Connect with us

Данъци

Френският сенат прие законопроекта за данък върху технологичните компании

Published

on

САЩ започнаха разследване срещу него и като го приключат ще вземат решение, как да реагират.

В четвъртък, 11 юли, френският сенат най-накрая прие законопроекта за налагане на данък върху цифровите услуги и промяна на траекторията на намаляване на корпоративните данъци.

Според него технологичните компании с над 750 млн. евро глобални приходи и 25 млн. евро френски приходи ще трябва да заплатят 3% данък върху общия годишен доход, генериран от предоставянето на услуги на френските потребители. Този ход ще засегне големите играчи като Google, Facebook и Amazon.

Още преди приемането на законопроекта Съединените щати заявиха, че започват разследване срещу него.

В изявление от сряда, Службата на търговския представител на САЩ (USTR) заяви, че данъкът и изявленията на френските официални лица “предполагат, че Франция несправедливо е насочила данъка към някои американски технологични компании“.

Съединените щати са много загрижени, че данъкът за цифрови услуги, който френският Сенат се очаква да приеме утре несправедливо е насочен към американските компании“, заяви Робърт Лайтизер от USTR, добавяйки, че президентът Тръмп е поръчал разследването. След като то приключи, САЩ ще вземат решение как да реагират.

Американски бизнес организации също се обявиха срещу френския законопроект. Американската търговска камара заяви, че планът “ще навреди на американските предприятия и работници.” Индустриалният Съвет за информационни технологии, сред чийто членове са компании като Google и Facebook, обяви, че ходът на Франция е “значително и обезпокоително незачитане“ на международните усилия.

Данъци

Частното потребление ще остане основният движещ фактор за растеж на българската икономика

Published

on

Ускоряването на растежа на българската икономика през тази година ще дойде от инвестициите и износа. В края на годината брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне с 3,3%, а през 2020 – с 3,1%, прогнозират икономистите на UniCredit в най-новия си тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа, съобщават от УниКредит Булбанк.

Експертите на банката запазват непроменени прогнозите си за ръст, но очакват известно ребалансиране на факторите, които го задвижват.

Частното потребление ще остане основният движещ фактор за растежа през тази и следващата година, подкрепенo не само от увеличаването на заплатите и заетостта, но и от допълнителния ръст при кредитирането на домакинствата. Независимо от това, частното потребление се прогнозира да нарасне с малко по-слаби темпове, спрямо прогнозата ни преди три месеца, тъй като траекторията му на растеж ще се влияе все повече от неблагоприятните демографски тенденции, показва анализът.

Основният фактор за компенсиране на по-слабото частно потребление, според икономистите, ще бъде по-силното възстановяване на износа. Това се дължи преди всичко на отслабването на някои от факторите, които ограничиха растежа на износа през миналата година, включително по-слаба от очакваната реколта за някои селскостопански продукти поради лятната суша и временното преустановяване на работата на най-голямата компания за преработка на мед и медни сплави “Аурубис” и на рафинерията на нефт и нефтопродукти “Нефтохим Бургас”. Двете заедно формират около 15% от общия стоков износ на страната.

Леката загуба на инерция при вътрешното потребление ще бъде отчасти компенсирана от по-силни инвестиции, най-вече под формата на проекти на местните власти предвид приближаващите местни избори, продължаващата експанзия на жилищното строителство и очакваните инвестиции в разширяването на газопреносната мрежа.

Компаниите и домакинствата се възползват от благоприятните условия за финансиране.

Към април общите кредити отчетоха 7% ръст на годишна база, водени от кредитите на дребно и ипотечните кредити за домакинствата, напомнят икономистите. Те прогнозират леко забавяне на инфлацията в следващите месеци.

„Очакваме движената от търсенето инфлация да остане ниска през 2019 и 2020 г., тъй като, според нас, ще бъде необходимо още време преди ръстът на заплатите да започне да се трансформира в някакъв по-осезаем натиск за увеличаване на базисната инфлация, пише в анализа.

