключение от правилото правят Средиземноморските държави, които според експертите се връщат към “лошия навик” да бавят плащанията. Доказателство за това са данните, които показват, че сроковете в Италия (+5 дни), Франция (+2 дни), Гърция (+2 дни)и Испания (+1 ден) през 2018 година са се удължили още.

Така трите държави с най-бавно се издължаващи се фирми са Китай, Гърция и Италия – средно 92 дни и 90 и 86 дни. За поредна година най-бързо се разплащат в Нова Зеландия – за 47 дни.

“Обръщаме специално внимание на българските компании, които осъществяват търговия с партньори в Средиземноморските държави и особено Гърция, за да са подготвени за възможни сериозни забавяния в плащанията. Това има още по-голяма тежест за средните фирми, които могат да пострадат сериозно от една единствена по-голяма сделка и да поставят цялото си съществуване под въпрос.”, обяснява Камелия Попова, Управител на Euler Hermes за България. “С повишен риск са и търговските отношения с компании в Турция, която традиционно е ключова експортна дестинация за България. Там освен дългите срокове за разплащане от 79 дни имаме допълнителни икономически фактори, които изискват заострено внимание.”, допълва тя.

Работещо решение за повишаване на сигурността е застраховката на кредитния риск, която става все по-популярна у нас не само сред големите компании. Освен финансови гаранции, бизнесът може да получи и предварителна проверка на партньоритие по потенциална сделка и експертен съвет. Наличието на застраховка на кредитния риск може да улесни и получаването на финансиране и кредити от банкови институции. Тя е особено важна в случаите на работа с нови клиенти или контрагенти от чужбина.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Банки

УниКредит Булбанк с нов главен оперативен директор от 1 ноември

Published

on

Надзорният съвет на УниКредит Булбанк одобри назначението на Септимиу Постелнику като нов член на Управителния съвет и Главен оперативен директор на УниКредит Булбанк. Назначението подлежи на одобрение от БНБ и официално вписване в Търговския регистър.

След получаване на регулативните одобрения, Септимиу Постелнику ще заеме официално позицията на 1 ноември 2019.

Септимиу Постелнику, понастоящем Директор Банкиране на дребно на УниКредит Банк Румъния, ще замени Енрико Минити, който напуска групата след 20 успешни години и ще преследва нови професионални възможности.

“Енрико е заемал в УниКредит мениджърски позиции на най-високо ниво както в Италия, така и в други страни, допринасяйки за международното развитие на банката, винаги демонстрирайки силна ангажираност и резултати. Искаме да му благодарим за дългогодишния му принос и да му пожелаем всичко най-добро“, коментираха Джанфранко Бизани и Николо Убертали, директори на УниКредит за ЦИЕ. „Радваме се, че новият главен оперативен директор е вътрешна за групата кандидатура, което показва ангажираността ни към развитието на хората ни“, допълват те. „Септимиу е опитен лидер в областта на финансовите услуги с отлично познания за бизнеса и се радваме да му го поздравим с добре дошъл в новата му роля.“

“Екипът ни с радост посреща Септимиу и ще се радваме да работим с него за затвърждаване на лидерската позиция на УниКредит Булбанк на пазара. Сигурна съм, че досегашният му опит ще допринесе много за бъдещите ни успехи и заедно ще изградим банката на бъдещето в България. Искам също така да благодаря на Енрико за неговата всеотдайност и страст. Пожелаваме му всичко най-добро в новите му начинания“, каза Теодора Петкова, Главен изпълнителен директор и Председател на УС на УниКредит Булбанк.

Антоанета Куртяну, която в момента е Директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране и член на Управителния съвет на УниКредит Булбанк, е назначена за Директор Банкиране на дребно и член на Управителния съвет в Румъния, поемайки отговорностите на Септимиу Постелнику. Това подлежи на одобрение от Националната банка Румъния.
Ралука-Михаела Попеску Гогля, която досега оглавяваше Международния център на УниКредит банк Унгария, е избрана за нов директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране, член на Управителния съвет на УниКредит Булбанк на мястото на Антоанета Куртяну. Назначението подлежи на одобрение от БНБ.

