Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност.

С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.

Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.

Сто и тринадесет български общини, ще получат ваучери от Европейската комисия за безплатен интернет на обществени места по инициативата WiFi4EU. Общо 215 представители на местните власти успешно подадоха кандидатурите си в обявения през ноември конкурс.

Класираните победители от България са успели да кандидатстват в първите 10 секунди от отварянето на конкурса и са се преборили с конкуренцията на останалите почти 13 000 кандидати. Основният принцип за избор на победителите „пръв кандидатствал – пръв спечелил“.

Българските общини ще получат финансиране в размер на 1 695 000 евро, което представлява приблизително 4.04% от общия бюджет на конкурса. Европейската комисия е подготвила и списък с резервни общини, които ще получат ваучер, в случай на оттегляне на някоя община.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) уведоми всички победители в конкурса и им изпрати проект на Споразумение за предоставяне на ваучер с Комисията. Списъкът с всички печеливши български общини е публикуван на страницата на МТИТС.

Те ще послужат за растеж и иновации.

Verily, компания на холдинга компания Alphabet Inc., създадена от технологичният гигант Google, обяви вчера на сайта си, че е набрала $1 милиард инвестиции.

Verily е научноизследователска и инженерна организация, насочена към подобряване на резултатите от здравеопазването чрез прилагане на най-новите научни и технологични постижения.

Преди това беше част от отдела за изследвания и развитие на Google.

Кръгът бе воден от инвестиционната компания Silver Lake, която управлява около 45,5 милиарда долара комбинирани активи и има екип от над 100 инвестиционни специалисти в Силиконовата долина, Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг.

Сред новите инвеститори в кръга бе и фонда „Пенсионен план на учителите от Онтарио“ и други фирми за управление на инвестиции.

Набраният капитал ще подпомогне растежа в ключови стратегически области, включително инвестиции в стратегически партньорства, възможности за глобално развитие на бизнеса и потенциални придобивания.

Рут Порат, главен финансов директор на Alphabet и Егон Дърбан, управляващ директор на Silver Lake, ще бъдат номинирани да се присъединят към оперативния съвет на Verily.

„Ние използваме външно финансиране, за да увеличим гъвкавостта и опционалността, докато разширяваме основните си стратегически насочени области,” каза Андрю Конрад, главен изпълнителен директор на Verily.

“Уникалните способности, партньорствата от световна класа и смелата визия позволяват на компанията да се справи с най-значимите проблеми, които оказват влияние върху световното здравеопазване“, каза Егон Дърбан.

Финансовите условия на сделката не бяха оповестени.

Goldman Sachs бе финансов съветник по нея.

Най-голямата фондова борса в Еврозоната предложи 625 млн. евро в брой.

Euronext, оповести днес, че се е обърнала към Съвета на директорите на Oslo Børs VPS Holding, за да потърси подкрепа за ценовата си оферта от 625 млн. евро за всички акции на компанията, която всъщност е Норвежката фондова борса и централен депозитар на ценни книжа със седалище в Осло.

Euronext е водеща общоевропейска финансова борса в Еврозоната, обхващаща Белгия, Франция, Ирландия, Холандия, Португалия и Великобритания. Тя има 1300 регистрирани емитенти и 3,9 трлн. евро пазарна капитализация към края на септември 2018 г.

Euronext управлява регулирани и прозрачни пазари на акции и деривати и е най-големият център за листване на дългове и фондове в света. Общата ѝ продуктова гама включва акции, борсово търгувани фондове, гаранти и сертификати, облигации, деривати, стоки и индекси.

Ако предложението ѝ бъде прието, Euronext, ще се ангажирана да подкрепи развитието на Осло Børs VPS и на по-широка норвежка финансова екосистема.

Норвежката фондова борса има водеща световна позиция в дериватите на морска храна и огромен опит в петролните услуги и корабоплаването, което допълнително би засилило позицията на Euronext като водеща пазарна инфраструктура за финансиране на реалната икономика в Европа.

Тази сделка, ако бъде завършена, ще последва последното придобиване на Euronext на ирландската фондова борса и ще представлява друг ключов момент в постигането на визията на групата за изграждане на паневропейски пазар, предлагащ най-добрите в класа си услуги на капиталовите пазари.

Като част от планираната сделка, Euronext е готова да плати 6,24 милиарда норвежки крони (NOK) или 625 милиона евро за всички налични акции в Oslo Børs.

Това прави на 145 NOK за акция, което представлява 32% премия за цената на акция при затварянето на Норвежката фондова борса на 17 декември 2018 г.

Предложението на Euronext ще бъде предмет на due diligence, минимален праг на приемане от 50%, регулаторни одобрения и благоприятно гласуване на акционерите на Euronext.

Не може да има сигурност, че сделката ще бъде завършена.

Euronext не поема задължение да уведомява пазара за хода на дискусиите, но ще подава материална информация, ако има такава, своевременно.

Стартират 24 проекта за развитие и внедряване на иновации в българската икономика на обща стойност от 5,4 млн. лв. Договорите на бенефициентите по последната сесия на Националния иновационен фонд (НИФ) бяха връчени днес от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и изпълнителния директор на Агенцията за насърчване на малките и средни предприятия д-р Бойко Таков.

„За последните осем сесии по НИФ са инвестирани над 48 млн. лв. в общо 455 иновативни проекти, значителна част, от които не просто са реализирани, но и надградени“, каза Александър Манолев. По думите му фондът се е утвърдил като важен и работещ инструмент за насърчаване на повече иновации в българската икономика.

Тази година процедурата по фонда се проведе по изменени правила и завърши в много по-кратки срокове. „Мотивирани сме да продължим да подобряваме работата с фонда и заедно с колегите от агенцията ще направим пълен преглед и отново ще инициираме промени през 2019 г.“, допълни икономическият заместник-министър и подчерта, че най-важна ще бъде обратната връзка от бенефициентите. Според него трябва с общи усилия да се направят постъпки и за увеличаване на бюджета по този инструмент, защото през годините той е доказал своята целесъобразност.

Изпълнителният директор на ИАНМСП д-р Бойко Таков поздрави всички бенефициенти и им пожела да приключат успешно и в срок проектите, които стартират. „За рекордно кратките шест месеца приключи класирането на 9-та сесия по НИФ. Изключително съм доволен, че днес тук са всички бенефициенти по проектите с които бяха сключени договори. Както по тази, така и по всички други теми, които са в ресора на агенцията, можете да разчитате на оперативен диалог и подкрепа“, каза още той.

Правителството одобри нов типов проект на споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, като основа за водене на преговори между Република България и държави, които не са членки на Европейския съюз.

Новият подход гарантира баланса между това държавата да регулира инвеститорите, от една страна, и да ги защитава, от друга.

Проектът на споразумение съдържа и разпоредби, потвърждаващи правото на страните да приемат и прилагат, съгласно своите компетенции, мерки, необходими за осъществяване на цели в интерес на обществото, като социална политика, околна среда, сигурност, обществено здраве и безопасност.