За юридическите лица, използващи фискални устройства за отчитане на продажби на стоки/услуги в търговски обекти, вече отпада задължението за водене на книги за дневните финансови отчети, в които всеки ден се съхраняват дневните отчети на фискалните устройства, съобщават от Националната агенция за приходите (НАП).

Задължението обаче остава за бензиностанциите, използващи електронни системи с фискална памет.

За лицата, за които отпада това задължение, е предвидено при работа с касови бележки от кочан да водят специален регистър за ползваните касови бележки от кочан, в който да вписват началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината за работа с бележките от кочан. Регистърът трябва се съхранява в търговския обект.

Отпада задължението за отпечатване на дневни финансови отчети от фискалните устройства, като това облекчение не се отнася за лицата, използващи електронни системи с фискална памет. В тази връзка е регламентирано задължение за производителите и вносителите на фискални устройства са задължени в срок до 30 октомври 2019 г. да представят за функционално изпитване фискални устройства в съответствие новите изисквания.

Докато новите устройства влязат в употреба, задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет.

Това е втората по големина глоба, наложена от ирландския регулатор.

Central Bank of Ireland е глобила ирландско дъщерно дружество на американската банка Wells Fargo с близо 6 млн. евро за нарушения на нормативната отчетност и свързаните с нея пропуски в управлението, съобщи днес Irish Times.

Регулаторът заяви, че Wells Fargo Bank International (WFBI) е признала за пет „сериозни“ нарушения между януари 2014 г. и февруари 2019 г.

Те включват липсата на точна информация за капиталовата позиция на дружеството и за спазване на изискването за тестването на ликвидността.

Централната банка е определила, че подходящата глоба е 8,4 млн. евро, но тя е намалена с 30% до 5,88 млн. заради схемата за сетълмент.

Глобата е втората по големина наложена от Централната банка на Ирландия,след глобата от 21 милиона евро, която тя издаде на местната банка Permanent TSB през май тази година за „сериозни пропуски“ във връзка с продължаващия скандал с ипотечни кредити.

Също така миналата седмица регулаторът наложи глоба на ирландското дъщерно дружество на американската инвестиционна банка JP Morgan от 1,6 млн., след като бе установено, че тя е нарушила месните регламенти за финансови услуги.

Bank of Ireland заяви, че е открила „сериозни и системни пропуски“ в способността на Wells Fargo за регулаторен отчет, свързани с неуспеха ѝ да изчисли и докладва точно капиталовата позиция на фирмата.

Регулаторът също така я упрекна за „слаби мерки за управление, включително липса на стабилен надзор от страна на управителния съвет и висшия мениджмънт“.

Говорител на американската банка заяви: „WFBI приема сериозно своите регулаторни задължения и ние се ангажираме напълно да спазваме регулаторните изисквания.“

„Тези събития засягат регулаторната отчетност и не засягат нашите клиенти. Направихме значителни подобрения в нашите системи, процеси и ресурси за регулаторно отчитане пред Централната банка на Ирландия (CBI) след тези събития ”, добави още той.

Холандския надзорен орган за защита на личните данни предупреди за това всички банки в страната.

Купувате полет през онлайн банкирането си и след минути в мейлбокса ви се появява оферта за пътническа застраховка от вашата банка. Как се случва това? Много просто – тя е използвала данните от плащането ви директен маркетинг, като се опитва да ви продаде свой допълнителен продукт.

Точно такива са били маркетинговите планове на една от най-големите холандски банки ING от миналия месец, които вероятно ще нарушат закона за защита на личните данни.

Ето защо в сряда холандския орган за защита на данните (Autoriteit Persoonsgegevens – AP) предупреди местните банки, че не трябва да трябва да предлагат продукти си на своите клиенти въз основа на техните поверителни модели на плащане, съобщава Dutch News.

Регулаторът добавя, че всички банки трябва да разгледат добре политиките си по отношение на директния маркетинг.

