Connect with us

Бързи кредити

Credirect.bg – бъдещето на онлайн кредитирането

Published

on

Когато говорим за кредитиране, основното желание на потребителите е да получат желаната сума бързо и безпроблемно. Само за две години от своето създаване Credirect.bg се превърна в най-бързо растящата фирма за бързи кредити у нас, която напълно отговаря на тези клиентски потребности.

Със стремежа си да намира индивидуално решение за всяко финансово затруднение, Credirect чертае бъдещето на онлайн кредитирането в България. Иновативността на компанията се изразява в оптимизираните процеси по отпускане на заем, които се реализират изцяло онлайн. Credirect е и първата небанкова финансова институция в България, която предоставя възможност на кандидатите за кредит да проверяват онлайн до къде е стигнал процеса по одобрението им.

Условия, отговарящи на нуждите на клиента

Фирма Credirect предлага разнообразни решения за превъзмогване на финансовите затруднения на клиентите си като услугите й са достъпни за хора от цяла България. Бързият й темп на развитие се дължи не само на предлаганите изгодни условия по кредитите, а и на максимално опростеното им отпускане, което се осъществява без необходимост от посещение на офис.

Клиентите на дружеството могат да се възползват от различни видове кредитни услуги, най-популярната от които е потребителският кредит за суми до 3000 лева, който се връща на равни месечни вноски за срок от два до девет месеца. Другият най-предпочитан продукт на финансовата институция е “кредит до заплата”, който е за суми до 600 лева и се изплаща на една вноска за период от четиринадесет или двадесет и осем дни. Всеки нов клиент на фирмата има право да се възползва от изгодния безлихвен “кредит до заплата”.

Опростен процес на кандидатстване

Както вече споменахме, кандидатстването за кредит от Credirect става изцяло онлайн като от кандидатите не се изисква постоянен доход, трудов договор, гарант или обезпечения. Всичко, което е нужно да направите, ако желаете да кандидатствате за заем от филмата, е да въведете данните от личната си карта във формата за одобрение, достъпна на сайта й. Срокът, в който служителите на дружеството ще обработят заявката ви е гарантирано кратък като желаната сума можете да получите минути след одобрението.

Иновативен и прозрачен процес на одобрение

Credirect отваря широко вратите пред своите бъдещи клиeнти като въвежда иновативен и напълно прозрачен процес на одобрение, който може да се следи от тях през сайта на фирмата. Така те са напълно наясно какво се случва през цялото време – от заявката на кредита до неговото одобрение.

Обслужване с индивидуална грижа за клиента

Credirect фокусира усилията си върху предоставянето на обслужване, което се отличава със своята индивидуална грижа за всеки клиент.

Изграждането на патньорски отношения с кредитополучателите е важна част от мисията на фирмата. А екипът й се стреми да установи персонален контакт и да откликва с финансов съвет на всяка тяхна парична нужда.

Изцяло в услуга на потребителите са наложени гъвкави работни практики, при които на тях е предоставена възможността сами да определят срока на връщане и размера на вностите си по кредита. За тяхно удобство са осигурени и три варианта за плащане – по банков път, в брой или онлайн.

Да отговаряме своевременно и дискретно на потребностите на всички наши клиенти е основия ни приоритет. Надяваме се, че с усилията, които полагаме, в наше лице всеки ще може да припознае своя доверен партньор в трудни финансови ситуации. Удовлетворението, което наблюдаваме у нашите постоянни клиенти, е най-големият ни стимул да продължаваме да растем и да се усъвършенстваме споделят от ръководството на Credirect.

Занапред дружеството планира да поддържа лидерската си позиция в сектора като продължава да се фокусира върху бързината, качеството и прозрачността на обслужване на своите клиенти. Друг основен стремеж на фирмата е да бъде отлично място за работа, в което служителите са насърчавани да дават най-доброто от себе си.

Банки

75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции

Published

on

Под 25% – такъв е делът на най-младите потребители у нас, които при необходимост от външен кредит, се обръщат към банка. Останалите над 75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции. Данните са от проучване на Фронтекс Интернешънъл, компания в областта на изкупуване и управление на задължения, направено сред клиентите между 18 и 23 години.

„Финансовите навици на този тип потребители са изключително специфични. Това са хора, навършили пълнолетие наскоро, което често прави финансовия им опит недостатъчен, за да се предпазят навреме от изпадане в просрочие. Те са млади, динамични, спонтанни и търсят бързи и гъвкави решения за възникналите им нужди. В съзнанието им стои убеждението, че процедурата в банковите институции е по-бавна и сложна. Затова избират източник на финансиране, който ще реши казуса им още днес, но без да мислят за дългосрочните последствия”, коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията.

