Свържете се с нас

Еврофинансиране

EK одобри финансова подкрепа за реформите в България

Публикувана

на

EU flag

Те ще бъдат финансирани с 1.5 млн. евро пренасочени от компонента на страната ни по структурните фондове.

Днес Европейската Комисия (ЕК) одобри допълнителни искания от страна на България за техническа помощ чрез Програмата за подкрепа на структурната реформа (ППСР)

Проектите, финансирани с днешното решение, са насочени към реформи в областта на несъстоятелността, като съпътстващите мерки за укрепване на съдебната инфраструктура и корпоративното управление на държавните предприятия.

Проектите ще бъдат финансирани чрез доброволно прехвърляне от България на 1,5 млн. eвро от компонента на страната ни за техническа помощ по европейските структурни фондове и инвестиционни фондове към ППСР.

Работната програма, приложена към решението, очертава действията, които ще бъдат финансирани, и определя приоритетите, целите и очакваните резултати от проектите за реформи. Тези реформи също са от значение за подготовката на плавен преход към чакалнята за еврото – ERM II.

Българските власти са ангажирали да изпълнят редица предходни ангажименти в контекста на очакванията да се присъединят към ERM II и банковия съюз до юли 2019 г.

През 2015 г. Комисията създаде Службата за подкрепа на структурната реформа, за да подпомогне държавите-членки при подготовката, проектирането и осъществяването на институционални, структурни и административни реформи.

Службата управлява Програмата за подкрепа на структурната реформа, която е на разположение на всички държави-членки на ЕС по тяхно искане.

Еврофинансиране

Гърция успешно излезе от спасителната си програма

Публикувана

на

Greece

Крайната цел на плана за финансова помощ и реформи в страната приключи успешно.

 

Днес Гърция официално приключи своята тригодишна програма за финансова помощ на Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) с успех.

В продължение на три години на страната бяха изплатени 61,9 млрд. евро за подкрепа на макроикономически корекции и рекапитализацията на банките ѝ.

Останалите 24,1 милиарда евро, които са налични под максималния обем на програмата от 86 милиарда евро, не бяха необходими.

Членовете на ЕМС постигнаха споразумение за пакета за финансова помощ през август 2015 г. Гърция също така получи 141,8 млрд. евро заеми и от Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) между 2012 г. и 2015 г.

Общата сума, изплатена от двата спасителни фонда, възлиза на 203,77 млрд. евро.

От 2010 г. до 2012 г. Гърция получи и 52,9 млрд. евро двустранни заеми по т.нар. Гръцки кредитен механизъм от държавите-членки от еврозоната.

Днес можем безопасно да завършим програмата на ЕМС без последващи спасителни програми, тъй като за пръв път от началото на 2010 г. Гърция може да застане на собствените си крака. Това беше възможно благодарение на извънредното усилие на гръцкия народ, доброто сътрудничество със сегашното гръцко правителство и подкрепата на европейските партньори чрез заеми и облекчаване на дълга„, каза Марио Сентено, председател на Съвета на управителите на ЕМС.

Ръководителят на ЕМС Клаус Реглинг заяви: „Гърция е петата страна, след Ирландия, Испания, Португалия и Кипър, която излиза от програма на ЕМФС или ЕМС. Тъй като ЕМС и ЕМФС са най-големите кредитори в Гърция, притежаващи 55% от общия гръцки държавен дълг, нашите интереси са в съответствие с тези на Гърция. Искаме Гърция да бъде още една история на успеха, да бъде процъфтяваща и страна на която инвеститорите се доверяват”.

В хода на програмите си за финансова помощ Гърция се възползва от безпрецедентна солидарност на своите партньори от еврозоната. Благодарение на изключително изгодните условия на ЕМС и ЕМФС с дълъг срок на падежа и ниски лихвени проценти, страната спестява годишно около 12 млрд. евро за обслужване на държавния дълг спрямо БВП – 6,7% всяка година.

ЕСМ ще продължи да си сътрудничи с гръцките органи в рамките на системата за ранно предупреждение на ЕМС, предназначена да гарантира, че страните бенефициери могат да изплатят на ЕМС, каквото е договорено.

