Connect with us

Финанси

Mastercard разкрива най-горещите дестинации за хранене и пазаруване по света

Published

on

Mastercard

Проучването класира 162 града по посещаемост и похарчени суми от посетителите на тези дестинации за храна и пазаруване през 2017.

Градовете, в които харчим най-много за храна и напитки

Хареес в Дубай, паея в Палма де Майорка, пад тай в Банкок или шампанско с охлюви в Париж: хората си угаждат с храни и напитки в тези 4 града повече, отколкото навсякъде другаде по света. Градове, като Сингапур и Лондон също попадат в челната десетка по обща похарчена сума, но посетителите там харчат много по-малък процент от бюджета си за храна и напитки, съответно 12,9% и 17,6%.

Топ 10 на градовете, в които харчим най-много за храна (в $)
Град Разход за храна и напитки ( в млн. $) за 2017 Общ разход ( в млн. $) за 2017 Дял от общ разход, похарчен за храна и напитки за 2017
1 Дубай $5.94 $29.70 20.0%
2 Палма де Майорка, Испания $3.78 $11.96 31.6%
3 Банкок, Тайланд $3.37 $16.36 20.6%
4 Париж, Франция $3.20 $13.05 24.5%
5 Ню Йорк, САЩ $3.20 $16.10 19.9%
6 Лондон, Англия $3.08 $17.45 17.6%
7 Санта Круз де ла Палма, Испания $2.44 $8.43 28.9%
8 Токио, Япония $2.41 $11.91 20.3%
9 Истанбул, Турция $2.23 $6.75 33.0%
10 Сингапур $2.20 $17.02 12.9%

 

Топ 10 на градовете, класирани по дял, похарчен за храна и напитки от общ разход
Град Разход за храна и напитки ( в млн. $) за 2017 Общ разход (в млн. $) Дял от общ разход, похарчен за храна и напитки за 2017
1 Дъблин $.80 $2.22 36.0%
2 Стокхолм, Швеция $.40 $1.19 34.0%
3 Богота, Колумбия $.23 $.68 33.6%
4* Сао Пауло, Бразилия $.42 $1.27 33.3%*
4* Рио де Жанейро, Бразилия $.26 $.79 33.3%*
5* Истанбул и Анталия, Турция $2.23 $6.75 33.0%*
5* Анталия, Турция $1.96 $5.94 33.0%*
6 Малага, Испания $.84 $2.62 32.2%
7 Монреал, Австралия $.56 $1.73 32.2%
8 Палма де Майорка, Испания $3.78 $11.96 31.6%
9 Виена, Австрия $.62 $1.99 31.0%
10 Лисабон, Португалия $.64 $2.09 30.9%

 

Градовете, в които харчим най-много за пазаруване:

Данните разкриват, че посетителите на Дубай и Лондон харчат много за пазаруване независимо дали купуват дрехи, сувенири или други стоки. В Лондон, Сеул и Йоханесбург те харчат минимум 40% от бюджета си за пазаруване и пътуват натам с по-голям куфар.

Топ 10 на градовете, където харчим най-много за пазаруване (в $)
Град Разход за пазаруване (в млн. $) за 2017 Общ разход  (в млн. $) за 2017 Дял от общ разход, похарчен за 2017
1 Дубай $8.91 $29.70 30.0%
2 Лондон $8.54 $17.45 49.0%
3 Мека, Саудитска Арабия $5.76 $18.45 31.2%
4 Токио, Япония $5.13 $11.91 43.1%
5 Сингапур $4.70 $17.02 27.6%
6 Банкок, Тайланд $3.75 $16.36 22.9%
7 Сеул, Корея $3.42 $7.21 47.4%
8 Ню Йорк, САЩ $3.40 $16.10 21.1%
9 Куала Лампур, Индонезия $2.69 $8.59 31.3%
10 Париж $2.42 $13.05 18.5%

 