„Посрещаме топло Ралука в управленския екип на УниКредит Булбанк. Убедена съм, че нейният богат опит ще продължи да носи успехи на нашето корпоративно банкиране. Благодаря на Антоанета и съм убедена, че тя ще допринесе за устойчивия растеж на Банкиране на дребно в родината си.”, добави Теодора Петкова.

Continue Reading

Банки

Безконтактно теглене и внасяне на новите банкомати на Райфайзенбанк

Published

on

Райфайзенбанк (България) започна подмяна на банкоматите си с машини от ново поколение, които са с безконтактна технология и тъчскрийн. На новите устройства могат да се правят и вноски по сметката на картата. До края на годината банкоматите в над 100 офиса на банката ще бъдат заменени с новите устройства.

Благодарение на безконтактната технология ще могат да се извършват операции – теглене и внасяне, само с доближаване на картата до четеца и без тя да напуска ръката на клиента, което ги прави по-бързи и по-сигурни. С аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк – стикери и гривни, също ще могат да се извършват операции.

Новите банкомати позволяват на притежателите на карти на Райфайзенбанк да правят и вноски. Така бързо и удобно клиентите на банката могат да погасяват задължения по кредитни карти, да захранват дебитните си карти, да внасят дневния оборот на фирмата си. Средствата стават незабавно разполагаеми по картата, с която се прави вноската.

Continue Reading

Банки

Fibank стартира осмото издание на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“

Published

on

За осма поредна година авторитетният конкурс „Най-добра българска фирма на годината” отново ще отличи най-успешните български компании.

Инициативата се провежда благодарение на Първа инвестиционна банка (Fibank). Мисията на проекта е да докаже, че в България има компании на световно ниво, популяризирайки успешните бизнес модели в страната. Надпреварата цели да стимулира развитието на българското предприемачество и да мотивира фирмите в тяхната конкурентоспособност и иновативност.

Компетентно жури ще отличи компаниите, които имат стабилен растеж, показват възможности за справяне в конкурентна среда, имат потенциал за навлизане на нови пазари и прогресивни бизнес идеи. Част от критериите са прилагането на успешни стратегии за развитие на фирмите и налагането на търговската марка. Задължително условие за участие е компаниите да имат български капитал, български мениджмънт и да представляват български бранд.

Членове на журито са водещи имена от бизнеса и медийните среди у нас като: г-н Чавдар Златев – Изпълнителен директор и член на УС на Fibank; социологът Кънчо Стойчев – Председател на „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес”; финансистът Емил Хърсев; г-жа Венелина Гочева – собственик и управител на Медийна група България; г-н Йордан Матеев – издател на Forbes България и г-жа Ваня Манова – Регионален мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.

Интересът към престижния конкурс е трайно висок – в миналогодишното издание се включиха близо 300 фирми. Категориите, в които компаниите се състезават, са: „Микро и малка фирма”, „Средна и голяма фирма” и „Най-успешна българка в бизнеса – награда за женско предприемачество”. Всяка година се присъжда и специална награда за „Фирма на публиката”, която се избира от хората чрез онлайн гласуване.

Фирмите, желаещи да участват в надпреварата, е необходимо да попълнят кратък електронен въпросник. Той може да бъде намерен на сайта на конкурса – http://naidobrafirma.bg/Questionnaire/. Заявки за участие ще се приемат до 28 октомври 2019 година.

Continue Reading

Банки

Тhe Banker обяви УниКредит за най-добър доставчик на транзакционни услуги в Западна Европа

Published

on

UniCredit Bulbank

Международното финансово списание The Banker обяви УниКредит за най-добър доставчик на транзакционни услуги в Западна Европа. Отличието е сред най-престижните в банковата индустрия.

„Радваме се, че получихме тази награда, която доказва, че предоставяме най-добрите в своя клас услуги в един високо конкурентен пазар“ – каза Лука Корзини, директор на Глобални банкови транзакции в УниКредит. „Постижението говори за сериозната работа на целия наш екип да разпознаваме потребностите на нашите клиенти и да гарантираме, че се съобразяваме с тях, като в същото време продължаваме да разработваме и усъвършенстваме нашите предложения за клиентите.“, допълва той.

