Connect with us

Банки

Deutsche Bank не отговори на повечето въпроси на Европейския парламент

Published

on

На организираното изслушване, ЕС депутатите искаха повече детайли за скандала с прането на пари, в които се забърка немската банка.

Вчера Европейският парламент инициира официално изслушване на Deutsche Bank във връзка с огромния скандал за пране на мръсни пари през Danske Bank.

Служителят на германската банка, отговарящ срещу изпирането на пари, Стефан Вилкен се изправи пред специалната комисия на Европейския парламент за финансовите престъпления, укриване и избягване на данъци.

Вилкен остави европейските депутати много разочаровани, след като предложи малко подробности за това как милиарди съмнителни парични средства са преминали незабелязано през платежната система на Deutsche Bank, разказва politico.eu

Опитваме се да се поучим от тези инциденти и да погледнем в бъдещето“, обяви Вилкен. Той обаче каза на депутатите, че ако бъдат намерени някакви злоупотреби, те биха довели до “ясни последици”, като намаляване на премии и съкращения.

През септември 2018 г. Danske Bank публикува вътрешен доклад, който разкри, че „нерезидентни” клиенти са трансферирали около 200 милиарда евро през естонския ѝ клон между 2007 и 2015 г.

Скандалът се разпространи и до Deutsche Bank, след като доклади намекнаха, че именно тя е обработила над 160 млрд. евро от потенциално подозрителните парични средства на Danske Bank от Естония.

Вилкен обаче отказа да навлезе в спецификата на този скандал, защото „вътрешното разследване на това [какво се е случило] между 2007 и 2015 г. все още продължава и аз не мога да го коментирам в момента“.

Запитан конкретно за информация, която Deutsche ще изисква от притежателите на сметки за плащанията, които е обработила, Вилкен каза: “Клиентите на Danske Estonia не са наши клиенти, така че не им правим проучване, тип know-your-client. Когато транзакциите се изчистват от нашата организация и видим имена, които са обект на санкции, тогава спираме тези плащания“.

Вилкен последва линията на компанията през последните дни, след като изпълнителният директор на Deutsche Кристиян Севинг заяви в петък, че банката “понастоящем няма никакви… индикации за нарушения” по отношение на Danske Bank.

Вилкен отказа да каже и колко служители на Deutsche Bank са били засегнати от тези последствия и отказа да отговори и на въпроси от пресата след изслушването.

Deutsche Bank отказва да предостави информация“, заяви в изявление след изслушването евродепутатът от Зелените Свен Гиголд. “Неуважително е към Европейския парламент да държи [своите членове] толкова много на тъмно.

Отблъскващата позиция на Дойче фрустрира и председателя на комисията Петър Йежек, който се оплака, че „изслушването вероятно не е дало толкова много отговори, колкото мащабът на проблема ще изисква.”

САЩ също са разочаровани. Вчерашното изслушване в Брюксел бе внимателно следено и щатски сенатори и от двете най-големи политически партии. Те се надяваха да получат повече подробности за прането на пари, в което може да е участвала немската банка.

Случаят с нея е само един от огромните финансови скандали в ЕС, които предизвикаха намесата и американските власти.

Миналата година Министерството на финансите на САЩ обвини третия най-голям кредитор на Латвия, ABLV Bank, за „широк спектър от незаконни действия“, свързани с оръжейната програма на Северна Корея и корупцията в Русия и Украйна. Малко след обвиненията ABLV Bank се срина.

Месец по-късно американските власти арестуваха председателя на Малтийската Pilatus Bank по обвинения, включително банкови измами и пране на пари.

ЕС няма нито една агенция, натоварена със задачата да контролира потоците мръсни пари, а разчита за това на националните регулаторни органи.

Колко неефективна е тази система, се видя ясно и миналата седмица, след като финасовите регулатори на Дания и Естония започнаха взаимно да се обвиняват за скандала с Danske Bank.

Случаят с нея може да увеличи тежестта на инициативата на Европейската комисия за предоставяне на по-силни правомощия срещу прането на пари на Европейският банков орган (ЕБО) (European Banking Authority – EBA), който в момента има екип за борба с изпирането на пари от 1,8 души.

Законодателите в Брюксел обаче все още не са постигнали съгласие по това предложение.

 Видео с подбрани моменти от вчерашното изслушване на Deutsche Bank, можете да намерите тук.

 

Банки

МС одобри текстове за изменение на Закона за банковата несъстоятелност

Published

on

Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

С предложения законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност.

С Директива (ЕС) 2017/2399 се хармонизира частично йерархията на кредиторите при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници.

Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите на минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), съгласно Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално на изискването за подчиненост.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.

Continue Reading

Банки

BBVA издаде блокчейн базирана зелена облигация

Published

on

BBVA Madrid new bulding
Сграда на BBVA в Мадрид. Снимка: банката.

