Connect with us

Инвестиции

Ще избере ли Volkswagen Group България за новия си завод?

Published

on

automotive

Най-големият производител на автомобили Volkswagen Group има вероятност да избере терен край “крепостта на яката вяра” в Раковски за бъдещия си завод, пише “Стандарт”. Става въпрос за “Индустриална зона Раковски”, която е част от “Тракия икономическа зона”.

Нужните за проекта около 4000 декара се намират до село Калековец, разположено между Пловдив и Раковски.

У нас вече е била делегация на концерна, която се е запознала на място и е огледала от въздуха площадката.

Окончателното решение къде да бъде новият завод на VW, в който ще бъдат вложени 1,4 млрд. евро, ще се вземе на 14 май. Бордът на директорите на автогиганта трябва да избере между Раковски и турския град Измир. Засега везните клонят към България, твърдят запознати с хода на преговорите.

Новият завод на VW, който трябва да бъде отворен до 2022 г., ще произвежда моделите “Шкода” и “Сеат”. Плановете са от конвейра да слизат по 1 000 коли на ден.

Инвестиции

„Одело България“ откри развоен център в София

Published

on

Tурската компания „Oдело Лайтнинг Груп“ откри в София развоен център. Международната компания строи също и завод за фарове на Mercedes край Пловдив.

Откриването на развойния център отбелязва реализирането на само една част от планираната инвестиция за 40 милиона евро на „Одело“ в България. Паралелно с него, компанията почти приключи с изграждането на производствен завод за стопове на Mercedes-Benz в Тракия икономическа зона край Пловдив, в който ще работят около 400 човека.

За инвестицията си в страната „Одело България“ е удостоена със Сертификат за Инвеститор Клас А от Министерството на икономиката, а през март 2019 г. спечели наградата в категория „Инвестиция на зелено“ в конкурса „Инвеститор на годината“, организиран от Българската агенция за инвестиции.
Развойният център в момента има екип от 10 висококвалифицирани инженери, които вече работят по първия си проект за един от клиентите на „Одело“. До края на тази година се очаква екипът да се увеличи до 20 и да достигне общ брой от 40 служители в рамките на 3 години.

R&D офисът в София работи по проекти за задни светлини на автомобили, които ще бъдат в масово производство 2 години след първоначалната проектна фаза.

Компанията е водещ доставчик на автомобилни светлини и работи с гиганти като Daimler, BMW, Audi, VW, Renault, Toyota и др. „Одело“ има заводи в Германия, Словения, Турция и Китай, както и развойни центрове в Щутгарт (Германия) и Бурса (Турция), а общият брой служители надхвърля 4 000.

Continue Reading

Еврофинансиране

Инфраструктура и подобряване на градската среда с най – добро усвояване на евросредства

Published

on

Euro

Краят на настоящия програмен период на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 г. ставаме свидетели на значително увеличение на отпуснатите по тях суми. Това личи ясно от годишния преглед, който ИПИ извършва, на отпуснатите средства по евро фондовете на равнище община и област. Извън чувствителните увеличения в много региони обаче подреждането на областите и общините по този показател остават почти непроменени. Същото важи и за естеството на големите проекти.

Традиционно, най-много средства на човек от населението се усвояват в столицата и в област Габрово, съответно по 3129 лева 3234 лева на човек, изчислени на база на средногодишното им население през 2018 г., пише в свой обзор икономистът Адриан Иванов. Относително много европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, но част от обяснението за това е доста бързо намаляващото им население. Обратно, под 1000 лева на човек от населението остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник, но е доста вероятно до края на програмния период да надхвърлят този праг.

Най-големите проекти са в областта на инфраструктурата – например разширението на столичното метро, изграждането на пътища и водни цикли, поради естеството си, изискват много по-големи инвестиции в сравнение с останалите дейности. Това е особено изразено в столицата, където реално изплатената сума по развитието на метрото надхвърля 500 млн. лв., както и в област Благоевград, където средствата за изграждането на магистрала „Струма“ са 329 млн. лв.

