Connect with us

Бързи кредити

Три четвърти от българските картодържатели желаят да плащат с мобилния си телефон

Published

on

Mastercard

Най-голям интерес към мобилните разплащания заявяват потребителите между 18-24 и 35-44 години.

Българските картодържатели са силно заинтересовани от възможността за извършване на плащане чрез своите мобилни телефони, показва изследването на Mastercard MasterIndex 2018.

Според него три четвърти от активните картодържатели в България биха желали да използват своя смартфон за онлайн трансакции чрез мобилни приложения и за разплащания в търговската мрежа, като просто докоснат мобилното устройство до безконтактен терминал.

Най-голям интерес към мобилните разплащания (около 80%) заявяват потребителите във възрастовите групи 18-24 и 35-44 години.

Според данните от MasterIndex 2018 потребителите в нашата страна използват мобилния си телефон главно за обаждания (96%), достъп до социални мрежи (77,1%), сърфиране в интернет (71,9%), чат (59,8%), работа и достъп до електронна поща (58,7%) и правене на снимки (66,8%).

Когато имат възможността да използват своето мобилно устройство за разплащания, 50.0% от хората биха използвали услугата при пазаруване в супермаркети, 40.7% – за  плащане на сметки, 27.3% – за покупки на дрехи и обувки.

Всеки пети потребител би използвал мобилния си телефон за плащане в ресторанти, кафенета и барове, а всеки шести – за покупка на билети и други транспортни документи.

През последната година значително се е увеличил делът на картодържателите, които биха използвали мобилния си телефон за безконтактни плащания в супермаркетите (50% през 2018 г. срещу 42% през 2017 г.).

Нарастващият тренд за предпочитане на мобилните разплащания е най-забележим сред картодържатели на възраст между 35 и 44 години, сред жителите на големите градове и притежателите на дебитни карти.

Мобилните разплащания в страната стават все по-популярни, което се дължи както на положителните нагласи на потребителите към иновативни методи на плащане, така и на удобството и безопасността на мобилните трансакции.

Всеки трети българин използва повече от 10 цифрови услуги и прекарва повече от пет часа на ден пред своето мобилно устройство, което поставя България на лидерска позиция в Европа, показват данните от международното изследване на Mastercard Mastercard’s Innovation Study, проведено през 2017 г.

70% от българите посочват телефона като предпочитана алтернатива за извършване на плащане. Също така 34% от сънародниците ни биха използвали таблетите си за извършване на плащания, а 16% биха разчитали на смарт устройства, часовници и гривни.

Основният двигател на глобалната тенденция за развитие на пазара на мобилни разплащания е разработената от Mastercard платформа за токенизация Mastercard Digital Enablement Service (MDES).

Технологията позволява на издателите на платежни карти да заменят PAN номера на картите със защитени дигитални токен символи, които са уникални само за едно мобилно устройство. Така всяка карта става уникална за един мобилен телефон и в случай на кражба няма да работи с друг. По този начин данните от картата се съхраняват безопасно, а при загуба или кражба на устройството иновативната платформа на Mastercard блокира конкретното означение за съответното устройство.

Първият мобилен NFC портфейл на българския пазар се появява през 2016 г. Той е издаден от Първа инвестиционна банка и оперира под технология на Mastercard.

Две години по-късно, благодарение на добрата безконтактна инфраструктура, развитието на пазара и технологичния напредък, българските потребители вече могат  да избират между 4 мобилни портфейла: на мобилния оператор A1, myFibank, iCard и приложението phyre – всеки от тях базиран на технология на  Mastercard.

Страната ни е сред малкото европейски пазари, на които финтех компании, оператори на мобилни мрежи, небанкови институции и други нетрадиционни участници навлизат на пазара на мобилните разплащания. По този начин хиляди потребители ежедневно използват мобилния си телефон като безконтактна карта.

Бързи кредити

Около 50% спад в броя на възложените за събиране необслужвани дългове

Published

on

money

Около 50% е спадът в броя на възложените за събиране случаи на необслужвани дългове – те са 1 221 227 за 2018 година при 2 633 192 през 2017 г.