За тази цел ЕМС ще получава редовни доклади от Гърция и ще се присъедини към Европейската комисия в редовните ѝ мисии в рамката за засилено наблюдение.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕИБ предостави 100 млн. евро за заеми за МСП във Финландия

Публикувана

на

Парите са за инвестиции по плана Юнкер.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) оповести, че е сключила споразумение с държавното инвестиционно дружество Tesi за 100 млн. евро, които да се използват за предоставяне на заеми на иновативни малки и средни предприятия във Финландия.

Споразумението беше постигнато чрез подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) по „плана Юнкер“.

От юли 2018 г. досега „планът Юнкер“ е дал 7,6 милиарда евро за инвестиции във Финландия и 335 милиарда евро за целия ЕС.

Заместник-председателят на ЕК, Юрки Катайнен, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Европейският фонд за стратегически инвестиции на Инвестиционния план е предназначен да улесни достъпа на малките и средните предприятия до финансиране, необходимо за разширяване, иновации и създаване на работни места. Очаква се около 700 000 малки фирми в цяла Европа да се възползват от него.

И допълни: „Радвам се, че с днешната транзакция Инвестиционният план ще позволи на финландските фирми да се възползват от финансиране от 100 млн. евро„.

 

Прочети още

Еврофинансиране

ЕМС отпусна последният транш от 15 млрд. евро за Гърция

Публикувана

на

Greek Flag Santorini

След това плащане, общото финансовото подпомагане от този фонд възлиза на 61,9 млрд. евро.

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е отпуснал в началото на седмицата петия и последен транш от финансова помощ за ЕМС за Гърция в размер на 15 милиарда евро.

От тях 9,5 млрд. ще бъдат използвани за изграждането на гръцкия паричен буфер, а 5,5 млрд. за обслужване на дълга.

След изплащането касовият буфер ще достигне около 24 милиарда евро. Тази сума ще покрие около 22 месеца от финансовите нужди на Гърция след края на спасителната програмата на 20 август.

Управляващият директор на ЕМС Клаус Релинг заяви: „Гърция е изминала дълъг път през трите години от програмата на ЕМС. Ангажиментът и упоритата работа на гръцкия народ сега се изплащат. Последният набор от реформи, извършени от Гърция, включваше важни действия в областта на данъчната политика, борбата с укриването на данъци, реформите в публичните приходи и справянето с необслужваните заеми„.

И допълни: „От 2012 г. ЕМФС и ЕМС подкрепят гръцкия народ в усилията му, като осигуриха безпрецедентни по обем дългосрочни заеми при много благоприятни лихвени проценти. Краят на програмата на 20 август ще бъде крайъгълен камък за страната. Сега Гърция трябва да докаже на своите партньори и пазари, че е ангажирана да не отменя предишните реформи и да се стреми към устойчива икономическа и фискална политика, необходима в дългосрочен план, за да се превърне в солидна икономика, която създава растеж и работни места„.

След тези 15 милиарда евро плащания, финансовото подпомагане на ЕМС за Гърция възлиза на 61,9 милиарда евро, от общия пакет на програмата до 86 милиарда евро. Заедно ЕМС и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) са отпуснали около 204 млрд. евро за Гърция, което прави спасителните фондове най-големият кредитор за Гърция досега.

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е създаден октомври 2012 г., и е част от стратегията на ЕС за запазване на финансовата стабилност в Еврозоната.

ЕМС наследява своя предшественик – временния Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС).

Организацията предоставя финансова помощ на държавите от Еврозоната, които изпитват или са застрашени от финансови затруднения след началото на кризата с държавен дълг.

ЕМФС и ЕМС остават отделни юридически лица, но споделят персонал, съоръжения и операции. Заедно двете организации управляват 700 милиарда евро.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕИБ отпусна над 240 млн. евро на две страни членки по „плана Юнкер“

Публикувана

на

Юрки Катайнен, заместник-председател на ЕК по въпросите на заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.

Те са иновационни проекти в Испания и модернизацията на електро производстото в Хърватия.

Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа две нови споразумения в Испания, като и двете станаха възможни благодарение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) – основният стълб на Инвестиционния план за Европа, известен и като „плана Юнкер“.

