Според анализаторите на Райфайзен Рисърч банковият сектор в Централна и Източна Европа е близо до рекордна рентабилност. Те отчитат двуцифрена възвръщаемост на капитала в регионите на Централна Европа, Югоизточна Европа, и Източна Европа.

Чехия и Косово са най-рентабилните пазари, Румъния, Унгария и Украйна са пазарите с най-интересен обрат.

Печалбата на банковия сектор в Централна и Югоизточна Европа възлиза на общо 13-14 милиарда евро, като в целия региона на ЦИЕ за 2018 г. тя е над 30 милиарда евро.
Показателят необслужвани кредити в ЦИЕ е в едноцифрената зона, като най-ниското ниво е в Централна Европа (Чехия, Унгария и Словакия) – 3.3%, докато в Югоизточна е 7%, а в Източна – 9.3%.

Увеличава се диференциацията в регионалните стратегии на големите трансгранични банки, но Чехия, Румъния и отчасти Русия са сред основните пазари на водещите банкови групи в ЦИЕ.

Руският банков пазар се възползва от консолидацията, отново отбелязва двуцифрена възвръщаемост на капитала. Стабилен бизнес за чуждестранните банките, които отдавна оперират на пазара.

Пазарният дял на австрийските банки в ЦИЕ отново се доближава до рекордни нива.Най-висок потенциал за растеж в Югоизточна Европа, до известна степен отслабва растежът в Централна Европа, особено в банкирането на дребно поради регулаторни ограничения.

Анализаторите на Райфайзен увеличават очакванията си за растеж за Унгария, Румъния и Украйна; солиден растеж в Сърбия, Хърватия и Русия; кредитният растеж се очаква да се забави леко в Чехия, Словакия и България.

Можете да откриете Доклада за банковия сектор в Централна и Източна Европа за 2019 г. на портала на Райфайзен Рисърч.

Международната агенция S&P повиши перспективата в кредитния рейтинг на УниКредит на стабилна (от негативна). Дългосрочният и краткосрочният рейтинг на групата са потвърдени съответно на BBB и А-2.

Според анализаторите на S&P УниКредит значително е подобрила устойчивостта си да издържи при хипотетично неизпълнение на италианския държавен дълг („BBB / A-2 / негативна перспектива“).

По този начин УниКредит сега би могла да бъде оценена над дългосрочните рейтинги на Италия.

Гуверньорът на Bank of England има добри шансове да наследи Кристин Лагард на този пост.

В своя статия от вторник, немският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung обяви, че шефът на Централната банка на Обединеното кралство Марк Карни има добри шансове да наследи Кристин Лагард като ръководител на Международния валутен фонд (МВФ). Според източници на вестника Германия и Франция подкрепят тази все още неофициална кандидатура.

Според медията Берлин и Париж отдавна са се договорили да подкрепят канадеца с британски и ирландски паспорт след напускането на Лагард.

Французойката ще стане новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Мандатът и в МВФ изтича през 2021 г., но явно тя няма да го довърши.

След неформално споразумение между Европа и САЩ, Световната банка винаги се ръководи от американец, а МВФ от европеец.

Досега държавите-членки на ЕС не са взели решение за наследник на Кристин Лагард, тъй като МВФ не е предложил такъв.

Въпреки това финансовите министри на 28-те членки обявиха във вторник в Брюксел, че искат да намерят кандидат възможно най-бързо. Предишната вечер френският министър на финансите Бруно Льо Мер призова за бързо решение и ЕС да застане зад един кандидат.

Настоящият председател на Съвета на министрите на финансите Мика Литила заяви, че ЕС ще подкрепи един единствен европейски кандидат.

Дори след Брекзит, британски кандидат не е изключен. Никой не поставя под съмнение квалификацията на 54-годишният Марк Карни, който ще освободи поста си в Лондон през януари.

В момента той също така е и председател на Международния съвет за финансова стабилност, базиран в Базел, Швейцария.

На 1 юни тази година Филип Лейн, гуверньор на Central Bank of Ireland и член на Управителния съвет на Европейската Централна Банка (ЕЦБ), стана член на нейния Изпълнителен съвет с 8 годишен мандат.

Днес ЕЦБ публикува първото му голямо интервю, направено в Twitter с въпроси на граждани.

Предлагаме ви го с известни съкращения.

Поздравления, господин Лейн! Пожелаваме Ви успех и всичко най-добро на новия ви пост.
Ф. Лейн: Благодаря, много се радвам, че съм тук в ЕЦБ. Досега Франкфурт ми харесва и съм сигурен, че ще продължа да му се наслаждавам.