Continue Reading

Данъци

Оказва ли се изненада новият публичен дълг?

Published

on

finance

През седмицата бяха пласирани нови две емисии държавни ценни книжа (ДЦК) и много наблюдатели виждат някаква конспирация. Подходът трудно може да се нарече идеален, но не трябва да се изпада в крайности и самоцелна критика, но и не бива да се стига до крайности и самоцелна критика, пише в свой анализ икономистът Калоян Стайков от ИПИ.

В противен случай управляващите са виновни, ако действат прибързано и без предварителна информация до пазарните участници, но и са виновни, ако действат твърде предпазливо и изпуснат подходящия момент.

Както в бюджета за 2018 г., така и за тази година са предвидени емисии нов дълг в размер на не повече от 1 млрд. лв. Разликата е, че правителството не се възползва от тази възможност през миналата година, но го прави през тази.

Обемът на пласираните облигации е 300,6 млн. лв., които са придобити сравнително поравно, от пенсионни и гаранционни фондове, застрахователни дружества и банки.

На този етап стоят два интересни въпроса – 1) каква е целта на емисията и 2) защо точно сега?

Това че в закона за бюджета за 2019 г. е записано, че държавата може да поеме нов дълг до определен размер не означава, че това задължително трябва да се случи или, че непременно трябва да бъде достигнат тавана, както се вижда през 2018 г.

Емисионната политика на Министерството на финансите през 2019 г. цели при приемлива цена и степен на риск да:

– осигури необходимите средства за рефинансиране на дълга в обръщение;
– финансира държавния бюджет, при необходимост;
– осигури стабилността на фискалния резерв.

През оставащата част на 2019 г. не предстои погасяване на публични задължения, но такова е извършено през първите два месеца на годината, когато имат падеж четири емисии ДЦК със съвкупна номинална стойност на одобрените поръчки в размер на близо 912 млн. лв.

Ситуацията може да се разгледа по следния начин – във фискалния резерв има достатъчно средства за обезпечаване на падежите през януари и февруари, а новият дълг се емитира на по-късен етап (така че да постигне оптимална цена), за да компенсира част от направените плащания.

Предвид падежите на публичните задължения не е изключено до края на годината да бъдат организирани нови емисии на ДЦК, тъй като през следващата година предстоят още по-големи плащания. Ако падежите на ДЦК през тази година са в размер на около 912 млн. лв., то през следващата година те са в размер на 1,3 млрд. лв., от които над 1 млрд. лв. са концентрирани в първите два месеца на годината.

Стандартна практика е да не се чака до последния момент за осигуряване на необходимото финансиране, а да се избере най-удачния, според управляващите, момент, тъй като не е ясно в какво състояние ще са пазарите малко преди съответния падеж.

На фона на продължаващите бюджетни излишъци – министерството очаква натрупания за първите пет месеца на годината да достигне близо 3 млрд. лв., може и да изглежда странно поемането на нов дълг, но то не е лишено от смисъл, a напротив.

Както вече писахме, натрупаният излишък много бързо ще се стопи както покрай предстоящите местни избори, така и в резултат на практиката за струпване на големи разходи през втората половина на годината и най-вече през ноември и декември.

Другото важно обстоятелство е необходимостта от присъствие на дълговия пазар. Такава се налага както за изчисляване на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция, така и за създаване на ефикасен пазар на ДЦК.

При липса на достатъчно финансови продукти, както като обем, така и като профил, пазарът става неликвиден, което затруднява не само дейността на пазарните участници, но и опитите на правителството за нови емисии.

Това обаче са само част от възможните обяснения както за причината, така и за момента на емисията на нов дълг, тъй като все още няма никаква информация от страна на правителството, а няма и емисионен календар за 2019 г. (последният такъв е за януари 2018 г.).

Липсата на информация, предвидимост и прозрачност създава не само условия за спекулации, но и затруднява пазарните участници. Местните банки и институционални инвеститори отдавна очакват подобни емисии.

