Connect with us

Еврофинансиране

Съкращават срока за проверка на нередности по еврофондовете

Published

on

Министерски съвет

Правителството прие изменение на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е съкращаване на срока по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, съгласно който определеният тримесечен срок за приключване на проверките по сигнали за нередности може да се удължава до три месеца.

Промяната е продиктувана от направен анализ, че увеличаване на броя на подадените сигнали за нередности би довело до забавяне на темпа на изпълнението на програмите. По тази причина срокът по разпоредбата се редуцира от 3 месеца на 45 дни, уточняват от правителствената пресслужба.

Еврофинансиране

Инфраструктура и подобряване на градската среда с най – добро усвояване на евросредства

Published

on

Euro

Краят на настоящия програмен период на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 г. ставаме свидетели на значително увеличение на отпуснатите по тях суми. Това личи ясно от годишния преглед, който ИПИ извършва, на отпуснатите средства по евро фондовете на равнище община и област. Извън чувствителните увеличения в много региони обаче подреждането на областите и общините по този показател остават почти непроменени. Същото важи и за естеството на големите проекти.

Традиционно, най-много средства на човек от населението се усвояват в столицата и в област Габрово, съответно по 3129 лева 3234 лева на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 г., пише в свой обзор икономистът Адриан Иванов. Относително много европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, но част от обяснението за това е доста бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лева на човек от населението остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, но е доста вероятно до края на програмния период да надхвърлят този праг.

Най-големите проекти са в областта на инфраструктурата – например разширението на столичното метро, изграждането на пътища и водни цикли, поради естеството си, изискват много по-големи инвестиции в сравнение с останалите дейности. Това е особено изразено в столицата, където реално изплатената сума по развитието на метрото надхвърля 500 млн. лв., както и в област Благоевград, където средствата за изграждането на магистрала „Струма“ са 329 млн. лв.

На фона на малкото, но доста скъпи инфраструктурни проекти, множеството по-малки по стойност, но по-многобройни, са проектите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност проекти са именно за обновяване и реконструкция на училища и за осигуряване на топъл обяд.

Несъмнено по-интересни са данните за разпределението на европейските средства на ниво община, тъй като представят в много по-големи детайли регионалните различия в използването на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Тези проекти често са споделени между няколко общини, а стойността им нахвърля в значителна степен тази на проектите, които отделните общини (особено по-малките) са в състояние да използват сами. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана.

От началото на разпределението на европейски средства в страната до средата на 2019 г., най-много европейски средства на човек от населението има в общините:

Добрич – 5683 лева, благодарение на голям проект за подобряване на водоснабдяването на града;
Костинброд – 5402 лева, заради няколко проекта за енергийна ефективност;
Созопол – 5172 лева, голяма част от тях са от предишния програмен период.

На другата крайност са общините Ковачевци (32 лева на глава от населението), която продължава да е единствената, която няма нито един проект в рамките на новия програмен период, Дулово (62 лева) и Добричка (116 лева). Към тях се прибавят и много от най-малките общини в страната, които имат само по един проект, при това за не особено значителни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет на малките общини, който не им позволява ефективно да се конкурират за европейско финансиране.

Повечето общини в страната са с под 1000 лева на човек от населението усвоени европейски фондове – в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лева са били използвани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.

При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.

 

Continue Reading

Еврофинансиране

ББР създава платформа за съвместно финансиране на проекти от региона

Published

on

Уеб-базирана платформа ще дава възможност на банките за развитие от региона да представят свои проекти в различни области и да търсят съфинансиране за тях. Системата е по предложение на Българската банка за развитие и ще позволи на институциите да обсъждат съвместни дейности и да обменят опит и добри практики.

Инициативата беше обявена от Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на ББР по време на среща на банките за развитие от Балканите и Централна и Източна Европа. По време на срещата, чийто домакин е ББР, пет нови институции се присъединиха към Меморандума за сътрудничество, подписан през миналата година.

Документът вече включва единадесет национални и многостранни банки за развитие от Хърватия, Унгария, Македония, Румъния, Босна и Херцеговина, Сърбия, Словения и България. Меморандумът дава възможност за реализирането на големи инфраструктурни проекти без натрупването на дълг от отделните правителства и чрез мобилизиране на ресурси от различни източници. Споразумението предвижда още обмен и популяризиране на най-добрите практики за финансиране на инфраструктурата, подобряване и развитие на търговията.

Събитието е част от Международния икономически форум „Пътища за партньорства“, организиран от Българската банка за развитие. Основен фокус на Форума е програмата InvestEU, която е продължението на Плана Юнкер и бъдещия й потенциал в региона на Югоизточна Европа.

