През първите 6 месеца на 2019 г. 56% от заявленията за финансиране на покупка на стоки на изплащане, подадени към една от големите банки у нас, са били за модерни смарт устройства за комуникация и забавление.

Това са част от основните тенденции в новото издание на популярната класация „Топ 10 на изплащане“ , която цели да даде ясна картина на потребителското търсене. Рейтингът класира най-търсените модели сред 10-те най-търсени типа стоки, според данните от постъпилите молби за потребителски кредит от банката за покупка на стоки на изплащане.

Интересна тенденция е, че най-търсеният смартфон през първото полугодие на този година е на същата средна цена като победителя година по-рано, докато телевизорът е с 30% по-евтин от миналата година. Въпреки това, тазгодишните победители са с много по-добри характеристики, отколкото през 2018 г. Това показва, че с развитието на технологиите тези устройства са по-достъпни и хората могат да си купят по-висок клас смартфон и телевизор на по-ниски цени.

В същото време българите инвестират повече пари в бяла техника и мебели. За периода януари-юни 2019 г. хората са дали 26% повече за хладилници, перални и готварски печки и 20% повече за диван и обзавеждане за спалня.

Новото издание на класацията “Топ 10 на изплащане” категорично показва, че смартфонът и телевизорът са най-важните устройства за българите и те най-често търсят финансиране за покупка на такива стоки. Доказателство за това е, че 35,7% от заявките са за съвременни мобилни телефони и 21% – за смарт телевизори от последно поколение с 4K резолюция.

Според експертите хората купуват най-често смартфони по две основни причини. Първата е бързото развитие на мобилните услуги и устройства. Няколко изследвания показват, че България е сред страните с най-добър мобилен интернет, който се очаква да се подобри още повече с развитието на 5G технологията. Това позволява на хората да използват смартфоните си като преносими компютри, таблети и дори телевизори. Хората могат да комуникират с глас и видео чрез приложения като Viber, да слушат музика, да пазаруват, да гледат видеоклипове в YouTube и дори телевизионни програми, филми и сериали.

През първата половина на 2019 г. хората купуват съвременни смартфони на разумна цена. Печелившият модел е на средна стойност 460-500 лева. Той има голям Ultra HD 6,3-инчов екран и мощен процесор. Най-ценните му характеристики са двойна 20+2 MPX камера и предната 24+2 MPX камера. И двете се контролират от изкуствен интелект, което позволява на всеки да прави забележителни снимки.

Най-често смартфони на изплащане си купуват хора до 30-годишна възраст. Например, 68% от исканията, подадени от 18-20-годишните, са за мобилни телефони. За възрастовата група 20-29-годишни числото е 47%. Това показва, че смартфонът е стандартната първа покупка на вноски за младите българи, които правят първите си стъпки в използването на финансови продукти.

Тазгодишната класация показва, че българите постепенно заменят своите „класически” телевизори с модерни смарт устройства. Все повече хора осъзнават огромните възможности за забавление, които може да им предостави един съвременен телевизор – гледане на филми с най-високо качество на картината, онлайн стрийминг на музика, улеснен достъп до платформи за видео стрийминг, забавление с онлайн и конзолни игри, сърфиране в интернет и т.н. През първата половина на 2019 г. българите си купуваха най-често 43 ”4K Ultra HD телевизори, с резолюция 3840 x 2160. Те са на средна цена 670-720 лв. и са оборудвани с мощни процесори, операционна система, HDMI и USB портове и висококачествена звукова система.

Интересна тенденция е, че въпреки по-високите си характеристики, най-търсеният телевизор през първото полугодие на 2019 г. е с 30% по-евтин в сравнение с победителя за същия период на 2018 г. Обяснението е развитието на технологиите, което позволява на производителите да предлагат модели от по-висок клас на по-ниска цена.

За разлика от свързаните устройства, най-търсената „бяла“ техника, купувана на изплащане, е по-скъпа. Българите харчат повече пари за хладилници, перални и готварски печки. Интересна тенденция е, че всички „бели” домакински уреди са с висок енергиен клас – A+ или по-висок. Това показва, че българите търсят устройства, които ще им спестят пари от битови сметки в бъдеще и, че обръщат все повече внимание на отговорното потребление и опазването на околната среда.

Наблюдава се постоянно нарастващ интерес към алтернативните канали за кандидатстване за кредит. През първата половина на 2019 г. хората са подали онлайн заявки за финансиране на близо 10% от покупките на изплащане. Българите оценяват удобството на този метод, който им позволява да пазаруват по всяко време и от всяко място.

