Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Това е заявил министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на конференция срещу недекларираната заетост в България, организирана от КНСБ, съобщава социалното министерство.

По думите на Петков всички проявления на недекларирания труд ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията, е посочил Петков. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, е добавил той.

Министърът е отбелязал, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България. Това се отчита и от ЕК, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9 на сто при средно равнище за ЕС – 16.3 на сто , е посочил министър Петков.

Министър Петков е допълнил, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Той е заявил, че ключово условие за ограничаване на недекларираната заетост в страната е полагането на съвместни усилия от страна на всички партньори за усъвършенстване на механизмите за превенция. “Намирам, че това е правилният път, за да се защитят правата на работниците, да се осигури честна конкуренция между предприятията и да се подобри стабилността на социалноосигурителната и здравноосигурителната система в България”, е казал още министър Петков.

Това бе оповестено официално от ЕК в нейния четвърти доклад по темата.

Вчера Европейската комисия официално пуликува своя четвърти доклад за напредъка по намаляването на необслужваните заеми. Той потвърждава, че те продължават да намаляват, приближавайки се към равнището си отпреди финсовата криза.

От 2014 г. насам делът на необслужваните кредити в банките от ЕС е спаднал с повече от 50%,  достигайки 3,3 % през третото тримесечие на 2018 г.

Годишното намаление е с 1,1 процентни пункта.

Докладът ще осигури информация за обсъжданията за завършването на банковия съюз на следващата среща на финансовите министри от ЕС на 14 юни, особено за действията, които са необходими за установяването на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД).

Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: “Справянето с оставащите натрупани необслужвани заеми е част от постоянните ни усилия за по-нататъшно подсилване на банковия сектор.

Сега нашите банки са по-капитализирани и по-подготвени да удържат на икономически сътресения. Наскоро ние постигнахме съгласие за една по-надеждна уредба за регулиране и надзор над банките. С оглед на напредъка при намаляването на рисковете призовавам финансовите министри на държавите от ЕС да одобрят още мерки за завършването на банковия съюз.”

Въпреки видимите подобрения високият дял на необслужваните кредити остава предизвикателство някои държави членки.

Ето защо, освен доклада, ЕК издаде и отделно съобщение, с което призова държавите членки и Европейският парламент да ускорят работата по оставащите предложения, с които се допълват действията на ЕС за справяне с проблема.

През март 2018 г. Комисията представи цялостен пакет от мерки като част от плана за действие на ЕС за справяне с необслужваните заеми.

Той включва действия в четири области:

1. надзор и регулиране на банките;
2. по-нататъшно реформиране на националните нормативни уредби за реорганизацията, несъстоятелността и събирането на вземания;
3. развитие на вторичните пазари на проблемни активи и
4. насърчаване, когато е уместно и необходимо, на реорганизацията на банките.

Вече са предприети важни стъпки за пълното изпълнение на плана за действие на ЕС за справяне с високите равнища на необслужваните заеми.

Пълният текст на „Четвъртия доклад за напредъка по намаляване на необслужваните заеми и рисковете в банковия съюз“ от 12 юни 2019 г., можете да намерите тук.

Недекларираният труд у нас е близо 16 на сто, при средно равнище в ЕС около 11, 6 на сто. Това стана ясно на кръгла маса в КНСБ “Превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България”.

В конференцията участваха министрите на финансите и труда Владислав Горанов и Бисер Петков, председателят на парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика Емил Димитров, изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова, председателят на КЗП Димитър Маргаритов, представители национално представителните организации на работодателите, Националният съюз на автосервизите, Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Асоциация на автомобилните производители, Българска асоциация на пострадалите от катастрофи.

Най-засегнатите сектори от това явление са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост, особено в шивашкия сектор. Индустрията е един от секторите с най-нисък „сив“ дял – под 9 на сто, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него един от начините за „изсветляване“ на икономиката е въвеждането на ваучери за услуги в дома. Голяма част от това, което ползваме като домашни услуги, всъщност е в сивия сектор, защото не се издават документи за получените средства. Въвеждането на ваучери с платени осигуровки и данъци за строители, домашни помощници и други, би извадило на светло голяма част от сивия сектор, смята Пламен Димитров.

България трябва да въведе законодателство, което да брани работниците, които сигнализират за работодатели, укриващи данъци и осигуровки, т.на „whistleblowers“, заяви още лидерът на КНСБ. Подобни норми вече се въвеждат в Западна Европа и гарантират сигурността на хората, че няма да бъдат наказани, ако огласят незаконни практики, допълни Димитров.

Друга мярка срещу сивата икономика е чрез Закона за обществените поръчки да се забрани харченето на обществени пари за некоректни работодатели, е становището на КНСБ.