На фона на малкото, но доста скъпи инфраструктурни проекти, множеството по-малки по стойност, но по-многобройни, са проектите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност проекти са именно за обновяване и реконструкция на училища и за осигуряване на топъл обяд.

Несъмнено по-интересни са данните за разпределението на европейските средства на ниво община, тъй като представят в много по-големи детайли регионалните различия в използването на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Тези проекти често са споделени между няколко общини, а стойността им нахвърля в значителна степен тази на проектите, които отделните общини (особено по-малките) са в състояние да използват сами. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана.

От началото на разпределението на европейски средства в страната до средата на 2019 г., най-много европейски средства на човек от населението има в общините:

Добрич – 5683 лева, благодарение на голям проект за подобряване на водоснабдяването на града;
Костинброд – 5402 лева, заради няколко проекта за енергийна ефективност;
Созопол – 5172 лева, голяма част от тях са от предишния програмен период.

На другата крайност са общините Ковачевци (32 лева на глава от населението), която продължава да е единствената, която няма нито един проект в рамките на новия програмен период, Дулово (62 лева) и Добричка (116 лева). Към тях се прибавят и много от най-малките общини в страната, които имат само по един проект, при това за не особено значителни суми. Основната причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет на малките общини, който не им позволява ефективно да се конкурират за европейско финансиране.

Повечето общини в страната са с под 1000 лева на човек от населението усвоени европейски фондове – в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лева са били използвани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.

При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.

 

Continue Reading

Рискови инвестиции

æternity Ventures инвестира 400 000 щ. долара в четири нови блокчейн проекта

Published

on

Позиционираната в България инвестиционна компания æternity Ventures избра нови четири блокчейн проекта, които ще подкрепи финансово. Компанията е част от децентрализираната блокчейн платформа æternity и е създадена с цел да подкрепя стартъпи, развиващи проекти на база на тази технология. Като част от своята акселераторска програма Starfleet тя ще направи дялови инвестиции от 100 000 щ. долара във всеки от четирите иновативни проекта за събиране на сателитни данни, по-ефективна продажба на билети за събития, компютърна игра с колекционерски герои и онлайн платформа за наемане на фрийленсъри.

Блокчейн е отворена и напълно децентрализирана технология, на база на която функционират криптовалутите. Нейният потенциал обаче отдавна надхвърля този на криптовалутите и според мнозина тя има приложения в почти всички области на живота – от самоуправлението на различни общности, през проследяването на продукти, наемането на недвижими имоти и дарителските инициативи, до образованието и дори държавното управление.

През последните години България се наложи като страна с все по-динамична блокчейн екосистемата, с нарастващ брой стартиращи фирми и множество бизнес и обществени проекти, използващи тази отворена технология. Показателно в това отношение е, че инвестиционната компания æternity Ventures, която оперира глобално, е ситуирана в София и е с преобладаващо българско участие. През 2018 г. компанията е направила дялови инвестиции на обща стойност над 1 млн. щ. долара в девет стартиращи проекта, сред които има и български. С новата инвестиция от 400 000 щ. долара в нови четири стартъпа, тя затвърждава своята дългосрочна ангажираност към блокчейн екосистемата във време, когато достъпът до рисково финансиране за такива проекти си остава труден.

“Създадохме æternity Ventures с мисията да допринесем за обогатяването на блокчейн екосистемата и с убеждението, че добрите идеи в този сегмент заслужават да получат подкрепа. Проследявайки развитието на проектите, които финансирахме през отминалата година, сме убедени в техния потенциал да превърнат блокчейн във важен двигател за позитивна промяна в обществото ни и нямаме търпение да заработим и с новите стартъпи, които се присъединяват към фонда“ – споделя Никола Стоянов, Главен изпълнителен директор на æternity Ventures и Мениджър бизнес развитие в æternity.