По новата програма InvestEU ще бъде отпуснат финансов ресурс за 570 милиарда евро за малки и стартиращи фирми в европейски страни.

Банката за възстановяване и развитие финансираше у нас програмата за енергийна ефективност и е готова по новата програма да подкрепи изключително значими за обществото проекти.

По примера на успешната инициатива за енергоспестяващи мерки в българските домове банката е готова да структурира и да финансира програма за социална инфраструктура за изграждане на детски градини в страната. Могат да бъдат подкрепени и трансгранични проекти, което е важно за нашите партньори от държавите кандидат-членки за ЕС в региона, каза Стоян Мавродиев.

Continue Reading

Еврофинансиране

Започва набиране на проекти за подкрепа на малки и средни предприятия

Published

on

Нови 7 млн. евро ще бъдат инвестирани в граничния регион между България и Гърция. Средствата са от Програма “ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014 – 2020”. С тях ще бъдат подкрепени проекти на малки и средни предприятия в рамките на шестата покана за набиране на проектни предложения, която вече е обявена, съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Дейностите, за чието финансиране от поканата може да се кандидатства, могат да бъдат насочени към подкрепа на клъстери в стратегически сектори на регионалната икономика, рехабилитация на сгради и подобряване функционалността на съоръжения за улесняване на достъпността за хората с увреждания, насърчаване на предприемачеството чрез визуализиране и укрепване на нови бизнес идеи, предоставянето на услуги за подкрепа на предприятия в сектори, свързани с износ, иновации и откриване на нови пазари. Проектните предложения биха могли да бъдат насочени също към разработване на инструменти за дигитален маркетинг и покупка на хардуер и софтуер, абонаментни такси за облачни услуги, обучителни дейности за развитие на бизнес умения в стартиращи предприятия и други.

По поканата могат да кандидатстват национални институции с компетенции в сферата на нейните цели, публично-правни и неправителствени организации, университети, изследователски центрове и други образователни заведения. Дружества с търговски или индустриален характер не са допустими за финансиране. Всеки проект трябва да включва поне един партньор от България и Гърция, който да има седалище в допустимата територия на програмата. При определени условия е допустимо участие и на партньори, локализирани извън нея. Максималният брой на проектни партньори за едно предложение е шест, като всеки от тях трябва да има ясна роля в разработването и изпълнението на проекта. Всеки кандидат може да участва само в един проект.

Предложенията могат да бъдат подавани до 15:00 часа на 6 септември 2019 г. При втора фаза се предвижда подаване на проектните предложения чрез интернет платформа.

Програма “ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014 – 2020” цели постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в трансграничния българо-гръцки регион в съответствие с Европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж “Европа 2020”. Тя обхваща областите Благоевград, Хасково, Смолян и Кърджали на територията на Република България и префектурите Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес на територията на Република Гърция.

До момента по четири от обявените покани са подписани 52 договора за субсидия на стойност 96.8 млн.евро. Проектите са в процес на изпълнение и трябва да приключат до края на 2022 г. За набиране на предложения все още е отворена пета покана. Срокът по нея беше удължен до 15 юли 2019 г.

Continue Reading

Еврофинансиране

Експерти: Технологичните иновации могат да изведат икономиката ни напред

Published

on

Technology_fintech

Качеството на кадрите е от ключово значение за процеса на дигитализация. Това беше общото мнение, което споделиха участниц в конференция „Дигиталният свят – днес и утре“. Форумът беше организиран от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в контекста на председателството на България на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).

„Кадрите ще стават все по-малко, все по-трудни за намиране и за задържане“, подчерта г-н Петър Коцев от ТехноЛогика ЕАД. Той говори за ролята на държавата в процеса по подбор на „важни за предприятията специалности“ и обучението на специалисти.

„България може да стане лидер в дигитализацията, ако освен на подготовката на кадри, наблегне и на колективността. Говоря за съвместната подготовка на проекти от страна на няколко фирми, с които да излезем на глобалния пазар.“, коментира Анастас Шопов от ERP.BG.

Тону Лелумес от IMECC Ltd сподели виждането си, че ако България иска да стане водеща в областта на технологичния напредък, „трябва да заложи на скоростта и качеството на Интернет.“

Въвеждането на съвременни методи и технологични иновации в производствения процес е от приоритетно значение за предприятията и цялата икономика, стана ясно по време на панелните дискусии. Посочена беше и нуждата от ефективна държавна политика за технологичното развитие на предприятията.

Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия заяви, че  стартира набирането на проекти за научно развойната и иновационната дейност, които държавата да подкрепи. “Стартът на Десетата сесия на националния иновационен фонд на практика означава, че държавата мисли за технологичното развитие на бизнеса от години. До момента над 450 проекта са били финансирани с общо 55 млн. лв.“, добави той.