Плановете на ING явно са предизвикали голям брой жалби и въпроси към AP през последните седмици от потребители, които са загрижени, че техните лични разходи ще бъдат наблюдавани и използвани за реклама.

AP вече е изпратил писмо до холандската банкова асоциация NVB, за да изясни “правилата за играта” – само за какви цели могат да се използват данните за разходите на клиентите.

Катя Мур, член на управителния съвет на AP, заяви в прессъобщение: „Данните за плащания наистина дават пълна картина за живота на даден човек: къде харчи парите си, към кои асоциации принадлежи, с кого се занимава, все видими модели. Ето защо AP смята, че е важно да напомня на банковия сектор за правилата за поверителност.”

В писмото си AP не споменава ING по име, а добавя, че „една банка“ наскоро е променила правилата си за поверителност, като е заявила, че планира да използва данните за плащания за оферти за директен маркетинг.

„В AP има доказателства, че повече банки използват данните за клиентските плащания за целите на директния маркетинг“, добавя надзорната организация „така че избрахме да предупредим всички банки чрез NVB асоциацията“

В писмото си, AP предупреждава, че някои трансакции се считат за особено чувствителни според правилата на закона за личните данни, като плащания към „болници, аптеки, казина, секс клубове… .религиозни групи и политически партии“ и че клиентите на банките очакват да имат неприкосновеност на личния си живот.

ING публикува изявление до Dutch News, в което се казва, че е запозната с писмото на AP: „ING разбира, че AP следи отблизо използването на клиентските данни за маркетингови цели. В момента банката проучва декларацията и е влязла в преговори с AP” – се казва в него.

„Понастоящем ING не изпраща на клиентите си лични оферти за съответните продукти и услуги на ING въз основа на данни за трансакциите им и за момента няма да стартира тези практики“ – се декларира още в изявлението.

Влязоха в сила нови правила на ЕС за гарантиране на по-бързо и по-ефективно разрешаване на данъчните спорове между държавите членки, съобщи Европейската комисия. Те ще улеснят живота на предприятията и гражданите, сблъскали се със затруднения въввръзка с двойното данъчно облагане, и ще им дадат значително по-голяма данъчна сигурност.

Очакваната с нетърпение нова система ще спомогне за намиране на решения на данъчните спорове между държавите членки, които могат да възникнат при тълкуването и прилагането на международни споразумения и конвенции, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане.
Според оценки в момента в ЕС има висящи 2000 такива спора, 900 от които датират отпреди повече от 2 години.

Механизмът ще позволи на предприятията и гражданите да разрешават по-бързо и по-ефективно споровете във връзка с данъчни спогодби, и най-вече споровете във връзка с двойното данъчно облагане – сериозна пречка пред предприятията и физическите лица, която поражда несигурност, ненужни разходи и проблеми с паричните потоци. Същевременно с новата директива се внася повече прозрачност около данъчните спорове в ЕС.

По този повод комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: “За да бъде справедлива и ефикасна, една данъчна система в ЕС следва същевременно да гарантира, че един и същи приход не се облага два пъти от две различни държави членки. Ако все пак това се случи, проблемът следва да бъде решен бързо и ефикасно. От днес нататък разрешаването на данъчните спорове ще бъде много по-лесно. Правата на дружествата, най-вече на малките предприятия, и на физическите лица, изправени пред проблеми с паричните потоци в резултат на двойно данъчно облагане, ще укрепнат значително. Сега те разполагат с повече увереност, че данъчните им въпроси ще бъдат разрешени от компетентните съдебни органи по приемлив и предсказуем график, вместо да се влачат с години”.

За двойно данъчно облагане се говори, когато две или повече държави претендират за правото да облагат с данък един и същ доход или една и съща печалба на дружество или физическо лице. Това може да е в резултат на несъответствие между националните разпоредби на различни юрисдикции или на разминаващо се тълкуване на една и съща разпоредба в двустранна данъчна спогодба. Досега имаше само една многостранна конвенция, даваща възможност на данъчните органи да отнесат даден спор до арбитраж, но без сам данъкоплатецът да разполага със средства да задейства процеса. Освен това понастоящем от данъчните органи не се изисква да постигнат окончателно споразумение.