Финансовото министерство винаги е било най-големият радетел за борба със сивата икономика и затова подкрепяме с две ръце инициативата на КНСБ, заяви финансовият министър Владислав Горанов. Той даде пример с петзвездни хотели във Велинград и Банско, в които персоналът се осигурявал под минималната работна заплата. Очевидно НАП трябва да се намеси сериозно, за да спре тези практики, обяви Владислав Горанов.

Недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Сред негативните последици от недекларирания труд е и нелоялната конкуренция между предприятията. Некоректните фирми успяват да получат пазарно предимство за сметка на ощетяването на бюджета и работниците. Поради това е необходимо да се засили обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд, добави той.

Министърът на труда отбеляза, че в проучванията се отбелязва тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България, Това се отчита и от Европейската комисия, която премахна препоръката към държавата за намаляване на размера на недекларирания труд в специфичните препоръки в европейския семестър. По данни на Международната организация на труда делът на лицата в неформална заетост у нас е 15.9% при средно равнище за ЕС – 16.3%, посочи министър Петков.

Министър Петков посочи, че сред факторите за ограничаване на недекларираната заетост през годините е участието на социалните партньори при приемането на законодателните промени в тази област, както и партньорството между Главната инспекция по труда, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт.

Крайно време е да има осъден работодател за умишлено укрити осигуровки, заяви още президентът на КНСБ Пламен Димитров. Законовият текст, който криминализира това деяние, е факт, трябва да се предприемат съответните действия, за да се покаже на всички, че така повече не може, допълни лидерът на синдиката.

„Повишава са броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни авточасти със съмнително качество. В България над 70 на сто от сервизите са в „сивия” сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот“, подчерта Владимир Дочев от Националната камара на автосервизите. По думите му България остава единствената страна в Европа, в която ремонтът на изключително отговорни системи и агрегати в автомобила (кормилна, спирачна и др.) често се извършва от неправоспособни и несертифицирани механици, което нерядко води до тежки последици. Камарата иска закон за автосервизите, които да регламентира тези дейност и да наложи стандарти, които да помогнат за опазването на човешки животи.

Строителството е сред секторите с най-висок дял на „сивота“. Една от мерките да бъде изваден от там е обекти над 100 квадрата да се изграждат само от фирми, които са членове на строителната камара, пък поиска Цветелина Иванова от строителната федерация към КНСБ.

Според Георги Медаров, който се изказа от името на Федерацията на независимите синдикати в леката промишленост, трябват социални стандарти във фирмите, които да гарантират, че компаниите спазват правата на работниците си и не укриват налози и осигуровки.

Причината – иберийската страна налага непропорционални санкции на гражданите си за несъобщаване на активи, държани в чужбина.

Вчера Европейската комисията (ЕК) реши да даде Испания на Съда на ЕС заради налаганите от нея на непропорционални санкции на испанските данъкоплатци за непредставянето на отчети за активите им държани в други държави от ЕС и ЕИП.

Испания изисква от местните данъкоплатци да предоставят информация за активите, които държат в чужбина. Това включва имоти, банкови сметки и финансови активи.

Ако не предоставят пълна информация по темата и в определени срокове, испанците биват глобявани, със суми, които са по-високи от тези за подобни нарушения вътре в страната и често дори да надхвърлят стойността на активите, държани в чужбина.

Комисията счита, че такива санкции за неправилно или закъсняло спазване на това законно задължение за предоставяне на информация са непропорционални и дискриминационни.

Според ЕК те възпират бизнеса и частните лица да инвестират или да се движат през границите на единния пазар.

Поради тази причина, Комисията счита, че подобни разпоредби противоречат на основните свободи в ЕС, като свободното движение на хора, свободното движение на работници, свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.

ЕК е открила процедурата за това за нарушение още през ноември 2015 г. с официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище на 15 февруари 2017 г.

Понеже досега Испания не е изпълнила тези препоръки, Комисията вчера е взела решението да сезира Съда на Европейския съюз.

Причината са големите ѝ бюджетни нарушения на фискалните правилата на ЕК.

Днес Европейската комисия започна правен процес, който може да доведе до безпрецедентни санкции и финансов надзор над четвъртата по големина икономика в Европа, съобщава DW.

Европейската комисия заяви в свой доклад, публикуван в сряда, че огромният държавен дълг на Италия през 2018 г. е нарушил бюджетните правила на ЕС и препоръча започването на процедури срещу това нарушение.

“Не се очаква Италия да се съобрази с показателя за намаляване на дълга през 2019 или 2020 г. въз основа както на правителствените планове, така и на прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г.”, се казва в доклада.

Съгласно правото на ЕС страните-членки трябва да се придържат към бюджетните насоки и да държат държавния си дълг под 60% от БВП.

Според официалните данни обаче публичният дълг на Италия е нараснал до над 132% от БВП през 2018 г., което е най-голямото съотношение в ЕС след спасяването на Гърция.