Според проучването най-често хората до 23-годишна възраст изпитват затруднения за заеми между 1000 и 3000 лева. Онази част от тях, която предпочита банковия заем, обичайно тегли по-значителни суми – около 5000 лева.

Като най-честа причина за теглене на кредит половината от младежите посочват „съдействие за трети лица”. Останалите заеми най-често са за почивки, техника, често срещани са и разходите около абитуриентския бал. Съществува и дял, прибегнал до външно финансиране за образование, посочват от Фронтекс.

„Добрата новината е, че макар необмислени, заемите на потребителите между 18 и 23 години са за сравнително малки суми, те имат желание да се справят със затруднението и заедно намираме решения за ефективно погасяване. Поръчителството е честа причина при тях, тъй като на тази възраст хората са водени от желанието да помогнат на приятелите си в реализирането на дори мимолетно желание, без да преценят потенциалните рискове. Бих посъветвала младежите да не забравят, че разходите за образование в този етап от живота могат да бъдат много съществени и значително по-важни за бъдещото им развитие отколкото финансирането на лятна отпуска или бал.“, казва още Лилия Димитрова.

По думите ѝ, абитуриентският бал на кредит се е превърнал в традиционна практика у нас през последните няколко години. Родители, а и навършили пълнолетие зрелостници, прибягват до външно финасиране, за да покрият разноските по празника.

„Наблюденията ни от последните няколко години сочат, че тегленето на кредит за бала не означава на всяка цена невъзможност за справяне с разноските. Често за хората това е допълнителен, понякога немалък разход и даването на парите наведнъж би „разклатило” месечния им бюджет. Затова е важно този заем да бъде добре преценен и планиран. С тази задача се справят по-добре родителите на базата на натрупания си финансов опит”.

По думите на Димитрова, самите гимназисти също прибягват до кредит за бала, но обичайно тази стъпка не е така добре обмислена.

„Абитуриентите, водени от еуфорията покрай празника, решават да пристъпят към разходи извън „договореното” с родителите. Някои се решават на прекалено скъп аксесоар или да удължат празненствата с приятели. Те теглят определена сума, чието погасяване впоследствие не са обмислили. Част от тях не споделят с родителите си решението и подценяват бързината, с която се налага да покрият вноските си”.

Според данните на компанията от последните години, просрочието около бала за повечето потребители не продължава повече от 2 – 3 месеца или дори по-малко, тъй като, изпаднали в невъзможност да изплатят кредита си, зрелостниците се обръщат към родителите за помощ. От Фронтекс отбелязват, че разговорите с хората, изпаднали в просрочие заради бала, сочат, че потребителите най-често съжаляват за предприетите стъпки.

„Празникът носи определен вид ентусиазъм и стремеж всичко да е идеално, като в същото време желанията на младите са неизчерпаеми. Но именно разговорите ни с нашите клиенти показват, че децата, а не родителите, съжаляват повече, защото споделят, че при повторна възможност за това решение по-скоро биха спестили средства за лятната почивка след тежките кандидатстудентски изпити или биха заделили за разходите, които неминуемо съпъстват първия семестър в университета”, допълва Лилия Димитрова.

Continue Reading

Бързи кредити

Българската Bcard сключи споразумение за сътрудничество с Discover Financial Services

Published

on

Българската Национална Картова Схема Bcard, част от БОРИКА АД, и Discover Financial Services подписаха стратегическо споразумение, което ще позволи на картите с лога Bcard и Discover да бъдат приемани извън България в мрежата на Discover Global Network.

Официално българската карта Bcard влезе в обръщение през юни 2018 година. В момента в процес на внедряване е безконтактна технология за картовите продукти с бранда Bcard. Следваща стъпка от стратегическата програма за развитие на Националната Картова Схема е осигуряване на международен достъп на продуктите на Схемата, като през 2020 година предстои да започне издаването на международни карти Bcard – Discover. Партньорството с Discover ще осигури достъп на притежателите на карти Bcard – Discover в над 44 млн. търговски обекта и 2 млн. банкомата, в над 190 държави.

