Connect with us

Данъци

Частното потребление ще остане основният движещ фактор за растеж на българската икономика

Published

on

Ускоряването на растежа на българската икономика през тази година ще дойде от инвестициите и износа. В края на годината брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне с 3,3%, а през 2020 – с 3,1%, прогнозират икономистите на UniCredit в най-новия си тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа, съобщават от УниКредит Булбанк.

Експертите на банката запазват непроменени прогнозите си за ръст, но очакват известно ребалансиране на факторите, които го задвижват.

Частното потребление ще остане основният движещ фактор за растежа през тази и следващата година, подкрепенo не само от увеличаването на заплатите и заетостта, но и от допълнителния ръст при кредитирането на домакинствата. Независимо от това, частното потребление се прогнозира да нарасне с малко по-слаби темпове, спрямо прогнозата ни преди три месеца, тъй като траекторията му на растеж ще се влияе все повече от неблагоприятните демографски тенденции, показва анализът.

Основният фактор за компенсиране на по-слабото частно потребление, според икономистите, ще бъде по-силното възстановяване на износа. Това се дължи преди всичко на отслабването на някои от факторите, които ограничиха растежа на износа през миналата година, включително по-слаба от очакваната реколта за някои селскостопански продукти поради лятната суша и временното преустановяване на работата на най-голямата компания за преработка на мед и медни сплави “Аурубис” и на рафинерията на нефт и нефтопродукти “Нефтохим Бургас”. Двете заедно формират около 15% от общия стоков износ на страната.

Леката загуба на инерция при вътрешното потребление ще бъде отчасти компенсирана от по-силни инвестиции, най-вече под формата на проекти на местните власти предвид приближаващите местни избори, продължаващата експанзия на жилищното строителство и очакваните инвестиции в разширяването на газопреносната мрежа.

Компаниите и домакинствата се възползват от благоприятните условия за финансиране.

Към април общите кредити отчетоха 7% ръст на годишна база, водени от кредитите на дребно и ипотечните кредити за домакинствата, напомнят икономистите. Те прогнозират леко забавяне на инфлацията в следващите месеци.

„Очакваме движената от търсенето инфлация да остане ниска през 2019 и 2020 г., тъй като, според нас, ще бъде необходимо още време преди ръстът на заплатите да започне да се трансформира в някакъв по-осезаем натиск за увеличаване на базисната инфлация, пише в анализа.

Данъци

ДДС става 9% за ресторантьорските и кетъринг услуги, за доставката на книги и за бебешките храни и пелени

Published

on

Без нисък ДДС останаха туроператорите, както и виното и бирата в ресторантите

 

Депутатите гласуваха днес окончателно промените в Закона за данък върху добавената стойност. Те приеха на второ четене ДДС да падне от 20 на 9% за ресторантьорските и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна. Данъкът пада и за доставка на физически и електронни книги.

Управляващата коалиция се обедини около идеята за 9-процентово ДДС за хотелиерските услуги като мярка срещу икономическите последици от COVID-кризата. Представителите на бранша пък сами предложиха осигурителния праг на някои от работещите в сектора да бъде повишен от 610 на 800 лева.

Мнозинството изрази подкрепа за текстовете на депутати от ДПС, с които се редуцира ДДС за детските стоки, подходящи за бебета и малки деца, както и за бебешки пелени и други хигиенни артикули. С мярката от партията се надяват да допринесат за преодоляване на негативната демографска статистика в страната.

Идеята на „Обединени патриоти“ за по-нисък данък на туроператорските услуги и нискоградусните алкохолни напитки като виното и бирата не бе подкрепена при гласуването в зала.

Промените влизат в сила на 1 юли 2020 година. Те обаче ще имат временно действие – до 31 декември 2021 година. Все още не е ясно дали президентът Румен Радев ще наложи вето върху законовите промени.