Големият инвеститорски интерес, естествено, води до по-благоприятни условия за финансиране на държавата, докато съкращаването на срока за инвестиции от понеделник (когато е обявена емисията) до сряда (когато се провежда) има по-скоро обратния ефект.

Всичко това може да бъде предотвратено с малко повече прозрачност и по-добра комуникация от страна на Министерството на финансите, което все още няма официална позиция по темата, която предизвика сериозен обществен интерес.

Крайно време е правителството да излезе от строгите ограничения на буквата на закона и да обърне повече внимание на неговия дух, коментират от ИПИ.

Възможността за емисия на 1 млрд. лв. нов дълг не означава, че той непременно трябва да бъде емитиран. Ако пък се изпълни изцяло или частично, би следвало да е ясно с каква цел се прави и дали това отговаря не емисионната политика и Стратегията за управление на държавния дълг в периода 2019-2021 г.

 

Continue Reading

Данъци

КНСБ: Сивата икономика у нас е 16 %, в ЕС – 11,6%

Published

on

Недекларираният труд у нас е близо 16 на сто, при средно равнище в ЕС около 11, 6 на сто. Това стана ясно на кръгла маса в КНСБ “Превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България”.

В конференцията участваха министрите на финансите и труда Владислав Горанов и Бисер Петков, председателят на парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика Емил Димитров, изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова, председателят на КЗП Димитър Маргаритов, представители национално представителните организации на работодателите, Националният съюз на автосервизите, Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Асоциация на автомобилните производители, Българска асоциация на пострадалите от катастрофи.

Най-засегнатите сектори от това явление са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост, особено в шивашкия сектор. Индустрията е един от секторите с най-нисък „сив“ дял – под 9 на сто, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него един от начините за „изсветляване“ на икономиката е въвеждането на ваучери за услуги в дома. Голяма част от това, което ползваме като домашни услуги, всъщност е в сивия сектор, защото не се издават документи за получените средства. Въвеждането на ваучери с платени осигуровки и данъци за строители, домашни помощници и други, би извадило на светло голяма част от сивия сектор, смята Пламен Димитров.

България трябва да въведе законодателство, което да брани работниците, които сигнализират за работодатели, укриващи данъци и осигуровки, т.на „whistleblowers“, заяви още лидерът на КНСБ. Подобни норми вече се въвеждат в Западна Европа и гарантират сигурността на хората, че няма да бъдат наказани, ако огласят незаконни практики, допълни Димитров.

Друга мярка срещу сивата икономика е чрез Закона за обществените поръчки да се забрани харченето на обществени пари за некоректни работодатели, е становището на КНСБ.

Финансовото министерство винаги е било най-големият радетел за борба със сивата икономика и затова подкрепяме с две ръце инициативата на КНСБ, заяви финансовият министър Владислав Горанов. Той даде пример с петзвездни хотели във Велинград и Банско, в които персоналът се осигурявал под минималната работна заплата. Очевидно НАП трябва да се намеси сериозно, за да спре тези практики, обяви Владислав Горанов.

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, добави той.

Министърът на труда отбеляза, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България, Това се отчита и от Европейската комисия, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9% при средно равнище за ЕС – 16.3%, посочи министър Петков.

Министър Петков посочи, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Крайно време е да има осъден работодател за умишлено укрити осигуровки, заяви още президентът на КНСБ Пламен Димитров. Законовият текст, който криминализира това деяние, е факт, трябва да се предприемат съответните действия, за да се покаже на всички, че така повече не може, допълни лидерът на синдиката.

„Повишава са броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни авточасти със съмнително качество. В България над 70 на сто от сервизите са в „сивия” сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот“, подчерта Владимир Дочев от Националната камара на автосервизите. По думите му България остава единствената страна в Европа, в която ремонтът на изключително отговорни системи и агрегати в автомобила (кормилна, спирачна и др.) често се извършва от неправоспособни и несертифицирани механици, което нерядко води до тежки последици. Камарата иска закон за автосервизите, които да регламентира тези дейност и да наложи стандарти, които да помогнат за опазването на човешки животи.