“Инвестицията в иновации за развитие на продуктите с лого Bcard, както и внедряването на решения за приемане на карти извън пределите на страната, са наши основни приоритети”, споделя г-жа Стоилка Арсова, директор на Национална Картова Схема Bcard. “България натрупа знание, опит и технологии, с които отговаря на световните стандарти във финансовите технологии и сигурността на разплащанията. Стратегическото партньорство с Discover е в резултат на стремежа на екипа на Bcard непрекъснато да разширява гамата от картови продукти и услуги за своите участници, с което допринася и за развитието на картовия пазар в България.“

За да гарантират по-сигурни международни трансакции, Bcard и Discover ще си партнират за интегрирането на решения за  EMV  контактна, безконтактна и мобилната технология на Discover D-PAS за международно ползване.

“Discover се наложи като гъвкав и кооперативен партньор на локалните схеми, предоставяйки им средства и ресурси за растеж и разширяване приемането на карти в световен мащаб,” каза Джо Хърли, вицепрезидент и глобален ръководител бизнес развитие в Discover. “Споразумението с Bcard допълва стратегията на Discover за осъществяване на международен алианс, който предоставя на клиентите по-голям избор как и къде да се разплащат.”

Мрежата на Discover Global Network включва редица партньорски мрежи в цял свят, сред които са мрежи в Бразилия, Китай, Индия, Япония, Близкия Изток, Нигерия, Пуерто Рико, Сърбия, Турция, Южна Корея, Виетнам, Тайван, Мексико и други в Европа.

Continue Reading

Бързи кредити

Около 50% спад в броя на възложените за събиране необслужвани дългове

Published

on

money

Около 50% е спадът в броя на възложените за събиране случаи на необслужвани дългове – те са 1 221 227 за 2018 година при 2 633 192 през 2017 г.

Това сочи проучването на Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ). Данните са част от анализа на компанията за пазарни проучвания „ИПСОС България“ по поръчка на АКАБГ и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на Асоциацията, които представляват над 80% от сектора.

Спадът в необслужваните задължения у нас на практика е функция на благоприятната икономическа обстановка. Потребителите се радват на стабилни и растящи доходи и съответно могат да обслужват по-добре задълженията си. От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи”, каза Райна Миткова, председател на АКАБГ.

По данни на АКАБГ, през 2018 г. средният размер на дълга е 1 161 лева на фона на 775 лева през 2017 г. С това стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за изминалата година. Според Миткова, ръстът в средния размер се дължи на нарастващите доходи, както и на факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити.

Въпреки покачването на средния размер, намалява броят възложени случаи, спада и обемът нововъзложен дълг – при 2.040 млрд. лева през 2017 г. за 2018 г. той е 1.418 млрд. лева.

В разпределението на кредиторите от АКАБГ отчитат ръст в дела на банковите продукти. При близо 42% от всички необслужвани дългове през 2017 г. през изминалата година банките заемат 51%. Тенденцията е в унисон с повишената кредитна активност на сектора.

Ръстът се обяснява с факта, че в момента банките активно възлагат необслужваните си заеми за събиране. След стрес тестовете тези институции подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап – между 30 и 90 дни след датата на забавяне”, казва Лилия Димитрова.

В същото време, делът на бързите кредити намалява от малко над 30% до 19% през 2018 година. Небанковите финансови институции предпочитат да продават на по-ранен етап, вместо да събират задълженията си.

Следващият по обем дял в разпредeлението на кредиторите за периода заемат телекомуникационните компании с 15% от дълговете, обработвани от колекторските агенции в Асоциацията. През 2017 г. телекомите са представлявали малко над 21% от общия брой кредитори. Расте процентът на застрахователните продукти – 9% през изминалата година при по-малко от процент за 2017 г.

Телекомуникационните компании са традиционно активни при събиране на задълженията си. Добрата новина е, че все повече застрахователи също се доверяват на външни услуги за събиране на дълговете си.

След понижението през 2017 година, обемът на изкупените дългове значително нараства. През 2018 г. общата им стойност е 1.905 млрд. лева при 772 млн. лева година по-рано.

Причините за този повече от двоен ръст са рекордни по обема си сделки за фирмени и обезпечени портфейли. Тази тенденция от останалите европейски пазари е вече факт и в България”, казва Димитър Бончев, член на АКАБГ.

Профилът на клиента в просрочие остава устойчив по отношение на възрастовите показатели. Най-често срещаният некоректен платец е млад мъж на около 30 години, който не съумява да прецени правилно приходите и разходите си, а същевременно живее динамичен живот, който го кара да взема спонтанни решения.

Най-голям е броят на клиентите в просрочие в Пловдив, както и в Бургас и Стара Загора, с което двата града продължават да са начело за втора поредна година. Най-съвестно покриват вноските си в София, Русе и Враца, която само преди няколко години беше устойчив първенец по дял некоректни платци.