Топ 10 на градовете, класирани по дял, похарчен за пазаруване от общ разход
Град Разход за пазаруване (в млн. $) за 2017 Общ разход (в млн. $) за 2017 Дял от общ разход, похарчен за 2017
1 Блумфонтейн, Южна Африка $.11 $.17 64.4%
2 Полокване, Южна Африка $.46 $.76 60.1%
3 Варшава, Полша $.42 $.70 59.8%
4 Копенхаген, Дания $.91 $1.61 56.7%
5 Йоханесбург, Южна Африка $1.10 $2.14 51.5%
6 Нелспройт, Южна Африка $.19 $.39 49.4%
7* Лондон $8.54 $17.45 49.0%*
7* Единбург $.61 $1.24 49.0%*
8 Чиба, Япония $.23 $.48 47.8%
9 Сеул, Корея $3.42 $7.21 47.4%
10 Осака, Япония $2.26 $5.21 43.4%

 

В списъка с топ градове за храна и шопинг влизат 8 града от дестинациите на „Mastercard Priceless Cities” – платформа, в която пътешествениците от цял свят имат уникален достъп до пакети с безценни преживявания в повече от 40 града по света.

„У дома или на път, нищо не събира хората, така както храната. Тя е уникално преживяване, което ни свързва с културата, историята и уникалната кухня на всяко място.“ – казва Моника Биаджоти, вицепрезидент „Потребителски пазар и спонсорства“ в Mastercard, и допълва: “Преживяванията остават в сърцето на всеки пътешественик, затова ние предлагаме програма, като Priceless Cities, която позволява на всеки Mastercard картодържател да се потопи в уникалната култура на всеки град, като дегустира вино в Le Repaire de Bacchus в Париж или пазарува в традиционния сук в Дубай с гид.“

Mastercard от десетилетия помага на картодържателите да пътуват спокойно, безпроблемно и сигурно до милиони дестинации по света. Завладяващи оферти и преимущества помагат на туристите на всяка стъпка от тяхното пътуване. Повече информация можете да намерите на

https://www.priceless.com/

 

Регулации

Една трета от българите смятат сивата икономика за престъпление

Published

on

Близо 2/3 от българите смятат, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Това показват резултатите от изследване по проект “Икономиката в сянка – осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми”. Общо 65,2% от участвалите у нас в изследване за сенчестата икономика сподеят горното мнение, докато само 36% от анкетираните споделят, че икономиката в сянка е тежко морално престъпление.

В националното представително изследване за сенчестата икономика са участвали 1000 анкетирани над 15-годишна възраст. Икономиката в сянка се нарича още сива, неформална или скрита икономика. “При икономиката в сянка се извършват принципно разрешени от закона икономически дейности, но тя не трябва да се бърка с черната икономика, при която има дейности, преследвани от закона. При сенчестата икономика се допускат нарушения на фискалното, на финансовото и най-вече на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, обяснява проф. Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието БАН.

Тя информира, че 56,9 на сто от анкетираните заявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори и да виждат, че от това ще имат материална полза. 65 на сто от участвалите в изследването са убедени, че всички закони трябва да се спазват. Само 31,9 процента са убедени обаче, че повечето закони са добре написани и са напълно приложими за реалния живот. Като цяло може да се обобщи, че българинът става все по-критичен към качеството на законодателството, коментира проф. Ченгелова, цитирана от iNews.

Тя подчерта, че изследването е установило, че колкото по-висока е образователната степен на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законодателството. Хората с по-ниско образование много повече са критично настроени и си позволяват да не спазват законодателството. Младите хора – особено тези до 25 години, са най-критично настроени към законодателството и в най-малка степен са склонни да го спазват, обясни проф. Емилия Ченгелова. И обобщи, че 81% от българите са фиксирани към преследване на материалното и на лични материални изгоди, и не се интересуват от идеални и висши цели.