Тя за испанската застрахователна компания MAPFRE.

Втората по големина банка в Испания, Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (BBVA), обяви днес в прессъобщение на сайта си, пускането на първата структурирана зелена облигация, която използва блокчейн технология за договаряне на условията.

Това е частно пласиране, в което испанската застрахователна къща MAPFRE инвестира шестгодишна облигация в размер на 35 милиона евро за финансиране на устойчиви продукти.

С тази емисия облигации групата BBVA демонстрира, че притежава средствата, знанията и ангажимента да предоставя на своите клиенти най-съвременни продукти, базирани на най-новите технологии и иновативни устойчиви решения.

Тази сделка е едновременно устойчива и високотехнологична.

Структурираните облигации са прехвърляеми активи с фиксиран падеж и възвръщаемост, която може да се основава на лихвени проценти, акции, индекс или валутен курс.

Хуан Гарат, ръководител на BBVA за глобалните продажби, отбеляза: „Използването на технологията за споделена счетоводна книга (distributed ledger technology, DLT) – за тази транзакция ни позволи да опростим процесите и да рационализираме сроковете за преговори, което е в съответствие с нашето преследване на върхови постижения в обслужването на клиенти”.

Хосе Луис Хименес, главен инвестиционен директор на MAPFRE, обясни, че тази облигация „допринася за диверсификацията на инвестиционния портфейл на MAPFRE и го прави с иновативен и устойчив продукт – две качества, които напълно съответстват на инвестиционната политика на компанията“.

Continue Reading

Банки

Danske Bank закрива дейността си в Балтийските страни и Русия

Published

on

Danske Bank Vilnius
Сградата на Danske Bank във Вилнюс, Литва. Снимка: банката.

Естонският орган за финансов надзор нареди на банката да преустанови работата си в страната му.

След скандала със съмнителни транзакции на естонския клон на Danske Bank за периода 2007 – 2015 г. основно към Русия, естонският Орган за финансов надзор (FSA) нареди на датската банка да преустанови банковите си операции в Естония, съобщи днес самата тя в съобщение на сайта си.

Признаваме, че сериозният случай на евентуално пране на пари в Естония е оказал отрицателно въздействие върху естонското общество и на този фон е най-добре, че Danske Bank прекратява дейността си в Естония”, заяви Йеспер Нилсен, временно изпълняващ длъжността – главен изпълнителен директор на Danske Bank.

Съжаляваме, че напускаме Естония по този начин, но разбираме сериозността, с която естонската FSA гледа на този случай, и ще закрием останалите си дейности, както се изисква. Ще продължим сътрудничеството си с естонските и други компетентни органи” – допълни той.

Независимо от нотификацията от страна на естонската FSA и в съответствие със стратегията си за фокусиране върху основните ѝ скандинавски пазари, освен в Естония, Danske Bank е взела решение едновременно с това да закрие и дейностите си в Латвия и Литва, както и в Русия.

Остава да работи само центърът за споделени услуги на Danske Bank в Литва, който изпълнява редица административни функции.

По този повод, Йеспер Нилсен продължава: „През последните години проведохме стратегия за фокусиране върху нашите основни скандинавски пазари и също така намалихме балтийските си дейности във връзка с това. Решението за пълно закриване на нашите дейности в Балтийските страни и в Русия е изцяло в съответствие с тази стратегия. В тясно сътрудничество със съответните органи ще гарантираме, че процесът отчита интересите на клиентите и служителите по най-добрия възможен начин.

 

Continue Reading

Банки

Шефът на КФН отива в съвета на директорите на ЕБВР

Published

on

От 1.3.2019 година председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова се присъединява към екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Караиванова е номинирана от Министерски съвет за представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР. Tя депозира пред Народното събрание оставката си като председател на Комисията за финансов надзор (КФН), която влиза в сила от началото на месец март 2019 г.

Кариерата на Караиванова започва като експерт в Министерство на финансите, като достига до позицията заместник-министър, която заема в два кабинета. Беше  избрана за председател на КФН през 2016 г. Поемайки поста тя представи концепция с ясно разписани ангажименти, които трябваше да изпълни в шестгодишен мандат. Пред журналисти днес Караиванова заяви, че след 2 години и половина упорита и целенасочена работа може да отчете наличието на всички предпоставки за изпълнена концепция в цялост.