Това сочи проучването на Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ). Данните са част от анализа на компанията за пазарни проучвания „ИПСОС България“ по поръчка на АКАБГ и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на Асоциацията, които представляват над 80% от сектора.

Спадът в необслужваните задължения у нас на практика е функция на благоприятната икономическа обстановка. Потребителите се радват на стабилни и растящи доходи и съответно могат да обслужват по-добре задълженията си. От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи”, каза Райна Миткова, председател на АКАБГ.

По данни на АКАБГ, през 2018 г. средният размер на дълга е 1 161 лева на фона на 775 лева през 2017 г. С това стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за изминалата година. Според Миткова, ръстът в средния размер се дължи на нарастващите доходи, както и на факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити.

Въпреки покачването на средния размер, намалява броят възложени случаи, спада и обемът нововъзложен дълг – при 2.040 млрд. лева през 2017 г. за 2018 г. той е 1.418 млрд. лева.

В разпределението на кредиторите от АКАБГ отчитат ръст в дела на банковите продукти. При близо 42% от всички необслужвани дългове през 2017 г. през изминалата година банките заемат 51%. Тенденцията е в унисон с повишената кредитна активност на сектора.

Ръстът се обяснява с факта, че в момента банките активно възлагат необслужваните си заеми за събиране. След стрес тестовете тези институции подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап – между 30 и 90 дни след датата на забавяне”, казва Лилия Димитрова.

В същото време, делът на бързите кредити намалява от малко над 30% до 19% през 2018 година. Небанковите финансови институции предпочитат да продават на по-ранен етап, вместо да събират задълженията си.

Следващият по обем дял в разпредeлението на кредиторите за периода заемат телекомуникационните компании с 15% от дълговете, обработвани от колекторските агенции в Асоциацията. През 2017 г. телекомите са представлявали малко над 21% от общия брой кредитори. Расте процентът на застрахователните продукти – 9% през изминалата година при по-малко от процент за 2017 г.

Телекомуникационните компании са традиционно активни при събиране на задълженията си. Добрата новина е, че все повече застрахователи също се доверяват на външни услуги за събиране на дълговете си.

След понижението през 2017 година, обемът на изкупените дългове значително нараства. През 2018 г. общата им стойност е 1.905 млрд. лева при 772 млн. лева година по-рано.

Причините за този повече от двоен ръст са рекордни по обема си сделки за фирмени и обезпечени портфейли. Тази тенденция от останалите европейски пазари е вече факт и в България”, казва Димитър Бончев, член на АКАБГ.

Профилът на клиента в просрочие остава устойчив по отношение на възрастовите показатели. Най-често срещаният некоректен платец е млад мъж на около 30 години, който не съумява да прецени правилно приходите и разходите си, а същевременно живее динамичен живот, който го кара да взема спонтанни решения.

Най-голям е броят на клиентите в просрочие в Пловдив, както и в Бургас и Стара Загора, с което двата града продължават да са начело за втора поредна година. Най-съвестно покриват вноските си в София, Русе и Враца, която само преди няколко години беше устойчив първенец по дял некоректни платци.

Лилия Димитрова, член на УС на АКАБГ, коментира: „С растежа в устойчивостта на доходите расте и потреблението, както и нуждата на много клиенти да подобрят стандарта си на живот, да ползват повече и по-висококачествени стоки и услуги. Не всички обаче имат достатъчно добра финансова култура и тази стъпка понякога ги превръща в некоректни платци. Младите хора в големите градове, разбира се, са най-честите субекти на тази тенденция”.

При междуфирмените вземания от АКАБГ регистрират допълнителен спад спрямо предходната година. Обемът на възложените за събиране вземания през 2018 г. е 60 млн. лева, а през 2017 г. – 71.5 млн. лева.

През 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. В икономически възход бизнесът е ориентиран приоритетно към продажби, като събирането на вземания за съжаление остава без фокус.

Миткова обобщава 2018-а като година на намаляващи задължения и бум на продажбата на дълг от страна на финансовия сектор. През 2019 г. експертите очакват да продължи тенденцията за спад на задлъжнялостта, като в същото време банковият сектор да продължи да изчиства натрупаните лоши задължения както от потребители, така и от фирми, чрез масирани продажби.