Най-често разпространената сива практика у нас е когато работещите имат трудов договор, но се съгласяват да бъдат наети на по-ниска заплата и да бъдат осигурявани на по-ниска сума, но в замяна получават “на ръка допълнително необлагаеми пари”, заяви проф. Емилия Ченгелова. Тя отбеляза, че има тенденция работата, изцяло без договори да намалява, но при 30-40% от работодателите е разпространена практиката да дават пари на ръка на своите работници, извън трудовите им договори.

Continue Reading

Крипто

Bitcoin достигна най-високите си нива от 5 месеца насам

Published

on

bitcoin

Цената на Bitcoin прехвърли границата от $5500, което е и най-високото ниво на криптовалутата от 5 месеца насам. В началото на търговията цената доближи дори $5650, като след това се задържа на ниво с около $100 по-ниско.

Това се отразява добре и на общата капитализация на криптовалутата, която вече достига $96,9 млрд. и отново се доближава до границата от $100 млрд. Има и увеличение на обема на транзакции.

Случилото се е и първото “златно кръстовище” при което средните стойности за последните 50 и 200 дни са положителни. Това се смята като сериозен индикатор за очертаваща се дългосрочна тенденция на покачване на пазара и се случва за пръв път от 0ктомври 2015 г. насам.

Все пак Coindesk отбелязва, че този индикатор показва повече досегашната тенденция, която действително е положителна, но не трябва да се приема като гарант за траен ръст занапред. Оптимизмът на пазара обаче все по-видимо се увеличава и индикациите за очаквания ръст на цената през втората половина на годината изглеждат все по-чести.

Continue Reading

Крипто

Майк Новограц е 85% сигурен, че Bitcoin няма да се срине отново

Published

on

bitcoin

Известният криптоинвеститор Майк Новограц обяви, че е 85%, че Bitcoin вече е видял дъното и няма да се срине отново скоро, съобщава анализаторът и основател на Adaptive Capital Уили Ву.

Ву обяви в Twitter, че е потърсил мнението на водещите инвестиционни фондове и анализатори в криптосредите за това дали криптовалутата вече е стигнала дъното и действително започва да се възстановява. Преобладаващото мнение е положително.

Основателят на Adaptive Capital смята, че вероятността за това е 95%. По 90% вероятност казват Джеси Пауъл на KrakenFX и анализаторът Арджън Балажи.

Така Новограц се оказва от най-умерените оптимисти. Въпреки това Новограц винаги е бил от внимателните в изказванията си, така че дори и неговите 85% звучат доста смело. Те отразяват общите нагласи на криптопазара, че най-трудното вече е преминало и започва бавно възстановяване.

Според проучването на Ву, най-малки оптимисти са в Lucid Investment, където Тайлър Дженкс смята, че има само 20% вероятност пазарът да не се срине пак. Ву отбелязва и допълнението на Джеймс, който макар и голям оптимист, напомня, че ново дъно винаги е възможен фактор.

Continue Reading

Финанси

ИПИ: Стандартът на живот на българина продължава да се подобрява

Published

on

Последните данни за доходите, разходите и потреблението на българските домакинства показват ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските граждани продължава да се подобрява и през 2018 г., пишат в свой анализ експертите от ИПИ.

Тази тенденция като цяло е трайна от 90-те години насам, с изключение на годините на криза в страната, и се потвърждава от няколко показателя:

1. Не само номиналните доходи, но и реалните растат с добър темп – през 2018 година общият доход на лице от домакинството е нараснал със 7,6%, като в реално изражение (т.е. след като се коригира за инфлацията миналата година), този ръст също не е никак малък – 4,7%. Основните причини за ръста в дохода на домакинствата са двете основни пера в него – доходите от работни заплати и тези от пенсии, които миналата година се увеличават съответно с 10% и 11%.