Лилия Димитрова, член на УС на АКАБГ, коментира: „С растежа в устойчивостта на доходите расте и потреблението, както и нуждата на много клиенти да подобрят стандарта си на живот, да ползват повече и по-висококачествени стоки и услуги. Не всички обаче имат достатъчно добра финансова култура и тази стъпка понякога ги превръща в некоректни платци. Младите хора в големите градове, разбира се, са най-честите субекти на тази тенденция”.

При междуфирмените вземания от АКАБГ регистрират допълнителен спад спрямо предходната година. Обемът на възложените за събиране вземания през 2018 г. е 60 млн. лева, а през 2017 г. – 71.5 млн. лева.

През 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. В икономически възход бизнесът е ориентиран приоритетно към продажби, като събирането на вземания за съжаление остава без фокус.

Миткова обобщава 2018-а като година на намаляващи задължения и бум на продажбата на дълг от страна на финансовия сектор. През 2019 г. експертите очакват да продължи тенденцията за спад на задлъжнялостта, като в същото време банковият сектор да продължи да изчиства натрупаните лоши задължения както от потребители, така и от фирми, чрез масирани продажби.

Continue Reading

Бързи кредити

Потребителите на бързи кредити не съжаляват за решението си

Published

on

Потребителите, които прибягват до бързи кредити, рядко съжаляват за това, дори и при невъзможност да се справят с лихвите. Те дори търсят начини да усвоят още заеми, с които да се справят с първоначално изтеглените.

По този начин се получава затворен цикъл, типичен за конкретен потребителски кръг – този на хората, ползващи бързи кредити не при извънредни ситуации, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали желания.

Това показва проучване на компанията за изкупуване и управление на задължения “Фронтекс Интернешънъл”, цитирано от economic.bg. То е разработено с цел разбиране на потребителските нагласи и причините за изпадане в задлъжнялост.

Истината е, че ползващите бързи кредити могат да се разделят условно да три групи: 

Хора със сравнително ниски доходи, за които възниква неочаквана ситуация – от медицинско естество, наложително пътуване, ремонт на жилището или автомобила или друг неочакван и непланиран разход. Те не разполагат със заделени средства и единствената им възможност да реагират бързо е този тип заем. Тези хора обичайно се стремят да върнат парите.

Втората група също са добри платци, които търсят бързо одобрение и са готови да платят по-високата лихва впоследствие.

Третият тип хора също разполагат с ниски доходи, за съжаление, съпроводени от ниска финансова култура. Те са наясно, че приходите им не отговарят на сумите за покриване на ежемесечните вноски, което ги лишава от реалната възможност  да се справят със заема. Това обаче не ги кара да предприемат мерки, просто теглят още и още кредити”, коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията.

По думите ѝ са необходими мерки за увеличаване на финансовата култура на някои социални групи у нас и на населението като цяло.

Димитрова очертава и друго потребителско поведение, което води до висока задлъжнялост и ниска плащаемост по кредитите. „Много от нас купуват стоки на изплащане. Но у някои клиенти съществува изкривяване в потребителското съзнание, че качеството на стоката, която са закупили, и кредитът за нея, са в права пропорционалност. Съответно ако стоката се развали или счупи, клиентите считат, че имат морално основание да спрат да плащат дължимата сума”, казва тя.

Според нея това представлява трудност при по-дългосрочните заеми, тъй като повечето продукти – най-често бяла или черна техника, рядко се повреждат в рамките на две години, какъвто е стандартният срок за покриване на вноските за изплащане на стоката.

Често потребителите се налага да изплащат продукти, които не използват – обикновено допълнителни придобивки към вече сключени договори. Това е най-обичайно при мобилните оператори. „В повечето случаи хората осъзнават, че придобивките всъщност не са им влезли в употреба, а задълженията по тях се трупат. Затова е ключово да четем внимателно всеки договор или анекс, който подписваме”, казва Димитрова.

Сред „проблемните” платци според проучването на Frontex се нареждат и тези, които имат възможност, но съзнателно отказват да платят дълга си. „Когато срещнем такъв потребител, се опитваме да намерим решение за ситуацията му заедно. Често тези хора разбират, че с нас ще получат по-гъвкави решения. Все пак има и такива, които категорично отказват плащане. Това, разбира се, е временно. В даден момент те решават да се възползват от нов кредитен или лизингов продукт, а информацията в Централния кредитен регистър (ЦКР) е един от основните фактори за одобрение”, казва Димитрова.