Continue Reading

Бързи кредити

Потребителите на бързи кредити не съжаляват за решението си

Published

on

Потребителите, които прибягват до бързи кредити, рядко съжаляват за това, дори и при невъзможност да се справят с лихвите. Те дори търсят начини да усвоят още заеми, с които да се справят с първоначално изтеглените.

По този начин се получава затворен цикъл, типичен за конкретен потребителски кръг – този на хората, ползващи бързи кредити не при извънредни ситуации, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали желания.

Това показва проучване на компанията за изкупуване и управление на задължения “Фронтекс Интернешънъл”, цитирано от economic.bg. То е разработено с цел разбиране на потребителските нагласи и причините за изпадане в задлъжнялост.

Истината е, че ползващите бързи кредити могат да се разделят условно да три групи: 

Хора със сравнително ниски доходи, за които възниква неочаквана ситуация – от медицинско естество, наложително пътуване, ремонт на жилището или автомобила или друг неочакван и непланиран разход. Те не разполагат със заделени средства и единствената им възможност да реагират бързо е този тип заем. Тези хора обичайно се стремят да върнат парите.

Втората група също са добри платци, които търсят бързо одобрение и са готови да платят по-високата лихва впоследствие.

Третият тип хора също разполагат с ниски доходи, за съжаление, съпроводени от ниска финансова култура. Те са наясно, че приходите им не отговарят на сумите за покриване на ежемесечните вноски, което ги лишава от реалната възможност  да се справят със заема. Това обаче не ги кара да предприемат мерки, просто теглят още и още кредити”, коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията.

По думите ѝ са необходими мерки за увеличаване на финансовата култура на някои социални групи у нас и на населението като цяло.

Димитрова очертава и друго потребителско поведение, което води до висока задлъжнялост и ниска плащаемост по кредитите. „Много от нас купуват стоки на изплащане. Но у някои клиенти съществува изкривяване в потребителското съзнание, че качеството на стоката, която са закупили, и кредитът за нея, са в права пропорционалност. Съответно ако стоката се развали или счупи, клиентите считат, че имат морално основание да спрат да плащат дължимата сума”, казва тя.

Според нея това представлява трудност при по-дългосрочните заеми, тъй като повечето продукти – най-често бяла или черна техника, рядко се повреждат в рамките на две години, какъвто е стандартният срок за покриване на вноските за изплащане на стоката.

Често потребителите се налага да изплащат продукти, които не използват – обикновено допълнителни придобивки към вече сключени договори. Това е най-обичайно при мобилните оператори. „В повечето случаи хората осъзнават, че придобивките всъщност не са им влезли в употреба, а задълженията по тях се трупат. Затова е ключово да четем внимателно всеки договор или анекс, който подписваме”, казва Димитрова.

Сред „проблемните” платци според проучването на Frontex се нареждат и тези, които имат възможност, но съзнателно отказват да платят дълга си. „Когато срещнем такъв потребител, се опитваме да намерим решение за ситуацията му заедно. Често тези хора разбират, че с нас ще получат по-гъвкави решения. Все пак има и такива, които категорично отказват плащане. Това, разбира се, е временно. В даден момент те решават да се възползват от нов кредитен или лизингов продукт, а информацията в Централния кредитен регистър (ЦКР) е един от основните фактори за одобрение”, казва Димитрова.

Според Frontex субективните фактори като потребителски грешки или слаба финансова култура са само част от трудностите при събирането на дълговете. В анализа си от компанията подреждат видовете кредити според трудността на събирането.

Практиката многократно е показала, че потребителите масово плащат първо ипотеката, а после всичко останало. Те са отговорни към този разход, но изпаднат ли в невъзможност при него, решенията вече не са така лесни”, казва Димитрова.

Според проучването следващо по трудност е събирането на непогасени „бързи” заеми поради факта, че тези клиенти често имат няколко подобни кредита и честата липса на постоянен трудов договор, което ги прави недосегаеми за запор или съдебни действия.

Кредитните карти са друг вид задължение, което се събира трудно, главно поради слабото познаване на този тип продукт. Много потребители не разбират правилно условията за ползването ѝ – например, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и срока на гратисния период.

Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към друг банков продукт. След изплащането му те трябва да закрият картата, тъй като в противен случай се трупат такси за поддръжка. Това незнание е честа причина за задлъжняване, което обичайно изненадва потребителите, посочват още от компанията.

Continue Reading

Бързи кредити

Около 5% от бързите кредити са лоши

Published

on

money

Около 5% от бързите кредити са лоши и хората не успяват да ги върнат навреме, сочат данни на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, цитирани от Нова Тв. За да са сигурни, че ще получат парите си обратно, фирмите за мигновени заеми почти винаги изискват гарант по договора. Това обаче може да оскъпи кредита двойно.

Основният проблем на пазара на бързите кредити, според бранша, е, че хората не четат достатъчно на какво се съгласяват – например, такси за гарант, за просрочие, за бързина. По закон, фирмите за бързи кредити могат да начисляват лихва най-много до 50%. За тези, които не успеят да си намерят гарант, фирмите предлагат това като услуга – специално дружество гарантира за клиента.

“Ако всички други социално са го изключили и не го подкрепят в този момент, има една компания, която си слага главата в торбата за това. За мен е логично при този риск това да има и съответната цена”, обясни председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов.

“Таксата гарант обикновено е в рамките на 200-300 лева, а именно тези такси, а не лихвата, оскъпяват тези кредити. При заем 250 лв. за срок на изплащане 1 месец общото оскъпяване на кредита лихви, такси, не бива да надвишава 8-9 лева”, уточни Десислава Николова, финансов анализатор – “Моите пари”.

Continue Reading

Бързи кредити

Нови такси заобикалят закона за лихвите по бързите кредити

Published

on

Бързите кредити и заложните къщи измислиха как да заобиколят правилата, според които не трябва да изискват по-високи лихви от онези, които имат право да събират по закон, пише в. “Стандарт”.

Според поправките отпреди няколко години, горната граница на лихвата, която фирмите за бързи кредити могат да искат от потребителите, е пет пъти законната лихва. За заложните къщи пък таванът на оскъпяването е 3%.

Небанковите институции, които отпускат заеми обаче намериха начин да заобикалят закона. Те обявяват ниски лихви, но след това изискват от кандидата за кредит да представи поръчител или банкова гаранция в срок до три или пет дни.

Тъй като обикновено хората, които се възползват от този вид услуги, нямат възможност за подобно нещо и често дори са в сивата икономика, фирмата предлага “улеснение” – нейно подразделение да стане гарант.

Първоначално, когато влезеш в сайта на компанията и кликнеш върху нейния калкулатор, за да провериш какви вноски ще заплащаш върху дадена сума, те изглеждат съвсем поносими и лихвите са съвсем малко по-високи от банковите. В момента, в който се съгласиш кредиторът ти да се превърне в твой гарант посредством друго негово дружество, сумата набъбва от 50 до 100%, показва проверка на изданието.

При начисляването на т.нар. “такса гаранция” се случва заем от 1000 лева да се оскъпи така, че накрая да се наложи да върнеш над 2000. Клиентът има право да откаже услугата и кредита, но много от финансово притиснатите хора приемат да се възползват от услугата.

Единствените реално неоскъпяващи се кредити са рекламираните “първи заем до заплата” на някои от водещите компании в бранша, където можеш да получиш до 500 лева и, ако ги изплатиш до 30 дни, наистина няма да се наложи да внасяш лихва.

Заложните къщи, чиито лихви също бяха поставени в регулация, пък използват друга вратичка – освен ниската лихва, те начисляват и “такса за съхранение”, която е по-висока от лихвата и не е регламентирана в нормативни документи.

Continue Reading

Бързи кредити

5 причини да предпочетем бърз кредит

Published

on

wallet

Независимо колко усърдно планираме бюджета си, появата на непредвидени и неочаквани разходи изглежда сякаш неизбежна. Това е реалността за много хора и в такъв случай често оставаме без друг избор освен да вземем пари, които нямаме на момента. В подобни моменти най-удобните и сигурни места са фирмите за бързи кредити.

Много хора са на мнение, че е по-добре да се доверят на роднина, приятел или колега за вземане на пари назаем, но истината е, че подобен вариант често създава проблеми, които ни се струват невъзможни в началото. Бързите кредити, от друга страна, са сигурни, лесни за получаване и… бързи. Нужна ни е единствено лична карта и в рамките на няколко часа вече разполагаме с така нужните ни пари.