Предизвикателствата пред крипто пазара през 2018 г. са се отразили позитивно на бранша и на качеството на новите кандидати за финансиране от æternity Ventures. Показателно в това отношение е, че всеки от новофинансираните екипи ще получи максимално възможната инвестиция от по 100 000 щ. долара.

В компанията са изпратени кандидатури от целия свят, като прави впечатление силното присъствие на стартъпи от Африка, Балканския полуостров, както и от Германия. В рамките на проведения от фонда акселератор за блокчейн проекти Startfleet са избрани осем финалиста, от които след още четири седмици интензивно менторство от водещи специалисти от бранша са излъчени и четирите победителя. Ето повече за тях:

 

Homeport

 

Това е изключително иновативен български стартъп, който използва блокчейн за по-ефективното събиране на сателитни данни – от изображения на Земята и данни за атмосферата, до такива в сферата на широколентовия интернет и морските комуникации. Homeport на практика създава отворен пазар за такива услуги, базиран на æternity блокчейн платформата и т.нар. „умни договори“ (smart contracts). Това прави компанията много добре позиционирана за започналата вече революция в космическата индустрия, навлизането на все по-голям брой частни играчи в нея, както и на нови типове малки и ценово достъпни сателити.

 

Abend

 

Този германски проект има потенциала да предизвика революция при закупуването на билети за концерти и други събития. На практика той улеснява организаторите на такива прояви да дистрибутират по-добре своите билети и да са сигурни, че те ще достигнат до истинските фенове. Бета версия на платформата ще бъде пусната през следващите два месеца.

 

Cryptic Legends

 

Екипът на Cryptic Legends създава блокчейн базирана игра с колекционерски карти, както и отворен онлайн пазар за тяхната размяна. Чрез него геймърите могат да си избират подходящите карти / герои, с които да участват в различни турнири и партита в бързо развиващия се сегмент TCG (trading card games). Стартъпът е от Малта. Той получи и специалната награда за най-популярен екип в общността.

 

Cryptotask

 

Това е хърватска онлайн платформа за фрийленсъри, която използва блокчейн за да управлява по-добре отношенията между тях и работодателите / възложителите на проекти. Сред предимствата й са по-добро проследяване работата на фрийленсърите и управление на разпределени екипи, по-ниски цени за транзакции, както и повече достоверност при представяне на работната история на даден кандидат.

 

Всички новофинансирани проекти ще бъдат изградени на платформата æternity Blockchain, която има за цел да се наложи като най-предпочитаната блокчейн мрежа за проекти от всякакъв мащаб и сегмент. Инвестициите в четирите стартъпа ще бъдат обвързани с ключови цели, които са предварително уточнени с всеки от екипите. В добавка към финансирането, те ще получат от фонда и подкрепа в областта на бизнес развитието, маркетинга, както и юридическите аспекти на дейността. От тук нататък всеки екип разполага с шест месеца за да разработи завършен продукт или бета версия с реални потребители.

 

За æternity Ventures

 

æternity Ventures е базирана в България компания за управление на активи, която инвестира и подпомага блокчейн проекти в различен стадий на развитие. Тя организира и акселератор за блокчейн стартъпи – Starfleet, който осигурява финансова, технологична, продуктова, маркетингова, счетоводна и правна подкрепа за компании в начален стадий на развитие.

 

За æternity Blockchain

 

Основана през 2016 г. æternity е блокчейн 3.0 платформа за децентрализирани приложения, която има за основна цел да разреши проблемите, свързани с мащабирането на блокчейн технологията. Основни предимства на платформата са големият брой транзакции, които могат да бъдат извършвани паралелно, тяхната поверителност, децентрализираните приложения, които работят и на мобилни устройства и по-добрата възможност за използване на т.нар. умни договори.

Continue Reading

Инвестиции

Над 123 хил. души, регистрирани в АЗ са започнали работа през 2019 г.

Published

on

Над 123 410 безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на 2019 г., съобщават от Агенцията по заетостта. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1.1 процентни пункта в сравнение с първото полугодие на предходната 2018 г.

Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място.