Първият заем от € 80 милиона е за CIE Automotive, за да подпомогне финансирането на своята стратегия за научни изследвания и иновации, насочена към разработване на иновативни технологии за намаляване на теглото на превозните средства и осигуряване на по-ефективни и по-малко замърсяващи производствени процеси.

Второто финансиране от 32,5 млн. евро е за индустриалната група Velatia. То ще ѝ даде възможност да включи нови цифрови технологии в продуктите, които разработва за електрическите мрежи.

ЕИБ също така подписа договор за заем от 130 млн. евро, заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за да подкрепи хърватската енергийна компания Hrvatska Elektroprivreda да направи своите системи по-модерни, ефективни и екологосъобразни.

Коментирайки това споразумение, Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията по въпросите на заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Тъй като ЕС преминава към по-чиста и по-устойчива икономика, е от решаващо значение да заменим старите замърсяващи електроцентрали с екологични.

Точно това ще направи този проект: да генерира електричество за жителите на Загреб по по-устойчив начин. С финансовата подкрепа на Европейската инвестиционна банка в рамките на Инвестиционния план за Европа, както и от ЕБВР и националната електроразпределителна компания Hrvatska Elektroprivreda, това е колективно усилие за модернизиране на енергийните доставки в Хърватия и допринасяне за постигането на целите на ЕС в областта на климата”.

От 1994 г. досега ЕБВР е инвестирала над 3,67 млрд. евро в 199 проекта в Хърватия. Дейностите на банката обхващат всички сфери на икономиката, но са особено силни в инфраструктурата, корпоративните, финансовите институции и енергийния сектор.

Прочети още

Еврофинансиране

Над 15 млн. лв. са инвестирани в градската среда на Габрово и Севлиево

Публикувана

на

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) представи два успешно завършени проекта в градовете Габрово и Севлиево. Обектите са финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. с над 15 млн. лв.

Средствата по управляваната от МРРБ програма в Севлиено са отпуснати за проект по обновяване на градската среда, включващ парк „Колелото“, Шиваров мост и част от Източната градска улица. С инвестицията, по проект на общината 23 многофамилни жилищни сгради вече са обновени и са с повишена енергийна ефективност.

На церемонията присъства министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, който заедно с кмета Таня Христова засадиха дърво. На събитието присъстваха още областният управител Невена Петкова, председателят на Общинския съвет Лена Георгиева и други.

По проекта за обновяване на градската среда в Габрово са обновени асфалтови и пешеходни настилки, монтирани са парково оборудване, включително стойки за велосипеди, и паркинг елементи, изградени са нови детски площадки, система за видеонаблюдение и подпорни стени. Подменено е уличното осветление и са озеленени прилежащите зелени пространства. Изграден е сух фонтан, а в тунела на Източната градска улица е подменена асфалтовата настилка и е монтирано осветление.

Общо 318 семейства в Севлиево живеят в обновените сгради с повишена енергийна ефективност. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която заедно с кмета на града д-р Иван Иванов участва в церемонията за успешното завършване на проекта, посочи, че за първи път се откриват едновременно толкова много обновени по Оперативна програма „Региони в растеж“ сгради.

За повишаване на енергийната ефективност на обновените 23 жилищни сгради в Севлиево външните стени, покриви и подове са топлинно изолирани, подменени са дограма и осветителни тела с енегроспестяващи и е изградена мълниезащитна инсталация.

Прочети още

Еврофинансиране

ЕИБ одобри 12,6 млрд. евро за инвестиции в ЕС, Азия, Латинска Америка и Африка

Публикувана

на

Werner Hoyer, President of the EIB
Вернер Хойер, президент на ЕИБ. Снимка: ЕИБ.

Те ще подобрят достъпа до финансиране в партньорство с местни банки.

Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) оповести, че е одобрила общо 12,6 милиарда евро за ново финансиране за 83 проекта, в Европа, Азия, Латинска Америка и Африка.

Това е рекордно ниво на подкрепа, договаряна някога на ежемесечната среща на Борда на директорите на ЕИБ.