Строителството е сред секторите с най-висок дял на „сивота“. Една от мерките да бъде изваден от там е обекти над 100 квадрата да се изграждат само от фирми, които са членове на строителната камара, пък поиска Цветелина Иванова от строителната федерация към КНСБ.

Според Георги Медаров, който се изказа от името на Федерацията на независимите синдикати в леката промишленост, трябват социални стандарти във фирмите, които да гарантират, че компаниите спазват правата на работниците си и не укриват налози и осигуровки.

Continue Reading

Банки

334 българи имат сметки по над 1 млн. евро в чужди държави и офшорки

Published

on

Българските данъчни власти знаят за 334 българи, разполагащи сметки със салдо по над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужди държави и офшорки. Това съобщават от Националната агенция за приходите (НАП) на базата на данните на ведомството от международния обмен на данъчна информация.

Приходната агенция вече е започнала проверки, но изрично уточни, че наличието на сметка в чужда държава или офшорка не е незаконно и не означава непременно, че въпросните богати граждани укриват данъци или извършват друга нередна дейност.

От данъчната агенция подчертаха, че инициативата им тече отдавна и няма нищо общо с писмото на главния прокурор Сотир Цацаров до ДАНС, който неотдавна поиска от ДАНС да му бъде предоставена цялата налична информация за сметки в чужбина, имоти и участие в офшорни фирми на хора, заемащи висши публични длъжности у нас.

До момента НАП не е направила засичане дали в списъка на 334-ата граждани, за които има данни, попадат лица на висши държавни длъжности.

В последните 2-3 години агенцията значително разшири възможностите си да проверява сметките и доходите на българите зад граница, включително в офшорни зони. Това се дължи на засилените международни усилия от страна на ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които доведоха до революция в борбата срещу укриването на данъци в държави убежища.

От 2016 г. насам България е една от общо 114 държави (към момента), включително към 40 офшорни зони, които са се съгласили на на обмен на данъчна и банкова информация за свои местни лица – граждани и фирми.

На този етап НАП няма анализ в кои офшорки има най-много сметки на българи, но от години се знае, че сред топ дестинациите за съхранение на авоарите на родния бизнес елит са държави, които не са в категорията офшорки, но имат по-либерален данъчен и правен режим като Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Холандия, Кипър, Великобритания.

В момента данъчните имат достъп до данни от всички тях по линия на обмена, като особено богата информация е получена от Швейцария. Преди няколко години България сключи нова, подобрена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария, като тя е и страна по споразумението за автоматичен обмен. В последните години са възлагани ревизии на българи с швейцарски сметки, но данъчната агенция няма обобщена информация за резултатите от тях.

Continue Reading

Данъци

Американските данъчни служби подготвят нови правила за криптовалутите

Published

on

bitcoin coins

Американските данъчни служби обявиха, че подготвят нови правила и насоки за криптовалутите. Те ще са първите обновени правила от 2014 г. насам, съобщава CoinDesk.

Правилата и насоките ще обясняват по-добре на хората как да декларират активите си. Целта на данъчните не са допълнителни регулации, а изясняване и изчистване на съществуващите правила, така че хората да разбират по-добре какво се изисква от тях.

Правилата ще целят създаване на “приемливи методи за калкулиране на разходите”, както и данъчна политика при разцепване на криптовалути. Данъчните планират да публикуват обновените правила скоро, но все още няма конкретен срок.

Continue Reading

Данъци

Денят на данъчната свобода дойде, вече работим за себе си

Published

on

През 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната.

Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, изчисляват икономистите от ИПИ.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:

Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС.

Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета.

Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма.

Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години (2016-2018 г.) обаче този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на голям излишък. Очакваме и през 2019 г. в бюджета да има излишък, което означава, че реално се очаква да няма да има дни за отработване.

Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно.

Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общинските такси.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства.

Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години.

Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг.

За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас, коментират от ИПИ.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на специализираната страница “Моите данъци” –www.kolkodavam.bg.

 

Continue Reading
Advertisement

Най-четени