Същевременно тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в страната се запазва и през юни, като в средата на годината равнището се установява на 5,2 процента. Отчита се спад от 0.1 процентни пункта спрямо предходния месец и от 0.5 процентни пункта на годишна база.

В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души като снижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко.

Новорегистрираните безработни през юни са 21 404, като от тях 1708 са били неактивни.

От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 9019 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др.

В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните от рисковите групи на пазара на труда, на субсидирани работни места през месеца са устроени 3536 лица, информират от Агенцията по заетостта.

Continue Reading

Рискови инвестиции

Холандското правителство номинира своя бивш финансов министър за ръководител на МВФ

Published

on

Jeroen Dijsselbloem
Йерун Дейселблум. Снимка: ЕК.

Макар името на Йерун Дейселблум още да не е официално, местни медии съобщиха, че той е избраният кандидат.

Холандското правителство номинира свой кандидат за длъжността директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Той е бившият холандски министър на финансите Йерун Дейселблум, потвърдиха източници в Хага пред Nederlandse Omroep Stichting (NOS – холандската национална телекомуникационна компания, която иманяколко телевизионни канала и национален всекидневник) и Volkskrant („Народен вестник“ – най-големият холандски всекидневник).

По-рано тази седмица настоящият финансов министър Вопке Хоекстра заяви, че Холандия има няколко отлични кандидати. В петък той каза, че един от тях има наистина добри карти и че с него, правителството иска да подобри позицията си още повече. Той не спомена никакви имена.

МВФ се нуждае от нов директор, защото сегашният му Кристин Лагард бе избрана за президент на Европейската централна банка. Според NOS Европейският съюз иска да номинира кандидат още този месец.

Според Volkskrant първоначално Хоекстра е искал да предложи бившият холандски министър-председател Ян Петер Балкененде, но кандидатурата му не може да разчита на много ентусиазъм от други страни от ЕС. Така че сега правителството изцяло се е фокусирало върху Дейселблум, твърди вестникът.

Според NOS бившият финансов министър и наскоро назначен за председател на Холандския съвет по безопасност е спечелил добра международна репутация в ролята си на председател на Еврогрупата между 2013 и 2018 г.,. Той обаче не е толкова популярен в Южна Европа, където е обвиняван, че е бил прекалено суров с Гърция и Италия.

Правителството е наясно с това, пише вестникът и ще се опита да убеди всички страни от ЕС, че Дейселблум все пак е добър кандидат и ще може да заеме неутрална и безпристрастна позиция като директор на МВФ.

Самият Дейселблум все още не е отговорил на публикациите, че правителството го номинира за ръководител на МВФ.

 

 

 

 

 

Continue Reading

Инвестиции

ИТ секторът изостава в регионалните градове

Published

on

IT, company, computers

През последните 10 години българската икономика търпи сериозни промени. Преработващата промишленост постепенно се ориентира към производства с по-висока добавена стойност. Броят на наетите лица в традиционни сектори като производството на облекла или мебели, намалява чувствително. В същото време, производството на машини, електрически съоръжения и автомобилни компоненти расте и съответно увеличава броя на наетите в тези сектори. Най-големият ръст на наетите лица в единичен сектор обаче не е в класическата промишленост, а в сектор „Информационните и комуникационните технологии“ (ИКТ) – ръст от 31 хил. наети в периода 2009-2017 г. Към началото на 2019 г. този ръст продължава, като са добавени още около 8 хил. нови работни места в ИКТ сектора спрямо 2017 г., пише в свой анализ икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Секторът заслужава внимание не просто защото е най-динамичният в българската икономика, но и поради някои други фактори. Първо, ръстът в наетите в ИКТ е почти изцяло за сметка на информационни технологии – вече близо 50 хил. са наетите конкретно в ИТсектора, спрямо под 20 хил. преди 10 години. Второ, най-високите заплати в страната са именно в ИКТ сектора – средната заплата традиционно се движи около максималния осигурителен праг. Така е и през текущата година – средна заплата надмина 3000 лв. през месец март 2019 г. Трето, това е сектор, в който новите наети са предимно млади и квалифицирани хора.