Как ще работи механизмът за разрешаване на спорове?
Новата директива относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане следва да спомогне за по-добро разрешаване на данъчните спорове, защото държавите членки вече ще са правно задължени да вземат окончателни решения: Вече е възможно данъкоплатците, изправени пред данъчни спорове, породени от двустранни данъчни спогодби или конвенции, в които се предвижда премахване на двойното данъчно облагане, да започнат процедура по взаимно споразумение, при която засегнатите държави членки трябва да опитат да разрешат спора по взаимно съгласие в срок от две години.

Ако до изтичането на този 2-годишен срок не е постигнато решение, данъкоплатецът може да поиска да бъде сформирана консултативна комисия, която да даде становище. В случай че държавите членки не сформират такава комисия, данъкоплатецът може да сезира националния си съд и да ги принуди да предприемат действия.

Консултативната комисия ще се състои от трима независими членове, назначени отзасегнатите държави членки, и от представители на въпросните компетентни органи. Тя трябва да даде становище в срок от 6 месеца, което засегнатите държави членки трябва да спазят, освен ако в рамките на 6 месеца след издаването на становището те постигнат съгласие за друго решение.

Ако решението не бъде изпълнено, данъкоплатецът, който е приел окончателното решение и се е отказал от правото си на национални средства за правна защита в срок от 60 дни от уведомяването, може да сезира националните съдилища за принудително изпълнение на решението.

Държавите членки са длъжни да уведомяват данъкоплатците и да публикуват цялото окончателно решение или негово резюме.

Новата директива се прилага за жалби, подадени от 1 юли 2019 г. нататък, по спорове във връзка с доходите или капитала, получени през дадена данъчна година, започваща на 1 януари 2018 г. или след тази дата. Компетентните органи могат също да се съгласят да прилагат директивата по отношение на всяка жалба, подадена преди тази дата, или по отношение на предходни данъчни години.

Италианското правителство предприе мерки и достави данни, които показват, че подобна процедура не е необходима.

Днес Европейската Комисия (ЕК) направи преглед на допълнителните фискални данни, предоставени ѝ от италианските органи тази седмица и стигна до заключението, да не препоръчва на Съвета откриването на процедура при прекомерен дефицит (ППД), поради това, че Италия не е спазила критерия за държавния си дълг.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК за еврото, отговарящ и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Приветствам действията, предприети от италианското правителство, за гарантирането на по-добър бюджетен резултат през 2019 г. Гарантирането на стабилни публични финанси е в основата на доверието и икономическия растеж. В този контекст ще бъде важно да бъде спазен ангажиментът за изготвяне на бюджет за 2020 г. в съответствие с фискалните правила на ЕС, като така се избягва по-нататъшна несигурност.“

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: Целта на Пакта за стабилност и растеж не е някой да бъде наказан или дисциплиниран, а да се гарантира, че правителствата се стремят към стабилни публични финанси и отстраняват бързо проблемите при възникването им. С удоволствие отбелязвам, случаят днес е такъв. Италианското правителство отговори на сигнала на Комисията преди месец, че процедура при прекомерен дефицит не е оправдана с оглед на приемането на солиден пакет от мерки, с които да се гарантира спазването на Пакта за стабилност и растеж. Ще следим внимателно изпълнението на тези мерки през втората половина на годината.

На 5 юни 2019 г. Комисията оцени в доклада си факторите, които са в основата на нарушението на Италия на целевия показател по дълга през 2018 г. и стигна до заключението, че ППД е оправдана. Това бе подкрепено от Икономическия и финансов комитет в становището му, прието на 11 юни 2019 г.

Държавите членки също така приканиха Италия да предприеме необходимите мерки, за да гарантира спазването на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж в съответствие с процедурата при прекомерен дефицит (ППД), и добавиха, че „Комисията и комитетът могат да вземат предвид допълнителни елементи, евентуално представени от Италия“.