Continue Reading

Данъци

Ресторанти, барове и дискотеки с 9% ДДС

Published

on

Данък добавена стойност (ДДС) за ресторантите и развлекателните заведения ще бъде намален на 9%, съобщиха от правителствената пресслужба. Решението е на парламентарната група на ГЕРБ като мярка за подкрепа на тези сектори заради пандемията.

По-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че може да бъде свалено и ДДС на книгите. Ниската ставка обаче няма да важи за “основните храни”, както беше предложено първоначално.

Очаква се отстъпката да взеле в сила още през месец юни тази година. От своя страна властите ще наблюдават дали секторът ще излезе напълно на светло и дали цените също ще паднат с 11%.

Continue Reading

Данъци

НАП организира семинари за прилагането на Наредба Н18

Published

on

NAP Nacionalna Agencia za prihodite

Националната агенция за приходите започва поредица от семинари в градовете Бургас, Варна, Пловдив, и Велико Търново. Поводът е наближаващите крайни срокове за привеждане дейността на търговците в съответствие с изискванията на Наредба Н-18. В пряк диалог експерти от НАП ще разяснят основните изисквания на нормативния акт, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. Ще се даде информация за правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

Ще се разискват специфични казуси и въпроси на бизнеса, финансово-счетоводната общност и на всички заинтересовани от прилагането на Наредба Н-18.

Дните на семинарите са:

Бургас – 7 ноември, от 13.00 до 17.00 часа в Голямата зала на Областна управа Бургас. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: h.uzunov@ro02.nra.bg

Пловдив – 8 ноември от 13.00 до 17.00 часа в Аудитория 2 на Агрономическия факултет на Аграрния университет, Пловдив. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: e.manolova@ro16.nra.bg

Велико Търново – 21 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала 5, блок 1 на Областна управа Велико Търново. Записване за участие до 20 ноември, на имейл e.kosturkova@ro04.nra.bg

Варна – 22 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала Пленарна в Община Варна. Записване за участие до 19 ноември, на имейл v.marinova@ro03.nra.bg.

Continue Reading

Данъци

С11% по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие отчете НОИ

Published

on

С над 11 на сто по-високи приходи от осигуровки за първото тримесечие спрямо година назад, отчитат от Националният осигурителен институт. Разходите за януари-март са само с 2.6 процента по-високи, спрямо първото тримесечие на 2018-а. 99 на сто от разходите за периода са за пенсии и социални обезщетения. За тях са платени над 2,7 млрд. лева.

Към края на първото тримесечие балансът по бюджета на общественото осигуряване е положителен – възлиза на 33 милиона лева, предава БНР. Това се дължи преди всичко на факта, че приходите от осигуровки нарастват по-бързо, отколкото разходите за пенсии и краткосрочни обезщетения.

От осигуровки са събрани близо 1,8 милиарда лева. Изплатените суми са за 2,7 милиарда. От централния бюджет към НОИ са трансферирани близо един милиард лева, което е намаление с 10% спрямо същия период на миналата година.

От НОИ отчитат нарастване на изплатените средства за обезщетения – 4,5 процента. Причината е по-високият доход на осигурените, който е база за изчисляване на средствата.

Continue Reading

Данъци

ИПИ: Дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци

Published

on

За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт, коментира в свой анализ Явор Алексиев от ИПИ.

По този начин, както и през 2015 г., фокусът е поставен върху евентуално увеличаване на размера на данъка върху доходите на физическите лица (с до 2 процентни пункта) в полза на общините (10+2), вместо изпълнение на стратегическия ангажимент за споделяне на част от вече събираните приходи (8+2). Така за втори пореден път, в навечерието на местни избори дебатът за децентрализация се превръща в дебат за по-високи данъци – тема, която, както показахме преди месец, е табу за местните власти в подобни периоди. Никой няма интерес да обсъжда по-високи данъци, докато избирателите се отправят към урните, включително премиерът Борисов, който бързо се опита да сложи край на дебата.