Комбинацията от тези три фактора е изключително интересна, тъй като е нова за родната икономика. За първи път у нас се формира сектор в сферата на услугите, различен от туризма, в който голям брой млади хора могат да получават висока заплата, без задължително да бъдат на мениджърска позиция. Това е важно, тъй като слаб сектор на услугите – такъв, който обслужва само местното население и не успява да предлага високи заплати, е почти гарант за демографски проблеми. Градската среда у нас е най-динамична именно в тези места, където младите могат да намерят алтернативна заетост с високо заплащане.

Именно тези съображения – демографията и градската среда, правят и регионалния поглед към развитието на ИКТ сектора важен.

Кои са областите, които печелят от ръста на наетите в информационните технологии?

Тук отговорът за съжаление е кратък. При ръст от 31 хил. на наетите в ИКТ сектора за периода 2009-2017 г., регионалната разбивка е следната – ръст от 31 000 в София-столица, 1700 в Пловдив и 1100 във Варна. Всички останали области имат или незначително увеличение или дори спад на наетите в ИКТ сектора. Тази огромна концентрация в София е поредният фактор, който дърпа столицата напред, докато в страната процесите са много по-трудни.

Всъщност, един от важните въпроси пред регионалното развитие в България е доколко подемът на ИКТ сектора ще засегне и другите големи градове в страната? Той е важен не просто от гледна точна на доходи, а и от гледна точка на градската среда и спирането на отлива на млади хора, какъвто се наблюдава дори в градове от топ 10 в страната. Положителният пример за ефекта от разпростирането на ИКТ сектора от София към други градове е може би най-видим в Пловдив.

През 2008 г. наетите в ИКТ сектора в Пловдив са 2250 души, като заплатата им е сравнително висока – около 1,4 пъти над средната за областта като цяло.. През 2017 г. обаче картината вече е друга. Наетите в ИКТ сектора в Пловдив са 4 хил. души, като заплатата им (средно 2050 лв. към 2017 г.) вече чувствително изпреварва другите сектори –2,3 пъти над средната за областта и 2,2 пъти над средната за преработващата промишленост в Пловдив. На практика, развитието на ИКТ сектора към Пловдив е довело до създаване на група от около 1 700 предимно млади хора, които са си намерили много високо платена работа в сферата на услугите. Алтернативата за голяма част от тях би била или поне двойно по-ниска заплата в друг сектор, или миграция към столицата или чужбина в търсене на високо заплащане.

Едва ли е случайно, че в същия период се променя и градската среда в Пловдив – последното, разбира се, е подкрепено и от други фактори. В другите големи градове обаче това като че ли още не се е случило. В Стара Загора например наетите в ИКТ сектора през 2017 г. са 690 души, като някакъв ръст се наблюдава едва през последните 2-3 години (в рамките на 70-80 души), а средната заплата в сектора едва изпреварва средната за областта. Някакви положителни тенденции има и във Велико Търново, където за 3 години (2015-2017 г.) има ръст от около 120 наети в ИКТ сектора и средна заплата в сектора от близо 1,6 пъти над средната за областта. Мащабите обаче все още са сравнително малки, за да говорим за осезаем ефект върху местната икономика и градска среда.

Както споменахме в началото, към 2019 г. ръстът на наетите в ИКТ сектора продължава, като новите наети след 2017 г. са в рамките на 8 хил. души. Все още няма данни какво е регионалното им разпределение и реално можем само да спекулираме. Безспорно огромната част ще са в София, най-вероятно ще се види ръст и в Пловдив и Варна. Не е ясно обаче дали други области са успели да се закачат към този ръст. Факт е, че в някои от по-малките областни градове в страната, в т.ч. в северозапада, има различни инициативи, които се опитват да развиват ИКТ сектора на местно ниво. Тепърва обаче ще видим дали те ще успеят да провокират по-сериозни процеси.

 

Continue Reading
Advertisement

Най-четени