С одобрението на 48 проекта за инвестиции в размер на 6,1 млрд. евро, гарантирани от Инвестиционния план за Европа, Управителният съвет на ЕИБ ще позволи на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) да надхвърли първоначалната инвестиционна цел от 315 млрд. евро.

След одобрението на Борда, ЕИБ ще финализира нови програми за подобряване на достъпа до финансиране от малкия бизнес в партньорство с местните банки и ще подкрепя новите инвестиции в енергетиката, транспорта, комуникациите и градското развитие.

Вернер Хойер, президент на ЕИБ, заяви: „Планът Юнкер“ е успешен. Групата на ЕИБ надхвърли ангажиментите си за финансиране, много над планираните 315 милиарда евро за периода от три години, който завършва този месец.

Но няма причина за самодоволство. Европа все още изостава от световните конкуренти и от собствените си цели по отношение на инвестициите в иновации, образование и други стратегически сектори.

Банката на ЕС се оказа ключов актив за инвестициите и икономическата политика в Европа. Заедно с други институции на ЕС трябва да надграждаме над този успех и по този модел да удвоим усилията си и да направим Европа по-силна и по-приобщаваща„.

Ето и някои от конкретните области и проекти, които ще бъдат финансирани:

4,5 млрд. евро отиват за подкрепа на инвестициите в бизнеса в Европа и извън нея.

Това ще даде възможност на местните финансови партньори да се справят с недостига на инвестиции в 17  държави от ЕС и безработицата сред младите хора в Босна и Херцеговина.

 

Ще бъде подкрепена и нова схема за подпомагане на инвестициите на социални предприятия в цяла Европа.

Това включва:

– специализирано кредитиране на селскостопански фирми в Румъния;

– туристически предприятия в Италия;

– микропредприятия в Полша и Германия;

– експортно ориентирани компании в Словакия.

Новото финансиране за малки и средни предприятия ще бъде осигурено чрез кредитни линии с местни банки, гаранционни структури, дългови и капиталови фондове и програми с национални банки.

Директната подкрепа за индустриални иновации включва:

– изследване и разработване на леки и електрически мотоциклети от KTM в Австрия;

– подобрени ескалатори и асансьори от Kone във Финландия;

– и производство на биоетанол, използващ отработените газове от стоманодобивната фабрика на Arcelor Mittal в Белгия.

Повече от 3,4 млрд. евро са за нови инвестиции в възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, сгради с ниска енергийна ефективност, водноелектрически централи и топлофикационни системи.

Одобрени енергийните проекти, включват подкрепа за:

– нова белгийска офшорна вятърна енергия;

– соларни централи в Испания;

– централно отопление в Будапеща;

– 3 ВЕЦ-а в северна Португалия;

– нови инвестиции за намаляване на загубите на енергия в Ямайка;

– нова инициатива за финансиране на местна възобновяема енергия в Нидерландия.

1,8 милиарда са за подкрепа на проекти за устойчив транспорт. Това включва:

– нов подвижен железопътен възел в Берлин;

– разширяване на летищата в Гуадалупе и Венеция;

– изграждането на първата линия на метрото в Богота;

– автобуси с ниски емисии във Варшава;

– разширяването на станциите за зареждане на електрически коли в Италия;

– нов воден транспортен възел в Китай;

– и подобряване на обществения транспорт в Испания.

1,8 милиарда евро са предназначени за обществените услуги, градската регенерация, здравеопазването, водните и енергийно ефективни схеми за улично осветление за градове и местни власти в цяла Европа.

Специфичните схеми включват:

– устойчиво градско развитие в Сардиния, Сицилия, Северна Германия и полския град Валбрич;

– подобряване на енергийната ефективност в публични и частни сгради в Латвия;

– подобряване на качеството на отпадъчните води в Ливан;

– интелигентни градски инвестиционни проекти в цяла Белгия;

– финансиране за реконструкция на най-голямата пречиствателна станция за отпадъчни води в Минск, столицата на Беларус;

 

Средства са отделени и за проекти за по-добри мобилни и интернет комуникации:

– подкрепа за високоскоростен интернет достъп в Италия;

– разширяването на мобилните и широколентовите мрежи в Кения;

– и разпространението на следващите поколения мобилни мрежи в Европа.

Прочети още

Най-четени