Интересно е, че доходите от социални помощи и обезщетения (без да се включват към тях помощите за деца и обезщетенията за безработица) намаляват значително миналата година – от 128 лв. на лице през 2017 г. до 57 лв. през 2018 г. Това, обаче, не означава, че изведнъж правителството е орязало значително социалните трансфери, а че уязвимите групи са се свили значително. Всъщност основните социални помощи, обвързани с т.нар. гарантиран минимален доход (ГМД), се вдигнаха миналата година, защото и самият ГМД се покачи от 65 лева до 75 лв. Намалението на техния дял в общия доход на домакинствата се дължи на благоприятната икономическа конюнктура, високата заетост и ръста на заплатите, които извеждат все повече домакинства от зависимост от социалните трансфери.

2. Делът на храните и безалкохолните напитки в общия бюджет на домакинствата намалява от 39,3% през 2004 г. до 29,7% през 2018 г., т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 г. той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разходи традиционно се използва като показател за стандарта на живот и благосъстоянието, тъй като разходите за храна са от първа необходимост и не могат да бъдат отложени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкова стандартът на живот е по-нисък. Все пак, въпреки трайната тенденция на подобрение, България все още е далеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, отколкото в България.

3. Българинът може да си позволи да заделя по-голям дял от разходите си за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Така например, делът на разходите за свободно време, развлечения, култура и образование расте от 3,5% през 2004 г. до 4,8% през 2018 г. Делът на разходите за транспорт (където влизат тези за покупка и поддръжка на собствена кола, бензин и т.н.) също растат, от 5,3% до 7,3% за разглеждания период.

4. Доходът на едно домакинство вече позволява да се купуват по-малко т.нар. малоценни стоки (хляб, картофи, ориз и т.н.) и за сметка на тях – повече месо, зеленчуци и млечни продукти, което също е признак на по-висок стандарт на живот. От данните на НСИ виждаме, че средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 1.8 кг през 2018 г. спрямо 2017 г., докато в същото време се увеличава консумацията на зеленчуци с 2.7 кг, на кисело мляко – с 1.7 кг и на месо – с 1.5 кг. За намалението на консумацията на хляб и тестени изделия най-вероятно е допринесло и покачването на цените на брашното и свързаните с него продукти от есента на миналата година заради лошата зърнена реколта.

Освен тези положителни тенденции, обаче, данните изпращат и някои притеснителни послания. Така например, част от подобрението на стандарта на живот заради по-малкия дял на разходите за храни и безалкохолни напитки „се изяжда“ от покачването на тежестта на данъците и осигуровките върху домакинските бюджети. Последните две години това се дължи основно на повишаването на осигуровката за пенсия в разходопокривния стълб с по 1 процентен пункт на година. Отделно, в по-дългия период от 2004 г. насам принос за по-голямата тежест на данъците и осигуровките имат и повишаването на минималните и максималните осигурителни доходи. Разбира се, колкото повече хора в икономиката работят, толкова по-голям ще бъде и делът на доходите от работна заплата и съответно – този на разходите за данъци и осигуровки. Ако се направи сравнение между 2004 и 2018 г., делът на доходите от работна заплата в домакинските бюджети нараства от 40,2% до 55,0% – наистина сериозен растеж, който се дължи на по-доброто състояние на пазара на труда и високата заетост последните години.

Като цяло, данните за домакинските бюджети през 2018 г. отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира в момента, така и положителните дългосрочни тенденции на догонване и подобряване на благосъстоянието на българите. Възходящата фаза на бизнес цикъла е свързана с по-висока заетост, по-високи доходи от работна заплата и съответно – по-малко уповаване на социални помощи.

Дългосрочните тенденции на повишаване на стандарта на живот пък се виждат най-вече през по-малкия дял на разходите за храна, но и през структурата на самото потребление на основни хранителни продукти. Този положителен за обществото процес е относително бавен и не се усеща еднакво от всички, но тенденцията е налице и е устойчива във времето.

 

Continue Reading

Крипто

Bitcoin започва седмицата с битка срещу “мечките”

Published

on

bitcoin

Bitcoin започва новата седмица с битка срещу “мечките” още от първите часове. Криптовалутата показа няколко признака на “мечи пазар”, който се опитва да се завърне след като загуби доста от позициите си през този месец, съобщава CoinDesk.

Въпреки това засега Bitcoin се задържа над $5200, което е едно от психологическите нива. “Мечките” обаче все още не са се отказали и се очаква да продължат с активните си опити и през следващите дни.

Основните индикатори на криптовалутата засега продължават да показват положителни тенденции и да мотивират “биковете”, че Bitcoin най-сетне започва да излиза от трудния период. Криптовалутата все още не е преодоляла напълно трудностите и рискът от завръщане на “мечките” не е малък.

Но индикациите са, че все пак позициите им бавно отслабват. И двата лагера за сега са внимателни и изчакват, но са и в постоянна готовност за бързи действия. Това ще направи и тази седмица доста напрегната за инвеститорите в Bitcoin, като битката може да е и за всеки долар нагоре или надолу в цената.

Continue Reading

Банки

Deutsche Bank заплашена от тежки санкции заради скандала за пране на пари

Published

on

Deutsche_Bank Towers HQ Frankfurt
Централата на Deutsche Bank във Франкфурт. Снимка: банката.

Английският Guardian се е добрал поверителен вътрешен доклад, в който се описват детайли. 

Затруднената германска Deutsche Bank е изправена пред глоби, правни действия и евентуално съдебно преследване на „висшия мениджмънт” заради ролята си в руската схема за изпиране на пари в размер на 20 млрд. долара. Това се казва в поверителен вътрешен доклад, до който се добрал британският вестник Guardian.

В него банката признава, че съществува висок риск регулаторите в САЩ и Великобритания да предприемат „значителни дисциплинарни действия“ срещу нея. Тя признава още, че скандалът е навредил сериозно на бранда ѝ, вероятно ще предизвика загуба на клиенти, загуба на доверие на инвеститорите и спад на акциите ѝ.

Deutsche Bank бе въвлечена в огромна операция по изпиране на руски пари, разкрита от журналистическата организация – OCCRP (The Organized Crime and Corruption Reporting Project), за която ви разказахме преди около месец.

В аферата, наречена „Глобална пералня“ (Global Laundromat) са въвлечени и американската Citigroup, австрийската Raiffeisen и много британски банки. Руски престъпници с връзки в Кремъл, бившето КГБ и основният му наследник – ФСБ, са използвали схемата между 2010 и 2014 г., за да прехвърлят пари в западната финансова система. Вложените пари могат да достигнат 80 млрд. долара, смятат разследващите.

Как е действала тя – фиктивни фирми, които се намират най-вече в Обединеното кралство, са си давали заеми една на друга. След това те не изплащали този голям фиктивен дълг. Корумпирани съдии в Молдова заверявали дълга – с милиарди, прехвърлени в Молдова и Балтийските страни чрез банка в Латвия.

Deutsche Bank е една от банките използвана за изпиране на тези пари през съответната банкова мрежа, което ефективно е позволило на незаконните руски плащания да бъдат насочвани към САЩ, Европейския съюз и Азия.

Банката била в неведение за измамата, докато Guardian и Проектът OCCRP не публикували историята през март 2017 г., се казва в поверителния доклад.

За първи път тя научила за схемата след мейли от Guardian и германския Süddeutsche Zeitung с молба за коментар.

В неловкото положение, което изпаднала, Deutsche Bank помолила двамата си вътрешни следователи по финансови престъпления – Филип Волот и Хинрих Фолкер – да разберат какво се е объркало. Те представили доклад от 9 страници, който миналата година бил споделен с одитния комитет на надзорния съвет на банката с гриф „строго секретно”.

Двамата следователи идентифицирали много “високорискови компании”: 1244 в САЩ, 329 във Великобритания и 950 в Германия. Тези организации били отговорни за близо 700 000 сделки, включващи най-малко 62 милиона британски лири във Великобритания, 47 милиона долара в САЩ и 55 милиона евро в Германия.

Като част от своето разследване, Deutsche Bank изпратила 149 „доклада за подозрителна дейност“ до Националната агенция за престъпността в Лондон. Подобни разкрития за потенциални сделки за пране на пари били изпратени и на властите в САЩ и други страни, като те съобщавали за 30 частни и корпоративни клиенти на Deutsche Bank, някои от които можело да са били „несъзнателно използвани“ според доклада.

Аферата е още един удар по слабата репутация на Deutsche Bank. Тя идва на фона на полицейската акция от ноември 2018 г. в щаба на банката във Франкфурт във връзка с разкритията на „Досиетата от Панама“, последвалото падане на цените на акциите ѝ, и започналите преговори за възможно сливане с германската Commerzbank.

Акцията от миналия ноември бе извършена по нареждане на прокуратурата, която получила сигнал, че двама банкови служители са помагали на клиентите да пратят пари чрез офшорни фирми.

Deutsche Bank е и под надзора на Вашингтон заради финансовите си отношения с Доналд Тръмп. На 15 април демократите от комисиите за разузнаване и финансови услуги издадоха призовка с искане банката да предостави документи за кредитирането на президента.

В продължение на две десетилетия Тръмп взел повече от 2 млрд. долара кредити от Deutsche Bank. През 2008 г. той дори не изплатил един от заемите за 45 млн. долара и съдил банката. Въпреки това отдела ѝ за частни клиенти в Ню Йорк впоследствие му отпуснал още 300 млн. долара – ход, който не може да бъде обяснен от мениджмънта.

През последните години банката има серия от болезнени срещи с международните регулатори. Между 2011 и 2018 г. тя плати глоби в размер на 14,5 млрд. долара за експозиция на съмнителни руски пари.

През 2017 г. британският орган за финансово поведение (FCA) ѝ наложи най-голямата си глоба давана досега – £163 млн., след като Deutsche Bank провела схема за “огледална търговия” (mirror trade) в размер на 10 млрд. долара, чрез своя клон в Москва.

Нюйоркският департамент за финансови услуги (DFS) глоби банката с $425 млн. за същия случай, в който рубли бяха превърнати в долари чрез фалшиви сделки от името на VIP руски клиенти.

Deutsche Bank провела вътрешно разследване и на аферата “огледална търговия”. Изтеклият доклад за “Глобална пералня” казва, че няма „системна връзка“ между двете руски схеми за пране на пари. Въпреки това, между двата случая има някои припокривания: 46 компании от аферата “огледална търговия” са правили преки трансакции към 233 компании от аферата “Глобална пералня”.

В изтеклия доклад се казва още, че накрая все пак Deutsche Bank е изчистила дейността си. Тя спряла да работи с двете банки в центъра на скандала с пране на пари – молдовската Moldindconbank и латвийската Trasta Komercbanka. Регулаторите в Латвия закрили Trasta през 2016 г. именно заради серийни случаи на пране на пари.

Deutsche Bank намалила участието си в постсъветския регион. Тя вече няма отношения с никакви банки в Молдова, Латвия, Естония и Кипър и е намалила бизнес дейността си в Русия и Украйна, посочва още доклада.

Допълнително банката е в процес на разследване за ролята си в най-големия скандал в банковия сектор в Европа, включващ датската Danske Bank. Тя е обвинена, за изпирането на 200 млрд. евро руски пари чрез своя клон в Естония. Deutsche предоставяла същите банкови услуги, но чрез дъщерното си дружество в САЩ.

Банката заявила пред Guardian, че не може да коментира „потенциални или текущи разследвания“ или „каквито и да било въпроси, свързани с нашите регулатори“. Тя поела ангажимент да предоставя “подходяща информация за всички разрешени разследвания”.

В изявлението се казва още, че „значително увеличихме броя на служителите в отдел антифинансови престъпления – с повече от три пъти от 2015 г. насам. От 2016 г. инвестирахме € 700 млн. в модернизирането на ключовите ни контролни функции там”.

Continue Reading

Най-четени