“Когато разгледаме италианската икономика, виждаме каква е вредата, която причиниха последните политически решение“, заяви вицепрезидентът на Комисията Валдис Домбровскис пред репортери в сряда.

Италианският министър на финансите Джовани Триа заяви по-рано през седмицата, че дълговите проблеми на Италия се дължат на икономически спад и обеща, че предстоящият бюджет 2020 ще се придържа към правилата на ЕС.

Европейският икономически комисар Пиер Московиси заяви в неделя, че ЕС предпочита диалога пред санкциите, но добави, че от Италия трябва да се изисква да спазва европейските правила.

Италианската популистка управляваща коалиция се опитва да избегне намаляване на бюджета и увеличаване на данъците. Въпреки това, доминиращият коалиционен партньор, крайнодясната партия „Лига“, обеща да намали данъците и предложи бюджет с тежки разходи за 2020 г.

Какво следва за Италия?
Сега Икономическият и финансов комитет на ЕС трябва да реши дали да подкрепи доклада на Комисията.

Ако го подкрепи до 19 юни, процесът ще бъде стартиран на срещата на финансовите министри на ЕС в средата на юли.

След това те ще трябва да решат дали да подкрепят дисциплинарните мерки. Ако го направят, от Италия ще се изисква да приеме насоки на ЕС за затягане на публичните бюджети и увеличаване на фискалната дисциплина.

В случай, че Италия не покрие и приложи насоките на ЕС, тя може да бъде ударена с безпрецедентни санкции.

По време на финансовата криза много държави-членки на ЕС се сблъскаха с дисциплинарни процедури заради дефицит в публичния си дълг, но нито една от тях не беше обект на глоби.

Италианският десен вицепремиер Матео Салвини и лидер на „Лига“ се обяви за разхлабване на закона за дълга на ЕС.

Пълният доклад на ЕК за Италия, можете да намерите тук.

Причината е лош контрол и провал на техни услуги изнесени към трети страни.

Британските финансови и банкови регулатори – Органът за финансово поведение (Financial Conduct Authority – FCA) и Органа за пруденциално регулиране (Prudential Regulation Authority – PRA), който е под шапката на Bank of England, глобиха банка Raphaels за това, че не е успяла да управлява правилно своите споразумения за аутсорсинг между април 2014 г. и декември 2016 г.

Това бе обявено в официално прессъобщение на сайта на FCA.

Raphaels предоставя банкови и финансови услуги на дребно. Тя предлага на клиентите си предплатени и платежни карти в Обединеното кралство и Европа.

За целта банката разчита на външни доставчици на услуги, които извършават за нея оторизацията и обработката на транзакциите с издаваните от нея банкови карти.

Конкретно на 24 декември 2015 г. – 3,367 нейни клиенти, повечето от които сезонни работници, които са получавали и заплатите си по банковите си карти, не са могли да ги използват за повече от 8 часа.

Външният изпълнител, който е предоставял оторизацията и обработката на тези услуги от името на Raphaels, не е могъл да извърши 5 356 трансакции през това време, заявени през терминали в точки на продажба, банкомати и онлайн.

Времето на инцидента, в навечерието на Коледа, вероятно е подсилило въздействието на прекъсването, според регулаторите. То е резултат от по-дълбоки пропуски в цялостното управление и надзора на риска при възлагането на услуги на външни изпълнители.

Съвместното разследване на FCA и PRA е идентифицирало слабости в системите за аутсорсинг на банката и контрола им, за които Raphaels е трябвало да знае от април 2014 г.

Банката получава две отделни глоби – £ 775 100 от FCA и 1 112 152 £ от PRA за тези нарушения, което води до обща глоба от 1 887 252 £.

Сам Уудс, заместник-управител по пруденциалното регулиране и главен изпълнителен директор на PRA, заяви: “Способността на фирмите да управляват аутсорсинга на всякакви критични дейности е жизненоважна част от запазването на тяхната безопасност и стабилност. Подобен аутсорсинг е важна част от оперативната устойчивост на фирмата и особено в случая с Raphaels, като се има предвид нивото на зависимост на нейния бизнес модел от аутсорсинга.

Това е повтарящ се провал, който показва липса на адекватно и навременно отстраняване – значителен утежняващ фактор в този случай, водещ до повишаване на наказанието.“

От своя страна Марк Стюард, изпълнителен директор на FCA, заяви: “Системите и контролните механизми на Raphaels“ които подкрепят надзора и управлението на аутсорсинга ѝ, бяха неадекватни и излагаха клиентите и на ненужни и поправими вреди и неудобства. Няма по-нисък стандарт за системите и контрола, възложени на външни изпълнители и фирмите са отговорни за неуспехите на аутсорсинг доставчиците.”

Понеже банка Raphaels се съгласила да разреши тези проблеми, е получила 30% намаление на глобите, наложени от двата регулатора.

Без тази отстъпка общата глоба, наложена от FCA и PRA е щяла да бъде 2 709 574 лири.