Макар че дигитализацията продължава да доминира сред темите за наградата, комплексният подход на УниКредит ѝ дава възможност да се открои сред общите тенденции. Това включва сътрудничество с компаниите за финансови технологии за постигане на специфични решения, както и управление на разходите за сътрудничество в цялата индустрия върху проекти като незабавни плащания, SWIFT gpi и we.trade, като в същото време се разработват индивидуални технологии като дигиталната платформа Trade Finance Gate. Развитието на банковата група в това отношение е подкрепено от текущ ангажимент за инвестиции в размер 1.7 млрд евро в бизнес и операционни ИТ системи като част от стратегическия план на банката – Transform 2019.

Тези дигитални иновации разширяват обхвата от комплексни решения в глобалните банкови транзакции – от управление на парични средства и електронно банкиране, търговско финансиране и транзакционни продажби до решения за оборотен капитал и попечителски услуги, предоставени посредством мрежа от 4 000 кореспондентски банки в близо 175 страни. По този начин УниКредит се позиционира като естествен посредник между европейските пазари и останалата част от света.

УниКредит получи наградата на The Banker за най-добър доставчик на транзакционни услуги в Западна Европа непосредствено след отличието на списание Euromoney. През май Euromoney обяви УниКредит за най-добра банка за транзакционни услуги в Централна и Източна Европа.

Continue Reading

Банки

Райфайзенбанк: Нетният експорт отново с положителен принос към ръста на БВП

Published

on

Raiffeisenbank

Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към август, с фокус върху ключови макроикономически показатели.

Анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ през второто тримесечие на 2019 г. БВП се увеличи с 3.3% на годишна база, което бе по-бавно от темпа през първото тримесечие на годината (4.8%), но по-високо от очакванията.

От страна на производството, през второто тримесечие продукцията на индустрията спадна с 0.1% на годишна база. От своя страна строителството нарасна с 3.2%, макар и по-слабо от предходното тримесечие (4.9%). „Неговият ръст бе резултат от намаляване при гражданското и инженерното строителство с 2.8% на годишна база, докато сградното строителство отново се увеличи, за трето поредно тримесечие – със 7.7%.“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Коефициентът на безработица намаля с 1.3 пр.п. до 4.2% към края на полугодието, като отразява положителната динамика на БВП за периода и се очаква той да се задържи на сравними нива през следващото тримесечие. „Очаквано средната работна заплата отново се повиши – със 135 лв., от 1125 лв. през второто тримесечие на 2018 г. на 1260 лв. през второто тримесечие на 2019 г., в резултат от спада на безработицата и растежа на икономиката. Ръстът на заплатата в публичния сектор беше със 127 лв., а в частния със 138 лв. Средното възнаграждение в публичния сектор в страната (1282 лв.) си остана по-високо от това в частния (1253 лв.).“, допълва Калчев.

Continue Reading

Други регулации

ЕКИП поиска горната граница за плащания в брой да достигне 20 000 лева

Published

on

money

Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) направи предложение горната граница на сумите, които могат да бъдат плащани в брой, да достигне 20 000 лева. Това съобщиха представители на организацията.

Припомняме, че към момента това ограничение е 10 000 лв., като на няколко пъти управляващите се опитаха да намалят горната граница. Сред предложенията в тази посока беше включително и идея тя да стане 1000 лева.

От Експертния клуб за икономика и политика обаче се позовават на свой анализ, според който за да се постигне ограничаване на сивата икономика с 4.1%, тази граница трябва да е 20 лева. Ако тя бъде например 60 лв., ефектът за изсветляване на икономиката ще е пренебрежимо малък.

“Очевидно е, че налагането на толкова рестриктивни ограничения върху плащанията в брой е абсолютно неприложимо, особено с оглед на настоящото развитие на финансовата система в България и потребителските навици в страната” – споделят още от ЕКИП.

Според тях намаляването на границата за плащане в брой крие и редица допълнителни опасности, включително проблеми за гражданските права, по-сериозни последствия при финансова криза и др. Изводът, според експертите е, че ограничението до 10 000 лв. за плащания в брой е ненужна, неефективна и в определени моменти – дори вредна регулация.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени