Те ще помогнат за бързото завършване на банковия съюз.

Днес Европейската комисия (ЕК) приветства политическата договореност, постигната от Европейския парламент (ЕП) и Съвета по отношение на по-нататъшните предпазни мерки срещу необслужваните заеми в Европа.

Заедно с най-новите окуражаващи данни за намалението на рисковете и постигнатата неотдавна политическа договореност по пакета от мерки за банките днешната политическа договореност допринася за бързото завършване на банковия съюз.

С договорените мерки ще се гарантира, че банките заделят средства за покриване на рисковете, свързани с бъдещите отпускани заеми, чието обслужване може да спре.

Така ще се предотврати натрупването на необслужвани вземания в балансите на банките.

Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис, който отговаря за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „С днешната договореност ще се гарантира, че банките ще имат по-малко необслужвани заеми в балансите си, а това би трябвало да засили стабилността им и да им даде възможност да финансират нашите предприятия.

Разчитам, че Европейският парламент и Съветът бързо ще постигнат съгласие по оставащите предложения за развитието на вторичните пазари на необслужвани заеми и за улесняването на събирането на вземанията.“

През март 2018 г.  Комисията представи пакет от мерки, предназначени за справяне с необслужваните заеми в ЕС.

Той съдържа комплексен подход с взаимнодопълващи се действия и политики в четири основни целеви области:

• да се гарантира, че банките заделят средства за покриване на рисковете по кредити, които ще отпускат в бъдеще и които може да престанат да бъдат обслужвани;
• да се насърчи развитието на вторични пазари, на които банките могат да продават необслужваните си кредити на обслужващи предприятия и инвеститори;
• да се улесни събирането на вземания като мярка, допълваща представеното през ноември 2016 г. предложение относно несъстоятелността и преструктурирането на стопанската дейност;
• да се осигури съдействие за преструктуриране на банките за държавите членки, поискали такава подкрепа, чрез незадължителни насоки за създаване на дружества за управление на активи или чрез други мерки, свързани с необслужваните кредити.

Повече детайли за пакета от мерки за справяне с необслужваните заеми в ЕС, можете да намерите тук.

Тя е за блокиране на достъпа до инфраструктура за природен газ в България.

Днес Европейската комисия, обяви че налага глоба на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), неговото дъщерно дружество за доставка на газ „Булгаргаз“ и неговото дъщерно дружество за газова инфраструктура „Булгартрансгаз“ („групата БЕХ“) в размер на 77 068 000 евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

Трите компании са солидарно отговорни за плащането на глобата.

Комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро. С днешното решение ще насърчим развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България, в съответствие с целите на Енергийния съюз.“

В решението, взето днес, се заключава, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.

БЕХ е използвало господстващото положение на едно от дъщерните си дружества — „Булгартрансгаз“, за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество, „Булгаргаз“, по отношение на доставките на газ.

Освен това „Булгаргаз“ се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти.

В периода между 2010 и 2015 г. групата БЕХ е блокирала достъпа до следната газова инфраструктура:

• вътрешната газопреносна мрежа на България,
• единственото газохранилище в България и
• единствения газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от БЕХ.

Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България.

Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на Булгаргаз.

Комисията заключи, че това поведение е в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара.

Ето защо Комисията реши да наложи глоба на дружеството.

Премахването на пречките пред навлизането на конкуренти ще позволи на българския пазар на газ на едро да функционира по-ефективно, с повече купувачи и продавачи, и ще осигури на българските потребители по-добри цени и възможност за избор на доставчици на газ.

Това ще бъде допълнително улеснено от неотдавнашното откриване на междусистемната връзка за транспортиране на газ между България и Гърция, за която Комисията одобри на 8 ноември 2018 г. публична помощ, както и от проекта за енергийно сътрудничество между България, Румъния, Унгария и Австрия (БРУА), който ще даде възможност на българските търговци на едро да разнообразят своите източници на доставки.

Бе приет нов пакет от правила за мониторинг на рисковете за финансовата стабилност извън банковия сектор.

Като важна стъпка за увеличаване на прозрачността на сделките за финансиране с ценни книжа днес Европейската Комисия прие пакет от нови мерки по Регламента за сделките за финансиране с ценни книжа (SFTR).

SFTR изисква всички сделки за финансиране с ценни книжа  да се отчитат в централна база данни, наречена „регистър за транзакции“.

Делегираните актове и актовете за изпълнение, приети днес, ще уточнят подробностите за оторизацията на регистрите за транзакции, правилата за тях, както и изискванията за докладване.

Това задължително отчитане ще доведе до по-добро наблюдение на значителното развитие на пазара, като например натрупването на ливъридж във финансовата система.

Валдис Домбровскис, вицепрезидент отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и Съюза на капиталовите пазари, заяви: „Пакетът, приет днес, е решаващ елемент, който гарантира, че тъй като рисковете се преместват извън нашия високо регулиран банков сектор, те не изчезват от екрана на радара на надзорните органи.

Той ще направи пазарните дейности за финансиране по-прозрачни и ще позволи на публичните органи да следят по-добре развитието на пазара. Надзорните органи ще могат да действат навреме, за да смекчат потенциалните рискове, свързани със сделките за финансиране с ценни книжа„.

Делегираните актове и актовете за изпълнение вече се представят на Европейския парламент и на Съвета за разглеждане.

В края на периода на разглеждане те ще бъдат публикувани съвместно в Официалния вестник на ЕС.

Повече информация за Регламента за сделките за финансиране с ценни книжа (SFTR), тук.

Това се казва в решение на съда, публикувано днес.

Великобритания може да спре процеса на Брекзит без одобрение от държавите-членки, каза съдът на Европейския съюз днес.

Съдът заключи, че всяка държава-членка на ЕС може да отмени процедурата по Член 50, без да се нуждае от одобрение от всяка друга държава-членка. „Тази възможност съществува, докато споразумението за оттегляне, сключено между ЕС и тази държава-членка, не е влязло в сила или ако такова споразумение не е сключено, докато двугодишния период от датата на нотификация на намерението за оттегляне от ЕС и всяко възможно удължаване не е изтекло“ – се казва в решението на Съда на ЕС.

„Обединеното кралство е свободно да отмени едностранно нотификацията за намерението си да се оттегли от ЕС„, казва още Съдът.

Това решение идва ден преди гласуването на сделката за Брекзит на Тереза Май в Камарата на общините и ще бъде разгледано спешно от гражданския съд на Шотландия в Единбург.

Очаква се това да бъде последна правна битка от правителството на Обединеното кралство, да забави изпълнението на решението, което вероятно ще приключи във Върховния съд.

Според юридически източници обаче, решението на Европейския съд е задължително и не може да бъде отменено от Върховния съд на Великобритания.

Европейските съдии отхвърлиха аргументите както на правителството на Великобритания, така и на Европейската комисия, че Член 50 – двугодишният процес, през който държава-членка може да напусне ЕС, не може да бъде отменен едностранно.

„Отмяната трябва да бъде решена след демократичен процес в съответствие с националните конституционни изисквания“, се каза в решението. Това недвусмислено и безусловно решение трябва да бъде съобщено в писмен вид на Европейския съвет” – казва в заключение решението.

Пълното решение на Европейският Съд можете да намерите тук.

Министерският съвет определи шефката на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова за представител на Република България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие. Решението влиза в сила от 1 март 2019 година. Към момента представител на Република България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие с РМС № 223/2016 г. е Калин Митрев.

Карина Караиванова има богат професионален опит в работата с международните финансови институции, в частност с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Европейската банка за възстановяване и развитие е един от най-големите инвеститори в България, с която страната ни поддържа дългогодишни отношения на ползотворно сътрудничество. От началото на дейността си у нас, от 1993 г. до 31.10.2018 г., ЕБВР е предоставила инвестиции в размер на 3.847 млрд. евро за финансиране на 249 проекта в различни сектори на икономиката на страната. Инвестициите в частния сектор представляват 56 % от актуалния портфейл на банката в България.

ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирани икономики на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация. Акционери в нея са 67 държави и 2 междудържавни институции – Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро. Република България участва в капитала на ЕБВР с 237,11 млн. евро.