Изглежда, че пазарът е убеден, че ЕЦБ ще намали лихвените проценти и ще започне отново количествено парично стимулиране (QE – quantitative easing) какъв е вашият поглед върху пакета от стимули?
Ф. Лейн: Срещаме се на всеки шест седмици, за да обсъждаме паричната политика и да вземаме решения. Непрекъснато оценяваме състоянието на икономиката и сме готови да действаме, за да поддържаме инфлацията на пътя към нашата цел.

Безработицата в еврозоната намалява бързо, а показателите за услугите показват силен ръст на заетостта през второто тримесечие. Ръстът на заплатите нараства, което помага на потреблението. Ръстът беше силен и през първото тримесечие. Износът за Китай и САЩ все още нараства. Цените на жилищата се покачват. Кредитите са нагоре. Защо намаляване на лихвите?
Ф. Лейн: Докато еврозоната се справя добре по някои измерения, инфлацията остава под целта и има рискове за растежа. Все още е необходимо значително поощряване, за да се върне инфлацията към целта ѝ. Ако е необходимо по-голямо облекчение, имаме инструментите.

Политиката за екстремно поощряване не създава ли проблеми за в бъдеще (напр. балони на активите, по-ниска възвръщаемост за бъдещи пенсионери)? Не дава ли възможност на правителствата да отложат структурните реформи? Не увеличава ли степента на спестяване и не намалява ли търсенето?
Ф. Лейн: Нашите политики подкрепят по-голямото потребление и инвестиции, дори и ако има различия между домакинствата и фирмите. Рисковете за финансовата стабилност следва да бъдат адресирани предимно чрез макропруденциални политики. Европейският семестър наблюдава фискалните и усилията за реформи.

Отрицателните лихвени проценти заедно с инфлация по-голяма от 1% не намаляват ли потребителските разходи, защото хората трябва да спестяват повече за пенсиониране?
Ф. Лейн: Някои домакинства могат да спестят повече, а други ще се възползват от ниските лихви, за да увеличат потреблението и инвестициите си (ремонти на жилища и т.н.).

Продължаването на отрицателните лихви (и инфлацията постоянно под целта) предполагат ли, че еврозоната навлиза в окончателната си фаза на “японизация“?
Ф. Лейн: Проактивните мерки (включително отрицателните лихви) са най-сигурният начин да се гарантира, че инфлацията се издига до нашата цел: временният период на отрицателните лихви е пътят към положителните лихви в бъдеще.

Дали забавянето се движи към рецесия или то ще бъде обърнато?
Ф. Лейн: Ние не виждаме рецесия, въпреки че удължаването на несигурността се отразява на нашите перспективи за растеж.

Сега, когато Facebook пуска своя собствена криптовалута, какви са по-нататъшните ви планове за регулиране на криптовалютите?
Ф. Лейн: Беноа Коуре, моят колега от Изпълнителния съвет на ЕЦБ, оглавява работната група на G7 за stablecoins (крипто-валути, предназначени да минимизират волатилността на обикновените криптовалути. Те могат да бъдат фиксирани към дадена валута или да се обменят вместо някои търгувани стоки като благородни или промишлени метали – б.р.). Групата ще представи първоначалните си заключения на 17 юли.

Поради технологичния напредък / роботиката / автоматизацията, разходите за производство / услуги ще продължат да намаляват в дългосрочен план. С оглед на това, дали старата епоха на идеята за насочване на инфлацията е все още актуална? Или (липсата на) инфлацията е удобно извинение за повече количествено парично стимулиране?
Ф. Лейн: Винаги е било така, че технологичният прогрес е свързан с тенденция на нарастване на относителната цена на услугите в сравнение с производството. Такива относителни движения на цените не са нови и не променят икономиката на инфлацията.

Смятате ли, че структурираните инвестиции в криптовалута – дългови гарантирани ценни книжа, предлагани от инвестиционните банки, свързани с индексите на криптовалутите, хеджирани с криптовалутни фючърси, са надежден начин за инвестиране в крипто-платежното пространство?
Ф.Лейн: Ние не сме тук, за да даваме инвестиционни съвети – не забравяйте, че инвестирате на свой собствен риск. Между другото, това е голямото препятствие за крипто-актив – да задоволи определението за валута. Повече в обяснителия ни материал.

В документ от 2012 г. заключихте, че „алтернативният сценарий, при който единната европейска валута се разпада, вече не е немислим”. Седем години по-късно бихте ли потвърдили това заключение? И какво може да направи ЕЦБ, за да го избегне?
Ф. Лейн: През първата половина на 2012 г. имаше много дебати за бъдещето на еврото, много се случи през лятото на 2012 г., включително и прочутата реч “каквото и да е необходимо” (речта на Президента на ЕЦБ Марио Драги от 26 юли 2012 г. в пика на финансовата криза, с която той успокоява инвеститорите, че въпреки трудностите еврото и еврозоната няма да се разпаднат и ЕЦБ ще вземе необходимите мерки, за да спаси единната валута на ЕС – б.р.). Днес еврозоната е много по-силна. По-нататъшни подобрения в архитектурата ще бъдат добре дошли.