На 1 юли италианското правителство прие бюджета си за втората половина на 2019 г., както и закон, който включва корекция за 2019 г., възлизаща на 7,6 милиарда евро или 0,42 % от БВП в номинално изражение. Така през 2019 г. се очаква номиналният дефицит на Италия да достигне 2,04 % от БВП. (в сравнение с 2,5 % в прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г.), което бе целта, залегнала в бюджета за 2019 г., приет от италианския парламент.

Като се вземат под внимание разпоредбите, приети на 1 юли, се очаква Италия в общи линии да спази изискваната корекция съгласно предпазната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) през 2019 г., като преодолее разликата от 0,3 % от БВП.

Освен това допълнителната фискална корекция, постигната от правителството за 2019 г. е такава, че тя частично компенсира също влошаването на структурното салдо през 2018 г.

Също така италианското правителство потвърди своя ангажимент да постигне структурно подобрение в съответствие с изискванията на ПСР до 2020 г.

Той бе потвърден в писмо, изпратено на 2 юли до Комисията от министър-председателя на Италия Джузепе Конте и министъра на икономиката и финансите Джовани Триа.

ЕК ще следи отблизо изпълнението на бюджета за 2019 г. и ще оцени дали проектът на бюджетен план за 2020 г. спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

Освен това напредък по структурните реформи по направените препоръки ще бъде от решаващо значение за осигуряване на по-силен растеж и така ще допринесе за спад в съотношението дълг/БВП. Комисията ще оцени изпълнението на тези реформи през европейския семестър.

„800 млн. лева на годишна база са лошите, забавени, необслужени потребителски кредити. Това са приблизителни числа, защото една част от банките и небанковите финансови институции продават на предварителна фаза своите вземания, така че да не си утежняват кредитния портфейл.“

Тези числа изнесе омбудсманът Мая Манолова на форум в институцията, на който бе представен проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица.

България все още е единствената държава в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за личния фалит, като същевременно страната ни се наражда в топ 5 по лоши кредити в Европа.

Екипът на омбудсмана и експерти работят по изготвянето на такъв проект от миналата година. Общественият защитник отбеляза, че първите проекти на такъв закон са отпреди 7-8 години, но е имало сериозен проблем с качеството на проектите, както и с нежеланието на народното представителство да се заеме с темата. Манолова подчерта, че изготвеният законопроект е отворен за предоставяне на мнения и конкретни предложения.

Омбудсманът информира, че Законът за личния фалит реално ще се отнася както за граждани в качеството им на потребители, така и за упражняващите свободни професии, които не са търговци.

Общественият защитник акцентира, че свръхзадължеността на гражданите у нас се е превърнала в обществен проблем, защото сивата икономика расте и социално изключените и отчаяните хора, без перспектива пред себе си, стават все повече. Манолова подчерта, че ще бъдат изключени гражданите, които в процеса на производството укриват доходи, не съобщават за всички поети дългове или се отклоняват от поетите ангажименти в рамките на производството.

Тя предлага процедурата да се развива пред съда, но акцентира, че има резонни предложения за двуфазово производство.  Омбудсманът обобщи, че текстовете, които представя в закона, ще могат реално да заработят в кратки срокове, като предвиждат възможност за медиация и за други извънсъдебни способи за решаване на спора.

„Производството трябва да бъде удобно, бързо, ефективно и евтино за българина, за да се постигне ефект“, каза Манолова. По думите й самото приемане на закона ще представлява една „червена лампичка“ за кредиторите, че притискането докрай на длъжника, изхвърлянето му в сивия сектор, превръщайки го в социално изключено лице, не е единственото решение.

Според нея тогава самите кредитори ще бъдат активни за постигане на споразумения със своите длъжници, защото скъпите производства и дългите изпълнителни процеси, било пред частен или държавен съдебен изпълнител, натоварват и кредитор, и длъжник.