Онлайн сегментът бе допълнително засилен от иновативния процес за дистанционно подписване на договор на БНП Париба Лични Финанси, който позволява на хиляди българи да пазаруват онлайн на изплащане, да бъдат одобрени, да подпишат договор в рамките на 20 минути и стоката да им бъде изпратена на следващия ден. Досега процесът отнемаше поне 5 дни.

Само за една година от БНБ са регистрирали 90 нови българи с влогове над 1 милион лева, с което броят им достига 916, а общото им богатство се изчислява на около 2 млрд. лева.

Средната за страната месечна заплата е 1247 лева. Сметката показва, че дори и да не прахосаме нито един лев, няма как да станем милионери. Добрата новина е, че хората все пак имат спестявания. Към момента в трезорите на банките има над 53 млрд. лева.

Лошата новина е, че ножицата между богати и бедни населени места се разтваря все повече. Най-ниски са заплатите във Видин и Благоевград, а най- високи – в столицата. Средна заплата в София е 1724 лева на месец, или разлика от 1000 лева.

Европейската комисия започва мащабна международна кампания, свързана с правата на потребителите. Инициативата е под наслов „Имаш право“ (“You’re Right”) и цели да информира потребителите за правата, които Европейският съюз им гарантира, за най-често срещаните нелоялни практики и как да реагират при такива ситуации. Голяма част от българските потребители не са запознати с правата си, като разликата в информираността в малките и големите градове е двойна – едва 30% от хората в малките населини места смятат, че ги познават.* Чрез серия дигитални и офлайн активности, както и със създаването на специализиран уебсайт по темата, кампанията се стреми да промени това.

В духа на летния сезон, в България кампанията стартира с фокус върху пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, като началото бе дадено вчера с лайфстайл събитие в София.

Според данни на НСИ броят на българите, пътуващи в чужбина продължава да бележи ръст и тази година – само през месец май 2019 г. пътуващите зад граница са били с 4.6% повече спрямо същия период миналата година. Това прави нуждата от информираност сред потребителите все по-голяма. Допълнителните права, резултат от промените в Директивата на ЕС за пакетните пътувания, влезли в сила в България през 2018 г., дават по-голяма сигурност на пътуващите. Те включват гаранция за застраховка и връщане на пари, ако организаторът обяви фалит, както и ясни правила относно увеличение в цените. Установените в договора цени не подлежат на промяна освен ако изрично не е предвидена такава опция. Дори в такъв случай промяна е възможна до 20 дни преди пътуването, а увеличение над 8% от общата цена на пакета дава на потребителите възможност да се откажат от договора. При невъзможност за пътуване пък е възможно прехвърлянето на туристическия пакет на друг потребител, стига това да е в разумен срок.

Директивата осигурява по-големи права, свързани и с анулирането на резервация, и очертава ясната отговорност на организатора за извършване на пътническите услуги, представляващи част от пакета. Тя предоставя също частична защита за свързани пътнически услуги, например, когато пътуващият закупи транспортна услуга, а компанията го улеснява за намирането на втора, например хотел, но са закупени поотделно в рамките на 24 часа.

„Нивото на осведоменост на българските потребители за основните им права като европейски граждани, все още е доста нискo. Кампанията „Имаш право“ е част именно от усилията за предоставяне на повече информация на потребителите, за да пазаруват по-уверено в целия Европейски съюз. Разбира се, важно е не само да познават правата си, но и да знаят как да ги прилагат, за да се предпазят от нелоялни търговски практики. Това е още по-важно през летния сезон, когато потребителите трябва да са много внимателни за проблеми, относно пакетни пътувания и свързани пътнически услуги.“ – коментира Богомил Николов, Изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“.

КНСБ предлага да се въведат данъчни стимули за млади семейства със сключен брак и поне едно дете. Една от мерките предвижда необлагаем първоначален доход за млади семейства, ако годишният му общ размер не надхвърля 24 000 лева.

От синдиката предлагат още формула за изчисляване на максималния осигурителен доход и настояват за поетапното му увеличаване. Ръководството на конфедерацията постави искания и към проектобюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година – за по-високо майчинство през втората година, увеличено минимално обезщетение за безработица и по-голяма тежест на година осигурителен стаж в пенсионната формула.