Алексиев припомня, че отказът на поредица от правителства да преследват отдавна поетия ангажимент за фискална децентрализация е ясно описан в действащата Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г. По отношение на изпълнението на предходната стратегия (2004-2015) там се казва: „Процесът на децентрализация бе блокиран […с] отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините“.

Представете си обаче колко различна би била предизборната реторика на кандидатите за кметове и общински съветници, ако вместо правото да вдигат данъци им се предлага свободно да управляват част от вече събираните такива. Това би създало предпоставки за реална политическа надпревара, базирана на идентифициране на местни проблеми и предлагането на решения за тях – далеч отвъд киченето с/оплюването на резултатите от европейски проекти, което ни очаква. Споделянето на част от постъпленията от вече събирания данък върху доходите на физическите лица с общините ще намали не само съществуващите политически зависимости, изразяващи се в непрестанните молби към Министерски съвет за отпускане на допълнителни средства за местната власт, но и зависимостта на местните власти от европейски средства. Дори чисто математически структурният ефект, който моделът „8+2“ ще постигне върху разпределението на публичните разходи между централната и местната власт ще бъде по-ясно изразен от алтернативата „10+2“. В идеалния вариант, когато общините получат правото не само на споделени приходи, но и да определят размера на ставката в определени граници, възможността им да оказват влияние върху условията за живот и правене на бизнес също ще бъде по-голяма, в сравнение с алтернативата – да натоварят допълнително данъкоплатците, пише икономистът.

Има и друго – ако процесът на фискална децентрализация тръгне в посока „нагоре“, ще бъде създаден прецедент, който трудно ще бъде нарушен в следващи периоди. Ако централната власт си „запази“ 10-те процента върху доходите, логично е да очакваме всяка следваща стъпка в посока фискална децентрализация отново да е свързана с увеличаване на общата данъчна тежест в икономиката. Този подход: 1) ще направи всяка следваща стъпка в посока независимост на местните финанси по-трудна и обществено по-неприемлива; и 2) ще бръкне по-дълбоко в джоба на данъкоплатците, като в същото време ще доведе и до общо влошаване на външната конкурентоспособност на българската икономика.

 

Continue Reading

Данъци

НСОРБ поискаха 2% от подоходния данък

Published

on

Националното сдружение на общините (НСОРБ) настоява 2% от 10-процентния данък върху доходите да отива директно в местните бюджети. Изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че българските местни власти са единствените в ЕС, които разчитат само на имуществени местни данъци, докато в другите държави местните власти пълнят хазните си и от имуществени, и от подоходни данъци.

„Нашето предложение не е да има общинска надбавка върху подоходния данък, а да имаме собствен подоходен местен данък, за сметка на намаляване на националния. За нас пряката фискална връзка с бизнеса се изразява в 2% от подоходния данък“, казва Георгиева, цитирана от economic.bg.

Нейният коментар идва след изказването на вицепремиера Томислав Дончев, че след местните избори през октомври ще е подходящ момент да се започне отново дискусията за възможността общините да налагат допълнителна надбавка върху подоходния данък.

Георгиева заяви, че мнението на Сдружението съвпада донякъде с изказването на Дончев, основно в частта, че общините имат нужда от начин да подобрят приходната си част. Тя добави, че в момента местните власти събират 7 данъка, но 4 от тях – наследственият, патентният, туристическият и данъкът върху такситата – не носят почти никакви приходи. „От тях ние формираме 4% от собствените си данъчни приходи. Нашите местни приходи се формират от данъка върху колите, данъка върху имотите и имуществените данъци“, коментира Георгиева.

По нейните думи в последните 3-4 години общините имат много добра събираемост на съществуващите данъци и такси. „Данъчните администрации укрепнаха като структури и инструментариум. В момента събираемостта на местните данъци и такси е 70-80%, на места до 90%. Но тези приходи не са достатъчни, за да се формира толкова добра общинска приходна база, която да ни позволява да отговорим на по-голям брой потребности на местното население“, добави тя.

Continue Reading
Advertisement

Най-четени