През този период бе извършена за първи път от създаването на КФН реформа по отношение подобряване на надзора на небанковия финансов сектор, която  установи процедури, включващи  риск базиран надзор; начина на финансирането на дейността на КФН; определяне на отговорностите на председател, заместник-председатели и член на комисията. По този начин се гарантира европейският облик на небанковия финансов регулатор и го превръща в модерна  и прозрачна институция. Тази реформа беше осъществена след споразумение с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) като резултат на преглед и препоръки от Международния валутен фонд и Световната банка и е наблюдавана от Европейската комисия. Промяната в начина на функциониране на КФН е условие за допускането на България в механизма ERMII. Бе одобрен Законът за КФН, чиито основни промени са свързани с европейските правни норми, касаещи нефинансовия пазар и регулациите му. С промените в пленарна зала в Закона се прие философията за колективен ръководен орган като метод за ефективно  и прозрачно управление на регулатора.

Continue Reading

Банки

Броят на бързите кредити намалява

Published

on

Bulgarian National Bank

В края на декември 2018 година вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране, са в размер на 2,446 млрд. лв. (2,3% от БВП), докато в края на декември 2017 година бяха за 2,748 млрд. лева (2,7% от БВП ), показват предварителните данни на Българската народна банка.

Те намаляват с 11% (302,3 млн. лева) на годишна база, а нарастват с 0,5% (12,6 млн. лева) в сравнение с края на септември 2018 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 92,4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 94,5 млн. лева (в т.ч. 18,5 млн. лева през четвъртото тримесечие на 2018 г.), а закупените – 2,1 млн. лева (в т.ч. 0,4 млн. лева през четвъртото тримесечие на миналата година).

За трето тримесечие банковата статистика регистрира забавяне на ръста на заемите от компании, отпускащи “бързи кредити”, след като в продължение на 12 поредни тримесечия, до март миналата година кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше.

В матуритетната структура преобладават кредитите за над пет години, които са 1,073 млрд. лева в края на декември. Те се увеличават с 1,9% (19,9 млн. лева) в сравнение с година по-рано и с 1,2% (12,8 млн. лева) на тримесечна база.

Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 38,3% в края на декември 2017 г. до 43,9% в края на четвъртото тримесечие на 2018 година.

Към 31 декември 2018 г. вземанията по кредити с матуритет над една до пет години са 664 млн. лева. Те намаляват с 15,7% (123,8 млн. лева) на годишна база, а се увеличават с 1,7% (11,2 млн. лева) на тримесечна.

Вземанията по кредити с матуритет до една година в края на миналата година са 498,5 млн. лева, като за една година намаляват с 11,8% (66,5 млн. лева), а нарастват с 2,5% (12,2 млн. лева) в сравнение с края на септември миналата година.

 

Continue Reading

Банки

Райфайзенбанк събра близо 265 хил. лв. в подкрепа на обществени каузи

Published

on

Десетата юбилейна дарителска кампания на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“ събра 264 834 лв. в подкрепа на 24 важни за обществото здравни, социални, културни и еко каузи. Към този момент сумата е с над 23% по-голяма спрямо миналогодишната кампания, като дарения могат да бъдат правени през цялата година на платформата izberi.rbb.bg. Тенденция е както ръстът при даренията на служители на Групата Райфайзен в България и на самата банка, така и на събраната сума от въшни дарители, която през настоящата кампания достигна 43 хил. лв. или над двойно повече от предходната.

„Резултатите от юбилейното издание на „Избери, за да помогнеш“ към момента доказват, че българското общество има нужда от дарителската ни кампания и я разпознава като надежден начин за проява на съпричастност. Увеличениято на броя на дарилите служители на банката, на събраните средства и на приноса на широката общественост ни мотивират и в бъдеще да бъдем сред най-социално ангажираните компании“, каза Оливер Рьогл, председател на УС на Райфайзенбанк (България).

За десетте години, през които се провежда, „Избери, за да помогнеш” е подкрепила с общо 2.98 млн. лв. 257 значими проекти в четирите основни сфери – здравеопазване, социални дейности, култура и образование, опазване на околната среда.

Най-много средства в десетото юбилейно издание на дарителската инициатива на Райфайзенбанк събраха проектите на Клиниката по детска хирургия към болница „Св. Георги“ Пловдив (46 222 лв.), Българската Коледа (35 204 лв.) и на болница „Шейново“ (27 422 лв.). Най-подкрепен социален проект е грижата на „Каритас“ за възрастни хора в собствения им дом (26 655 лв.), а в сфера Култура и образование най-много средства събра парк-музей Шипка – 7 948 лв. за възстановяване на информационните каменни плочи в мемориалния комплекс. Сред проектите, свързани с природата и опазването на околната среда, най-много дарители предпочетоха проекта на Планинската спасителна служба – със събраните 13 107 лв. ще бъдат закупени ремаркета за превоз и нощуване на кучетата спасители.

Дарителската платформа izberi.rbb.bg остава активна, като на нея освен дарения за избраната кауза, широката общественост ще може да се запознае с реализираните проекти и с отчетите на организациите за изразходваните средства.

Continue Reading

Най-четени