Освен старите идеи за необлагаем минимум за най-ниско платените работещи българи и допълнителен данък за най-богатите, от КНСБ представиха предложения за насърчаване на хората да създават семейство.

Първото предвижда да не се облагат първоначално ниските доходи на едно семейство, докато те не достигнат до 24 000 лева на година. Втората мярка е насочена към работещи хора до 35 години, които имат поне едно дете до 20 месеца след сключване на граждански брак. Ако семейството има едно дете, държавата ще му връща 40% от годишния данък на единия родител, ако децата са две, върнатата сума ще бъде 75%, а за три деца ще се възстановява целият данък на родителя.

Третата мярка е отпускане на безлихвени заеми за покупка на жилища при условие, че съпрузите се съгласят да живеят в страната и да работят минимум 15 години.

От синдиката настояват за вдигане на майчинството за втората година от 380 на 415 лева, както и минималното обезщетение за безработни да стане 12 лева.

Като мерки за осигуряване на повече приходи, с които да се поемат завишените разходи, се предлага вдигане на вноската за фонд „Безработица” с половин процент, увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители и самоосигуряващите се на 610 лева, както и на всички минимални прагове с 5.3%.

Данните на Евростат сравняват Q1 на 2018 г. с Q1 на 2019 г.

Цените на жилищата, измерени чрез индекса на цените на жилищата, се повишиха с 4.0% както в еврозоната, така и в ЕС през първото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

Това показват данните от Евростат публикувани вчера.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г., увеличението през Q1 на 2019 г. е с 0,3% както в еврозоната, така и в ЕС.

Сред държавите-членки, за които има данни, най-високите годишни увеличения на цените на жилищата през първото тримесечие на 2019 г. са били регистрирани в Унгария (+ 11,3%), Чехия (+ 9,4%) и Португалия (+ 9,2%), докато те са паднали в Италия (- 0,8%).

В сравнение с предходното тримесечие най-голямо увеличение се наблюдава в Унгария (+ 3,7%), Португалия (+ 3,6%) и Хърватия (+ 3,5%), докато намаление се наблюдава в Малта (-4,2%), Обединеното кралство (- 1.3%), Ирландия (-1.0%), Финландия (-0.8%), Италия (-0.5%) и Германия (-0.3%).

За България според данните увеличението на цените на жилищата е 7.3% през първото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

При сравнение на Q1 на 2019 г. с предходното тримесечие (Q4 на 2018 г.) увеличението в нашата страна е 2.6%.

Според 46% от хората вече изтеглили жилищен кредит, инвестицията в недвижим имот осигурява сигурност и спокойствие за бъдещето.

55% от хората в България, които не живеят в собствено жилище, възнамеряват да закупят такова, като близо половината от тях посочват жилищния кредит като основно средство за финансирането му, сочат данни от национално представително онлайн проучване у нас, направено от Gemius България по поръчка на Пощенска банка.

На второ място се нарежда възможността за финансиране на покупката със собствени средства, посочена от 25% от анкетираните, 2% от тях биха ползвали заем от приятел/роднина, а останалите 25% – комбинация от жилищен и потребителски кредит или чрез собствени средства и жилищен/потребителски кредит.

Експертите отчитат съществен ръст в запитванията за жилищно кредитиране от началото на годината. Над 50% е увеличението на исканията за нови жилищни кредити, получени в институцията, спрямо същия период на миналата година.

Най-активно продължава да е търсенето на жилища в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, които формират около 75% от новите заявления за ипотечен кредит.

Средният размер на кредита също бележи ръст, като за първите 5 месеца на 2019 г. достига до 56 500 евро, спрямо 51 200 евро за същия период на миналата година.

46% от хората, участвали в проучването, които вече са изтеглили жилищен кредит, споделят, че инвестицията в недвижим имот осигурява сигурност и спокойствие за бъдещето. Останалите причини, които те посочват за вземането на кредит, са нуждата от жилище в конкретно населено място (44%), желанието за самостоятелност (37%), увеличение на членовете на семейството (30%), възможност да осигурят дом за децата си (30%).

Изследването показва още, че най-често жилищен кредит ползват хора с висше образование, на възраст между 30 и 40 години, семейни и със среден доход от 900 до 2 000 лева на месец.

Въпреки ясната тенденция към дигитализация и все по-честото използване на онлайн услуги, проучването сочи, че потребителите (88%) все още предпочитат банковия офис като най-често използваното място за кандидатстване за кредит, а личната консултация с банков експерт – като основен източник на информация.