Според Frontex субективните фактори като потребителски грешки или слаба финансова култура са само част от трудностите при събирането на дълговете. В анализа си от компанията подреждат видовете кредити според трудността на събирането.

Практиката многократно е показала, че потребителите масово плащат първо ипотеката, а после всичко останало. Те са отговорни към този разход, но изпаднат ли в невъзможност при него, решенията вече не са така лесни”, казва Димитрова.

Според проучването следващо по трудност е събирането на непогасени „бързи” заеми поради факта, че тези клиенти често имат няколко подобни кредита и честата липса на постоянен трудов договор, което ги прави недосегаеми за запор или съдебни действия.

Кредитните карти са друг вид задължение, което се събира трудно, главно поради слабото познаване на този тип продукт. Много потребители не разбират правилно условията за ползването ѝ – например, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и срока на гратисния период.

Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към друг банков продукт. След изплащането му те трябва да закрият картата, тъй като в противен случай се трупат такси за поддръжка. Това незнание е честа причина за задлъжняване, което обичайно изненадва потребителите, посочват още от компанията.

Continue Reading

Бързи кредити

Около 5% от бързите кредити са лоши

Published

on

money

Около 5% от бързите кредити са лоши и хората не успяват да ги върнат навреме, сочат данни на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, цитирани от Нова Тв. За да са сигурни, че ще получат парите си обратно, фирмите за мигновени заеми почти винаги изискват гарант по договора. Това обаче може да оскъпи кредита двойно.

Основният проблем на пазара на бързите кредити, според бранша, е, че хората не четат достатъчно на какво се съгласяват – например, такси за гарант, за просрочие, за бързина. По закон, фирмите за бързи кредити могат да начисляват лихва най-много до 50%. За тези, които не успеят да си намерят гарант, фирмите предлагат това като услуга – специално дружество гарантира за клиента.

“Ако всички други социално са го изключили и не го подкрепят в този момент, има една компания, която си слага главата в торбата за това. За мен е логично при този риск това да има и съответната цена”, обясни председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов.

“Таксата гарант обикновено е в рамките на 200-300 лева, а именно тези такси, а не лихвата, оскъпяват тези кредити. При заем 250 лв. за срок на изплащане 1 месец общото оскъпяване на кредита лихви, такси, не бива да надвишава 8-9 лева”, уточни Десислава Николова, финансов анализатор – “Моите пари”.

Continue Reading

Бързи кредити

Нови такси заобикалят закона за лихвите по бързите кредити

Published

on

Бързите кредити и заложните къщи измислиха как да заобиколят правилата, според които не трябва да изискват по-високи лихви от онези, които имат право да събират по закон, пише в. “Стандарт”.

Според поправките отпреди няколко години, горната граница на лихвата, която фирмите за бързи кредити могат да искат от потребителите, е пет пъти законната лихва. За заложните къщи пък таванът на оскъпяването е 3%.

Небанковите институции, които отпускат заеми обаче намериха начин да заобикалят закона. Те обявяват ниски лихви, но след това изискват от кандидата за кредит да представи поръчител или банкова гаранция в срок до три или пет дни.

Тъй като обикновено хората, които се възползват от този вид услуги, нямат възможност за подобно нещо и често дори са в сивата икономика, фирмата предлага “улеснение” – нейно подразделение да стане гарант.

Първоначално, когато влезеш в сайта на компанията и кликнеш върху нейния калкулатор, за да провериш какви вноски ще заплащаш върху дадена сума, те изглеждат съвсем поносими и лихвите са съвсем малко по-високи от банковите. В момента, в който се съгласиш кредиторът ти да се превърне в твой гарант посредством друго негово дружество, сумата набъбва от 50 до 100%, показва проверка на изданието.

При начисляването на т.нар. “такса гаранция” се случва заем от 1000 лева да се оскъпи така, че накрая да се наложи да върнеш над 2000. Клиентът има право да откаже услугата и кредита, но много от финансово притиснатите хора приемат да се възползват от услугата.

Единствените реално неоскъпяващи се кредити са рекламираните “първи заем до заплата” на някои от водещите компании в бранша, където можеш да получиш до 500 лева и, ако ги изплатиш до 30 дни, наистина няма да се наложи да внасяш лихва.

Заложните къщи, чиито лихви също бяха поставени в регулация, пък използват друга вратичка – освен ниската лихва, те начисляват и “такса за съхранение”, която е по-висока от лихвата и не е регламентирана в нормативни документи.

Continue Reading

Най-четени