Предлагаме ви топ 5 причини да се доверите и да предпочетете взимането на бърз кредит.

1. Сигурността

Често приятелите или роднините, в желанието си да ни помогнат, ни обещават пари, с които те самите на разполагат на момента. Ако се доверите на фирма за бърз кредит, то парите със сигурност ще са в банковата ви сметка веднага, щом бъдете одобрени.

Ако финансовите ви нужди са неотложни (например катастрофа или нужда от медицинска помощ) е по-добре да не си играете със случайността, а да се доверите на сигурните пари.

2. Бързината

Повечето фирми за бързи кредити одобряват отдаването на пари назаем в рамките на само няколко часа, а фирми като CashCredit го правят до 6 минути. Един кредит от банка може да отнеме няколко дни, за да бъде одобрен, а приятелите ни често нямат възможност да ни дадат пари още в същия ден.

3. Лесно е

Освен, че е бърза, процедурата е и изключително опростена и улеснена. В повечето случаи не се изисква нищо повече от лична карта.

Повечето фирми разполагат и със свои сайтове, в които процедурата се извършва само с помощта на няколко клика на мишката.

Процедурата определена е създадена, за да не губи времето на своите клиенти и да им позволи да вземат своите пари, колкото се може по-бързо.

4. Прозрачни условия

За разлика от банковото кредитиране, например, при бързите кредити няма да получите един плик с документи, условия и стотици редове, които няма да имате време или желание да изчетете.

Условията във фирмите за бързо кредитирани са кратки, точни, ясни и ще знаете колко точно взимате и колко точно ще трябва да върнете.

5. Удобно е

Както вече споменахме, повечето фирми предлагат онлайн отдаване на пари назаем, а това означава само едно нещо – без повече опашки.

Най-вероятно всички сме се сблъсквали с нуждата от това да отидем в някой физически офис, да се наредим на опашка и да чакаме, понякога и с часове, за парите, които често ни трябват на момента.

Е, сега е повече от удобно да получим нужните пари. Харесахте си нови обувки или телевизор за хола ви? Трябват ви няколко клика, след което получавате парите по банков превод и вече може да започнете с пазаруването.

Continue Reading

Банки

Броят на бързите кредити намалява

Published

on

Bulgarian National Bank

В края на декември 2018 година вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране, са в размер на 2,446 млрд. лв. (2,3% от БВП), докато в края на декември 2017 година бяха за 2,748 млрд. лева (2,7% от БВП ), показват предварителните данни на Българската народна банка.

Те намаляват с 11% (302,3 млн. лева) на годишна база, а нарастват с 0,5% (12,6 млн. лева) в сравнение с края на септември 2018 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 92,4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 94,5 млн. лева (в т.ч. 18,5 млн. лева през четвъртото тримесечие на 2018 г.), а закупените – 2,1 млн. лева (в т.ч. 0,4 млн. лева през четвъртото тримесечие на миналата година).

За трето тримесечие банковата статистика регистрира забавяне на ръста на заемите от компании, отпускащи “бързи кредити”, след като в продължение на 12 поредни тримесечия, до март миналата година кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше.

В матуритетната структура преобладават кредитите за над пет години, които са 1,073 млрд. лева в края на декември. Те се увеличават с 1,9% (19,9 млн. лева) в сравнение с година по-рано и с 1,2% (12,8 млн. лева) на тримесечна база.

Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 38,3% в края на декември 2017 г. до 43,9% в края на четвъртото тримесечие на 2018 година.

Към 31 декември 2018 г. вземанията по кредити с матуритет над една до пет години са 664 млн. лева. Те намаляват с 15,7% (123,8 млн. лева) на годишна база, а се увеличават с 1,7% (11,2 млн. лева) на тримесечна.

Вземанията по кредити с матуритет до една година в края на миналата година са 498,5 млн. лева, като за една година намаляват с 11,8% (66,5 млн. лева), а нарастват с 2,5% (12,2 млн. лева) в сравнение с края на септември миналата година.

 

Continue Reading

Най-четени