Ето линкове към докладите: https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/jep.20.4.47 и https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/jep.26.3.49

По време на период на продължителни нулеви / отрицателни лихвени проценти, има ли смисъл да се придържаме към тях като основен инструмент на паричната политика? Като алтернатива, ЕЦБ може директно да използва инжекции с базови пари и парично предлагане, като междинна цел, за да постигне целта си от 2% инфлация.
Ф. Лейн: Макар да сме сигурни, че е полезно да изследваме паричните агрегати, промяната в търсенето на пари означава, че не е добра идея да се фокусираме прекалено върху паричните обеми като междинна цел на политиката.

Независимостта на централната банка е от решаващо значение в система с фиатни пари (пари, декларирани от правителство като законно платежно средство – б.р.). ЕЦБ в състояние ли е да действа напълно независимо, ако силно задлъжнелите държави-членки на Европейския валутен съюз зависят от това централната банка да запази лихвените нива изкуствено ниски?
Ф. Лейн: ЕЦБ е и ще остане напълно независима и определя политиките си в изпълнение на своя мандат за поддържане на ценова стабилност.

Може ли паричната политика да включва закупуването на облигации от ЕИБ? Доколкото мога да видя, това ще задържи парите да не изтекат от еврозоната (както се случи с количественото парично стимулиране) и директно да стимулират работните места и инфлацията. Дали това може изрично да се насочи към специфични области на еврозоната?
Ф. Лейн: Вече купуваме облигации на ЕИБ, класифицирани като наднационални облигации. Наднационалните покупки на облигации възлизат на 230 млрд. евро. Списъкът с допустимите активи е тук.

Има нарастваща дискусия относно Съвременната парична теория, Modern monetary theory – MMT, (накратко тя предлага – да отпечатвате толкова пари, колкото искате и след това да ги изразходвате, после изчиствате сметката и повтаряте. – б.р.). Какво мислите за нея?
Ф. Лейн: Връзките между паричната и фискалната политика са били проучвани в продължение на много години. За да бъде ясно – паричното финансиране е забранено от Договора за ЕС.

Има ли планове на ЕЦБ да добави биткойн към резервите си?
Ф. Лейн: Не. Биткойн не е валута, а по-скоро актив и той е много волатилен.

Планира ли ЕЦБ да направи нещо, за да помогне ефективното консолидиране на банките от Еврозоната и ще помогне ли ЕЦБ да се подготви пътя за известно облекчение на доходността в средносрочен план?
Ф. Лейн: Банковият съюз и създаването на равни условия – включително ключова роля на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) – осигуряват важна подкрепа за по-ефективна паневропейска банкова система.

След 7 години грешни прогнози и парична лудост имате ли някаква представа какво правите?
Ф. Лейн: От 2014 г. нашите политики са били успешни в премахването на риска от дефлация и насърчаването на силно възстановяване на заетостта в Европа. Рисковете за финансовата стабилност остават ограничени. Фокусът ни е върху връщането на инфлацията към нашата цел.

Защо лансирате идеята за повече количествено парично стимулиране, когато миналия път 3 трилиона евро не успяха да стимулират икономиката, а само разшириха пропастта между бедни и богати?
Ф. Лейн: Нашите покупки на активи бяха много успешни, като улесниха условията за финансиране на фирми и домакинства и доведоха до създаването на милиони нови работни места през последните години.

Какво наистина мислите за идеята, Кристин Лагард да замести Марио Драги?
Ф. Лейн: Тя е отличен избор за ЕЦБ. Очаквам с нетърпение да работя с нея.

Измервате ли рисковете и страничните ефекти на предложените от вас политики? Разумно ли е да се правят публични оценки на риска, когато се обмислят облекчаващи мерки? Дали публикуването им ще разкрие слабостите на фискалната и интеграционната политика на ЕС и това ще окаже ли натиск върху лидерите на ЕС?
Ф. Лейн: Ние постоянно оценяваме рисковете и страничните ефекти на нашите политики. Ние сме прозрачни по този въпрос: моля, разгледайте протоколите от заседанията на Управителния съвет.

Лошите данни вече сe посрещaт с положително нарастване на запасите и рисковите активи. Не е ли това симптоматично за опасната среда, създадена от количественото парично стимулиране, в която участниците сега вярват, че централната банка ще продължи да им предоставя евтина ликвидност? ЕЦБ завинаги ли ще е длъжна на фондовите пазари?
Ф. Лейн: Нашата цел не е да направим пазарите щастливи, а по-скоро да осигурим благоприятни условия за финансиране, които могат да стимулират реалната икономика и да закрепят инфлационните очаквания.

От средата на миналата година няколко софтуерни „робота“ обслужват клиентите на дружеството за потребителско финансиране УниКредит Кънсюмър Файненсинг (УКФ). Като пример посочват изцяло онлайн процеса по кандидатстване и усвояване на стоков кредит, който стартира през 2017 г. и към момента около 20% от клиентите са се възползвали от него.

„Софтуерните „роботи“, част от екипа на УКФ, работят основно по процеси, свързани с търговската отчетност, кредитния процес и администрацията на кредитния портфейл“, коментира Ивайло Главчовски, председател на Управителния съвет и Изпълнителен директор на УниКредит Кънсюмър Файненсинг.

„За клиента е важно да получава услуги с висока добавена стойност, което му носи положително клиентско преживяване. Именно за това ни помага роботизираната автоматизация на процесите (RPA). Внедряването беше успешно и роботите, които използваме вече получават клиентски препоръки и похвали“, допълва Ивайло Главчовски.

Дружеството също така е създало вътрешен екип, който е фокусиран в определянето на подходящи процеси и тяхното последващо „роботизиране“.

„В 21 век сътрудничеството между хората и роботите е напълно възможно. Автоматизирането на процесите не застрашава работата ни, а я улеснява“, допълва председателят на Управителния съвет и Изпълнителен директор на УниКредит Кънсюмър Файненсинг.

След присъединяването на „роботите“ в екипа на УниКредит Кънсюмър Файненсинг, служителите имат повече време за творческа работа и се фокусират върху опростяване и подобряване на процесите и услугите за клиентите, коментират самите те.

„Автоматизирането и дигитализирането на процесите в УниКредит Кънсюмър Файненсинг е част от дългосрочната стратегия на дружеството. Онлайн пазарът е нараснал повече от 2 пъти за последните пет години. Това изисква непрестанно подобряване на клиентското преживяване при онлайн пазаруването и ние от УниКредит Кънсюмър Файненсинг продължаваме да работим в тази насока“, коментира още Ивайло Главчовски.

Бившият шеф на третата по големина швейцарска банка ще ѝ помага за прехода до 2020 г.

Третата по големина банка в Швейцария Julius Baer, вчера официално обяви в прессъобщение, че назначава Филип Рикенбахер за главен изпълнителен директор.

48-годишният Рикенбахер, който понастоящем е ръководител отдела за посредници и глобални попечители на Julius Baer, от 1 септември ще поеме управлението на Бернард Ходлър, който ще се оттегли от ролята си и управителния съвет на 31 август. Той работи за банката от 15 години, където идва от McKinsey & Company.

“Радваме се, че… успяхме да назначим вътрешен кандидат с неудържимо лидерство и опит в индустрията, дълбоко запознат с културата и бизнеса на Julius Baer, но готов да се справи активно с предизвикателствата на бъдещето“, каза Ромео Лахер, председател на Борда на Julius Baer.

Банката избра вътрешен кандидат, който да управлява бъдещия растеж на мениджмънта ѝ на богатство.

Бернард Ходлър, който е CEO за последните две години ще подпомага новия главен изпълнителен директор и Управителния съвет, за да може до 2020 г. да осигури плавен преход, преди да се заеме с други проекти, заяви банката, без да разкрива плановете му.

“Бернхард Ходлър беше правилният човек в точното време. Бих искал да му благодаря за стартирането на тази трансформация, задвижвайки стратегическия дневен ред на банката с по-рязък фокус върху ефективността и управлението на риска, като същевременно стабилизира франчайза си през период на предизвикателство” – каза още Ромео Лахер.

Ходлър заяви, че неговият наследник е “опитен и енергичен” мениджър, който “има всичко необходимо, за да продължи успеха на Julius Baer в бъдеще“.

„С нашия уникален фокус върху управлението на чистото богатство, нашия предприемачески дух и ценности, ние сме перфектно подготвени да продължим да оглавяваме индустрията през следващите години. Това е компания, за която напълно обичам да работя, пълна със страстни хора, които се отличават чрез способността си да изграждат здрави взаимоотношения с нашите клиенти и да постигат отлични резултати отпред. Бих искал да благодаря на Съвета на директорите на Julius Baer за доверието, което ми оказаха” – заяви от своя страна новият CEO Филип Рикенбахер.