Таков подчерта активността на бизнеса, що се отнася до имплементирането на нови технологии. Още не сме стартирали кандидатстването по ваучерната схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни технологии на микро, малки и средни предприятия, а вече имаме по няколко запитвания на седмица.“ Одобрените бенефициенти ще могат да използват средствата за създаване на уебсайтове, повишаване на кибер сигурността, дигитален маркетинг. „И това са само част от възможностите“, каза още той.

Continue Reading

Еврофинансиране

ЕБВР дава 20 млн. лв. за насърчаване на иновативни малки и средни предприятия

Published

on

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви  началото на програма за насърчаване на иновативни малки и средни предприятия в България, Латвия и Румъния.

Общата стойност на пилотния проект е 20 млн. евро, а средствата ще бъдат използвани в три посоки: кредитни линии към партньорски банки в Румъния за инвестиции в иновативни компании; подобряване на капацитета чрез консултации и обучения в България и Румъния и техническа помощ като подкрепа за “зелени” иновации за клиенти на ЕБВР в трите държави”, обясни Мирослав Стоянов, мениджър на Програмата на ЕБВР за подкрепа на малкия бизнес в България, цитиран от БТА.

Той съобщи, че чрез програмата може да се окаже помощ при подготовката на молби за финансиране и бизнес предложения, при извършване на технически, финансов, оперативен, юридически и друг анализ на фактическото състояние на компаниите, както и при подготовката на документи за получаване на директно финансиране от средно големи предприятия с отличен потенциал за растеж.

Потенциални клиенти на ЕБВР могат да получат помощ при подготовка за инвестиция. Подкрепата за малки бизнеси под формата на консултации е предназначена за около 90 компании, а консултантите към програмата ще имат възможност да участват в различни обучения, допълни Мирослав Стоянов.

По тази програма ще могат да се подпомагат освен традиционните малки и средни предприятия с персонал до 250 служители, така и по-големи компании – с до 3000 служители на пълно работно време.

Програмата финансира 70% от стойността на консултантския проект, които се изплащат след успешното му приключване.

До момента по програмата “Подкрепа на малкия бизнес” на ЕБВР в България са одобрени над 40 проекта, а други 20 компании подготвят своите документи.

Общата стойност на безвъзмездната помощ е над 330 хиляди евро, а стойността на одобрените проекти надхвърля 480 000 евро, защото има и съфинансиране от компаниите. От 40-те проекта обаче само 17 са извън София.

Средното време за одобрение на проект е един месец след първата среща. Безвъзмездната помощ се отпуска, също до един месец след приключване на проекта. Консултантите, одобрени за участие в проектите по програмата, са около 70.

По програмата “Хоризонт 2020” към септември 2018 г. ЕС е инвестирал около в България около 65 млн. евро, около 50 млн. евро в Латвия и 119.8 млн евро в Румъния под формата на грантове, съобщиха още от ЕБВР.

Continue Reading

Еврофинансиране

Високотехнологични компании мога да получат подкрепа от 1.5 до 7 млн. лева

Published

on

Фонд на фондовете подписа договор с избрания финансов посредник за изпълнение на Фонд за рисков капитал, със средства по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 (ОПИК), съфинансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съобщиха от Фонда.

“Морнингсайд Хил” ООД ще управлява фонд от 67 млн. лв., от които 47.1 млн. лв. са публични средства, а останалите ще представляват частно съфинансиране.

Екипът на избрания фонд мениджър има над 10-годишен опит в почти всички инструменти от палитрата на инвестициите като дялово инвестиране, публично търгувани акции, държавни и корпоративни облигации, деривативни инструментии инвестиции в компании в затруднено финансово положение.

Секторите за инвестиции, които предвиждат от “Морнингсайд Хил” ООД са в сферата на производството на стоки използващи нови технологии, които позволяват намаляването на разходи за единица продукт; високи технологии, софтуер и хардуер; електронна търговия; продукти или услуги, въведени в други държави, но все още не присъстващи в региона и др.

Фондът за рисков капитал се отличава със значителния размер на инвестициите, които ще бъдат осъществени във всяка подкрепена компания – от 1,5 до 7 млн. лв. Целта на инструмента е да подпомогне високотехнологични фирми с изразен рисков профил, които имат нужда от съществено финансиране, за да утвърдят и разраснат дейността си. Фонд мениджърът ще оказва и стратегическа подкрепа за достъп до нови пазари и експертиза, чрез подобрение на корпоративното управление и цялостния капацитет.
Очаква се фонд мениджърът да започне работата си на пазара през лятото на тази година.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени